Следва ли кредитор или длъжник да подаде изрична молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, ако съдът по несъстоятелността вече е прекратил производството преди изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ?

чл. 632, ал. 2 ТЗ 
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на решението по чл.632, ал.1 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор, като молбата за възобновяване не е обвързана с изисквания за конкретна форма и изрично искане до съда. Преценката дали в сезиращата съда молба се съдържа изрично или имплицитно искане за възобновяване на производството се извършва във всеки конкретен случай, но при всички положения молбата следва да бъде подадена в предвидения в чл.632, ал.2 от ТЗ едногодишен преклузивен срок, който продължава да тече и в хипотезата, при която преди изтичането му производството е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и решението за прекратяване не е влязло в сила.

чл. 632 ТЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60109

гр. София 30.12.2021 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№304 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сий пропърти“ ЕАД срещу решение №1564 от 14.12.2020 г. по в.т.д.№2278/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №860 от 18.06.2020 г. по т.д.№3874/2013 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и „Билдресурс“ ЕООД /н/ е заличено от ТРРЮЛНЦ.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че наличието на парични средства по сметка на несъстоятелния длъжник не е основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, относно датата, на която изтича едногодишният срок за възобновяване на производството и относно правилността на решението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството преди изтичане на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, са в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касация „Билдресурс“ ЕООД /н/ не заявява становище.

С определение №226 от 07.05.2021 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Следва ли кредитор или длъжник да подаде изрична молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, ако съдът по несъстоятелността вече е прекратил производството преди изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за основателни доводите на „Сий пропърти“ ЕАД, че първоинстанционното решение, с което производството по т.д.№3874/2013 г. на СГС е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и длъжникът „Билдресурс“ ЕООД /н/ е заличен от ТРРЮЛНЦ, е постановено преди изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ. Счел е, че този срок е започнал да тече на 12.04.2019 г., когато е вписано решението по чл.632, ал.1 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ, като с оглед разпоредбите на чл.3, т.1 от ЗМДВИП и §13 от ЗИД на ЗЗ, срокът не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. и изтича на 22.06.2020 г. Изразил е становище, че доводът за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради наличието на сума в размер на 3167.34 лв. по особената сметка на дружеството, е неоснователен, тъй като релевантно в случая е събирането на доказателства за привнасяне на определената от първата инстанция сума, необходима за покриване на разноските в размер на 8 000 лв., респективно наведеният довод би имал отношение към законосъобразността на необжалвания и влязъл в сила съдебен акт, с който производството по делото е спряно. Установил е, че определената от първата инстанция сума в размер на 8 000 лв. е била внесена от „Сий пропърти“ ЕАД на 25.06.2020 г., за което посочената съдебна инстанция е била уведомена с молба от 26.06.2020 г., като е приел, че с тази молба с конклудентни действия е изразена воля за възобновяване на производството. Достигнал е обаче до извод, че тези действия са извършени след изтичането /на 22.06.2020 г./ на преклузивния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ, поради което първоинстанционното решение, макар и постановено преди изтичане на посочения срок, следва да бъде потвърдено.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно императивната разпоредба на чл.632, ал.2 от ТЗ, спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на решението по ал.1 по молба на длъжника или на кредитор. Т.е. законът изрично вменява на посочената категория молители задължението да представят пред съда по несъстоятелността в посочения срок, молба за възобновяване на производството, обвързвайки в ал.4 на чл.632 от ТЗ, липсата на отправено до съда искане за възобновяване, с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър. Едногодишният срок по чл.632, ал.2 от ТЗ е установен от закона срок за извършване на процесуални действия по висящо /спряно/ съдебно производство, като по своя характер този срок е процесуален преклузивен. По правило процесуалните преклузивни срокове, в частност тези за извършване на процесуални действия по висящо производство, не могат да бъдат прекъсвани и спирани извън изрично предвидените в закона случаи - напр. чл.3, т.1 от ЗМДВИП, уреждащ спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства по определени категории дела, чл.61, ал.1 от ГПК, постановяващ спиране течението на започнали да текат, но неизтекли още срокове по делото от момента на събитието, по повод на което е било спряно производството, чл.259, ал.2 от ГПК, предвиждащ прекъсване на срока за въззивно обжалване с подаване на молба за правна помощ и спирането му докато молбата се разглежда. Прекъсване и спиране по отношение течението на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ законодателят не е предвидил, като спирането на производството с решение по чл.632, ал.1 от ТЗ и вписването на решението са предпоставки за започване течението на едногодишния срок по ал.2, поради което разпоредбата на чл.61, ал.1 от ГПК не може да намери приложение. Невлязлото в сила решение по чл.632, ал.4 от ТЗ не подлежи на незабавно изпълнение. Незабавно изпълнение на невлязъл в сила, подлежащ на обжалване съдебен акт, е изключение от общите правила и същото се допуска с изрични правни норми, които не могат да бъдат тълкувани разширително, като в несъстоятелността на незабавно изпълнение подлежат определенията за допускане на предварителни обезпечителни мерки /чл.629а, ал.6 от ТЗ/ и за освобождаване на синдика /чл.657, ал.6 от ТЗ/, както и решенията за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност /чл.634 и чл.714 от ТЗ/. С оглед изложеното следва извода, че дори и решението по чл.632, ал.4 от ТЗ да е постановено преди да изтече срокът по чл.632, ал.2 от ТЗ, последният продължава да тече, ако решението за прекратяване не е влязло в сила, и в същия следва да бъде подадена молба за възобновяване на производството. Посочената молба не е обвързана с изисквания за конкретна форма и изрично искане до съда, като може да бъде обективирана и във въззивната жалба срещу постановеното преди изтичане на срока по ал.2, решение по чл.632, ал.4 от ТЗ, и в молбата за представяне на привнесени разноски и т.н., но е несъмнено, а и в константната практика на ВКС е разяснено, че спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост. Само при изпълнение на посоченото задължение може да бъде извършена преценка, съдържа ли се в сезиращата съда молба, изрично или имплицитно искане за възобновяване на производството, а привнасянето на необходимите разноски в едногодишния срок или извън него, респективно наличието на достатъчно имущество, са основания за възобновяване на производството при разглеждането от съда по същество на своевременно подадената молба за възобновяване.

Предвид изложеното отговорът на поставения правен въпрос е следният: Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на решението по чл.632, ал.1 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор, като молбата за възобновяване не е обвързана с изисквания за конкретна форма и изрично искане до съда. Преценката дали в сезиращата съда молба се съдържа изрично или имплицитно искане за възобновяване на производството се извършва във всеки конкретен случай, но при всички положения молбата следва да бъде подадена в предвидения в чл.632, ал.2 от ТЗ едногодишен преклузивен срок, който продължава да тече и в хипотезата, при която преди изтичането му производството е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и решението за прекратяване не е влязло в сила.

По основателността на касационната жалба:

Решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по т.д.№3874/2013 г. на СГС е спряно, подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.714 от ТЗ, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 11.04.2019 г. и от този момент започва да тече едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ. С оглед разпоредбите на чл.3, т.1 от ЗМДВИП и §13 от ЗИД на ЗЗ, визираният срок не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., като следва да се възприеме становището на въззивния съд, че е изтекъл в края на 22.06.2020 г. /предвид липсата на жалба от другата страна и забрана за влошаване положението на жалбоподателя, т.к. всъщност срокът е изтекъл на 19.06.2020 г. – присъствен ден/, а доводите, наведени в касационната жалба, че едногодишният срок изтича на 25.06.2020 г. не могат да бъдат споделени /към 13.03.2020 г. са изтекли 11 месеца и два дни от срока, а не както твърди касаторът 10 месеца и двадесет и седем дни/. Обжалваното пред въззивния съд решение №860 по т.д.№3874/2013 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и „Билдресурс“ ЕООД /н/ е заличено от ТРРЮЛНЦ, е постановено на 18.06.2020 г., преди да изтече срокът по чл.632, ал.2 от ТЗ, но въззивната на жалба на „Сий пропърти“ ЕАД срещу това решение и молбата на дружеството, с която съдът е уведомен, че разноски в размер на 8 000 лв. са привнесени /в които жалба и молба е обективирано и искане за възобновяване на производство/ са подадени на 26.06.2020 г. – след като срокът по чл.632, ал.2 от ТЗ е изтекъл. В този смисъл и с оглед отговора на правния въпрос, в съответствие със закона са възприетите от въззивния съд изводи за недопустимост на молбата за възобновяване и за правилност на първоинстанционното решение, макар и постановено преди изтичането на едногодишния преклузивен срок, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1564 от 14.12.2020 г. по в.т.д.№2278/2020 г. на САС.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.