За преценка допустимостта на предявения от ищеца, който не е процесуално легитимиран и съответно не може да упражни право на иск по отношение на чуждо материално право, отрицателен установителен иск и на постановените по този иск съдебни актове.

чл. 26, ал. 1 ГПК чл. 280, ал. 2 ГПК чл. 124, ал. 1 ГПК 
Предявяването на чужди права пред съд е недопустимо, освен в предвидените в закона случаи. Установеното в чл.26, ал.2 ГПК изключение от принципа на чл.26, ал.1 ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съда наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл.26, ал.1 ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл.134 ЗЗД, чл.26, ал.3 ГПК, чл.222 ГПК, чл.226, ал.1 ГПК, чл.649 ТЗ - по исковете на синдика по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, правото на държавните учреждения и предприятия да предявяват права на собственост на държавата и да отговарят по искове за собственост на вещи, чийто собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и управление. Изключенията са уредени изчерпателно и не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Те не обхващат и разглежданата хипотеза, в която ищецът релевира именно такъв интерес от отричане на правото на собственост на ответниците. Същият не може да се възприеме като позоваване на фактическо състояние по смисъла на тълкувателния акт. Изложените от ищеца твърдения не обосновават правния му интерес от търсената защита – тя не би рефлектирала директно върху правната му сфера. В този смисъл са определение № 174/06.03.2014 г. по ч. гр. д. № 610/2014 г., четвърто г. о., определение № 230/31. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 973/2018 г., трето г. о., определение № 274/28.06.2019 г. по ч. т. д. № 978/2019 г., първо т. о., определение № 150/13. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 494/2021 г., трето г. о., решение № 60/19.04.2021 г. по гр. д. № 3359/2020 г., първо г. о. и др. В практиката на ВКС се приема също така за допустимо отричането на вещни права при наличие на възможност за придобиване на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената пречка за нейното осъществяване е претендираното от ответниците право. Хипотетична възможност, свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, според съдебната практика не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера без доказан правен интерес от това /тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 90/05.05.2010 г. по гр. д. № 846/2010 г. на второ г. о., решение № 504/12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на второ г. о./.

чл. 26 ГПК чл. 124, ал. 1 ГПК 

№ 60107 София, 04.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря Д. Т, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1085/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 222/20.05.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 221/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 78/24.07.2020 г. по гр. д. № 87/2019 г. на Районен съд – Ардино за отхвърляне на предявените от Г.А.Ш. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответниците Ю.Ф.М. и Ш.С.М. не са собственици на част от общински път и обръщало на [община], попадащи в ПИ с идентификатор № ***, с площ около 584 кв. м., ситуирана в контур очертани от граници започваща от най-северната гранична точка на гореописания имот с имот № *** и продължаваща на югоизток по североизточната и източната граница на двата имота с дължина на отсечката от 14,70 кв. м., от която точка продължава навътре в ПИ с идентификатор № *** и се стига до източната граница на калканния зид на сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** с дължина на отсечката от 7,6 м., и се продължава на север по източната стена на сграда с идентификатор № **** с дължина на отсечката от 3 м. до ъгъла на северната стена на същата сграда, и от този ъгъл се продължава по цялото протежение на северозападната стена с дължина на отсечката от 13 м., и от края на тази отсечка успоредно на 3 м. разстояние от югозападните стени на двете сгради се стига до югоизточната граница на ПИ с идентификатор № *** и с ПИ с идентификатор ***, с дължина на отсечката от 19 м., и от тази точка изцяло по южната и югозападна граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор ***, по западната граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор *** и по цялата северозападна граница на ПИ с идентификатор № *** с ПИ с идентификатор *** и за отмяна в тази част на констативен нотариален акт № 25/2008 г.

Жалбоподателят – ищец по исковете, твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени.

Ответниците по касация оспорват жалбата. Излагат съображения, че въззивното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и производството прекратено поради липсата на правен интерес. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Г.А.Ш. срещу Ю.Ф.М. и Ш.С.М. искове за признаване за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху процесната част. В исковата и в уточняваща молба от 22.10.2019 г. ищецът е изложил твърдения, че баща му А. Ш. е собственик на имот № * по картата на възстановената собственост, идентичен с имот с идентификатор № *** по кадастралната карта, съседен на собствения на ответниците имот № ***. Посочил е също така, че ползва фактически притежавания от неговия баща имот, когато го посещава, както и обстоятелството, че е собственик на жилищна сграда в местността „Ю.“ /„Й.“/, в която се намират описаните по-горе имоти. Ответниците му препятстват достъпа до процесната реална част /възможността му да преминава и да паркира автомобил/, която представлява общински път. Снабдили са се с нотариален акт № 25, т.1, н. д. № 314/2008 г., издаден по реда на чл.483 ГПК отм. въз основа на обстоятелствена проверка.

Ответниците са възразили, че исковете са недопустими, евентуално са посочили, че същите са неоснователни. Въвели са възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Посочили са, че в кадастралната карта общинският път е нанесен като имот с идентификатор ***, както и че не преминава през собствения им имот.

По делото е установено, че с нотариален акт № 25, т.3, н. д. № 314/2008 г. за право на собственост върху недвижим имот, признато по обстоятелствена проверка, Ю.Ф.М. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], [община]: неурегулирано дворно място с площ от 1017 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж, при граници: наследници на А. А., Н. А. и Я. Ш.. По кадастралната карта имотът е с идентификатор № ***.

Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза на място съществува път с идентификатор ***, обслужващ махала „Й.“.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено в ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че претендираното от ищеца право е правото да преминава, паркира и обръща с автомобил върху реална част от ПИ с идентификатор № ***, което представлява позоваване от негова страна на фактическо състояние. Исковете са приети за процесуално допустими и са разгледани по същество. Направен е извод, че ответниците са доказали въведеното придобивно основание – давност, поради което исковете са отхвърлени.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка допустимостта на предявения от ищеца, който не е процесуално легитимиран и съответно не може да упражни право на иск по отношение на чуждо материално право, отрицателен установителен иск и на постановените по този иск съдебни актове.

Ищецът – касатор не разполага с право на иск. Трето, чуждо на конкретното правоотношение лице, може да оспорва същото единствено в случай че претендираното от субекта на това правоотношение право засяга негово признато от закона право. Правният интерес от водене на отрицателен установителен иск в такава хипотеза следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за нея съдът е длъжен да следи служебно. Ако тя липсва, не съществува и право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати производството.

Предявяването на чужди права пред съд е недопустимо, освен в предвидените в закона случаи. Установеното в чл.26, ал.2 ГПК изключение от принципа на чл.26, ал.1 ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съда наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл.26, ал.1 ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл.134 ЗЗД, чл.26, ал.3 ГПК, чл.222 ГПК, чл.226, ал.1 ГПК, чл.649 ТЗ - по исковете на синдика по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, правото на държавните учреждения и предприятия да предявяват права на собственост на държавата и да отговарят по искове за собственост на вещи, чийто собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и управление. Изключенията са уредени изчерпателно и не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Те не обхващат и разглежданата хипотеза, в която ищецът релевира именно такъв интерес от отричане на правото на собственост на ответниците. Същият не може да се възприеме като позоваване на фактическо състояние по смисъла на тълкувателния акт. Изложените от ищеца твърдения не обосновават правния му интерес от търсената защита – тя не би рефлектирала директно върху правната му сфера. В този смисъл са определение № 174/06.03.2014 г. по ч. гр. д. № 610/2014 г., четвърто г. о., определение № 230/31. 05. 2018 г. по ч. гр. д. № 973/2018 г., трето г. о., определение № 274/28.06.2019 г. по ч. т. д. № 978/2019 г., първо т. о., определение № 150/13. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 494/2021 г., трето г. о., решение № 60/19.04.2021 г. по гр. д. № 3359/2020 г., първо г. о. и др. В практиката на ВКС се приема също така за допустимо отричането на вещни права при наличие на възможност за придобиване на съответно вещно право от предявилото иска лице, но само доколкото такава възможност реално съществува към момента на предявяване на иска и единствената пречка за нейното осъществяване е претендираното от ответниците право. Хипотетична възможност, свързана с осъществяването на бъдещо несигурно събитие, според съдебната практика не обосновава наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като това би представлявало неоправдано навлизане в чужда правна сфера без доказан правен интерес от това /тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 90/05.05.2010 г. по гр. д. № 846/2010 г. на второ г. о., решение № 504/12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на второ г. о./. В конкретния случай не се и твърди наличие на такава възможност.

Предвид изложените по-горе съображения предявените отрицателни установителни искове са недопустими.

При касационното отменително основание по чл.281, т.2 ГПК и съгласно чл.293, ал.4, предл.2 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение подлежат на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът трябва да заплати на ответниците по жалба направените разноски в касационното производство в размер на 500 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 3 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 221/2020 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и потвърденото с него решение № 78/24.07.2020 г. по гр. д. № 87/2019 г. на Районен съд – Ардино.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото.

Осъжда Г.А.Ш. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Ю.Ф.М. и Ш.С.М. от [населено място], [община], област К., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: