Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните.

Въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор, при съобразяване с предвидените в процесуалния закон преклузии и при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели, е длъжен да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, да разгледа релевантните доводи и възражения на страните и да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60124

София, 03.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Д. Н, като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 954 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Община – Варна, чрез главен юрисконсулт С. Ц., против решение № 260056 от 1. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 372/2020 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 260097/15. 07. 2020 г. по гр. д. № 1507/2019 г. на ОС – Варна, с което е признато за установено по отношение на М.К.Х., че Община – Варна не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор. ...по кадастралната карта на [населено място], с площ от 2211 кв.м. Твърди се, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е направил самостоятелен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства пред двете инстанции, не е обсъдил всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, както и всички доводи и възражения на страните. Поддържа се и необоснованост на фактическите изводи за упражнявано от ищцата владение върху имота и за непроведено отчуждително производство по отношение на имота. Сочи се и противоречие с материалния закон – с разпоредби от ЗТСУ отм., ЗУТ, ЗМСМА, ЗОС, ЗС. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.

Ответницата по касационната жалба М.К.Х., в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв. Д. П., изразява становище за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 60302 от 07. 07. 2021 г. по гр. д. № 954/2021 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. На така поставения въпрос следва да се отговори положително, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор, при съобразяване с предвидените в процесуалния закон преклузии и при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели, е длъжен да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, да разгледа релевантните доводи и възражения на страните и да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен от М. Х. против Община – Варна отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено между страните по делото, че Община – Варна не е собственик на процесния поземлен имот, индивидуализиран по-горе в настоящото решение. Правният интерес от иска е обоснован с обстоятелството, че ищцата владее имота от месец април 2000 г. до сега и го е придобила по давност, но не е успяла да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като имотът бил актуван като частна общинска собственост.

Община-Варна е оспорила иска като неоснователен. Направила е възражение за липса на правен интерес от предявяването му, тъй като ищцата нито е владяла имота, нито го е придобила по давност, а и това е било невъзможно с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС, тъй като имотът е бил държавна собственост, трансформирана в общинска по силата на закона. Заявено е, че общината е собственик на имота на основание чл. 7, ал 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА – проведено отчуждително производство през 1980 г. по реда на ЗТСУ отм. и ППЗТСУ отм. и трансформиране на държавната собственост в общинска по силата на закона или на осн. пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96/99 г.) – касае се за незастроен имот частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, съгласно предвижданията на действащите към 1999 г. устройствени планове.

Прието е за установено, че с АЧОС № 9912/5. 07. 2018 г. процесният имот е бил актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 59, ал. 2 ЗОС, за същия са съставени АОС № № 8849/7. 01. 2016 г. и 8851/7. 01. 2016 г. – с първия като общинска собственост са актувани 49/379 ид.ч. от ПИ. ...(за останалите 330/379 ид.ч. отчуждаването е отменено в полза на А. Р. и Г. Н., с влязло в сила решение от 2000 г. по адм. д.- № 438/1999 г.), а с втория като общинска собственост е актуван ПИ. ...с площ от 4267 кв.м., включващ и процесния имот. И в двата акта от 2016 г. като основание за актуване е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС.

Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот с идентификатор. ...по КК от 2008 г., с площ от 2211 кв.м., по първия КП от 1956 г. е бил извън регулация, съставлявал е лозе и от него 256 кв.м. попадат в имот пл. №. ..(целият от 1788 кв.м., записан в разписната книга на н-ци на С.Н.Д.), 400 кв.м. – в имот пл. №. ..(целият от 2398 кв.м., записан на Г. Л.) и 1530 кв.м. – в имот пл. № 3930 (целият от 2216 кв.м., записан на И.Г.Л.). С изменението през 1968 г. на РП от 1966 г. процесният имот е бил отреден „За етнографски паметник“, а по РП от 1975 г. е преотреден за „Ресторант с озеленяване“. Такова е било отреждането за имота и по РП от 1980 г. и РП от 1983 г. По КП от 1988 г. имотът е съставлявал част от територия, която по РП от 1983 г. е отредена за „Ресторант с озеленяване“. През 1995 г. е попълнен КП от 1988 г. с нанасяне на имот пл. №. .., с площ от 2169 кв.м., съвпадащ с имот пл. №. ..., на основание заповед на кмета за отмяна на отчуждаването – този имот не се включва в спорния. През 2007 г. е попълнен КП от 1988 г. с имот пл. №. ..с площ от 383 кв.м., на основание влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 438/99 г. на ВОС, АО за отмяна на отчуждаването на 330 кв.м.в полза на А. Р. и Г. Н. и 50 кв.м. в полза на Р. П. и Д.А.В 330 кв.м. са във връзка с извършено отчуждаване на бивш имот пл. №. ..по КП от 1956 г. По КК одобрена 2008 г. процесният имот е съставлявал първоначално реална част от ПИ с идентификатор. ...с площ от 4267 кв.м., след промяна на картата през 2015 г. - ПИ с идентификатор. ...с площ от 4267 кв.м. и ПИ с идентификатор. ...с площ от 397 кв.м. (относно последния е отменено отчуждаването със съдебно решение по адм.д. № 438/99 г. на ВОС, АО и собствеността възстановена), като процесният имот обхваща 1972 кв.м. от ПИ. ...и 239 кв.м. от ПИ. ..., а понастоящем процесният имот съставлява ПИ. .., с площ от 2211 кв.м. От 2008 г. до 2017 г. е бил предвиден „За ниско застрояване“. Със заповед от 31. 10. 2017 г. е одобрен ПУП – ПРЗ, по който за ПИ. .., с площ от 2211 кв.м., е отреден УПИ. .., в кв.. .., предназначен „За високо застрояване“.

Експертът е установил, че заместник – кметът на общината, във връзка с преписка вх. № РД-9-94-В-62/12. 03. 2009 г. и по повод запитване относно собствеността на имоти в района на вятърна мелница в 25 м.р. Варна, е отговорил, че имоти. ..,. ..и. ..(според община е допусната грешка при изписване на последния номер –. .., вместо. .., като констатациите на вещото лице касаят имот пл. №. ...) по КП от 1956 г., реални части от които формират процесния ПИ. ..(от първия – 256 кв.м., от втория – 1530 кв.м., от третия – 400 кв.м.), са били отчуждени от собствениците им – физически лица, със заповеди на председателя на ИК на ОбНС, за реализиране на предвиденото по плана от 1975 г. мероприятие „Ресторант и озеленяване“. По конкретно:

1/. имот пл. №. ...бил отчужден за осъществяване на мероприятието „Обходен път [улица]от наследниците на С.Н.Д. (посочени са поименно 10 физически лица), които са били обезщетени парично; относно този имот отчуждаването е отменено с влязло в сила съдебно решение по административно дело и същият е реституиран на посочените лица;

2/. имот пл. №. ..е бил отчужден със заповеди на председателя на ОбНС – Варна на части, както следва:

а/. от пл. №. .. – отчуждени общо 265 кв.м. от собствениците (посочени са имената на 3 бр. физически лица), за което същите са били обезщетени с два апартамента – ап.. .., ет. 2, вх. 3 и ап.. .., ет. 3, вх. 6, и двата в [жилищен адрес][жк];

б/. от имот пл. №. .. – отчуждени общо 261, 50 кв.м. от 3 бр. физически лица, които са обезщетени с три апартамента – ап.. .., ет. 6, вх. 8, [улица], [жилищен адрес] ет. 6, вх. 5, [жилищен адрес] [улица]и ап.. .., ет. 7, вх. 3, [жилищен адрес] [улица];

в/. от имот пл. №. ... са отчуждени общо 150 кв.м. от три лица, които са обезщетени с два апартамента – ап. 57, ет. 1, вх. 3, [жилищен адрес] ж.-к. „В. 3 м.р.“, ап.. .., ет. 4, вх. 3, [жилищен адрес][жк]; за имота е съставен АДС № 104/8. 12. 1980 г.; във връзка с този имот са представени заповеди по чл. 100 ЗТСУ отм. от 1983 г. за определяне на предоставените като обезщетения жилища, заповеди по чл. 98 ЗТСУ отм. от 1983 г., оценителни протоколи от 1980 г.;

г/. от имот пл. №. ... са отчуждени общо 367 кв.м. от две физически лица, които са обезщетени с два апартамента – ап.. .., ет. 1, вх. 1, [жилищен адрес][жк]и ап.. .., ет. 1, вх. 2, [жилищен адрес][жк];

д/. от имот пл. №. ... са отчуждени общо 290 кв.м. от три физически лица, които са обезщетени с три апартамента – ап.. .., ет. 1, блок 1,[жк], ап.. .., ет. 7, вх. 1, блок. ..-а,[жк]и ап.. ., ет. 1, вх. 1, [жилищен адрес][жк]; с решение № 865/16. 01. 1992 г. на кмета на общината е отказана поисканата от собствениците реституция;

е/. от имот пл. №. ... са отчуждени общо 487 кв.м. от 3 бр. физически лица, които са обезщетени с два апартамента – ап.. .., ет. 2, вх. 2,[жк], ап.. .., ет. 1, вх. 3, [жилищен адрес][жк]и ап.. .., ет. 7, вх. 1, [жилищен адрес][жк]; за имота е съставен АДС № 102/8. 12. 1980 г.

Вещото лице е посочило, че действащият кадастрален план при отчуждаването на имоти. ...,. ...,. ..,...,. ..и. ..е бил този от 1956 г. (следващият е от 1988 г.), в който е налице отразяване само на един ПИ. ..., но не и на отчуждените от него части. В преписката по делото няма приложени графични данни за разположението на тези части от имот пл. №. ....

Въз основа на извършен на място оглед е установено от експерта, че в частта от имота от 657 кв. м. – фиг. 1 (между точки 3-4-5-17-16-3 на комбинирана скица № 7) е оградена, заедно с терен извън процесния, с телена мрежа, закрепена на метални и други колове, и се използва за складиране и продажба на дървен материал. Частта от имота от 763 кв.м. – фиг. 2 (между точки 17-5-6-7-8-17 на комбинирана скица № 7) е ограден от юг, запад и север с телена мрежа закрепена на метални колове и не се ползва. Частта от имота от 791 кв.м. – фиг. 3 (между точки 8-9-10-11-16-17-8) има голям наклон в посока запад-изток, не е ограден и представлява залесен и затревен скат, който не се ползва.

По делото са представени заповеди във връзка с одобряване на кадастралните планове, кадастралната карта, регулационните планове, ПУП – ПЗ, както и скици към тях, разписни листове към кадастралните планове, извадки от общи устройствени планове на Община – Варна, договори за продажба на имоти частна общинска собственост на физически лица и търговски дружества, касаещи имоти съседни на процесния,

Въз основа на показанията на свидетелите Я. Д. и В. Ю. въззивният съд е приел за установено, че М. Х. през 2000 г. предприела действия по заснемане на процесния имот. От 2000 г. до 2008 г. почти ежедневно свидетелят Д. е минавал покрай имота и е виждал там само М. Х.. Дъщерята на М. споделяла със свидетеля Ю., че М. се настанила в процесния имот и го стопанисва. Свидетелят има впечатления от имота от 2005 г., почти ежедневно минава от там и не е виждал друго лице, освен М.. В имота имало лозе, овощни дървета, а след 2005 г. – кошери с пчели.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че искът е основателен. Община - Варна не е доказала възражението си да е придобила собствеността върху процесния имот на основание пар. 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, нито на осн. пар. 42 ПЗР ЗОС, тъй като не е доказано имотът да е бил придобит от държавата в резултат на проведено отчуждително производство по ЗТСУ отм., нито да е бил държавна собственост към 1999 г. и отреден за жилищни, обществени и благоустройствени мероприятия според предвижданията по действащия към този момент градоустройствен план. Не е доказано имот пл.. №. ...по КП от 1956 г. да е бил отчужден. Във връзка с този имот е прието, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като вещото лице не е изследвало актовете за извършени отчуждения, а е съобразило единствено данните на заместник-кмета в писмо по повод отправено запитване, както и поради липса на данни за графично ситуиране на отчуждените реални части от имота по КП от 1956 г. и по КП от 1988 г.. Имот пл. №. ...по КП от 1956 г. е бил отчужден, но отчуждението е било отменено с решение от 24. 04. 2000 г. по адм. д. № 438/1999 г. на ОС – Варна, Административно отделение, а впоследствие съсобствеността между общината и реституираните собственици е ликвидирана с договор по чл. 36 ЗОС, чрез изкупуване дела на общината от съсобственика. Прието е, че едва с въззивната жалба Община – Варна е навела конкретни фактически твърдения относно отчуждителни процедури в полза на държавата досежно реални части от имот пл. №. ...по КП от 1956 г. Недоказано е и отчуждаването на имот пл. №. ..., а твърдението във въззивната жалба, че в заключението на вещото лице е допусната техническа грешка, като описаното отчуждаване на имот пл. №. ...касае имот пл. №. ...е прието за несъстоятелно.

Въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (нарушени са разпоредбите на чл. чл. 269, 195, 201, 236, ал. 2 ГПК и създадената във връзка с тълкуването и прилагането им практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер – ТР № 1/2013 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС). Оплакването в този смисъл в касационната жалба е основателно.

Въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор, при съобразяване с предвидените в процесуалния закон преклузии и при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели, е длъжен да извърши съвкупна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства, да разгледа релевантните доводи и възражения на страните и да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение.

Съдът е длъжен да следи дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано. След като приетото в първоинстанционното производство заключение по допусната експертиза е било непълно, неясно или необосновано и е имало съмнения за правилността му, но първоинстанционният съд не е извършил необходимите действия за изясняване на съответните обстоятелства чрез служебно назначаване на допълнителна или повторна експертиза по реда на чл. 201 ГПК, и въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение и за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, в резултат на което съответният факт е приет за недоказан, въззивният съд е бил длъжен да допусне служебно допълнителна или повторна експертиза за изясняване на този факт, дори въззивникът да не е направил такова искане. Едва след като извърши необходимото за отстраняване непълнотата, неяснотата или необосноваността на заключението, въззивният съд следва да прецени същото по реда на чл. 202 ГПК, да мотивира преценката си, да обсъди и останалите събрани по делото доказателства и да приеме съответния факт за доказан или недоказан.

В случая, въззивният съд не се е съобразил с установените в цитираните по-горе разпоредби правила. Въпреки че е преценил заключението на съдебно-техническата експертиза за необосновано в частта му касаеща проведени отчуждителни производства за имота по реда на ЗТСУ отм. и въпреки оплакването във въззивната жалба за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за непроведени отчуждителни производства за процесния имот, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с обсъждане на доказателствата, касаещи отчуждаването на имота, въззивният съд не е назначил допълнителна експертиза по чл. 201 ГПК. Не е направил и опит за изясняване, чрез повторен разпит на вещото лице по реда на чл. 267, ал. 2 ГПК, на обстоятелствата дали констатациите в експертизата, касаещи отчуждаването на посочените три имота, части от които образуват процесния поземлен имот с идентификатор. ..., с площ от 2211 кв.м, се базират само на цитираното в заключението писмо на заместник-кмета на общината или и на други документи, с които вещото лице се е запознало при изготвяне на заключението, както и дали е допусната техническа грешка в заключението при изписване номера на един от коментираните отчуждени имоти – имот пл. №. ..., вместо имот пл. №. ....

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане следва да се допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза със задачи вещото лице, след като извърши проверка в съответната община и в областната администрация на гр. Варна, да отговори на въпросите: а/. дали има данни за проведени отчуждителни производства относно имоти планоснимачни номера. ..и. ..по кадастралния план от 1956 г., части от които (1530 кв.м. от имот пл. №. ...и 400 кв.м. от имот пл. №. ..) са включени в процесния поземлен имот с идентификатор. ...по кадастралната карта на [населено място], с площ от 2211 кв.м.; б/. има ли съхранени документи във връзка с тези отчуждителни производства (заповеди за отчуждаване, заповеди за обезщетяване, оценителни протоколи, съставени актове за държавна собственост и др.) и какви; в/. има ли съставени актове за държавна собственост за отчуждените имоти или реални части от тях; г/. дали има данни въз основа на какви документи е издадено цитираното от вещото лице, но неприложено към заключението, писмо на заместник кмета на общината, дадено във връзка с преписка вх. № РД-9-94-62/12. 03. 2009 г., и кои са тези документи.

Едва след приемане на заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза и обсъждането му ведно с основното заключение и с всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът следва да направи решаващия извод дали държавата е била собственик на процесния имот на основание проведено през 1980 г. отчуждително производство по реда на ЗТСУ отм. и ППЗТСУ отм. и дали Община – Варна е придобила собствеността върху имота чрез трансформиране на държавната собственост в общинска по силата на пар. 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, а във връзка със заявеното от ищеца придобивно основание – да обсъди приложим ли е пар. 1 ЗДЗС, упражнявано ли е владение върху имота от ищцата в посочения в исковата молба период и дали по отношение на същата се е осъществил придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Въпросът за отговорността за разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия производството съдебен акт, според изхода на делото.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260056 от 1. 12. 2020 г. по в. гр. д. № 372/2020 г. на АС – Варна, ГО, 2 с-в И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: