За задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател.

чл. 235 ГПК чл. 236 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60210/2021

гр. София, 04.01.2022 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Д.Н

изслуша докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 873/2021 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на С.Д.И., чрез адв Е.М. срещу решение №260156 от 15.12.2020г по гр.д № 598/2020г на Русенски окръжен съд, постановено в трудов спор. Потвърдено е решение № 260013 от 20.08.2020г., по гр.д.№ 1860/2020г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящата жалбоподателка обективно съединени искове по чл. 74 ал.4 от КТ за нищожност на клауза за уговорен изпитателен срок в полза на работодателя, съдържаща се в допълнително споразумение по трудов договор, срещу работодателя „ЦБА“ АД, който е прекратил трудовия договор с позоваване на клаузата /чл. 71, ал.1 КТ / Претендира се отмяна на заповедта за уволнение на основание чл 344 ал.1 т.1 и възстановяване на работа, които искове също са отхвърлени

От фактическа страна е прието за установено, че между страните по делото бил сключен трудов договор от 15.06.2018г.,съгласно който ищцата изпълнявала длъжността „касиер“ в търговски обект на ответното дружество в [населено място]. На основание ЕР на ТЕЛК № 4788/16.12.2019г. и заключение на Служба по трудова медицина,със Заповед№ 1/02.01.2020г. на работодателя ищцата е трудоустроена на тзи длъжност, със срок на трудоустрояването до 01.02.2021г.С допълнително споразумение №14845/17.03.2020г. ищцата била преназначена (въз основа на нейна писмена молба),от длъжността „касиер“ на длъжност „обслужващ магазин“, основното й трудово възнаграждение е увеличено от 750 лв. на 800 лв. и бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя (т.4 от споразумението) След пет дни,със заповед № 6936/25.03.2020г работодателят прекратил трудовото правоотношениена основание уговорения в негова полза изпитателен срок

Въззивният съд е препратил изцяло към съображенията на първоинстанционния съд, като е изтъкнат чл.272 ГПК.Искът по чл.74, ал.4 КТ е прет за неоснователен, след като не са нарушени условията в чл.70, ал.5 КТ при сключването на трудов договор със срок за изпитване. Ищцата е преназначена на друга длъжност, с различни трудови функции от заеманата преди това. Не е доказано работодателят да е сключил договор с клауза за изпитване с цел преодоляване защитата по чл. 333 от КТ, с която се ползва ищцата,поради което и клаузата не е недействителна на основание чл. 26 ал.1 пр.2 от ЗЗД (заобикаляне на закона),която квалификация първоинстанционният съд е възприел предвид субсидиарното приложение на гражданския закон.След като предявеният иск по чл. 74 ал.4 от КТ е неоснователен, неоснователни са искът по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяване на работа,тъй като същите не са били основани на други обстоятелства.

Ищцата обжалва въззивното решение поради противоречието му с процесуалния и материалния закон.Не са обсъдени доводите във въззивната жалба, доказателствата по отделно и в съвкупност,предвид качеството на ищцата като трудоустроена и целта на работодателя в тази връзка. Не са съобразени императивни норми на трудовото право - не е отчетен специалния ред за определяне на подходящи работни места и целта на специалната закрила. Това са съображения, изключващи проверката на годността на работника или служителя по договор със срок за изпитване

Ответникът в касационното производство„ЦБА“ АД е заявил отговор чрез адв.А.П. от ВАК.Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че докладът в първа инстанция е бил неточен, което сочи изпълнение на задължението за обсъждане доводите на жалбоподател.Твърдения за нарушаване на чл. 8, ал.1 КТ били въведени за първи път пред въззивна инстанция и не е следвало да се разглеждат.Препращането по чл.272 ГПК е мотивирано.Твърденията на касаторката,че уговорката с трудоустроено лице за срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ винаги влиза в противоречие с целта на специалната закрила е несъстоятелна, тъй като изключва равнопоставеността в преддоговорните отношения. С възприетия мотив на първоинстанцзионния съд въззивният съд е мотивирал и своето решение,че клаузата не е недействителна.

С определение №670461 от 08.06.2021г на ВКС, ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса за задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател.

По изведения въпрос Върховен касационен съд неотклонно е подчертавал, че задължението да се обсъдят всички доводи на страните и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121,ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл.5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според задължителните указания в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,доразвити с приемането на ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС по въпроси на въззивното производство, в рамките на наведените от въззивния жалбоподател оплаквания, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор, като се обсъждат всички доказателства поотделно и в съвкупност, доводите на страните и като се преценяват правнорелевантните факти от които произтича спорното право.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Чрез позоваване на чл.272 ГПК Русенски окръжен съд е препратил единствено към крайните изводи в обжалваното първоинстанционно решение, което е в противоречие с отговора на правния въпрос В случая искът за нищожност на клауза в допълнително споразумение по трудов договор, дала основание за прекратяването му, е предявен като обулавящ за основателноттта на иска за отмяна на уволнението, обусловен е и искът за възстановяване на работа. Въззивният съд не е изложил съображения по въпроса провежда ли обстоятелствено изследване по критерия на чл. 8, ал.2 КТ, която възможност по отношение на процесното уволнение ответникът е считал за преклудирана, тъй като злоупотреба с право не е била изтъкната с иска. Действително, в трудовия спор ищцата не е основавала претенцията по чл. 344, ал.1 т.1 КТ на други твърдения,които съдът да провери при законосъобразното упражняване на правото на уволнение от работодателя, освен че са основани на клауза, която заобикаля закона.Поради това въззивният съд е следвало да обсъди фактическите и правни доводи на ищцата за целта на уговорения като клауза в договора изпитателен срок и че целта да се заобиколи закона е изводима от качество й на трудоустроено лице на предшната заеманана длъжност.Водещото съображение е трудоустроеният работник да не се поставя в по- неизгодно и несигурно положение от това, в което е бил преди трудоустрояването,което предпоставя определена от работодателя длъжност,подходяща за здравословното му състояние. Тези своевременно изложени и поддържани от защитата на въззивната жалбоподателка доводи се основават на твърденията в исковата молба, че преследваната крайна цел при уговорката за срок в полза на работодателя е била непозволена от закона - прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен ред. Ищцата не е трудоусторявана на новата длъжност с цел преодоляване на закрилата при уволнение, тази цел е забранена от закона, дори да е постигната с позволени средства.

Освен от нормата на чл.8,ал.2, във вр. ал.1 КТ, договорната свобода между страните в трудовото правоотношение е ограничена и от общото изискване уговорките в трудовия договор да не противоречат на закона и да не го заобикалят, като проверката за нищожност на целия договор, или на негова клауза при иск по чл.74 КТ не изключва приложно поле на чл.8,ал.1 КТ, което е по-широко и засяга включително упражняването на съществуващи права,докато в другия случай - при противоречие или заобикаляне на закона, санкцията е отричане на възникването им за работодателя. И в двата случая уволението, основано на чл.70 ал.1 КТ е незаконно, ако клаузата е недействителна, както е разяснено в реш. № 96/2018 г по гр.д №4048/2017г на 3-то г.о на ВКС.

Със сключването на договор по чл.70 КТ между работодател и трудоустроен (или подлежащ на трудоустрояване) работник или служител за друга длъжност с уговорка за изпитване, последвано от прекратяването му по чл.70, ал.1 КТ,се заобикаля забраната в чл.325,т.9, предл. второ КТ чрез поставяне на работника в по-неблагоприятно трудово - правно положение от това, в което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа.

Тази санкция работодателят следва да понесе и в настоящия случай.Работодателят е длъжен да запази трудовото праоотношение с трудоустроен работник, включително чрез друга работа която му предлага да заеме като подходяща по чл.314 КТ, а не да изпитва годността му за нея с уговяряне на клауза като процесната,макар тя да е зачитана от закона в общия случай,т.е когато е достатъчно да са спазени изискванията на чл.70,ал.5 КТ. Насока при осигуряване на друга работа в ответното предприятие на лица изложени на риск, но при условие за изпитателен срок, не се съдържа в представената заповед №32/13.03.2020г на Изп. директор на ЦБА до управителите на търговски обекти, изтъкната от ответника и необосновано възприета от съдилищата като свидетелство за намеренията на работодателя, че целта на оспорваната клауза не е санкционирана от закона. В тази заповед,предвид пандемичната обстановка и обявено извънредно положение от МЗ,работодателят е манифестирал възможност служители в рискова група по отношение заболеваемост от COVID-19 ( възрастова граница,хронични заболявания вкл. трудоустроени лица) да заемат длъжности, чиито трудови функции са с ограничен контакт с клиенти.

От значение за настоящия спор е доколко стореното от работодателя на практика е съобразено с изискванията на закона и не ги заобикаля, като съдилищата неправилно са отдали решаващо значение на заповедта от 13.03.2020г. в тази насока Допуснатите на страните гласни доказателства по други въпроси са неотносими, а по въпроса каква е била целта на клаузата показанията на разпитаните служители при ответника не съдържат свидетелства за релевантни факти. Целта на клаузата в т.4 от допълнителното споразумение е работодателят да преодолее задължителните за него изисквания, свързани със закрилата на трудоустроени лица и запазване на трудовото им правоотношение при наличие на подходяща работа в предприятието, за което - в достатъчна за изводите на съда степен, свидетества фактът на трудоустрояване на ищцата на предишната длъжност - „касиер“ и встъпването й на друга длъжност, но с изпитателен срок.

Допълнително съображение за този извод е посоченото в длъжностната характеристика за длъжността „обслужващ магазин“, на която ищцата е била преназначена със срок за изпитване. За тази длъжност, която действително е с различна трудова функция, длъжностната характеристика в т.5.2.2 е предвиждала като условие за заемане физическо и психическо здраве, съответно здравословно състояние „без заболявания, определени като противопоказни за заемане на длъжността“. Като е знаел, че ищцата И. има определена 80 % трайно намалена работоспособност,което изключва работодателят да е възприемал същата като здрава по смисъла на поставените от него изсквания, и като е знаел, че не разполага с предписание на здравните органи подходяща ли е длъжността за заемане от ищцата предвид здравословното й състояние,работодателят не имал намерение да изпитва годността на работника за новата работа,а е целял да прекрати трудовото правоотношение,което е и сторил в кратък срок, заобикаляйки закона.

В отговора на касационната жалба ответната страна неотносимо анализира водената от насрещната страна искова защита,като обуславяща за оспоравния правен резултат съгласно чл.266 ГПК.В исковата молба са изтъкнати обстоятелствата, на които е основан иска по чл. 74, ал. 4 КТ Договор,сключен с трудоустроен за нова длъжност, в който се уговаря срок за изпитване в полза на работодателя не е изрично забранен от закона. Забранена е целта да се игнорира трудоустрояването на работника или служителя в негова вреда при трудовото договораяне, когато уговорка го постави в неблагоприятно положение при прекратяване на трудовото правоотношение.

При така установеното съдържание на трудово- правната връзка между страните, като е възприел тезата на работодателя за валидност на клаузата, послужила му като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, препращайки към изводите съображенията на районния съд, изложени предимно в насока действителност и легитимна цел на самия договор (допълнително споразумение по чл. 119 КТ),в който клаузата е била включена, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение.

Въззивното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго от насоящата инстанция, с което предявените от искове по чл. 74, ал 4 и чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени.След като клаузата е недействителна, уволнението основано на нея е незаконно, тъй като от недействителна уговорка за изпитателен срок не може за произтече право за работодателя да прекрати трудовия договор.В този случай не е необходимо ищцата изрично да основава иска за отмяна на уволнението на обстоятелства по чл.8, ал.2 КТ и да провежда отделно доказването им.След като прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно,ищцата следва да бъде възстановена на работата, от която е уволненена.

С оглед изхода на спора следва да се изчислят таксите (чл.78 ал.6 ГПК във вр чл.359 КТ ) и присъдят разноските(чл. 78 ал.1, чл. ГПК ).Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси, общо 255 лева, от които ищцата е освободена.На ищцата, касационен жалбоподател, следва да се присъдят разноски в размер на 3600 лева за всички инстанции

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

РЕШИ:

Отменява решение №260 156 от 15.12.2020г по гр.д № 598/2020г на Русенски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата за изпитателен срок в полза на работодателя по т.4 от допълнително споразумение №14845/ 17.03.2020г. към трудов договор,сключен между С.Д.И. и „ЦБА“ АД [населено място].

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С.Д.И.,извършено със заповед№6936/25.03.2020г на Изп. директор на „ЦБА“ АД [населено място] за прекратяване на трудово правоотношение в период на изпитване от работодателя, на основание чл. 71, ал.1 КТ

ВЪЗСТАНОВЯВА С.Д.И. от [населено място],ЕГН [ЕГН] на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност„обслужващ магазин“ в „ЦБА“ АД.

ОСЪЖДА „ЦБА“ АД [населено място], ЕИК 202420609 да заплати на С.Д.И. от [населено място] разноски по делото за всички инстанции в размер на 3600 лева, а в полза на бюджета на съда, на основание 78 ал.6 от ГПК да заплати сумата 255 лева,представляваща държавни такси

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: