Р Е Ш Е Н И Е

№ 60154

гр.София, 26.10.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

вприсъствието на прокурора П.МАРИНОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Тн. д. № 634/2021 година.

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия Ж.Д.Х. чрез защитника му адв. С. Г. срещу въззивно решение № 117 от 08.04.2021г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1348/2020г. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Аргументира се тезата, че наложеното наказание се явява явно несправедливо, тъй като не са оценени смекчаващите вината обстоятелства като многобройни. Иска се от касационната инстанция да редуцира наказанието при условията на чл.55 НК, да намали изпитателния срок, определен на основание чл.66 НК, както и да намали срока на лишаването от право подсъдимия да управлява МПС. Алтернативно се прави искане за преодоляване несправедливостта на наказанието чрез намаляването му в рамките на чл.54 НК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия – адв.И., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания.

Подсъдимият се солидаризира с тезата на защитника си.

Повереникът на частните обвинители А. Х., Р. М., С. М. и С. М. - адв. Б., оспорва жалбата на подсъдимия. Споделя изцяло мотивите на въззивната инстанция за липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до редуциране на наказанието при условията на чл.55 НК.

Частните обвинители Надежда Д., Г. С. и поверениците адв. Д. и адв. Й., както и частният обвинител М. Б. и повереникът й адв. Р. не се явяват пред настоящата инстанция и не взимат отношение по жалбата на подсъдимия.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не намира основания в оплакването за явна несправедливост на наказанието и счита, че решението на апелативния съд следа да се остави в сила.

В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се.

В.К.С, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в жалбата на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №18/06.10.2020г., постановена по НОХД № 299/2020г. по описа на Окръжен съд - Враца подс. Ж. Х. е признат за виновен в това, че на 13.06.2019г. в землището на [населено място] извор, на път I-1, км.136+660, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, е нарушил правилата за движение - чл.21 ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е причинил смъртта на А.А.М. и Т.Г.С., поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, вр. чл.342 ал.1 вр. чл.58а ал.1 НК е бил осъден на две години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

По повод постъпила жалба от подсъдимия и от частните обвинители е била инициирана въззивна проверка. С решение № 117 от 08.04.2021г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1348/2020г. присъдата на ОС Враца е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Производството по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият е недоволен от наложената наказателна санкция - досежно срока на лишаването от свобода, продължителността на изпитателния срок, за който е отложено наказанието, както и от срока, за който е лишен от право да управлява МПС. Становището му е, че смекчаващите вината обстоятелства са многобройни - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, липса на сериозни нарушения на правилата за движение, за които да е санкциониран по административен ред, трудова ангажираност, изрядно процесуално поведение, както и съпричиняване на съставомерния резултат от страна на единия от пострадалите, което води до индивидуализиране на наказанието му при условията на чл. 55 НК.

Анализирайки оплакванията на касатора, настоящата инстанция не съзира посочените от него пропуски в дейността на съдебните инстанции в хода на определяне на наказанието. Изброените с касационната жалба обстоятелства са преценени като смекчаващи, без да е игнорирано което и да е от тях. В мотивите си въззивната инстанция подробно се е спряла на всяко едно и го е разгледала в благоприятна за подсъдимия светлина. Същевременно апелативният съд не е пропуснал да изрази несъгласие в аргументите на защитата за лекия характер на административните нарушения, за които подсъдимият е санкциониран за нарушаване правилата за движение по пътищата. Броят и вида им обосновано са ги изключили от кръга на смекчаващите вината обстоятелства и касационната инстанция няма основание да коригира този извод. Не е надценен и приносът на добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, доколкото въззивната инстанция правилно го е приела за дължимо такова, а не за обстоятелство, което да се преекспонира. Съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия Т. С. e намерило адекватно оценка в благоприятна за подсъдимия насока, без да е формулирано като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Това е сторено от апелативния съд след внимателна преценка на останалите факти, довели до настъпване на резултата, включително и неправомерното поведение на подсъдимия с оглед допуснатото от него грубо нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21 ЗДвП.

Крайната преценка, която е направена, сочи, че изброените смекчаващи вината обстоятелства са приети от въззивния съд като имащи превес при определяне на наказанието, но правилно не са оценени като многобройни или изключителни, за да доведат до редуциране на наказанието при условията на чл.55 НК, защото и най-леко предвиденото се явява несъразмерно тежко.

Наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето на наказанието са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.

Не е основателно и алтернативно направеното искане при условията на чл.54 НК да се намали наказанието на подсъдимия.

Наказанието на подс. Х. е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимално предвидения размер от три години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а НК е определено окончателно на две години „лишаване от свобода“. Съдът не би могъл да наложи наказание под предвидения в санкционната част на чл.343, ал.3, б.“б“ НК минимум извън хипотезата на чл.55 НК. При условие, че такива правилно не са установени от съдебните инстанции, корекция на наказанието в исканата от подсъдимия насока се явява не само неоснователно, но и незаконосъобразно.

В касационната жалба се възразява и срещу справедливо отмерения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наказанието, както и срещу срока, за който подсъдимият е лишен от право да управлява МПС. Твърдяната явна несправедливост не се констатира от настоящия съд. Изпитателният срок от четири години, определен на основание чл.66 НК, е преценен от въззивната инстанция като съответен на целите на наказанието, респективно на обществената опасност на стореното от подсъдимия и на личността му. Същото е относимо и към срока, за който е лишен от право да управлява МПС.

По изложените съображения касационната инстанция не би могла да сподели доводите на защитата в търсене на по-снизходително отношение към подсъдимия, обективирано с определяне наказанието при условията на чл.55 НК, намаляване на изпитателния срок или редуциране срока на лишаването от право да се управлява МПС. Не са налице сочените в жалбата на подсъдимия пропуски, обуславящи и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, поради което въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117 от 08.04.2021г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1348/2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.