Приложимо ли е правилото на чл.113 ЗС при разрешаване на спор за собственост между наследник по закон, придобил право на наследяване въз основа на влязло в сила решение за установяване на произход от наследодателя и приобретател на имота от лице, което се е легитимирало като наследник преди установяването на произхода.

чл. 113 ЗС 
Правилото на чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, не е приложимо при разрешаване на спор за собственост между наследник по закон, придобил право на наследяване въз основа на влязло в сила решение за установяване на произход от наследодателя и приобретател на имота от лице, което се е легитимирало като наследник преди установяването на произхода. Горното разрешение съответства на даденото в решение № 698/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на първо г. о. и решение № 206/25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на второ г. о. и изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. В цитираните съдебни актове е прието, че правилото е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение. В първия от тях няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл.5, б.“в” от Правилник за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ.

чл. 72, ал. 2 СК чл. 69 СК чл. 113 ЗС чл. 112 ЗС чл. 108 ЗС 

№ 60105 София, 04.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря Д. Т, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 275/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 167 от 19.04.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 91, постановено на 12.08.2020 г. по в. гр. д. № 294/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 475 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от Е.Б.К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М.А.Т., срещу Н.К.С. и П.Н.Б., искове за признаване за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № *, съставляващ жилище, апартамент, със застроена площ 65,12 кв. м., с прилежащите му 1,036 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на ответника П.Н.Б. да й предаде владението върху гореописания имот.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по касация Н.К.С. и П.Н.Б. в отговора на касационната жалба са оспорили същата. В съдебно заседание не вземат становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Е. К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител, срещу двамата ответници установителни искове за собственост и иск за ревандикация на процесния апартамент срещу ответника П. Б.. В исковата молба са изложени твърдения, че на основание договор за покупко-продажба като собственик на процесния апартамент се е легитимирал Б. С., починал на 12.07.2016 г. С влязло в сила на 28.03.2019 г. решение по гр. д. № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд е признат за установен произхода на ищцата, [дата на раждане], от посоченото по-горе лице като неин биологичен баща. Производството по делото е било образувано въз основа на предявена на 12.01.2017 г. искова молба срещу Н.С. /негова сестра/, като препис от нея й е бил връчен на 27.03.2017 г. Същата е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент на П. Б. с договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2017 г. Твърди се също така, че ищцата се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от Б. С., като произходът й е установен с влязлото в сила съдебно решение. Договорът за продажба, сключен между двамата ответници, не е произвел вещно-правно действие, тъй като първата ответница - продавач не е била негов собственик.

Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че към момента на извършване на разпоредителната сделка първата ответница се е легитимирала като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство от Б. С., като сделката е произвела вещно-прехвърлително действие.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: приложимо ли е правилото на чл.113 ЗС при разрешаване на спор за собственост между наследник по закон, придобил право на наследяване въз основа на влязло в сила решение за установяване на произход от наследодателя и приобретател на имота от лице, което се е легитимирало като наследник преди установяването на произхода.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Правилото на чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, не е приложимо при разрешаване на спор за собственост между наследник по закон, придобил право на наследяване въз основа на влязло в сила решение за установяване на произход от наследодателя и приобретател на имота от лице, което се е легитимирало като наследник преди установяването на произхода. Горното разрешение съответства на даденото в решение № 698/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2009 г. на първо г. о. и решение № 206/25.07.2012 г. по гр. д. № 238/2012 г. на второ г. о. и изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. В цитираните съдебни актове е прието, че правилото е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение. В първия от тях няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл.5, б.“в” от Правилник за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила на 28.03.2019 г. решение по гр. д. № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, е признато за установено, по иска, предявен от Е.М.А., чрез нейната майка и законен представител, против Н.К.С., в качеството й на наследник по закон на Б. С., починал на 12.07.2016 г., че биологичен баща на детето Е.М.А., [дата на раждане], от майка М.А.Т., е Б.К.С..

Ответницата Н. С. е сестра на Б. С. /видно от удостоверение за родствени връзки/, който се е легитимирал като собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба. Същата е прехвърлила на ответника П. Б. правото на собственост върху него /нотариален акт № 66 от 26.05.2017 г. за покупко-продажба/. Легитимирала се е като негов собственик по силата на наследствено правоприемство от Б. С..

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че тъй като вписването на актовете за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, съгласно чл.112, б. „а“ ЗС, има оповестително-защитно действие, конкуренцията за принадлежността на правото на собственост при няколко вписани акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател, следва да се разреши в полза на страната, която първа е вписала акта си. За разрешаване на тази конкуренция е ирелевантна субективната добросъвестност или недобросъвестност. Единствено от значение е обстоятелството коя от страните първа е вписала акта си за правото на собственост върху процесния апартамент. Този извод не се променя от действието на решението за установяване на произхода спрямо всички правни субекти, тъй като същото не преодолява специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Поради изложените съображения, като е приел, че ответникът Б. е придобил имота от собственик и това придобиване може да се противопостави на ищцата по силата на правилото на чл.113 ЗС, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон.

Отговорът на така поставения въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че правилото на чл.113 ЗС намира приложение за разрешаването на спора за собственост и в настоящата хипотеза, независимо от действието на съдебното решение за установяване произхода на лицето. Именно поради това действие /по отношение на всички-чл.298, ал.3 ГПК и установяването на произхода от момента на раждането/ са отпаднали правата на Надежда С. като праводател по договора за покупко-продажба, поради което ответникът П. Б. е придобил имота от несобственик. Договорът за покупко-продажба от 26.05.2017 г. не е произвел вещно-правно действие, поради което не може да легитимира купувача като собственик.

Не е спорно, че фактическата власт върху процесния апартамент се упражнява от ответника П. Б..

Поради изложените по-горе съображения исковете са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Исковете подлежат на уважаване, като в полза на ищцата по отношение на двамата ответници следва да бъде признато за установено съществуването на право на собственост върху процесния апартамент и ответникът П. Б. бъде осъден да й предаде владението върху него.

С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 5 257 лв. /за държавни такси и адвокатско възнаграждение/, дължими от Н. С. и на сума в общ размер от 6 746 лв., дължими от П. Б. /за държавни такси, адвокатско възнаграждение и разноски в обезпечителното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 91, постановено на 12.08.2020 г. по в. гр. д. № 294/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Е.Б.К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М.А.Т., срещу Н.К.С., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № *, съставляващ жилище, апартамент, със застроена площ 65,12 кв. м., с прилежащите му 1,036 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *****, *****, под обекта - *****, над обекта - *****, ведно с 20,52/9744 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], на основание наследствено правоприемство от Б.К.С..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Е.Б.К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М.А.Т., срещу П.Н.Б., иск с правно основание чл.108 ЗС, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № *, съставляващ жилище, апартамент, със застроена площ 65,12 кв. м., с прилежащите му 1,036 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *****, *****, под обекта - *****, над обекта - *****, ведно с 20,52/9744 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], на основание наследствено правоприемство от Б.К.С., като ОСЪЖДА П.Н.Б. да й предаде владението върху гореописания недвижим имот.

Осъжда Н.К.С. да заплати на Е.Б.К. от [населено място],[жк], вх.А, ап.16, сумата 5 257 лв., представляваща направени разноски за всички инстанции.

Осъжда П.Н.Б. да заплати на Е.Б.К. от [населено място],[жк], вх.А, ап.16, сумата 6 746 лв., представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: