При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г.?

чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60133

София, 11.10.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Е. С т.д.№1902/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд –гр.София, срещу решение №3 от 03.01.2020г., постановено по в.т.д.№597/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която - след частична отмяна на решение №67/14.05.2019г. по т.д.№328/2018г. на ОС-Добрич, е осъден Гаранционен фонд да заплати на С.К.К., действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч., сумата 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С.К.К., настъпила при ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. и разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Твърди се, че в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца - брат на пострадалия, без по делото да е установено, че между тях са съществували толкова дълбоки емоционални връзки, които да обуславят „изключителност“ на случая и съответно - търпене на болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Отделно се сочи, че въззивният състав неправилно е игнорирал нормите на чл.493а, ал.4 КЗ и на §96 от ПЗР КЗ като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над нормативно определения лимит от 5 000лв. Претендира се отмяна на въззивното решение в осъдителната му част, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца С.К.К., действащ лично и със съгласието на майка си - И.Д.Ч.. Не е представен писмен отговор и от третото-лице помагач на ответника – К.Р.Щ..

С определение №282/25.05.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК във връзка със следния поставен от касатора въпрос, прецизиран от касационната инстанция в съответствие с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г.2“.

В проведеното на 29.09.2021г. открито съдебно заседание касаторът, ответникът по касация и третото лице-помагач не се явяват и не изпращат представители.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №67/14.05.2019г., постановено по т.д.№328/2018г. на ОС-Добрич в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.558, ал.5 КЗ до размер на сумата от 50 000лв. като вместо това е осъдил ответника Гаранционен фонд да заплати на ищеца С.К.К., действащ лично и със съгласието на неговата майка И.Д.Ч., сумата 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С.К.К., настъпила при ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата от 50 000лв. до претендираното обезщетение от 80 000лв.

Въззивният състав е приел за безспорни между страните фактите относно механизма на настъпилото на 13.04.2014г. застрахователното събитие и относно пасивната легитимация на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на легитимираните за това лица в хипотезата на чл.558, ал.5 във вр.с чл.557, ал.1, т.2, б“а“ КЗ. В тази връзка в обжалваното решение е отразено, че от представеното по делото завереното копие на КП за ПТП №24001716/13.04.2017г., изготвено от служители на СПП на МВР - Д., и от заключението по извършената пред първата инстанция автотехническата експертиза, се установява, че на 13.07.2017г. по междуселищен път ІІІ-293 от [населено място] – [населено място], е станало пътнотранспортно произшествие, предизвикано виновно от В.А.Щ. като водач на л.а. Опел „Вектра“ с ДК [рег.номер на МПС], без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Причина за злополуката е осъществената от незастрахования водач на лекия автомобил маневра „завой в дясно“ – прибиране в пътната лента след изпреварване с несъобразена и превишена скорост (138,85км/ч), в резултат на което водачът е загубил управление, автомобилът е напуснал пътното платно вдясно и се е ударил в крайпътно дърво. Въззивният съд е посочил, че от заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза се установява по несъмнен начин, че в резултат на удара пътуващият в автомобила С. К. - брат на ищеца С. К., е получил увреждания несъвместими с живота, от които е настъпила смъртта му. Образуваното предварително производство е прекратено с Постановление от 25.10.2017г. на ОП - [населено място] по пр.№435/2017г. поради смъртта на водача на автомобила.

Във връзка с твърденията във въззивната жалба на ищеца за наличие на изключително близки и топли отношения между него и починалия му брат, които са основание за присъждане на обезщетение, апелативният състав е посочил, че от показанията на разпитаните свидетели Н. И., Н. К. и Н. М., (кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК), се установява, че ищецът С. К. и починалия му брат С. К., са живеели в един двор, но в отделни къщи, като С. е живеел с родителите си, а С. е живеел при баба си и дядо си. Независимо от отделните жилища, които са обитавали, двамата са били много близки като С. се е грижил за по-малкия си брат – наглеждал го е докато родителите му са били на работа, давал му е пари, купувал му е дрехи, ходили са на разходки, водил го е и го е прибирал от училище, настоявал да учи, грижел се е да има каквото му е необходимо. Съдът е приел за доказано, че след катастрофата ищецът С. е приел тежко новината за смъртта на брат си, припадайки. Понастоящем ищецът често плаче като в стаята му има подредени снимките на брат му, за когото споделя с приятели, че много му липсва. На базата на тези обстоятелства въззивният състав е приел, че между въззивника и неговия брат е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка, съдържанието на която, както и тежестта на понесените вреди, налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и въззивникът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което съдът на основание чл.52 ЗЗД е определил в размер на 50 000лв. Въззивният състав се е позовал на постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В обжалваното решение е прието, че макар и относима към процесния случай, разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР КЗ, предвиждаща максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, не следва да бъде приложена, тъй като противоречи на правото на Европийския съюз (ЕС) и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът се е позовал на решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), в което е прието, че член 3, § 1 от Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5, не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска отговорност при използването на МПС, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от решението, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди”. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №4/61г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и сестрите, и когато интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата или сестрата. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат изключително близки отношенията между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други. В заключение: независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълк. решение по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.

По правилността на въззивното решение.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и със създадената каузална практика на ВКС, обективирана в решение №92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №17/16.03.2021г. по т.д. №291/2020г. на ВКС, ІІ т.о.и решение №60070/29.06.2021г. по т.д.№904/2020г. на ВКС, І т.о.

От показанията на разпитаните по делото свидетели - Н. И., Н. К. и Н. А. (пред първата инстнация) и Ф. И. (пред въззивната инстанция), се установява, че ищецът С. К. и починалия му брат С. К., са живеели в един двор, но в отделни къщи, като С. е живеел с родителите си, а С. е живеел при баба си и дядо си. Двамата били много близки, въпреки че са деца на един баща от две различни майки. Независимо от отделните жилища, С. К. се е грижил за по-малкия си брат – наглеждал го е докато родителите му са били на работа, давал му е пари, купувал му е дрехи, ходили са на разходки, водил го е и прибирал от училище, настоявал да учи, грижел се е да има каквото му е необходимо. При произшествието с брат му ищецът бил много разстроен и припаднал. Понастоящем ищецът продължава да понася тежко загубата на брат си, често плаче като в стаята му има подредени снимките на брат му, за когото споделя с приятели, че много му липсва.

При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между двамата еднокръвни братя по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. К.. Безспорно е установено, че е била налице силна привързаност между двамата и че ищецът тежко е понесъл смъртта на брат му, но търпените болки и страдания не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят брат или сестра по повод загубата на обичан от тях брат или сестра. В тази връзка в случая не може да бъде направен несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна легитимация за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС обуславя неоснователност на исковата претенция по чл.558, ал.5 КЗ за поддържания пред въззивната инстанция размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв.

На основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, включително и относно присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми. По делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед на което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска по чл.558, ал.5 КЗ за сумата от 50 000 лв.

В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1 030лв. – заплатени държавни такси във връзка с касационното обжалване. Не се следва да се присъждат в полза на Гаранционния фонд разноски за първата инстанция, тъй като Фондът не е поискал по реда на чл.248, ал.1 ГПК допълване на първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен иска, в частта му за разноските и с което не са били присъдени разноски. Не се дължат разноски в полза на касатора и за въззивната инстанция доколкото липсват доказателства за направени разходи от Гаранционния фонд пред въззивния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №3 от 03.01.2020г., постановено по в.т.д. №597/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която - след частична отмяна на решение №67/14.05.2019г. по т.д.№328/2018г. на ОС-Добрич, е осъден Гаранционен фонд да заплати на С.К.К., действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч., сумата 50 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С.К.К., настъпила при ПТП на 13.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018г., както и в частта за разноските, включително и за присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.558, ал.5 КЗ на С.К.К. – ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч. – ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], против Гаранционен фонд – Булстат[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.4 за заплащане на сумата 50 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С.К.К., настъпила при ПТП на 13.04.2017г.

ОСЪЖДА С.К.К. – ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на майка си И.Д.Ч. – ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], да заплати на Гаранционен фонд – Булстат[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.4 сумата 1 030лв. ( хиляда и тридесет лева) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: