Р Е Ш Е Н И Е

№ 60248

гр.София, 11.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г Николаева

при участието на секретаря Р. И, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 491 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Д.С. срещу решение № 260035 от 4.11.2020 г. по в. гр. дело № 285/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 75 от 17.01.2020 г. по гр. д. №1446 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от С.Д.С. против Е.Е.Н. и Т.Ц.К. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, отразен в нотариален акт № от 20.03.2018 г.

С. С. твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено в тази част и да бъде постановено друго, с което договорът за издръжка и гледане да бъде развален поради неизпълнение.

Ответниците К.Е.Н. и Т.Ц.К. оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 72 964,10 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 385 от 14.5.2021 г. по следния въпрос:

Когато се установи, че за известен период от време приобретателите по алеаторен договор не са изпълнявали задълженията за гледане и издръжка, подлежи ли на разваляне този договор поради неизпълнение?

Отговорът на този въпрос произтича от естеството на поетото задължение, което е трайно и продължително-до смъртта на кредитора. Това, което длъжникът трябва да престира на кредитора си ден по ден, е поначало неотлагаемо в смисъл, че това, което трябва да се даде днес е жизнено необходимо и не може да се отложи за утре. Изводът е, че ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно. Пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно. Кредиторът със сигурност ще получи по-малка престация от уговорената/П. В., „Договор за гледане и издръжка“, изд.1994 г., стр.77-78/. В съзвучие с теорията е и практиката на ВКС, според която задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните/решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр. д. № 966/98 г. на II ВКС/. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация и не за целия период е основание за разваляне на договор изцяло поради неизпълнение/ решение № 1267 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5326/2007 г., V ГО на ВКС/. За да приеме, че неизпълнението за определен период от време е незначително и да откаже разваляне на договора, като приложи чл.87, ал.4 от ЗЗД, съдът трябва да оцени съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, но следва да вземе предвид вида на договора и характера на задължението. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително/решение № 818 от 7.01.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г. на IV ГО на ВКС/. В същия смисъл е и решение № 441 от 27.05.2009 г. по гр. д. № 486/2008 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е единен и задължението по него е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните. Неговото неизпълнение следва да се преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 ЗЗД - доколко съществено е неизпълнението с оглед интереса на кредитора. Когато прехвърлителят е бил възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка, лишаването му от гледане представлява съществено неизпълнение.

В обобщение както в теорията, така и в практиката договорът за издръжка и гледане се разглежда като единен, а задължението по него е неделимо. Неизпълнението на този договор за известен период от време не може да бъде дадено по-късно. Когато съдът преценява дали договорът трябва да се развали или не, тъй като неизпълнението е незначително, трябва да се съобрази със специфичния за този вид договор интерес на кредитора. От значение е не толкова продължителността на периода на неизпълнение, колкото обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили състоянието на кредитора.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С.Д.С. е посочила в исковата молба, че е единствен наследник на починалата на 13.06.2018 г. Е.З.С.. С нотариален акт №, том, рег. №, дело №от 20.3.2018 г. на нотариус И. М., регистрационен №, Е. С. е прехвърлила собствеността върху апартамент № 73, находящ се в [населено място], [улица],, срещу задължението на приобретателките Т.Ц.К. и К.Е.Н. да поемат издръжката и гледането и. Към датата на сключване на договора прехвърлителката е била в много тежко здравословно състояние с твърде песимистични прогнози за много скорошна смърт. Приобретателките не са изпълнявали поетите с договора задължения, поради което ищцата е поискала от съда да развали договора поради неизпълнение.

Ответниците Т.Ц.К. и К.Е.Н. са оспорили исковете, твърдейки, че са изпълнявали изцяло поетите с договора за издръжка и гледане задължения.

Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявения иск, а Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. За да счете, че искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е неоснователен, въззивният съд е приел, че през периода от сключване на процесния договор до смъртта на Е. С. ответниците лично и чрез трето лице са полагали нужните грижи за прехвърлителката по дължимия начин и обем. Затова е достигнал до извода, че договорът не може да бъде развален. Според съда този извод не се променя от факта, че за кратък период от време за С. е полагало грижи и друго лице-свидетелката Д., тъй като това е било епизодично-за няколко дни, и не може да елиминира установеното дотук, че ответниците са изпълнявали задълженията си за престиране на грижи. Изводът на въззивния съд не е в съответствие с дадения по-горе отговор на въпроса, поради което противоречи на материалния закон/чл.87, ал.4 от ЗЗД/. От момента на сключване на договора/20 март 2018 г./ до смъртта на прехвърлителката/13.06.2018 г./ са изминали по-малко от три месеца и това е периодът, през който ответниците е следвало да изпълняват пълноценно и точно задълженията си. Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза прехвърлителката е имала сърдечни/клапни/ проблеми и редовното медикаментозно лечение е облекчавало нейните страдания. Тя се е нуждаела от стриктно приемане на медикаментите, тъй като в противен случай за много кратко време състоянието и е могло рязко да се влоши и да настъпи летален изход. Въпреки необходимостта от постоянни и непрекъснати грижи обаче, за четири дни-от 17 до 21 май гледането на прехвърлителката не се е извършвало от ответниците, а от свидетелката Е. Д.. Нещо повече-състоянието на прехвърлителката рязко се влошило на 21 май и се наложило Е. Д. да повика бърза помощ, за да бъде закарана в болница. Прехвърлителката е била приета за пет дни в Спешното отделение, а след това още една седмица е престояла в Кардиологичното отделение на болницата. Следователно периодът, през който ответниците не са полагали грижи за прехвърлителката е повече от две седмици от целия тримесечен период на изпълнение на договора. За това време прехвърлителката се е нуждаела от интензивни грижи и само действията на свидетелката Е. Д. са осигурили лечението и в болница. Ето защо неизпълнението не може да се окачестви като незначително с оглед интересите на кредитора, а е съществено и обуславя разваляне на целия договор. Следователно въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което договорът за издръжка и гледане да бъде развален.

При този изход на спора ответниците дължат на ищцата 4 174,55 лв. разноски по делото съразмерно уважената част на предявените искове.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260035 от 4.11.2020 г. по в. гр. дело № 285/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 75 от 17.01.2020 г. по гр. д. №1446 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от С.Д.С. против Е.Е.Н. и Т.Ц.К. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, отразен в нотариален акт № от 20.03.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ поради неизпълнение по предявения от С.Д.С. срещу Т.Ц.К. и К.Е.Н. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договора за издръжка и гледане, отразен в нотариален акт №, том, рег. №, дело № от 2018 г. от 20.03.2018 г. на нотариус И. М., № в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който Е.З.С. е прехвърлила на Т.Ц.К. и К.Е.Н. при равни права за приобретателите правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор........................ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място],, представляващ апартамент 73, с площ 91,59 кв.м., ведно с прилежащите към обекта избено помещение № 9 и 1,017% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на Е.З.С..

ОСЪЖДА Т.Ц.К.-[ЕГН], и К.Е.Н.-[ЕГН], да заплатят на С.Д.С.-[ЕГН], сумата 4 174,55/четири хиляди сто седемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: