Има ли значение за произнасянето по иск за собственост върху реална част от имот по отменена регулация, попадаща в съседен имот по действащата регулация и при граница по действащия регулационен план, съвпадаща с границата по кадастралната карта, съобразяването на следните обстоятелства: момента на завземане на процесната реална част, както и момента (и факта) на приложение на регулационните планове.

чл. 33 ЗТСУ чл. 108 ЗС 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60112

София, 12.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №1042 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№281091/30.10.2020г., подадена от Д.Г.С. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.В.И.Г. от САК, срещу решение №260144, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, II-д въззивен състав по в.гр.д.№14859/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл.108 ЗС в отношенията между Л.А.К., Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С., че Л.А.К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .... по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2108г. от „ГЕОДЕГ“ ООД – гр. София, като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .... е идентична с част от парцел .... от кв.... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. и Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. са осъдени да предадат владението върху посочената реална част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .... по действащата КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК; на основание чл.537 ГПК констативен н.а. №....г. на нотариус Р. Р., с рег.№104 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт №....г. на Службата по вписванията – гр. София, с който Г.Д.Д. и съпругата му Ц.Д.Д. са признати за собственици въз основа на наследство, строителство и покупко-продажба на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], район „Н.“, [населено място], е отменен в частта на притежаваната от Л.А.К. реална част от 25 кв.м.; признато е за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР в отношенията между Л.А.К., Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С., че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район „Н. И“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, Л.А.К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .... по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2018г. от „ГЕОДЕГ“ ООД – гр. София, като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .... е идентична с част от парцел .... от кв..... по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г., като при одобряването на КККР за [населено място], район „Н. И“, [населено място] със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителни директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатори .... и .... по ККР, като границата между поземлените имоти е нанесена неправилно в кадастралната карта по регулационната граница между парцели .... и .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед №РД-16-076 от 09.04.1990г., вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели .... и .... от кв.... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г.

С определение №161 от 16.04.2021г., постановено по настоящето дело, с което е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, наред с Д.Г.С. като касатори са конституирани и Г.Д.Д. и А.Г.Г..

Касаторът Д.Г.С. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, както и че същото е необосновано, евентуално недопустимо. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възраженията по приложението на регулационните планове от 1965г. и 1990г., респ. установеното по делото, че липсват данни за уредени сметки по регулация по плана от 1965г., както и завземането на спорната реална част от техния праводател. За неправилен счита извода на въззивния съд, че регулационният план от 1990г., въз основа на който е изработена и действащата кадастрална карта, не е бил приложен към момента на влизане на ЗУТ в сила. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л.А.К., чрез процесуалния си представител адв.С.И.Л. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №161/16.04.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса има ли значение за произнасянето по иск за собственост върху реална част от имот по отменена регулация, попадаща в съседен имот по действащата регулация и при граница по действащия регулационен план, съвпадаща с границата по кадастралната карта, съобразяването на следните обстоятелства: момента на завземане на процесната реална част, както и момента (и факта) на приложение на регулационните планове.

Според настоящия състав при спор за собственост върху реална част от урегулиран при действието на ЗТСУ отм. недвижим имот, от съществено значение е обстоятелството дали към момента на влизане на ЗУТ в сила регулацията е била приложена, доколкото съгласно §8, ал.1 ПР ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. Само ако действащият регулационен план е приложен, може да се приеме, че съответстващите му граници на имотите са правилно нанесени в одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта.

Доколкото дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения за условията, при настъпването на които регулационният план трябва да се счита приложен, са принципни, те следва да намерят приложение не само при наличието на последваща промяна на регулационния план, но и по отношение на дворищнорегулационните планове, заварени при влизането на ЗУТ в сила. С изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни працели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8, ал.1, изр. 2 ПР на ЗУТ (сега §8, ал.2 ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Разяснения в този смисъл са дадени от ОСГК на ВКС в ТР №3/28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г., в което е прието, че това разрешение намира приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. А доколкото установените в §6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове, следва да се има предвид даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВКС тълкуване на понятието „приложена регулация“.

Съгласно дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения, при изменение на плана при условията на чл.32, ал.1, т.2, 4 и 5 ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище досежно понятието “приложена регулация” следва да бъде възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ в посочените в ТР №3/1993г. хипотези придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на §8, ал.1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС, това становище следва да намери приложение и по настоящето дело, но при отчитане особеностите на правния спор от фактическа страна, а именно като бъде взето предвид обстоятелството, че при изработването и одобряването на регулационния план на [населено място] от 1990г. е допусната грешка по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ – макар регулационният план от 1965г. да е бил приложен, регулационната граница между двата съседни имота, принадлежащи на спорещите страни, е нанесена по кадастралния план от 1982г. на място, различно от местонахождението на границата по плана от 1965г.

С оглед на това по поставения въпрос следва да се приеме, че при произнасянето по иск за собственост върху реална част, попадаща в границите на имот по отменена регулация, която реална част обаче по действащата регулация попада в съседен имот, в хипотеза, при която границите на имота по действащия регулационен план съвпадат с границите му по одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта, следва да бъде съобразен моментът на завземане на процесната реална част, вкл. в хипотеза, при която при изработването на действащия дворищнорегулационен план е допусната грешка, както и обстоятелството дали последният влязъл в сила дворищнорегулационен план е бил приложен.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Л.А.К. е предявил срещу Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. иск за признаване по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, че към момента на одобряването на КККР за [населено място], район „Н. И“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатор .... и ПИ с идентификатор ...., като границата между двата поземлени имота неправило е нанесена по регулационната граница между парцели .... и .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед №16-076 от 09.04.1990г. вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели .... и .... от кв..... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г.; за признаване за установено правото му на собственост върху неправилно нанесената в границите на ПИ .... реална част с площ от 25 кв.м. и предаване на владението върху тази реална част по реда на чл.108 ЗС, както и за отмяна на съставения в полза на Г.Д.Д. и съпругата му Ц.Д.Д. констативен нотариален акт за спорната площ от 25 кв.м.

Поддържа, че през 1975г. неговият баща А.К.К. (починал през 1986г.) е закупил от Т.А.Т., Р.А.Т. и Н.А.Т. чрез ОбНС (РИС „9-ти септември“ – София) дворно място с площ от 640 кв.м., представляващо парцел .... от кв.... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., като към момента на закупуването регулационният план от 1965г. е вече приложен и дължимите суми за придадените към парцела части от съседни имоти са заплатени, за което в полза на продавачите са издадени и нотариални актове за собственост на имоти, придобити по регулация – н.а.№....г.; н.а.№....г. (вкл. за празно дворно място с площ от 216кв.м., което се придава към парцел .... от кв.... и се взема от мястото на Д.Д.Д. с пл.№...).

Твърди, че регулацията от 1965г. е първа по ред и е приложена със заплащането на съответните суми и издаване на констативни нотариални актове, като освен това придаваемите по регулация площи са били и завзети. Твърди, че през 1976г. закупеното от баща му дворно място било оградено с лека ограда от бетонови колове и оградна мрежа, като считали, че оградата е поставена по границите на закупения парцел ...., след което в новия регулационен план, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. регулационната граница между двата имота съвпада с изградената ограда. При нанасянето на имота в кадастралната карта, одобрена през 2012г. обаче било установено, че новата регулационна граница по плана, одобрен през 1990г., е поставена погрешно, тъй като не е съобразена с вярната имотна граница, съответстваща на регулационната граница по плана от 1965г., която с прилагането на регулационния план от 1965г. е станала и имотна граница. И тъй като със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. не е предвидено да се придават площи по регулация от неговия имот към съседния, твърди, че е допусната грешка при одобряването на кадастралната основа на регулационния план, която грешка е възпроизведена и при нанасянето на имотите в действащата кадастрална карта.

Ответниците оспорват така предявените искове с твърдението, че са собственици на ПИ с идентификатор ...., включващ спорната реална част, на основание наследство от Д.Д.Д., както и покупко-продажба – Д.Д.Д., баща на Г.Д.Д., е придобил правото на собственост върху имота по давност (н.а.№....г.), след което Г.Д.Д. е закупил по 1/3 ид.част от другите наследници на Д.Д.Д. (н.а.№....г.) по време на брака си с Ц. Д., чиито наследници по закон са Г.Д.Д. (съпруг), Д. С. (дъщеря) и А. Г. (дъщеря).

