Необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на осъществяването на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която този факт е неизгоден?

чл. 175 ГПК 
Изводът дали е спазен срока по чл.33, ал.2 ЗС или не във всички случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за преценка на заявените от страните обстоятелства, свързани с разглеждания спор и касаещи неговият предмет, включително съобразяване на твърденията за осъществени факти от насрещната страна в процеса, за която те са неизгодни. Когато насрещната страна не оспорва осъществяването на даден факт, който за нея е неизгоден, ищецът не следва да провежда пълно доказване на този факт. Според възприетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 121/21.06.2013 г. по гр. д. № 862/2012 г. на второ г. о., преценката на съда по чл.175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет, като съдът не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, да им налага съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и да признава или отрича права, които не са оспорени.

чл. 33, ал. 2 ЗС чл. 175 ГПК 

№ 60106 София, 04.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря Д. Т, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 495/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 60248 от 04.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260063 от 09.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 281/2020 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение от 16.01.2019 г. по гр. д. № 3976/2018 г. на Врачанския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявения от С.Г.Б. срещу С.Г.Б. и Р.Р.К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **, целият с площ от 788 кв. м., за който е образуван УПИ *, с площ 722 кв. м., отреден за жилищно застрояване в кв.62 по плана на [населено място], област Враца, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 71 кв. м., прехвърлени от С.Г.Б. на Р.Р.К. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132, т.4, н. д. № 419/2017 г. за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв., както и предявения от С.Г.Б. срещу Ц.Г.Б. и Р.Р.К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, прехвърлени от Ц.Г.Б. на Р.Р.К., чрез нейния баща и законен представител Р.К.П., за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв., по жалбата на С.Г.Б.. С цитираното определение е оставена без разглеждане жалбата на С.Г.Б. срещу въззивното решение.

Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответницата по касация С.Г.Б. изразява становище за основателност на жалбата. Ответниците Ц. Б. и Р. К. вземат становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на принадлежалите на всяка от ответниците С. Б. и Ц. Б. идеални части от процесния имот, с които същите са се разпоредили с договори за покупко-продажба, обективирани в един нотариален акт: съответно 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от описания имот. Ищецът е изложил твърдения, че е узнал за всяко от разпорежданията в началото на месец юли 2018 г. Исковата молба е предявена на 28.08.2018 г.

В отговора на исковата молба ответницата С. Б. е посочила, че не е предложила на ищеца да изкупи притежаваната от нея идеална част. Пред въззивната инстанция, след отстраняване нередовностите на исковата молба, ответницата е заявила, че предявения срещу нея иск е основателен и следва да бъде уважен. Същото становище е изразила и в първото съдебно заседание на 09.10.2020 г., в което е даден и ход на устните състезания.

Ответницата Ц. Б. е възразила, че продажбата на 1/6 ид. ч. от имота в полза на дъщеря й Р. К. прикрива дарение.

Ответниците Ц. Б. и Р. К. са посочили, че не е спазен двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска.

С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че двете продажбени отношения, обективирани в нотариален акт № 132/2017 г., са действителни. Обсъдил е възражението с правно основание чл.17, ал.1 вр. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за недействителност на сключената между ответниците Ц. Б. и Р. К. сделка за 1/6 ид. част от имота, поради привидност и прикриване на договор за дарение. Посочил е, че единственото ангажирано доказателство в подкрепа на тези твърдения е представеният при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция документ, озаглавен „обратно писмо” /съставено след постановяване на касационното решение/. Приел е, че този документ не доказва твърдението за наличието на относителна симулация на сключената сделка за покупко-продажба като прикриваща дарение. Същият е подписан само от една от страните по сделката – продавачът, но не и от купувача Р. К., която при сключване на договора не е навършила пълнолетие, но е била представлявана от своя баща и законен представител Р. К.. Не е налице пълен обратен документ, установяващ относителна симулативност на сделката. Освен това този документ не изхожда от страна, която оспорва доводите за привидност, а тъкмо напротив - подписан е едностранно от страна по сделката, позоваваща се на нейната симулативност, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца, който не е страна по сделката, като диспозитивен документ, разкриващ действителната воля на страните по нея. Документът е съставен в хода на съдебното производство, само и единствено за нуждите на процеса и обслужване защитната теза на ответниците, като удостоверява изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена сила. Приел е също така, че по делото не е спорно, че ищецът не е бил поканен да изкупи дяловете на своите съсобственици. За да прецени основателността на исковете е обсъдил спазването на преклузивния двумесечен срок, установен в чл.33, ал.2 ЗС. Посочил, че като спорен и по двата иска за изкупуване е въведен момента на узнаване за сключената сделка от ищеца. Изложил е съображения, че за точната или предполагаема дата на узнаването, както и че това е станало в рамките на горния срок, тежестта на доказване е на страната, която черпи права, т. е. на ищеца по делото. При направено възражение, че същият е узнал в по-ранен момент и двумесечният срок е пропуснат, тежестта за доказването е на релевиралите възражението ответници. В случая ищецът е поддържал, че и за двете сделки е узнал случайно в един и същи момент – в началото на месец юли 2018 г., когато е отишъл в общината, за да се снабди с документ за имота, с оглед на което в негова тежест е да докаже тези твърдения. Анализирал е показанията на свидетелката И., ангажирана от ищеца. Счел е, че от удостоверението от общината по никакъв начин не се установява момента на узнаване от ищеца на сключената между ответниците сделка, а единствено моментът, от който в общината е била достъпна информация за тази сделка. Нито от този документ, нито от показанията на посочената свидетелка се потвърждават изложените в исковата молба твърдения, че в началото на месец юли 2018 г. ищецът е посетил общинската администрация и е поискал да му бъде издаден документ за имота, във връзка с което е разбрал за извършената сделка. Напротив, от показанията й се установява, че макар и тя да е общински служител, е била посетена от ищеца в дома й, а не на работното й място, както и че той й е казал, че същият ден съпругата му е получила нотариалния акт от майка му. При преценката на показанията на тази свидетелка съдът е посочил, че тя възпроизвежда единствено това, което ищецът е споделил с нея относно момента на узнаването, както и че свидетелят е отишъл при нея с цел да й покаже документа за собственост. Нейните показания относно споделеното от ищеца не изключват възможността последният да е знаел в по-ранен момент за сделката, но да не е виждал нотариалния акт. Същевременно е изложил и съображения, че показанията на ангажираните от ответниците свидетели К. и П. не са в противоречие с показанията на свидетелката И. и също могат да бъдат кредитирани. В обобщение въззивният съд е направил извод, че показанията на тези свидетели се отличават с конкретика относно мястото на събитията, тяхната последователност, както и относно факта, който им е помогнал да запомнят конкретния период, в който са проведени разговорите с ищеца /около празника Г./. Съдът не е споделил доводите на процесуалния представител на ищеца, че са налице противоречия в показанията на свидетелите на ответниците, тъй като свидетелят К. е посочил, че скандалът е бил на 05.05.2018 г., който е съботен ден, а свидетелят П. е заявил, че е срещнал ищеца на работното си място в общината. Не е възприел горните доводи, тъй като първият свидетел не е посочил точна дата, а е казал, че скандалът е бил на четвърти или пети май, както и доводите за неправдоподобност на показанията на свидетеля. В обобщение е обосновал извод, че ищецът не е доказал по категоричен начин твърденията си относно момента, в който е узнал за сключените между ответниците сделки. Проведеното от ищеца доказване е разколебано от ангажираните от ответниците Ц. Б. и Р. К. гласни доказателства, от които се е установило, че ищецът е знаел за сделките в по-ранен момент /началото на месец май 2018 г./, т. е. повече от два месеца преди предявяването на исковете.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на осъществяването на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която този факт е неизгоден”.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Изводът дали е спазен срока по чл.33, ал.2 ЗС или не във всички случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за преценка на заявените от страните обстоятелства, свързани с разглеждания спор и касаещи неговият предмет, включително съобразяване на твърденията за осъществени факти от насрещната страна в процеса, за която те са неизгодни. Когато насрещната страна не оспорва осъществяването на даден факт, който за нея е неизгоден, ищецът не следва да провежда пълно доказване на този факт. Според възприетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 121/21.06.2013 г. по гр. д. № 862/2012 г. на второ г. о., преценката на съда по чл.175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет, като съдът не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, да им налага съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и да признава или отрича права, които не са оспорени.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело № 419/2017 г., С. Б. и Ц. Б. са продали на Р. К. собствените си 5/6 ид. ч. от УПИ * в кв.62 по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, за сумата 5 500 лв., като са си запазили правото на ползване на етаж от сградата безвъзмездно, докато са живи. Сключени са две продажбени сделки, макар и обективирани в един нотариален акт. Продавач по едната е С. Б. за притежаваните от нея 4/6 ид. ч. от съсобствения имот, а продавач по другата е Ц. Б. за принадлежалата й 1/6 идеална част. Съсобствеността между ищеца и ответниците – продавачи произтича от наследяване от Г. Б., починал през 2008 г., като С. Б. е негова преживяла съпруга /не е спорно, че имотът е притежаван при условията на СИО/, а ищецът и Ц. Б. – деца.

От удостоверение от [община] се установява, че ответницата- купувач е декларирала имота на 29.06.2018 г. На 05.07.2018 г. в полза на С. Б. е издадено удостоверение за данъчна оценка.

Според показанията на свидетелката И. /секретар в общината; близка приятелка на ищеца/ в началото на месец юли 2018 г. той е отишъл при нея и й е казал, че същият ден е разбрал, че останалите съсобственици са прехвърлили правата си върху имота на ответницата Р. К., като й е показал и нотариалния акт /“разплакал се е“/, като е поискал да му обясни какво пише в документа.

Видно от свидетелските показания на К. /приятел на семейството на Р., Ц. и Р., които живеят в [населено място]/, в началото на месец май 2018 г. /4-ти, 5-ти май; „около Г.“/ е бил очевидец на скандал /пред магазин в [населено място]/ между ищеца и Р. К. /баща на ответницата Р. К./, при който ищецът е разбрал за прехвърлянето на имота.

Според показанията на П. /далечен братовчед на Р. К./ в рамките на същия ден е срещнал ищеца, който е споделил с него, че е имал скандал с Р. К., както и че майка му е прехвърлила дела си от имота на внучка си.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за изкупуване срещу ответниците С. Б. и Ц. К. за 4/6 ид. ч. от процесния имот.

Ответницата С. Б. не е оспорвала спазването на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска за изкупуване. По отношение на този иск моментът на узнаване сключването на сделката не е бил част от спорния предмет. Следва да се приеме, че същият е бил предявен в горния срок.

Отговорът на така поставения въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който без да отчете направеното признание от ответницата С. Б. на неизгоден за нея факт, е приел, че ищецът е узнал за сделката в един по-ранен момент, а именно през месец май 2018 г. Съдът неправилно е счел, че признанието на ответницата е без правно значение, като е извършил преценката по чл.175 ГПК, без да отчете същото. Законът дава възможност за преценка на това признание с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая тези обстоятелства не опровергават направеното признание. Напротив, то се подкрепя и от показанията на свидетелката И., които въззивният съд неправилно не е кредитирал, както и от писменото доказателство – удостоверение от [община]. Следва да се приеме, че искът е предявен в двумесечния преклузивен срок – моментът на узнаване сключването на сделката е през месец юли 2018 г., а исковата молба е предявена на 28.08.2018 г.

Налице са елементите на фактическия състав, от който се поражда правото на изкупуване: съществува съсобственост между ищеца и ответницата С. Б. – продавач, както и е безспорно, че на ищеца не е предлагано изкупуване съгласно чл.33, ал.1 ЗС.

Поради изложените по-горе съображения искът за изкупуване срещу С. Б. и Р. К. е основателен.

Правилен е изводът, че проведеното от ищеца доказване е разколебано от ангажираните от ответниците Ц. Б. и Р. К. гласни доказателства, от които се е установило, че ищецът е знаел за сделката между тях в по-ранен момент /началото на месец май 2018 г./, който е направен при спазване на процесуалните правила за извършване на преценката дали искът е предявен в двумесечния преклузивен срок. Искът за изкупуване срещу ответниците Ц. Б. и Р. К. за 1/6 ид. ч. от процесния имот е неоснователен.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК, в частта, в която въззивното решение подлежи на отмяна. Искът срещу С. Б. и Р. К. подлежи на уважаване, като в полза на ищеца следва да се допусне изкупуване на 4/6 ид. ч. от процесния имот, при условие, че ищецът заплати на купувача сумата от 4 125 лв., съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за изкупуване срещу Ц. Б. и Р. К..

С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответниците по касация Ц. Б. и Р. К. заплащане на направените разноски, които за касационното производство са в размер на 300 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260063 от 09.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 281/2020 г. на Врачанския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С.Г.Б. срещу С.Г.Б. и Р.Р.К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **, целият с площ от 788 кв. м., за който е образуван УПИ *, с площ 722 кв. м., отреден за жилищно застрояване в кв.62 по плана на [населено място], област Враца, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 71 кв. м., прехвърлени от С.Г.Б. на Р.Р.К. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132, т.4, н. д. № 419/2017 г. за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА, на основание чл.33, ал.2 ЗС, по предявения от С.Г.Б. срещу С.Г.Б. и Р.Р.К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б. иск, изкупуване от страна на С.Г.Б. на 4/6 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № **, целият с площ от 788 кв. м., за който е образуван УПИ *, с площ 722 кв. м., отреден за жилищно застрояване в кв.62 по плана на [населено място], област Враца, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 71 кв. м., при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила С.Г.Б. заплати на Р.Р.К. сума от 4 125 лв. /четири хиляди сто двадесет и пет лева/, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С.Г.Б. срещу Ц.Г.Б. и Р.Р.К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, прехвърлени от Ц.Г.Б. на Р.Р.К., чрез нейния баща и законен представител Р.К.П., за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв.

Осъжда С.Г.Б. от [населено място], [улица], да заплати на Ц.Г.Б. и Р.Р.К. от [населено място], [община], сумата 300 лв., представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.