Р Е Ш Е Н И Е

№ 60247

гр.София, 11.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д.Д.Г Николаева

при участието на секретаря Р. И, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 168 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.Г. против решение № III-155 от 23.07.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1980 по описа за 2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2778 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 9494 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие Х.Г.Г. на бащата Г.Г.Г., определен е режим на лични отношения на майката Д.Х.Г. с ненавършилото пълнолетие дете, Д.Х.Г. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], е предоставено на бащата Г.Г.Г..

Д. Г. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми и е необосновано. Моли да бъде отменено в тази част и да бъде постановено друго, с което родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие Х.Г.Г. и семейното жилище да и бъдат предоставени, да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата, който да бъде осъден да заплаща издръжка за детето.

Ответникът по касационната жалба Г.Г.Г. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд относно въпросите по чл.59, ал.2 от СК. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 354 от 5.5.2021 г. по следния въпрос:

Длъжен ли е съдът при констатирано родителско отчуждение, с оглед на служебното начало и задължението му за защита интереса на детето, да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, като съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото? За да отговори на въпроса, настоящата инстанция взе предвид разпоредбите на чл.59 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) и практиката на ВКС по тяхното приложение. Съгласно чл.59, ал.6 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), когато има данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. Смисълът на тази разпоредба не е просто да се констатира родителското отчуждение с помощта на психолог и с тази констатация да се изчерпят задълженията на съда. Тълкуването на нормата е свързано със заложения в чл.59, ал.1 от СК принцип, че въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака, включително относно възлагането на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, се разрешават изключително в техен интерес. Именно този интерес налага съществуващото родителско отчуждение да бъде преодоляно посредством подходящи мерки, които могат да рефлектират върху възлагането на родителските права и мерките за лични контакти. Ето защо, когато констатира родителско отчуждение, съдът е длъжен служебно да назначи допълнителна експертиза от вещо лице психолог. Неизпълнението на това задължение представлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 102 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на III ГО на ВКС, № 19 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на IV ГО на ВКС, № 222 по гр. д. № 6894/2014 г. от 24.06.2015 г. на IV ГО на ВКС, № 111 от 28.5.2018 г. по гр. д. № 4185/2017 г. на IV ГО и др.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба за развод, подадена от ищеца Г.Г.Г., който е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца – В.Г.Г. и Х.Г.Г., да бъде определено местоживеенето на децата при бащата при подробно посочен режим на лични отношения с майката, осъждане на ответницата да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на 150 лева, предоставяне за ползване на семейното жилище и произнасяне по въпроса относно ползването от ответницата на фамилното име след развода. В исковата молба ищецът е посочил, че ответницата е поддържала връзка с друг мъж, което е довело до непоправимо влошаване на семейните отношения.

Ответницата Д.Х.Г. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила твърденията на ищеца за нейно противобрачно поведение. Заявила е, че е била подложена на физически и психически тормоз от страна на съпруга си, а децата са били манипулирани от него, с цел майка им да бъде злепоставена пред тях. Предявила е насрещни искове срещу ищеца за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, за предоставяне на родителските права на родените от брака деца, за определяне на режим на лични отношения на бащата с децата, за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на 200 лева, за предоставяне ползването на семейното жилище и за запазване на брачното фамилно име след развода.

На свой ред Г.Г.Г. е оспорил предявените насрещни искове.

Бургаският районен съд е допуснал развод между страните, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака непълнолетни деца на бащата Г.Г.Г. при определен режим на лични отношения с майката Д.Х.Г.. Съдът е определил местоживеенето на децата при бащата, като му е предоставил и ползването на семейното жилище в [населено място], а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 150 лева. Постановил е, че след развода съпругата Д.Х.Г. запазва брачното си фамилно име. По отношение предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на децата съдът е приел, че преди раздялата на страните само майката е полагала грижи за децата, поддържайки домакинството и грижейки се за тях, като след напускане от майката на семейното жилище, основно грижи за децата е полагал баща им, подпомаган от бабата по бащина линия. Съдът е посочил, че между бащата и децата е установена видима емоционална връзка, която се дължи на целенасочено психическо въздействие от страна на бащата, насочено към отчуждаване на децата от майката. Констатирал е обаче, че за това е допринесло и поведението на майката, свързано с грубо отношение към децата след влошаването на отношенията й с бащата. Следователно и двамата родители имат пропуски в родителския си капацитет. Ето защо в случая съдът е приел, че следва да се зачете желанието на децата, които са от мъжки пол, да живеят със своя баща.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която упражняването на родителските права е предоставено на бащата Г.Г.Г., като е определено местоживеене на децата при бащата, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, и е определен режим на лични отношения на майката с ненавършилите пълнолетие деца. Този съд е споделил изцяло правните изводи на Бургаския районен съд, като е мотивирал решението си, препращайки на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Напълно е било пренебрегнато обаче наличието на родителско отчуждение между майката Д.Х.Г. и родените от брака деца, който е бил установен от съдебно-психологическата експертиза, приета пред първата инстанция. В заключението си вещото лице е установило родителското отчуждение, без да посочи конкретни мерки за неговото преодоляване. В съответствие с отговора на поставения въпрос в този случай въззивният съд е следвало служебно да назначи допълнителна експертиза, която да предложи мерки за преодоляване на отчуждението. Едва след като прецени готовността на родителите да изпълняват тези мерки, съдът е следвало да постанови своето решение относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения. Тъй като не е предприел тези процесуални действия, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Другият състав на въззивния съд следва да назначи допълнителна експертиза със задача да предложи мерки за преодоляване на развитието на родителското отчуждение. Предоставянето на родителските права и режимът на лични отношения трябва да бъдат постановени в зависимост от готовността на родителите да променят поведението си и да приложат тези мерки.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № III-155 от 23.07.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1980 по описа за 2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2778 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 9494 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие Х.Г.Г. на бащата Г.Г.Г., определен е режим на лични отношения на майката Д.Х.Г. с ненавършилото пълнолетие дете, Д.Х.Г. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., а ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] е предоставено на бащата Г.Г.Г..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: