Р Е Ш Е Н И Е

№ 60249

гр.София, 11.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г Николаева

при участието на секретаря Р. И, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 1768 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по молба на И.Н.М. за отмяна на влязло в сила решение № 288 от 12.7.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 243 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 1 граждански състав, с което е отменено решение № 150 от 1.2.2018 г. по гр. д. № 5405 по описа за 2017 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго за признаване за установено, че И.Н.М. дължи на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД сумата от 2 207,53 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 157,96 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 2.12.2015 г. до 9.6.2017 г. Молителката твърди, че са настъпили нови обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на съдебния спор, а именно влезли в сила две съдебни решения, с които са отхвърлени исковете на „Топлофикация- Плевен“ ЕАД срещу други собственици в същата абонатна станция. В мотивите на тези решения е прието, че начисляваната на абоната топлоенергия за сградната инсталация е била силно завишена. Това води до извода, че влязлото в сила решение, с което е била осъдена, е основано на неверни изчисления на предоставяната на сградната инсталация топлинна енергия. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и да върне делото за ново разглеждане.

Ответникът по молбата „Топлофикация-Плевен“ ЕАД счита, че молбата е недопустима, тъй като по същество представлява искане за преразглеждане на гражданскоправния спор. Освен това изтъкнатите от молителката факти не са новооткрити, а са могли да станат известни на ответницата в хода на делото, ако беше оспорила техническата експертиза, беше поискала нова, или тройна техническа експертиза. Затова желае молбата да бъде оставена без разглеждане или без уважение.

„Нелбо“ ЕООД, трето лице-помагач на страната на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, не взема становище по молбата.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Решението, чиято отмяна се иска, действително е постановено по предмет, включващ и стойността на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация/ 300,96 лв. според заключението на икономическата експертиза/. По това дело в отговора на исковата молба молителката е оспорила начина на изчисление на потребената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Позовавайки се на приетата по делото експертиза обаче, въззивният съд е приел, че дяловото разпределение е извършвано съгласно Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г., поради което е признал за установено, че молителката дължи исковата сума за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.04.2017 г. До противоположен извод са достигнали съдилищата в решение № 659 от 16.06.2020 г. по гр.д. № 880 по описа за 2019 г. на Плевенския районен съд и решение № 536 от 19.03.2019 г. по гр.д. № 4904 по описа за 2018 г. на Плевенския районен съд. За периоди, включващи частично периода, за който е признато задължението на молителката и касаещо същата абонатна станция, съставите на Плевенския районен съд са констатирали, че стойността на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация не е изчислена в съответствие с въведената с Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г. методика, поради което са отхвърлили исковете на „Топлофикация Плевен“ ЕАД срещу други потребители за заплащане на топлоенергия. Съдилищата са основали извода си на факти, посочени в приетите по делата технически експертизи. В решение № 536 от 19.03.2019 г. по гр.д. № 4904 по описа за 2018 г. на Плевенския районен съд според вещото лице не са били включени четири броя магазини и офиси като самостоятелни обекти, което променя общия отопляем обем и оттам стойността на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. В решение № 659 от 16.06.2020 г. по гр.д. № 880 по описа за 2019 г. вещото лице е заключило, че поради използваните произволни и силно завишени стойности за инсталираната отоплителна мощност, разпределяната топлоенергия за сградна инсталация е била силно завишена. Противоречието в изводите на съдилищата обаче не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не се касае нито за ново обстоятелство, нито за ново писмено доказателство, което не е могло да бъде известно при решаване на делото, или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Съдебните решения по други дела касаят правоотношения с други лица, съдържащите се в тях правни изводи не обвързват молителката и „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, затова не са нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по конкретния спор. Изводите на съдилищата в тези решения относно погрешното изчисляване на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация не се основават на нови обстоятелства. Фактите, от които е могло да произтече неправилното изчисляване на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация/невключване на обекти, липсата на топломер, произволно изчисляване от страна на фирмата за дялово разпределение/ са съществували и по време на производството по гр. д. № 5405 по описа за 2017 г. на Плевенския районен съд и по възз. гр. д. № 243 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд. Следователно не е имало пречка молителката да се позове на тези факти и техническата експертиза да ги установи, за да може съдът въз основа на тях да достигне до извода, че не е спазена методиката, въведена с Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г. Ето защо следва да се приеме, че не са налице твърдените от молителката основания по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Н.М. за отмяна на влязло в сила решение № 288 от 12.7.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 243 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 1 граждански състав, с което е отменено решение № 150 от 1.2.2018 г. по гр. д. № 5405 по описа за 2017 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго за признаване за установено, че И.Н.М. дължи на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД сумата от 2 207,53 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 1.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 157,96 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 2.12.2015 г. до 9.6.2017 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи