Коя редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014г., но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което, с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22/13.03.2018г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й ДВ,бр.98/2014г., считано от 20.06.2014г.?

чл. 59, ал. 5 ЗБН 

Р Е Ш Е Н И Е

№60187

София, 05.01. 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: И. П

Н. М

Г. И

при секретаря И. А

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1715 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „ Химимпорт“АД,гр. София против решение № 943 от 28.04.2020г. по т.д.№ 769/2018г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решение № 2051 от 02.11.2017г. по т.д.№ 1548/2017г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД(н) евентуален иск по чл.59, ал.5 ЗБН и е обявено за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността изявление за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 9691 от 23.10.14г. за сумата 217 000лв. между вземането на ответника, настоящ касатор, придобито по договор за цесия от 17.10.2014г. и произтичащо от договор за преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005г. и негово ликвидно задължение към ищцовата банка, произхождащо от договор за банков кредит от 04.07.2011г., освен в частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на основание чл. 59, ал.6 ЗБН.

С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с неупражнено от въззивния съд правомощие по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на т.д.н.№ 7549/2014г. на СГС, предвид задължителните постановки в ТР №1/ 09.07.2019 г., по т.д.№ 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на въззивното решение, аргументирано с допуснато нарушение на закона - § 8 от Закон за изменение и допълнение на ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), в редакцията му, обнародвана в ДВ бр.22/13.03.2018г. Касаторът поддържа, че доколкото към релевантния за спора момент - 20.10.14г., не е съществувала забрана, нито е налице ограничение за кредиторите на КТБ (н) да извършват прихващане с насрещни вземания на обявената в несъстоятелност банка, което да е надлежно установено от законодателя, то последвалото обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й, обнародвана в ДВ,бр.98 от 28. 11.2014г., придадено с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ 22/2018г., е неприложимо, но това обстоятелство не е съобразено от САС.

В подробен писмен отговор синдиците на „КТБ“/н/ чрез процесуален представител оспорват основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание страните поддържат становищата си.

В представена писмена защита касаторът обосновава тезата си, че с решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. Конституционният съд прие, че спрямо заварените правоотношения, обявеният за противоконституционен текст не се прилага, а съгласно т.3 от мотивите, решението на КС, с което се обявява за противоконституционен закон, не произвежда възстановително действие. Страната счита, че с обявяването за противоконституционен на пар.8 ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/2018г./ не се възстановява действието на предишната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН - не се възстановява действието й в редакцията, съгласно изменението, обнародвано в ДВ бр.98/2014г. и ищците не могат да се позовават на тази редакция и да насочат исковете си срещу лицата, добавени съгласно същото изменение като ответници по посочения иск. По тези съображения поддържа, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН в „редакцията му ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.”, тъй като след постановяване на решението по конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ, обществените отношения, които са били предмет на регулиране с тази разпоредба, с оглед датата, от която тя се прилага, са останали без правна уредба поради отсъствие на възстановително действие на решението на КС.

Ответникът по касация поддържа като отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, че приложима е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действала към момента на възникване на правото на синдиците да искат обявяването на относителната недействителност на процесните прихващания, тъй като целта на закона е, да не се допусне положение, при което определен кредитор на банката да бъде поставен в привилегировано положение по отношение на останалите кредитори при удовлетворяването по реда на чл.94 ЗБН. Акцентира, че правото на синдиците да искат обявяване на относителната недействителност на процесното прихващане е възможно едва след откриване на производството по несъстоятелност на банката, след който момент тези действия се явяват незаконосъобразни. Счита, че към датата 22.04.2015г. - момента на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, следва да се преценява коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН и това е тази в сила от 28.11.2014г. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивната инстанция при констатацията, че прихващането е осъществено с изявление от 23.10.2014г., е мотивирала, че преценката за неговата действителност следва да се извърши съобразно редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действала към момента на извършването му, тъй като на изменението на разпоредбата със ЗИД на ЗБН - ДВ бр.98, обн. на 28.11.2014г., не е придадено обратно действие и нормата е материалноправна. По този начин не е споделено даденото от СГС принципно разрешение: че приложение следва да намери действащата от 28.11.2014г. норма, независимо, че е влязла в сила след извършване на прихващането, тъй като именно при нейното действие във времето може да бъде ефективно упражнено потестативното право на кредиторите да искат обявяване относителната недействителност на извършеното прихващане, защото правата на кредиторите на несъстоятелността и на синдика могат да възникнат и да бъдат упражнени най-рано при откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД - на 22.04.2015г., когато нормата на чл.59,ал.5 в редакцията й ДВ бр.98/2014г. е действащ закон.

За да потвърди обаче крайния извод за основателност на иска с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, въззивната инстанция е съобразила изменението на разпоредбата след постановяване на първоинстанционното решение с пар.8 ЗИДЗБН - обн. ДВ бр.22/2018г. и придаденото му обратно действие и приложение, считано от 20.06.2014г. Приела е, че по силата на придаденото обратно действие, правилата на чл.59,ал.5 ЗБН /ред. ДВ 98/2014г./, приложими считано от 20.06.2014г., обхващат и процесното прихващане, извършено след тази новоопределена релевантна дата, което е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на този иск.

С определение №1715 от 10.08.2021г. спряното производство по делото е възобновено и е допуснато касационно обжалване по въпроса „Коя редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014г., но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което, с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22/13.03.2018г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й ДВ,бр.98/2014г., считано от 20.06.2014г.?“ при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на КС противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН, приет ДВ бр. 22 от 2018г.

Настоящият състав счита за неоснователен довода на ответната страна, поддържан в хода на устните състезания, за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН „в редакцията му ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.“, основан на съображенията, че след постановяване на решението по конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ, обществените отношения, които са били предмет на регулиране с тази разпоредба, с оглед датата, от която тя се прилага, са останали без правна уредба поради отсъствие на възстановително действие на решението на КС. Касационното обжалване е допуснато именно по въпроса за приложимата редакция на закона и това е въпрос по съществото на спора, който не е относим към допустимостта на предявения иск. Дали с обявяването за противоконституционен на пар.8 ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/2018г./ се възстановява действието на предишната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН - действието й в редакцията, съгласно изменението, обнародвано в ДВ бр.98/2014г. и дали ищците могат да се позовават на тази редакция и да насочат исковете си срещу лицата, добавени съгласно същото изменение като ответници по посочения иск, е предмет на настоящото произнасяне като материалноправен въпрос от значение за изхода на правния спор, а не от значение за допустимостта му.

При произнасянето си настоящият състав зачита постановеното решение по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд, че по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:

Компенсацията - прихващането е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 сл.ЗЗД като способ за погасяване на задълженията. Като материалноправен институт предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за неговата недействителност се регламентират от материални норми. Такива са и нормите, които установяват режима на прихващането по специалния закон за производството по несъстоятелност на банка със седалище в България - ЗБН, независимо от характера им на специални и императивни. При провеждане на основния принцип на производството: при търговската несъстоятелност справедливо удовлетворяване на кредиторите с възможност за оздравяване на предприятието, а при банковата несъстоятелност - справедливо удовлетворение на вложителите и другите кредитори на банката, както и зачитане на обществения интерес, свързан с доверието в банковата система, както ТЗ в разпоредбата на чл.645, така и разпоредбите на чл.59 ЗБН въвеждат за този способ за погасяване на задълженията допълнителни ограничения с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване по отношение на кредиторите на определени прихващания за недействителни.

Материалноправният характер на нормата предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на нормата, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. При изменение на материалноправна норма, на която не е придадено обратно действие, изменената не е приложима по отношение на настъпилите преди изменението й юридически факти и отношения.

Настоящата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която предвижда потестативно право за обявяване за относително недействителни прихващания, извършени и от кредитор на банка, е материалноправна, тъй като урежда предпоставките за действителността/относителната недействителност на едностранната сделка. С изменението на разпоредбата /ДВ бр.98/2014г./ кръгът на недействителните по отношение на кредиторите прихващания се разширява: с включване и на прихващанията, извършени след поставяне на банката под специален надзор и наложена мярка спиране изпълнение на задълженията й; и с включване на прихващанията, извършени от кредитори. Предвид отсъствието на разпоредба /с обявяването за противоконституционна на тази на пар.8/, която придава обратно действие на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН със ЗИД на ЗДБ на Р. Б за 2014г. /ДВ.бр.98/2014г./, тя действа занапред и в тази си редакция е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014г.

При отсъствие на изрично предвидено обратно действие на закона, за валидността на прихващането в банковата несъстоятелност са от значение действащите норми към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна; това е меродавният момент за преценката на приложимата норма; приложим е законът /редакцията му/ към момента на реализирането на окончателните правни последици на прихващането; преценката дали прихващането като конкретно правно действие е действително се осъществява спрямо действащата към момента на извършването му законова регламентация, тъй като материалноправните норми по правило нямат обратно действие. Принципът на правовата държава - чл.4,ал.1 от Конституцията въвежда като основно начало правото и задължението на субектите да съобразяват поведението си с действащите към момента на извършването на правното действие законови разпоредби.

Правото за извършване на прихващане за кредитор със свое задължение към банката /при наличието на посочените материалноправни предпоставки/ е безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост като относително недействително в първоначалната редакция на чл.59,ал.1 ЗБН, действала до 28.11.2014г. Поради това, волеизявление за прихващане, с което се упражнява компенсационното право, уредено като допустимо от закона правомерно правно действие на кредитор на банка, и извършено валидно /и с оглед на форма/, не би могло да бъде санкционирано по причини, които към момента на окончателното пораждане на правните му последици, не са били в нарушение на закона, освен ако на последния не е придадено обратно действие. Такава разпоредба, както се посочи, в действащия правен порядък не е налице. По тези причини, изменението в чл.59,ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ относителната недействителност /разширяване кръга на недействителните по отношение на кредиторите прихващания и включване в недействителните прихващания и извършените от кредитори/, не може да намери приложение към прихващания, извършени преди влизането му в сила, тъй като правните последици на прихващането са се осъществили окончателно при старата редакция на закона и са породили действие. Изложеното изключва приложимостта по отношение на прихващане, осъществено преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014г., на новата редакция, уреждаща несъществували до тогава материални предпоставки за недействителността му. Материалноправните предпоставки, пораждащи съдебно предявеното преобразуващо право по чл.59,ал.5 ЗБН са действащите към момента на достигането на компенсаторното волеизявление на кредитора до банката-длъжник, с което погасителното действие настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл.104,ал.2 ЗЗД/.

Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката - след 22.04.2015г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59,ал.5 ЗБН:

Както се посочи, меродавен за преценката за приложимата норма, респ. за недействителността е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. Действителността на прихващанията се регламентира от материалноправната норма, действаща към момента на извършването им, която съдържа дължимото правило за поведение. Моментът на възникване на правото на активно легитимирана страна да предяви иска е ирелевантен и не може да обуслови прилагане на материалноправна разпоредба с обратна сила, каквато не е придадена със закон, който да преуреди заварени факти и осъществени материални правоотношения. Зачитането на момента на възникването на потестативното право за обявяване на относителната недействителност на прихващането и подчиняването му на действащата към момента на упражняването му разпоредба /новата - настояща редакция на чл.59,ал.5 ЗБН/, при настъпили вече, произтекли от действалия и приложим материален закон отм. ата редакция/ правни последици на изявлението, означава на самия факт на предявяването на иска да се придаде последица - заличаване правното действие на осъществената правомерно компенсация, чрез поставяне на изискване за съответствието й с бъдещо правило. Предявяването на иска при действието на новата редакция не променя материалноправното положение Основателно правната доктрина /проф. В. П. и проф. М. М, списание „Търговско и облигационно право”бр.5/2017г./ извежда, че предявяване чрез иск на самото субективно право, не превръща нормата на чл.59,ал.5 ЗБН относно фактическия състав и съдържанието на правото в процесуална норма.

Приемането на пар.8 с ПЗР на ЗИД на ЗБН от 2018г. /обявен за противоконституционен/ пряко опровергава тезата, че законодателното разрешение е моментът на възникване на правото на иск по чл.59,ал.5 ЗБН да определи приложимата материалноправна редакция на тази разпоредба. Ако вложеният смисъл беше в поддържания от синдиците аспект, то отсъства правна логика за предприетото последващо законодателно изменение - придаване обратно действие на новата редакция чл.59,ал.5 ЗБН.

Възприемането на тезата, че приложима е редакцията на чл.59,ал.5 ЗБН, действаща към момента на възникване на потестативното право /2015г./, означава, че всички прихващания от кредитори на „КТБ“, извършени след 20.06.2014г., попадат едновременно в хипотезата на т.1 и т.2 на чл.59,ал.5 ЗБН като извършени след началната дата на неплатежоспособността, същевременно и на датата на поставянето на „КТБ“ под специален надзор.

Подобно разрешение води до същия правен резултат, който целеше обявената за противоконституционна разпоредба на пар.8 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/2018, доп.бр.33/2019г./: прилагане със задна дата, считано от 21.06.2014г. на предвидените в чл.59,ал.5 ЗБН основания за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършените от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите се вписват служебно в списъка на приетите от синдика вземания; възможност да се водят искове за относителна недействителност на валидно извършени прихващания на основания, които законът не е предвиждал при тяхното извършване; заличаване на вече настъпили правни последици, които са били съобразени със закона, действал при настъпването им; засягане на придобити права от частноправни субекти, които са се освободили от задълженията си към банката чрез прихващане със свои насрещни вземания; преуреждане на определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите; заличаване с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон; въвеждане с обратна сила на основания за недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици; отстъпване от разбирането, че принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти, налага още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни; т.е. в пряко противоречие с Решението на КС на Р. Б по конституционно дело № 9/2020г.

Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната й редакция /преди изменението от 28.11.2014г./ регламентира като относително недействителни единствено прихващания, извършени „от длъжника”. Няма основание за възприемане на тезата, че под „длъжника“ разпоредбата визира не банката, а нейни длъжници:

Участниците в производството по несъстоятелност по ЗБН са дефинирани като „кредитори” и „банка”.

За разлика от разпоредбите в ТЗ относно търговската несъстоятелност, при която „длъжник“ е обобщаващо понятие за неплатежоспособен търговец /свръхзадължено ООД, АД и КД и лица не-търговци в специалните хипотези на чл.609-611 ТЗ/, Законът за банковата несъстоятелност не използва понятието „длъжник“ /извън редакцията на чл.59,ал.5 при приемането на закона, в която едната страна по правоотношението е посочена „длъжника“/. В банковата несъстоятелност длъжникът е винаги обявената в несъстоятелност банка, поради което терминологично използваният израз е „банка, банката“.

От друга страна в ЗБН, кредиторите на несъстоятелността /чл.4 ЗБН/ еднозначно са определяни като „кредитори“.

При прихващанията по ЗБН едната стана по правоотношението е винаги банката. В първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН с термините „кредиторите“ и „длъжника“ са очертани двете страни на правоотношението. Немислимо е в една и съща правна норма използването на различни изрази по отношение на един и същ субект като лицето, което има насрещно задължение и насрещно вземане към банката, да бъде дефинирано едновременно и като „длъжник“ и като „кредитор“ - това лице, съгласно същата разпоредба, е „кредитор, който би получил част от разпределението на осребреното имущество“ - т.е. притежавал е вземане, погасено с изявление за прихващане, отправено до банката. При регламентацията на прихващането, при което и двете насрещни страни имат качеството и на кредитор и на длъжник, чл.59,ал.5 ЗБН, въвежда термина „насрещни задължения“, т.е. „кредитор“ по смисъла на разпоредбата е субектът по чл.4 ЗБН, който в хипотезата на прихващането има „насрещно задължение“, но законът в нито една от своите разпоредби не използва за означение на този носител на насрещно задължение изразът „длъжник“. Длъжникът на банката, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното качество „кредитор“, в разпоредбите на чл.59 ЗБН последователно и без изключение е обозначен като „кредитор“.

Нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в първоначалната редакция визира като длъжник насрещната страна на кредиторите на банка в несъстоятелност, по отношение на които, извършеното от тази страна прихващане е относително недействително. В разпоредбата е употребен не терминът „длъжник”, за да би могло тълкуването на вложения в съдържанието смисъл да обхване „всеки друг длъжник на банката, който. ..“. В текста на чл.59,ал.5 ЗБН тази страна по правоотношението е индивидуализирана, конкретизирана и сведена до един единствен правен субект - „длъжника”, а това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) длъжник в несъстоятелност е винаги банката, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единственото прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.

Основание за извод, че при действието на първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН прихващанията, осъществени от кредитор на банката, не попадат в приложното поле на недействителността е и разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗБН в същата първоначална редакция - „кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако...“. Както се посочи, правото за кредитора на прихващане беше безусловно от гледна точка на неговата неатакуемост. Когато с изменението на закона с ДВ бр.28.11.2014г. като основание за относителна недействителност за пръв път бе включено и прихващане от кредитор и относителната недействителност бе разпростряна и по отношение на прихващанията от кредитори, претърпя изменение и ал.1 на чл.59, с въвеждане на изключението „освен в случаите на ал.5”, което е аргумент, че преди изменението, разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН не визира прихващанията, осъществени от кредитори на банката.

Включването в новата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН на прихващанията, извършени и „от кредитор“ води също до извод, че тези прихващания до изменението на разпоредбата не са били в предметния обхват на старата редакция.

По изложените съображения отговорът на правния въпрос е: Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закон за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за недействителни прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна.

По касационните оплаквания.

По довода за недопустимост на въззивното решение, обоснован с неупражнено от въззивния съд правомощие по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на т.д.н.№ 7549/2014г. на СГС, предвид задължителните постановки в ТР №1/ 09.07.2019г., по т.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав се е произнесе с определението по чл.288 ГПК при допускане на касационното оплакване.

С оглед отговора на правния въпрос въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено като бъде постановено отхвърляне на предявения от синдиците на банката иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН. Фактическият състав на прихващане от кредитора „Химимпорт“АД в хипотезата на чл.59,ал.1 ЗБН е реализиран с изявление за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 9691 от 23.10.14г., достигнало до „КТБ“АД/н/ при действието на първоначалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, която не предвижда като основание за относителна недействителност прихващане, извършено от кредитор.

С исковата молба пред СГС е бил предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД и чл. 59, ал. 2 ЗБН, а в условията на евентуалност - искове с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 и чл. 59, ал. 5 ЗБН. С решението на първоинстанционния съд се е произнесъл по всички искове. Производството по главния иск е прекратено, отхвърлен е първият евентуален иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН, уважен е вторият евентуален иск - предмет на настоящото произнасяне, решението по който единствено е обжалвано пред САС, поради което първоинстанционният акт за прекратяване на производството по главния иск и за отхвърляне на евентуалния иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН е влязъл в сила.

Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 4 340лв. поискани разноски за внесена държавна такса за касационното производство. Единствено тази сума е претендирана и посочена в представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

РЕШИ:

Отменя решение № 11786 от 04.08.2020г. по в.т.д.№ 606/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, вместо което:

Отхвърля иска, предявен от синдиците на „КТБ“АД/н/ срещу „Химимпорт“АД за обявяване за относително недействително, на основание чл.59,ал.5 ЗБН, по отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н/, изявление за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 9691 от 23.10.14г. между придобитото от „Химимпорт“АД по договор за цесия от 17.10.2014г. вземане за 217 000лв., произтичащо от договор за преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005г. и ликвидно задължение на „Химимпорт“АД към ищцовата банка, произхождащо от договор за банков кредит от 04.07.2011г.

Осъжда „КТБ“/н/ да заплати на „Химимпорт“АД сумата 4 340лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: