По въпроса за възможността и допустимостта за оспорване на акт за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, т.е. в хипотеза, при която правото на собственост върху целия тавански етаж вече е било предмет на спорове между страните, приключили с влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че таванският етаж е изграден като самостоятелно жилище и придобит от собственика на земята по реда на чл.92 ЗС.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60110

София, 11.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №156 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№279204/27.10.2020г., подадена от В.Г.Д. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.К. Б. от САК, срещу решение №260136, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав по в.гр.д.№3987/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от В.Г.Д. срещу Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че В.Г.Д. е носител на вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състоящ се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес [населено място], Столична община, [улица], изградена в УПИ ...., кв.... по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор ....), като целият етаж е с идентификатор .... и с площ от 118.70 кв.м. и за осъждането на Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. да предадат владението на посочената реална част от имота, както и предявените от В.Г.Д. срещу Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки един от тях да заплати по 2 075 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част за периода от 01.02.2011г. до 15.07.2014г.

Касаторът В.Г.Д. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. За неправилен и направен в нарушение на чл.12 ГПК, чл.202 ГПК, чл.38, ал.1 ЗС и чл.92 ЗС счита извода на въззивния съд, че таванският етаж съставлява обща част на сградата, както и че тя не притежава правото на ползване върху този обект.

Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност представените по делото доказателства, само е констатирал наличието им и избирателно се е позовал частично на съдържанието им. Твърди, че таванският етаж не е изграден като подпокривно пространство впоследствие, както е приел въззивният съд, а е изграден ведно с жилищната сграда като самостоятелен обект в отклонение от одобрения архитектурен проект, за което е бил съставен констативен акт № СК-....г. и наложено административно наказание на собственика на земята с наказателно постановление №596/21.06.2002г., след което е издаден и акт за узаконяване №12/22.08.2002г.

Счита, че при разрешаването на правния спор следва да бъдат взети предвид и постановените между същите страни решения по предявени по реда на чл.108 ЗС искове по гр.д.№4839/2005г. на 29 състав на СРС, в.гр.д.№636/2007г. на II състав на СГС и гр.д.№46/2011г. на II г.о. на ВКС, приложени към делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените от нея искове бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д., чрез процесуалния си представител адв.В. Д. от САК, изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №112/26.03.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността и допустимостта за оспорване на акт за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган в хипотеза като настоящата.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

В.Г.Д. е предявила срещу Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на ползване и предаване на владението върху процесния недвижим имот и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по реда на чл.59 ЗЗД, с твърдението, че прехвърляйки с договор за продажба от 20.11.2002г. (н.а.№....г.) на сина си Ц.Н.Ц. правото на собственост върху четвърти, тавански етаж от четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], тя и съпругът Н. Д. си запазили правото на ползване, заедно и поотделно върху етажа, който представлява жилище с площ от 118.7 кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона. Твърди, че ответниците са собственици на отделен етаж от жилищната сграда, но обитават и ползват източната част от жилището на таванския етаж, която е обособена като самостоятелна, без правно основание.

Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че са собственици на 1/2 идеална част от таванския етаж на сградата като наследници на Е. Д., син на Н. Д. и В. Д.. Поддържат, че през 1984г. Н. Д. е учредил по реда на чл.56 ЗТСУ отм. на синовете си Е.Н.Д. и Ц.Н.Д. право на строеж върху дворното място, което действие е било одобрено от В.Г.Д. с декларация по чл.13 СК отм. г. и двамата братя са станали собственици на построеното, вкл. и върху общите части на сградата, каквато считат че представлява таванският етаж, който ползват съгласно разпределението установено със заявлението за учредяване на правото на строеж. Поддържат също така че през 1999г. на техния наследодател Е. Д. е издаден АУАН по ЗТСУ отм. за незаконен строеж на част от таванския етаж, а впоследствие през 2002г. след смъртта на Е. Д. в качеството си на собственик на дворното място и представяйки само едно от заявленията по чл.56 ЗТСУ отм. Н. Д. е узаконил процесния етаж на свое име с акт за узаконяване №12 от 22.08.2002г. и в същата година се разпоредил с таванския етаж в полза на Ц. Ц.. С оглед на това поддържат, че Н. Д. и В. Д. са продали чужд имот, която сделка не поражда правни последици за действителния собственик, както и че правото на ползване е погасено поради неупражняването му за срок по-голям от 5 години. Оспорили са представения с исковата молба акт за узаконяване №12 от 22.08.2002г. относно посочените в него обстоятелства, че Н. Д. е построил таванския етаж. В хода на производството са поддържали, че етажът се ползва като жилищен, за което през 1999г. е бил изготвен архитектурен проект за заснемане.

Обстоятелството дали таванският етаж е отговарял на изискванията за жилище към момента на построяването му, към момента на издаване на акта на узаконяване, респ. към настоящия момент не са били спорни между страните в производството пред първоинстанционния съд.

В становище, подадено след постъпването на отговора и преди провеждане на първото съдебно заседание по делото В.Г.Д. е уточнила, че право на строеж за изграждане на тавански етаж по реда на чл.56 ЗТСУ отм. не е било учредявано, този етаж е построен извън обема на учреденото право на строеж, поради което е станал собственост на собственика на терена, в случая на учредителя Н. Д. и неговата съпруга като имот, придобит в СИО. Позовала се е и на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№4839/2005г. на 29 състав на СРС, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д., Х. Д. и Н. Д. установителен иск за собственост на основание 10 годишно давностно владение по отношение на 1/2 идеална част от таванския етаж, както и искът им по чл.108 ЗС, като изрично в исковата молба са твърдели, че нямат учредено право на строеж.

С постановеното от първоинстанционния съд решение така предявените искове са уважени.

В подадената от Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. въззивна жалба се съдържат доводи и оплаквания, свързани с изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на възражението за погасяване на правото на ползване поради неговото неупражняване; за неоснователността на техните твърдения, че са придобили правото на собственост върху таванския етаж на основание учреденото в полза на наследодателя им право на строеж, като са навели доводи, че таванският етаж е със скосен покрив и представлява подпокривен етаж, като промяната на предназначението на таванските в жилищни помещения не променя правото на собственост. Навели са и доводи за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад.

В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявления от 01.06.1984г. и 25.06.1984г. с нотариална заверка на подписите, Н.Ц.Д. като собственик на празно дворно място с площ от 750 кв.м, съставляващо парцел ...., .... от кв.... по плана на [населено място], м.Б., е отстъпил безвъзмездно на сина си Ц.Н.Ц. правото на строеж за построяване на първи етаж от двуетажна фамилна жилищна сграда с площ от 120 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект, а на сина си Е.Н.Д. правото на строеж за построяване на втория етаж от същата сграда, както и правото да построят в приземния етаж на сградата в съсобственост на двамата югозападния гараж по архитектурния проект и избата източно от този гараж, както и останалото развитие по проектния план за приземния етаж, а собственикът си запазил правото да построи югоизточния гараж и складовото помещение северно от него.

Взето е предвид, че по делото е представен позволителен билет №14/15.06.1984г. и одобрен на 12.06.1984г. архитектурен проект за жилищна сграда на два етажа с два гаража, издадени на името на Е.Н.Д. и Ц.Н.Д., както и че с нотариален акт за продажба №....г. Н.Ц.Д. и В.Г.Д. са продали на Ц.Н.Ц. таванския етаж на кота 7.84 от четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ от 118.70 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона.

Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници въззивният съд е приел за установено, че Е.Н.Д. е починал на 08.05.2001г. и оставил като наследници по закон съпруга Б.С.Д., син Х.Е.Д. и син Н.Е.Д., както и че Н.Ц.Д. е починал на 07.12.2005г. и оставил като наследници по закон съпруга В.Г.Д., син Ц.Н.Ц. и внуци Х.Е.Д. и Н.Е.Д..

Въз основа на допуснатите, изслушани и приети по делото заключения на съдебно-технически експертизи въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, представляващ източната част на таванския етаж от жилищната сграда, няма необходимите технически характеристики на самостоятелно жилище, тъй като не са спазени необходимите нормативни изисквания; че процесният етаж е тавански, завършен като такъв на основание одобрено архитектурно заснемане и проект, част архитектура на обект „Тавански етаж в жилищна сграда, УПИ .... от кв.... на [населено място],С.“; че сградата е надстроена във височина приблизително 1.50 м. над плана от 1984г.; че етажът е узаконен с акт за узаконяване №12/22.08.2002г., но съгласно застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], област София, одобрен със заповед №197/29.04.1991г. сградата е потвърдена като двуетажна и не се предвижда трети жилищен етаж; че предвид изпълнената при строителството височина процесният етаж не отговаря на изискванията за жилищен етаж.

Взето е предвид, че в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 31.01.2019г. вещото лице е заявило, че изграденият в процесната сграда тавански етаж не отговаря на изискванията за жилищен, че същият е с височина по-малка от 230 см. и представлява тавански етаж, както и че независимо, че в етажа има някакво разпределение, това не променя факта, че същият е тавански етаж.

Въз основа на допуснато, изслушано и прието заключение на нова (втора в производството пред въззивната инстанция) СТЕ е прието, че по одобрения проект по част Архитектура от 1984г. процесният имот представлява неразпределено подпокривно пространство и съгласно одобрения проект и издадения позволителен билет процесната част от сградата не е била самостоятелен обект, а е представлявала обща част за сградата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че в полза на В.Г.Д. не е било учредено валидно вещно право на ползване върху процесния имот по силата на договора за продажба от 20.11.2002г.

Прието е, че процесната сграда е била изградена във връзка с учреденото от собственика на земята Н.Ц.Д. по реда на чл.56, ал.2 ЗТСУ отм. право на строеж в полза на синовете му Ц.Н.Ц. и Е.Н.Д. и с реализиране на правото на строеж Ц. Ц. е придобил собствеността върху жилището на първия етаж, Е. Д. – собствеността върху жилището на втория етаж, двамата заедно са придобили в обикновена съсобственост при равни дялове (по 1/2 ид.част) югозападния гараж по архитектурния проект, с площ от 17.7 кв.м., намиращ се в приземния етаж, а вторият самостоятелен обект на право на собственост в приземния етаж (югоизточен гараж с площ от 17.30 кв.м.) и принадлежащото към него складово помещение с площ от 4.74 кв.м., са били придобити от собственика на земята по приращение (чл.92 ЗС) в режим на СИО с В. Д..

С оглед на това е прието, че в построената сграда е възникнала етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС, доколкото отделните самостоятелни обекти в нея принадлежат на повече от един съсобственик.

Посочено е, че спорният въпрос е за вещноправния статут на таванския етаж, като при отговора на този въпрос следва да се има предвид, че етажната собственост е съчетание между индивидуална собственост върху самостоятелни обекти и съсобственост върху общите части (чл.38 ЗС), като всичко, което няма качеството на самостоятелен обект на право на собственост или принадлежност към такъв, може да бъде само обща част на етажната собственост – друг вещноправен статут е невъзможен.

Прието е, че процесният тавански етаж няма характера на самостоятелен обект, нито изрично е придадена принадлежност към такъв – същият не отговаря на изискванията за жилищен етаж и не представлява самостоятелен обект. Поради това е прието, че етажът представлява обща част на сградата и няма характер на самостоятелен обект, като собственикът на земята не притежава дял от същия, доколкото според изрично изразената от Н.Ц.Д. воля в заявленията по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ същият следва да се счита обща част само към обектите на другите двама етажни собственици, което според чл.38, ал.2 ЗС е допустимо.

По тези съображения въззивният съд е приел, че договорът за продажба, обективиран в н.а.№....г., съгласно който Н.Ц.Д. и В. Д. са се разпоредили в полза на Ц. Ц. с непритежаван от тях тавански етаж, няма вещноправно действие – продавачите не са били собственици на тези помещения, за да могат да ги прехвърлят, респ. същите не са могли да запазят право на ползване върху тази част от продадените имоти.

Изложени са съображения, че дори да се приеме, че таванският етаж има характер на жилищен такъв, то съставянето на акт за узаконяване №12/22.08.2002г., издаден на името на Н.Ц.Д., не е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден актът. Прието е, че изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост, едва след издаването на удостоверение за търпимост по реда на §16 ПР ЗУТ. Изложени са съображения, че този акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.17, ал.2 ГПК, чл.133 ГПК, чл.235 ГПК и чл.297 ГПК), довели до неправилно приложение на материалния закон (чл.77 ЗС).

При очертания от исковата молба, подадения по реда на чл.131 ГПК отговор от ответниците и последвалото го становище на предявилото иска лице предмет на спора, неправилно въззивният съд е приел, че спорният между страните въпрос е за вещноправния статут на таванския етаж – в подадения по реда на чл.131 ГПК отговор ответниците са оспорили предявения иск с твърдението, че са собственици на 1/2 идеална част от таванския етаж на сградата като наследници на Е. Д., в полза на когото през 1984г. Н.Ц.Д., като собственик на дворното място, е учредил по реда на чл.56 ЗТСУ отм. право на строеж. В хода на производството пред първоинстанционния съд са поддържали, че етажът е бил ползван като жилищен, за което през 1999г. е бил изготвен архитектурен проект за заснемане и не са оспорвали обстоятелството, че таванският етаж е отговарял на изискванията за жилище към момента на построяването му, към момента на издаване на акта за узаконяване, респ. към настоящия момент. Едва с подаването на въззивната жалба са въвели довод, че таванският етаж е със скосен покрив и представлява подпокривен етаж, за установяване на което свое твърдение са ангажирали и доказателства в производството пред въззивния съд. Доказателствата са допуснати от въззивния съд и доводът е приет за допустим с оглед изясняване на спора от фактическа страна и разрешенията, дадени в т.3 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, каквато хипотеза според настоящия състав в случая не е налице.

Приемайки оспорването на акта за узаконяване на незаконен строеж, както и въведения едва с въззивната жалба довод, че таванският етаж представлява подпокривно пространство, за допустими, въззивният съд не е взел предвид особеностите на настоящия случай, не е съобразил и обсъдил представените по делото влезли в сила съдебни решения, с които между същите страни са разрешавани спорове за принадлежността на правото на собственост върху реални части от таванския етаж. Поради това обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за възможността и допустимостта за оспорване на акт за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, т.е. в хипотеза, при която правото на собственост върху целия тавански етаж вече е било предмет на спорове между страните, приключили с влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че таванският етаж е изграден като самостоятелно жилище и придобит от собственика на земята по реда на чл.92 ЗС – с решение от 21.07.2006г., постановено по гр.д.№4839/2005г. по описа на СРС, 29 състав предявеният от Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. (наследници на Е. Д.) срещу Н.Ц.Д., В.Г.Д., Ц.Н.Ц. и Х.И.Ц. иск за признаване правото им на собственост и предаване владението върху реална част от тавански (четвърти етаж) на жилищната сграда, разположена в източната част на сградата, с площ от около 60 кв.м., с твърдението, че са придобили правото на собственост въз основа на давностно владение, е бил отхвърлен по съображения, че поддържаното от тях придобивно основание (изтекла в тяхна полза придобивна давност) не е доказано, като е прието, че етажът представлява самостоятелно жилище, за което е издаден и акт за узаконяване от компетентния държавен орган, че е построен извън обема на учреденото през 1984г. право на строеж и е придобит от наследодателя Н.Ц.Д. по реда на чл.92 ЗС. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че наследниците на Е. Д. при предявяването на ревандикационния иск са поддържали, че етажът представлява жилище, отговарящо на нормативните изисквания и че дори от него са обособени две самостоятелни жилища, едното от които са придобили по давност.

Същата теза Х.Е.Д. и Б.С.Д. са поддържали и в производството по предявения от тях по реда на чл.76 ЗС срещу Ц.Н.Ц. иск за предаване владението върху източното жилище, обособено в таванския етаж от сградата, находяща се в [населено място], кв.Б., [улица] твърдението, че са собственици на имоти в жилищната сграда, като четвъртият тавански етаж е обособен на две самостоятелни жилища и те са живеели в източното жилище в продължение на 17 години, но на 03.10.2003г. ответникът сменил патрона на преходната врата, която осигурявала достъпа до това жилище и така им отнел владението. С решение от 23.04.2004г., постановено по гр.д.№731/2003г. на СРС, 48 състав така предявеният иск е уважен и Ц.Н.Ц. е осъден да върне на Х.Е.Д. и Б.С.Д. владението. С решение от 22.02.2005г., постановено по гр.д.№3425/2004г. на СГС, II-Д ГО решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, а с решение №2826/13.12.2005г., постановено по гр.д.№1209/2005г. от ВКС, IVа г.о., е оставено в сила решението на СГС.

При тези данни следва да се приеме, че в настоящето производство съдът не може да осъществи косвен съдебен контрол на издадения през 2002г. акт за узаконяване на жилището, изградено в таванския етаж, по възражение, въведено от наследниците на Е. Д.. Още повече като се има предвид, че до приключване на производството пред първоинстанционния съд подобно възражение не е било направено.

След като спорът за принадлежността на правото на собственост върху таванския жилищен етаж вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, последващото оспорване на акта на узаконяване, имащо за цел отричане на правата на ползвателя, които са възникнали с прехвърлянето на собствеността в полза на лицето, срещу което вече е бил предявен иск по чл.108 ЗС и съответно този иск е бил отхвърлен, противоречи на принципа на стабилност на отношенията по повод собствеността, както и на принципа за добросъвестно упражняване на правата в гражданския процес. Още повече и силата на пресъдено нещо на постановеното по реда на чл.108 ЗС решение следва да бъде зачетена.

При извършването на преценка за допустимостта на подобно оспорване в случая следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че при предявяването на ревандикационен иск наследниците на Е. Д. са твърдяли, че таванският етаж е изграден като жилищен, което изявление, съдържащо се в изходящ от тях документ (искова молба) съставлява признание на това обстоятелство.

В нарушение на съдопроизводствените правила тези установени по категоричен начин по делото обстоятелства не са взети предвид от въззивния съд, което е довело и до неправилния извод, че договорът за продажба, обективиран в н.а.№....г. няма вещноправно действие. По силата на извършеното с този договор разпореждане правото на собственост върху таванския етаж на сградата е преминало в патримониума на Ц.Н.Ц., като прехвърлителката В.Г.Д. си е запазила правото на ползване върху процесната реална част, което е противопоставимо на ответниците, по отношение на които по делото не е установено да притежават правото на собственост върху този обект. В полза на техния наследодател Е.Н.Д. през 1984г. е учредено право на строеж за построяване на втория етаж от сградата, но не и за таванския етаж, който според установеното в чл.92 ЗС правило след построяването на сградата принадлежи на собственика на дворното място, т.е. на Н.Ц.Д., на чието име през 2002г. е издаден и акт за узаконяване на обекта.

Неоснователно е възражението на ответниците, че със заявление от 25.06.1984г. собственикът на дворното място Н.Ц.Д. е учредил в полза на техния наследодател Е.Н.Д. право на строеж и за таванския етаж, респ. че след реализиране на учреденото през 1984г. право на строеж за цялата сграда техният наследодател е придобил право на собственост и върху таванския етаж, представляващ обща част на сградата.

Действително по делото е установено, че със заявление от 01.06.1984г. с нотариална заверка на подписа Н.Ц.Д. е учредил на сина си Ц.Н.Ц. правото на строеж за построяване на първи етаж от двуетажната двуфамилна жилищна сграда съгласно одобрения архитектурен проект, а на сина си Е.Н.Д. – правото на строеж за построяване на втория етаж от сградата. Установено е също така, че със заявление от 25.06.1984г. с нотариална заверка на подписа Н.Ц.Д. в допълнение на учредената от него суперфиция е заявил, че е съгласен и отстъпва на синовете си Ц.Н.Ц. и Е.Н.Д. право на строеж, по силата на което да построят в приземния етаж на сградата в съсобственост на двамата югозападния гараж по архитектурен проект, обхващащ пространство от 17.7 кв.м., както и избата източно от този гараж от 7.6 кв.м., а също и останалото развитие по проектния план за приземен етаж, като в заявлението е посочено, че тъй като по архитектурния проект не се предвиждат отделни тавански помещения, то таванът ще бъде ползван по осовата линия както следва: западната страна ще ползва Ц.Н.Ц., а източната страна – Е.Н.Д..

При тези данни след построяването на сградата Е.Н.Д. би придобил право на собственост върху 1/2 идеална част от таванския етаж само ако този етаж е изграден според предвижданията на одобрения архитектурен проект, т.е. като етаж, който е предназначен за ползване като обща част или като складово помещение, което не представлява самостоятелен обект на право на собственост. В случая обаче е установено по категоричен начин, че етажът е изграден като самостоятелен обект с жилищно предназначение в отклонение от одобрения архитектурен проект и извън обема на учреденото през 1984г. право на строеж. Когато построеното извън обема на учреденото право на строеж представлява самостоятелен обект на право на собственост, той принадлежи на собственика на земята. Практиката на ВКС по този въпрос е трайна и непротиворечива и се споделя от настоящия състав на I г.о. на ВКС. Обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора или административния акт, с който е учредено и построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на земята (решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г. на II г.о. на ВКС; решение №118/16.11.2016г. по гр.д.№766/2016г. на II г.о. на ВКС и др.). Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект – то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС (решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г. на I г.о. на ВКС). Преценката какъв е обемът на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в акта за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки (решение №118/16.11.2016г. по гр.д.№766/2016г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай, както вече беше отбелязано, със заявленията от 1984г. Н.Ц.Д. не е учредявал на синовете си право на строеж за самостоятелен жилищен обект в таванския етаж на сградата, поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху изградения в отклонение от одобрения архитектурен проект тавански етаж, представляващ самостоятелен обект на право на собственост (жилище) е принадлежало на Н.Ц.Д. и неговата съпруга В.Г.Д. в режим на СИО.

Възражението на ответниците, че правото на ползване е погасено поради неупражняването му за период повече от 5 години, не следва да бъде разглеждано. Само собственикът на имота може да се позовава на погасяването на учреденото в полза на трето лице ограничено вещно право върху същия имот, доколкото ефектът на погасяване на ограниченото вещно право настъпва в негова полза. Лицата, упражняващи фактическата власт върху имота, биха могли да се позоват на погасяване на ограниченото вещно право само в хипотеза, при която са придобили правото на собственост върху този имот по давност, т.е. ако се легитимират като собственици на имота на оригинерно придобивно основание, каквато обаче в настоящия случай не е налице.

По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. По реда на чл.293, ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това предявените от В.Г.Д. искове бъдат уважени.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260136 от 23.09.2020г., постановено от Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав по в.гр.д.№3987/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.Д., ЕГН [ЕГН], Х.Е.Д., ЕГН [ЕГН] и Н.Е.Д., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],[жк], [улица], по предявения от В.Г.Д. иск по чл.108 ЗС, че В.Г.Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], притежава вещно право на ползване на основание договор за покупко-продажба от 20.11.2002г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състоящ се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес [населено място], Столична община, [улица], изградена в УПИ ...., кв..... по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор ....), като целият етаж е с идентификатор .... и с площ от 118.70 кв.м. и ОСЪЖДА Б.С.Д., Х.Е.Д. и Н.Е.Д. да предадат на В.Г.Д. владението на посочената реална част.

ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН [ЕГН], Х.Е.Д., ЕГН [ЕГН] и Н.Е.Д., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],[жк], [улица], на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплатят на В.Г.Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], по 2075 лв. (две хиляди седемдесет и пет лева) всеки един от тях, представляващи обезщетение за лишаване от ползването за периода 01.02.2011г. – 15.07.2014г. на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състоящ се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес [населено място], Столична община, [улица], изградена в УПИ ...., кв.... по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор ....), като целият етаж е с идентификатор .... и с площ от 118.70 кв.м.

ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН [ЕГН], Х.Е.Д., ЕГН [ЕГН] и Н.Е.Д., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],[жк], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на В.Г.Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], сумата от 4435.28 лв. (четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 28 ст.)., представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: