Какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в този случай допуска ли служебно експертиза, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето.

чл. 146 ГПК чл. 59, ал. 6 СК 

1Р Е Ш Е Н И Е

№ 60234

гр. София 30.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря А. Д

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 362/2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. Р. К. – пълномощник на Е.А.Г. против въззивно решение № 260037/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 412/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 68/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 390/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Е.А.Г. против Т.М.Г. и Л.Е.Г. иск с правна квалификация чл. 62, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Л.Е.Г., [дата на раждане] в [населено място] - Н., Германия.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия процесуален въпрос - какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в този случай допуска ли служебно експертиза, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с трайно установената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която, с оглед задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който следва да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши.Щом за установяване на спорен по делото факт са необходими специални знания,съдът в доклада по чл.146 ГПК,изяснявайки,че фактът е спорен и релевантен,следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна.Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения, като указва кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит, съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи и пр. да представят за ползване на вещото лице. Няма значение дали за установяване на същия факт задължената страна сочи други допустими доказателствени средства. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, т.е. и без искане на страните, щом са налице условията на чл. 195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т. 3/.

Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Въззивният съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната част. Той не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните /напр. при поставяне или отмяна на запрещение/ или за интереса на ненавършили пълнолетие деца /напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др./.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

Ответната страна Т.М.Г., лично и като законен представител на малолетната Л.Е.Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подала писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Е.А.Г. против Т.М.Г. и Л.Е.Г. иск по чл. 61, ал. 2 СК за признаване на установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Л.Е.Г., [дата на раждане] в [населено място] - Н., Германия. По делото е установено, че Е.А.Г. и Т.М.Г. са сключили граждански брак на 09.08.2016 г. П. Р съд - Пещера е образувано гр. д. № 1147/2018 г. за прекратяване на брака с развод, което е спряно до приключване на настоящото дело. Ищецът твърди, че в проведеното на 16.05.2019 г. по това дело открито съдебно заседание е узнал за раждането на Л., че не е нейн биологичен баща, тъй като от септември 2017 г. и към момента на зачеването и раждането е бил във фактическа раздяла с майката. За доказване на обстоятелството на фактическата раздяла е разпитан един свидетел. Дирекция социално подпомагане не е представила социален доклад, като е изложила, че двамата родители живеят в чужбина и не е възможно изготвянето му.

Въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че ищецът не е оборил презумпцията на чл. 61, ал. 1 СК по безспорен и непротиворечив начин - в случая не е осъществено пълно доказване на обстоятелството, че към момента на зачеването, Е.А.Г. и Т.М.Г. са били във фактическа раздяла, поради което ищецът да не може да бъде биологичен баща, като този извод не се променя от обстоятелството, че майката на детето твърди, че ищецът не е негов баща. Посочил е, че от показанията на свидетеля Я. не може да се направи безусловен и категоричен извод за фактическата раздяла и периода, тъй като неговите показания са неточни, разбъркани и противоречиви. От една страна твърди, че познава страните и бащата на Е.А.Г., от друга не помни името на детето. Смесва информация за ищеца и за неговия брат, част от показанията не са в резултат на лични впечатления, а въз основа на разкази на други хора. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на съдебно медицинска експертиза за установяване вероятния период на зачеване,позовавайки се на представените писмени доказателства, съставени от немските медицински власти, установяващи периода на бременност и раждане на детето,по което въззивния съд не е взел отношение.

Релевираните касационни доводи са основателни.

Въззивният съд не е констатирал процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото и по разпределяне на доказателствената тежест, или липса на указание към страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но въпреки това е заключил в решението си, че ищецът не е оборил презумпцията на чл. 61, ал. 1 СК по безспорен и непротиворечив начин - не е осъществено пълно доказване на обстоятелството, че към момента на зачеването, Е.А.Г. и Т.М.Г. са били във фактическа раздяла, поради което ищецът да не може да бъде биологичен баща, като този извод не се променя от обстоятелството, че майката на детето твърди, че ищецът не е негов баща. В противоречие с дадения отговор и в нарушение на чл. 195 ГПК, чл. 146 и чл. 266, ал. 3 ГПК,въззивният съд не е допуснал съдебномедицинска експертиза, нужна за установяване вероятния / тесен и широк/ период на зачеване, както и ДНК експертиза установяваща/ изключваща вероятността Е.А.Г. да е биологичен баща на детето Л.Е.Г..Съдът следва да прецени дали да бъде изготвен социален доклад за детето Л.Е.Г. от немските власти.

Гласните и писмени доказателства, безспорно, са допустими за установяване на обстоятелства, имащи отношение към спорния въпрос, но само въз основа на тях, без експертизи, съдът няма как да се произнесе по него.

Съобразно изложеното въззивното решение,като неправилно постановено при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК поради необходимостта от допускане на съдебномедицински експертизи.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260037/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 412/2020 г.по описа на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: