За задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните.

чл. 236, ал. 2 ГПК чл. 269 ГПК 
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В тази насока е трайната и последователна практика на ВКС по поставения правен въпрос, която се споделя и от настоящия съдебен състав.

чл. 236, ал. 2 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60242

гр. София, 04.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2.Д. П

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 650 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И.С.И. против решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 318 на състава на ВКС, от 21.04.2021 г..

Правен въпрос, обосновал извода за допустимост на касационното обжалване е свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В тази насока е трайната и последователна практика на ВКС по поставения правен въпрос, която се споделя и от настоящия съдебен състав.

Съдът е приел, че в периода края на м.август – началото на м.септември 2017 г. на ищеца са причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на [населено място]. Прието е, че ответникът е легитимиран да отговаря на основание чл.50, изр.второ ЗЗД и следва да бъде ангажирана отговорността му за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане в резултат на унищожаване на посевите от неговите животни. Касае се за безвиновна отговорност, която е функция от правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди. Съдът е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът е приел, че представеният констативен протокол от 04.09.2017 г. на Комисия при [община] е съставен по реда на ЗОСИ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО), същият не е оспорен по делото и установява по несъмнен начин размера на щетите – унищожена площ на посев с метла от 42 дка, паричната стойност на щетите от 6720 лв. и разходите за изготвяне на оценката от 115 лв. Така определената от комисията оценка на щетите не е била оспорена от ищеца, който е имал възможност при несъгласие с нея да потърси оценка от вещо лице от РС-Карнобат, за което му е било изрично указано с констативния протокол. При това положение, съдът е приел, че причинените на ищеца щети по посевите от метла са в размер на 6720 лв., който е категорично установен с констативния протокол от 04.09.2017 г., съставен от назначената за целта нарочна комисия. Съдът е приел, че експертизата не следва да бъде ценена, тъй като даденото от вещото лице заключение не е основано на констативния протокол от 04.09.2017 г. и изчисленията му относно размера на щетите са извършени в противоречие с констатациите и неоспорената оценка на комисията при [община]. Тъй като на 04.09.2017 г. ищецът е заплатил на общината 115 лв. за извършване на оценка на щетите, съдът е приел, че на същия се дължи обезщетение в общ размер от 6835 лв., от която: 6720 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на [населено място], и 115 лв. – платени от ищеца за оценка на щетите.

В отговора на исковата молба е направено възражение, че щетите, нанесени на ищеца са били компенсирани /обезщетени/ с даването на две телета, по избор на ищеца, които са били предадени на същия от страна на ответника. Този довод не е бил обсъждан от първоинстанционния съд, който е достигнал до извод за неоснователност на иска по други съображения, но след като същите съображения не са били споделени от въззивния съд, то той е бил длъжен да се произнесе по това възражение, поради което съдът е процедирал в нарушение на задължението си да се произнесе по всички доводи и възражения на страните.

Отделно от гореизложеното, ВКС счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В същата се твърди, че в резултат на действие/бездействие на ответника, са били унищожени посев от метла на стойност 6720 лева. Не е посочено в исковата молба в какво конкретно се изразява щетата – в стойността на посева като разхода за неговото засяване, поддръжка, обработка или като пропусната полза от реализацията на продукцията. С молба /л.131 от делото на КРС/ е направено увеличение на предявения иск за вреди, без да е уточнено отново в какво се изразяват вредите, като е посочено само, че същите са „преки“. Увеличението е допуснато с определение на съда от открито съдебно заседание, проведено на 22.20.2019 г., като съдът отново не е констатирал тази нередовност на исковата молба.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК отм. г. Доколкото е налице нередовна искова молба, а въззивния съд не е изпълнил своите процесуални задължения в тази насока, то решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас, като освен посоченото по-горе относно процесуалните действия по отстраняване нередовността на исковата молба, съдът, при разглеждането на спора по същество ще следва да се произнесе по всички направени възражения на ответника, изразяващи се в твърденията му за обезщетяване на ищеца по начина, описан по-горе, като обсъди и събраните в тази насока доказателства.

Разноски по спора, в т.ч. и за настоящата инстанция, ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора по същество, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2. г