При условията на евентуалност правят възражение и за изтекла в тяхна полза придобивна давност – повече от 10 години, като присъединяват и владението на праводателите си Д. Д., М.Д.П. и И.Д.Г. за периода от 1955г. и до днес.

Възразяват срещу твърденията в исковата молба, че регулацията от 1965г. е приложена, както и срещу твърдението, че в одобрения регулационен план от 1990г. са допуснати грешки. Поддържат, че заповедта за регулация от 1990г. е влязла в сила, не е оспорвана от ищеца и има силата на стабилен административен акт, поради което считат оспорването в настоящето производство за недопустимо. Поддържат, че действащата кадастрална карта е изготвена при спазване на законовите изисквания, вкл. че отразява правилно имотните граници, които съвпадат с регулационните такива по последния действащ регулационен план от 1990г., за който поддържат, че е приложен.

От фактическа страна по делото е установено, че на 31.07.1975г. (н.а.№....) А.С.К. е придобил чрез РНС празно дворно място в [населено място] – С., съставляващо парцел .... в кв.... по плана на селото, с площ от 640 кв.м., от собствениците Т.А.Т., Р.А.Т. и Н.А.Т., като при съставянето на този нотариален акт са представени и н.а.№.... и н.а.№....,г., установяващи придобиване на придадените към парцел .... по регулация части от съседни имоти, вкл. от имот ..... А.С.К. е починал на 01.01.1986г. и като наследник по закон е оставил сина си Л.А.К. (удостоверение за наследници №507/08.03.2018г.).

На 24.12.1966г. е съставен н.а.№....г., с който Д.Д.Д. е признат за собственик по давност на празно място от 1438 кв.м., находящо се в землището на [населено място]-С., съставляващо имот пл.№...., от които 228 кв.м. са включени като основа на парцел .... и 223 кв.м. са включени като основа на парцел ...., като и двата парцела са с неуредени сметки по регулация, след което през 1996г. е съставен н.а.№....г., с който Д.Д.Д. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на празно дворно място от 264 кв.м., което се взема от мястото на наследници на А. Т. – имот пл.№.... в кв....; празно дворно място от 156 кв.м., който имот се взема от мястото на Т. М. – имот пл.№....; празно дворно място от 3 кв.м., който имот се взема от мястото на Б.Б.З. – имот пл.№.... в кв.....

Д.Д.Д. е починал на 05.09.1991г. и оставил като наследници по закон син Г.Д.Д. (син), И.Д.Г. (дъщеря), М.Д.П. (дъщеря), починала на 05.03.2013г. и оставила като наследници по закон Т.К.П. (съпруг) и С.Т.М. (дъщеря), като на 17.03.2003г. (н.а.№....) М.Д.П. и И.Д.Г. са продали на Г.Д.Д. по 1/3 ид.част от УПИ .... в кв..... по плана на [населено място], целият с площ 595 кв.м., след което на 17.03.2003г. е съставен н.а.№...., с който Г.Д.Д. и Ц.Д.Д. са признати за собственици на този недвижим имот.

Ц.Д.Д. е починала на 04.05.2006г. и като наследници по закон е оставила Г.Д.Д. (съпруг), А.Г.Г. (дъщеря) и Д.Г.С. (дъщеря) – удостоверение за наследници №13/03.09.2018г.

Въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че съгласно н.а.№....г. имотът представлява парцел .... в кв..... по плана на [населено място] по действащия тогава кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №270/11.10.1965г., като няма данни за неуредени сметки по регулация, който парцел е образуван по регулационния план от 1965г. и попада върху ПИ (бивши ниви) с пл.№№..., ..., ... и .... от кадастралния план от 1965г., а с регулационния план от 1965г. за ПИ .... са отредени парцели ...., .... в кв.... и ...., .... в кв...., като предишният кадастрален и регулационен план на [населено място] е бил одобрен през 1931г., но територията, в която се намира процесният имот, попада извън обхвата на този регулационен план. Прието е, че процесният имот е заснет и нанесен в кадастралния план на [населено място] от 1982г. като имот с пл.№...., а северната граница е отразена като съществуваща паянтова ограда и попада 74-81 см. навътре в парцел .... по регулационния план от 1965г., с което процесната площ от 25 кв.м. от УПИ .... е станала част от ПИ с пл.№.... по кадастралния план от 1982г. Взето е предвид установеното от СТЕ обстоятелство, че действащия към момента регулационен план е одобрен със заповед № РД-16-076/09.04.1990г. и за негова основа е послужил кадастралния план от 1982г., като дворищнорегулационните линии на УПИ .... от регулационния план от 1990г. съвпадат с имотните граници на ПИ .... от кадастралния план от 1982г., с което процесната площ от 25 кв.м. е придадена към УПИ...., но няма данни за изравняване на сметки по регулация. Прието е, че процесният имот попада в ПИ с идентификатор .... по КККР, одобрени със заповед №РД-18-9/16.01.2012г., а имот с идентификатор .... е заснет и нанесен в КК по съществуващите на място граници, при което процесната площ от 25 кв.м.е станала част от ПИ с идентификатор ...., както и че имотните граници на ПИ с идентификатор .... съвпадат с регулационните линии на УПИ .... по регулационния план от 1990г. Взето е предвид, че според вещото лице парцел .... в кв.... по регулационния план на [населено място] от 1965г. се припокрива на площ от 25 кв.м. с част от ПИ с идентификатор .... по действащите в момента КККР, респ. с част от УПИ .... в кв.... по регулационния план от 1990г., като припокриването представлява ивица с площ от 25 кв.м. по северната граница на УПИ ...., която ивица е идентична с площта по скица, издадена от „Геодет“ ООД, която площ е част от парцел .... в кв.... по регулационния план от 1990г., но не е идентична с част от парцел .... в кв.... по регулационния план от 1965г.

Прието е, че от СТЕ се установява, че липсват данни и документи относно придаване по регулация на части от парцел .... в кв..... по регулационния план на [населено място] от 1965г. към парцел .... в кв..... по регулационния план от 1965г. и в същия не са отразявани промени в границата между тези два парцела, а с последващия регулационния план от 1990г. северната част от парцел .... в кв.... по РП от 1965г. с площ от 25 кв.м. е придадена към парцел ...., като дворищната регулационна линия съвпада с имотната граница по кадастралната основа на плана и тази площ от 25 кв.м. не е обозначена и описана като отделна придаваема площ в регулационния план от 1990г.

Прието е, че според СТЕ границата между ПИ с идентификатор .... и ПИ с идентификатор .... с материализирана на място с лека ограда от бетонови колове и метална оградна мрежа, като оградата не съвпада с границата между парцели .... и .... по РП от 1965г., а съвпада с границата между парцели .... и .... в кв.... по РП от 1990г. и е разположена на 74-81 см. в парцел .... по РП от 1965г. и не е възможен достъп към процесната площ от 25 кв.м. откъм ПИ с идентификатор ....

Въз основа на показанията на св.И. Ш. въззивният е приел за установено, че през 1976г. имотът на наследодателя на ищеца не е бил ограден изцяло, но впоследствие вече цялото място е било оградено, като оградата, която е била направена, не е променяна, а въз основа на показанията на св.Г. В. е прието за установено, че оградата между двата имота е направена след 1980г., като и в момента е същата ограда.

От правна страна въз основа на разясненията, дадени с т.4 на ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не е проведена административна процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл.54, ал.2 ЗКИР и в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Взето е предвид, че съгласно §5, ал.1 ПЗРЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, като е прието, че затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Въз основа на така установеното според въззивния съд следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, при което предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационите планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР №2/1993г. на ОСГК и ТР №3/2010г. на ОСГК на ВКС и всички други факти, водещи до промяна на границите.

За неоснователни са приети твърденията на Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С., че регулационният план на [населено място] от 1965г. по отношение на двата съседни имота, не е приложен. Прието е, че наследодателят на Л.А.К. е придобил през 1975г. правото на собственост върху имота, представляващ парцел .... в кв..... по регулационния план на [населено място] от 1965г. с площ от 640 кв.м., като регулацията от 1965г. е била приложена, като регулационната линия по плана от 1965г. съвпада с имотната граница и при одобряване на този план не е предвиждано придаване на части от съседния от север имот (имота на Д.Д.Д.) към имота, придобит от А.С.К..

Изложени са съображения, че когато кадастралната и регулационна граница между два съседни имота по дворищнорегулационния план, одобрени при действията на ЗТСУ отм. съвпадат, както е в настоящия случай, следва да се приеме, че правото на собственост се притежава в границите по регулационния план. С оглед на това въззивният съд е приел, че съществуващата според регулационния план границата между двата имота не е правилно нанесена в действащата кадастрална карта, като по делото не са представени доказателства границите на притежавания от Д.Д.Д. имот да са били неправилно нанесени в кадастралния план, послужил за основа на регулационния план от 1965г. И тъй като съгласно чл.43, ал.1, т.5, буква „г“ ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват въз основа на данните от регулационните планове при приложена дворищна регулация, въззивният съд е приел, че в настоящия случай северната граница между ПИ с идентификатор .... и ПИ с идентификатор .... е погрешно нанесена, че претендираната реална част с площ от 25 кв.м. е погрешно нанесена в действащата кадастрална карта на [населено място] в южната част на ПИ с идентификатор ...., вместо в границите на ПИ с идентификатор ....

За неоснователно е прието възражението на Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С., че са придобили процесната реална част от 25 кв.м. на основание придобивна давност.

Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства върху спорната част от 25 кв.м. да е упражнявана фактическа власт от праводателите на Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. преди влизане в сила на ЗТСУ през 1973г., считано от 1955г. Прието е за установено, че след влизане на ЗУТ в сила през 2001г. вкл. и към настоящия момент, върху процесната реална част от 25 кв.м. е била упражнявана фактическа власт от страна на Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. и техните праводатели, но доколкото не са налице изключенията на чл.200, ал.2 вр. чл.17 ЗУТ за присъединяване към съседен имот при първоначално урегулиране на територията, а се касае за урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, както и че не са изпълнени изискванията на чл.15 ЗУТ, то е прието, че и спорната част не може да бъде придобита по давност.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (§6 ПР на ЗУТ).

При постановяването му не е взето предвид обстоятелството, че спорната реална част е заета от праводателя на ответниците по иска (сега касатори) още при поставяне на оградата между двата имота, по което обстоятелство между страните не съществува спор – както е установено от заключението на изслушаната по делото СТЕ и от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Ш. и Г. В., оградата между двата имота е поставена на границата между парцели .... и .... в кв.... по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед №РД-16.076 от 09.04.1990г. от бащата на Л.А.К. (каквото твърдение се съдържа и в исковата молба), съществувала е към влизане в сила на регулационния план от 1990г. и местоположението не е променяно. Поради това, макар да е правилен изводът, че одобреният през 1965г. регулационен план на [населено място] е бил приложен, неправилно въззивният съд е приел, че и към настоящия момент спорната реална част е собственост на Л.А.К., наследник по закон на А.С.К., който през 1975г. е придобил чрез правна сделка правото на собственост върху парцел .... в границите му по плана от 1965г.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е извършвал преценка дали регулацията от 1990г. е била приложена към момента на влизане на ЗУТ в сила и не е анализирал детайлно условията, при които е бил одобрен този регулационен план, въпреки че доводи за приложението на регулационния план от 1990г. към момента на влизане на ЗУТ в сила са наведени от Д.Г.С. в подадената от нея въззивна жалба. Още повече, както е посочено по-горе, моментът на завземане на спорна реална част, както и обстоятелството дали последният влязъл в сила дворищнорегулационен план е бил приложен, следва да бъде съобразено при произнасянето по иск за собственост върху реална част, попадаща в границите на имот по отменена регулация, която реална част обаче по действащата регулация попада в съседен имот, в хипотеза, при която границите на имота по действащия регулационен план съвпадат с границите му по одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта.

В настоящия случай въззивният съд не е взел предвид, че след като регулацията от 1965г. е била приложена, то при одобряването на следващия регулационен и кадастрален план парцелните граници по приложения регулационен план е следвало да бъдат заснети като имотни, а несъобразяването с това правило сочи на одобряване на регулационния план от 1990г. при съществено закононарушение и грешка.

Не е отчетено обстоятелството, че според дадените в ТР №3 от 15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС разяснения, с изтичането на 10 години от заемането на придадения имот в хипотеза, при която регулационният план е одобрен при съществено закононарушение или грешка, закононарушението се санира и при съвпадане на регулационни и имотни граници планът следва да се счита приложен. Заемането на тази част в хипотеза, при която поради допуснатата при одобряването на плана грешка заплащане на придадена част не е предвидено, не може по правилата на формалната логика да бъде обвързано с изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за придадена част. То следва да бъде определено като фактическо действие с посочените в ТР №3 от 15.07.1993г. правни последици, извършено със съзнанието, че се установява фактическа власт върху собствен имот (реална част от имот, която лицето счита за част от притежавания урегулиран имот в очертаните от регулационния план граници). Обстоятелството, че частта е била заета преди одобряването на регулационния план следва да се приеме за ирелевантно в хипотеза, при която заетата част е идентична с погрешно включената в границите на имота при неговото урегулиране.

И след като по делото е установено, че спорната реална част е била заета от Д. Д. най-късно при поставянето на ограда между двата имота и от заемането до влизане на ЗУТ в сила са изтекли повече от 10 години, то регулацията от 1990г. следва да се приеме за приложена, от което пък следва изводът, че границата между двата имота е правилно нанесена в действащата кадастрална карта по регулационната граница между парцел .... и парцел .... Правоприемниците на Д. Д. към настоящия момент се легитимират като собственици на процесната реална част, която е отразена в действащата кадастрална карта като част от техния имот с идентификатор .... в съответствие с изискванията на чл.41 и чл.43 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) – след като към момента на влизане на ЗУТ в сила регулационният план от 1990г. е приложен, то придаването на спорната реална част по силата на този регулационен план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. Не е установено при изработването на кадастралната карта да е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на границата между ПИ с идентификатор .... и ПИ с идентификатор .... Предявените от Л.А.К. искове са неоснователни.

По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. По реда на чл.293, ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това предявените от Л.А.К. срещу Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260144 от 23.09.2020г., постановено от Софийски градски съд, II-д въззивен състав по в.гр.д.№14859/2019г. и потвърденото с него първоинстанционно решение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Л.А.К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] срещу Г.Д.Д. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], А.Г.Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Д.Г.С. от [населено място], кв.Н., [улица], ЕГН [ЕГН] по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено, че Л.А.К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .... по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2108г. от „ГЕОДЕГ“ ООД – гр. София, като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .... е идентична с част от парцел .... от кв.... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. и за предаване на владението на тази реална част, както и искането за частична отмяна на съставения на 17.03.2003г. от нотариус Р. Р., рег.№104 в регистъра на Нотариалната камара, констативен нотариален акт №...., вписан с акт №....г. на Службата по вписванията – гр. София, с който Г.Д.Д. и съпругата му Ц.Д.Д. са признати за собственици въз основа на наследство, строителство и покупко-продажба на УПИ .... в кв.... по плана на [населено място], район „Н.“, [населено място].

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Л.А.К. срещу Г.Д.Д., А.Г.Г. и Д.Г.С. по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск за признаване за установено, че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район „Н.“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, Л.А.К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .... по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2018г. от „ГЕОДЕГ“ ООД – гр. София, като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .... е идентична с част от парцел .... от кв.... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г., като при одобряването на КККР за [населено място], район „Н.“, [населено място] със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителни директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатори .... и .... по ККР, като границата между поземлените имоти е нанесена неправилно в кадастралната карта по регулационната граница между парцели .... и .... от кв.... по регулационния план на [населено място]-С., одобрен със заповед №РД-16-076 от 09.04.1990г., вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели .... и .... от кв..... по плана на [населено място]-С., одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г.

ОСЪЖДА Л.А.К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д.Г.С. от [населено място], кв.Н., [улица], ЕГН [ЕГН] сумата от 3036.68 лв. ( три хиляди тридесет и шест лева и 68 ст.), представляващи направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: