Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и допустимо ли е в този случай служебно да се назначи експертиза за установяване на размера на подобрения в недв. имот, след като е изключил от доказателствения материал приета от първоинст. съд частна експертиза, изготвена за уреждане на финансовите отношения, касаещи размера на подобренията в недвижимия имот? В случай, че страната поиска във въззивното производство допълнителна такава следва ли съдът да я допусне?; Какви следва да са предпоставките за критериите по чл.20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор?

Р Е Ш Е Н И Е

№60229

Гр. София, 30 декември 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.10.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря В. И,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3998/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на П. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №952/20 г., в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. Г. насрещен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 7 220 лв., дадена при начална липса на основание. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и допустимо ли е в този случай служебно да се назначи експертиза за установяване на размера на подобрения в недв. имот, след като е изключил от доказателствения материал приета от първоинст. съд частна експертиза, изготвена за уреждане на финансовите отношения, касаещи размера на подобренията в недвижимия имот? В случай, че страната поиска във въззивното производство допълнителна такава следва ли съдът да я допусне?; Какви следва да са предпоставките за критериите по чл.20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор?

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба В. Г. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмени бележки и в съдебно заседание съображения.

ВКС като разгледа жалбата намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

В ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.3 е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е приел, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и позовавайки се на т.2 от ТР №1/13 г. ОСГТК е дал на страните указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените им указания. В отговор на тези указания ищцата по насрещния иск Пл. М. е поискала назначаване на съдебно- оценителна експертиза за пазарната стойност на подобренията в закупения имот, описани в декларацията й от 9.09.15 г.

В практиката на ВКС трайно се приема, че на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, пораждат между страните спор за действителното им съдържание. При тълкуването съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта му. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, а при съществуващо противоречие между отделните уговорки, съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като се има предвид, че използваните понятия могат да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните, а не да я подменя. В този смисъл са посоченото от касатора р. по гр.д. №1770/18 г. на първо г.о., решение № 102/01.08.2017 г. на Четвърто ГО на ВКС по търг. д. № 50254/2016 г., решение № 38/27.02.2012 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., решение № 156/16.06.2016 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр. д. № 6042/2015 г.

Договорите се тълкуват, като се търси действителната воля на страните в смисъла, който произтича от целия договор, всичките предходящи го отношения между тях с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността -чл. 20 ЗЗД / р. по гр.д. №408/93 г. на първо г.о./. Трите способа в чл. 20 ЗЗД дават основните насоки, но не изчерпват средствата за тълкуване на сделката. Наред с тях съдът може да използва и други средства като езикови, логически, исторически и други обстоятелства, които отчитат спецификата на волеизявлението и са релевантни за установяване на действителната воля на лицето/ р. по гр.д. №89/16 г. на първо г.о./. При тълкуване на договора /сделката/ се отчитат и конкретните обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на страните / р. по гр.д. №1497/09 г. на първо г.о./. От значение е и имуществото, предмет на разпореждането/ р. по гр.д. №580/10 г. на първо г.о./.

По същество на жалбата: По насрещния иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в деня на сключване на договора за продажба на имота купувачката Пл. М. превела по сметка на продавачката В. Г. освен 7 500 лв. за покупка на имота, и сумата от 23 500 лв. с вписано основание на превода „оборудване на сграда”. С тази сума тя е погасила задължението си по друго правоотношение / за подобренията в закупения имот, които се задължила да заплати с декларация с нот. заверка на подписа от 9.09.15 г., като стойността им се определи с оценка на вещо лице и след съдебно заключение/. Платената на друго основание сума не подлежи на връщане; с нея/ съобразно изрично записаното основание за плащане/ не е заплатена цената на имота по договора за продажбата му, оформен с нот. акт №145/15 г., а е заплатено оборудването на сградата /подобренията в имота/.

ВКС при данните по делото намира за установено, че на датата на изповядване между страните на договора за продажба на недвижимия имот – поземлен имот, заедно с построения в него стоманенобетонен навес / овцеферма/, с нот. акт №145/15 г. от 9.09.15 г., Пл. М. като купувач на имота с декларация с нотариална заверка на подписа се е задължила след продажбата на имота и въвеждането й във владение да заплати в брой направените подобрения в него. Декларирала е, че е съгласна с извършените в имота подобрения, изброени в декларацията, като стойността на всяко едно от подобренията ще се определи по оценка на вещо лице и след съдебно заключение. На същия ден – 9.09.15 г., Пл. М. превела по сметката на В. Г. сумата от 23 500 лв. със записано основание „ оборудване на сграда”. Плащането е извършено по друго правоотношение между страните с предмет описаните в декларацията подобрения в имота, както е приел и въззивният съд. Това правоотношение обаче е житейски и логически свързано с продажбата на имота по нот. акт №145/15 г., като Пл. М. се е задължила да заплати цената на подобренията в закупения имот, определена от вещо лице / в подобен смисъл е р. по гр.д. №2107/66 г. на първо г.о. на ВС/. С превода на 23 500 лв. по сметката на продавача тази цена е предплатена, като размерът й не е установен по декларирания от ищцата по насрещния иск и обвързващ я начин. Частната оценителна експертиза, изготвена на 26.04.16 г. по възлагане на Пл. М., е дала заключение, че цената на извършените в имота СМР е 6 780 лв. Тази експертиза няма доказателствено значение в исковия процес и въззивният съд законосъобразно не я е ценил. За определяне на цената на подобренията и оттам – на размера на задължението за тях на купувача Пл. М. при съществуващия между страните спор за това/ както е посочено и в опр. по въззивното дело от 21.05.20 г. и 10.06.20 г./, въззивният съд е следвало да назначи поисканата от П. М. със становище на л.12 и 13 от въззивното дело съдебно –оценителна експертиза за пазарната стойност на подобренията, описани в декларацията на Пл. М. от 9.09.15 г., към тази дата. Ако определената от вещото лице/ т.е. по начина, посочен в декларацията/ цена е по-ниска от преведената от ищцата по насрещния иск за оборудването сума от 23 500 лв., горницата ще се яви недължимо платена и подлежаща на връщане по предявения насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, до размера на претенцията.

С оглед на изложеното въззивното решение е неправилно – постановено при съществено процесуално нарушение, довело до непълно изяснена по вина на съда фактическа обстановка по делото. Затова следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по иска след пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна с назначаване на поисканата от ищцата Пл. М. съдебно –оценителна експертиза със становище на л.12-13 от въззивното дело.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд от 9.09.20 г. по гр.д. №952/20 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от П.М.М. срещу В.П.Г. насрещен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 7 220 лв.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: