Законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят въвежда с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания за заемане на длъжността от нормативно установените.

чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ 
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителя не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдебната практика константно приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Такова изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Настоящият съдебен състав напълно споделя соченото тълкуване на закона.

чл. 326, ал. 2 КТ чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ чл. 8, ал. 1 КТ 

2

№ 60276

гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр.д. № 4103 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на 203-та Профилирана езикова гимназия „С. М”, с адрес в [населено място], представлявана от директора Т. Т., чрез адв. Е. З., против въззивно решение № 5000 от 14 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 16847/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 242201 от 14 октомври 2019 г., поправено с решение № 266093 от 4 ноември 2019 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., и допълнено с решение № 45003 от 19 февруари 2020 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., постановени по гр.д. № 23319/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], в частите, с които са отхвърлени предявените от С.П.Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо това е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на директора на гимназията за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор, учебна дейност”. С въззивното решение училището е осъдено да заплати на Д. сумата 342,72 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа за периода 06.04.-09.04.2019 г., и сумата 2024,88 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ - разлика в заплатите със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска за периода 10.04.-05.09.2019 г., ведно със законната лихва.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60443 от 2 юни 2021 г. по настоящото дело за проверка на твърдението за допуснато противоречие с практиката на ВКС съобразно решение № 216 по гр.д. № 6331/2014 г., IV г.о. и решение № 173 гр.д. № 686/2010 г., IV г.о. по обусловилия изхода на спора въпрос законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят въвежда с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания за заемане на длъжността от нормативно установените.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителя не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдебната практика константно приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Такова изменение е възможно след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл. 8 ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Настоящият съдебен състав напълно споделя соченото тълкуване на закона.

Касационната жалба е основателна.

По силата на допълнително споразумение от 30.08.2016 г. ищцата е заемала длъжността „заместник-директор, учебна дейност“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 05.03.2019 г. Прекратяването е обосновано с наличието на обективна необходимост от промяна в изискванията за образование и квалификация за заеманата длъжност, свързана с развитието на динамичните процеси в системата на образованието. Работодателят е посочил, че повишаването на квалификацията на педагогическите кадри по педагогически, психологически и методически проблеми е неразривно свързано с потребностите на подрастващите към по задълбочени и всеобхватни знания, което налага нови отговорности към педагогическите кадри и умения за педагогически похвати, за да бъдат привлечени и задържани учениците в училище, което е възможно само с повишаване на квалификацията и придобиване на нови такива от служителите в съответствие с Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, и че от лицето, заемащо длъжността „заместник директор по учебната дейност”, се изисква да има задълбочени познания и всеобхватни умения поради факта, че възложените му отговорности с длъжностната характеристика касаят цялостния образователен процес, което налага изискване за по-висока образователна подготовка, каквато е професионално-квалификационната степен от по-горно ниво. Притежаваните от ищцата висше образование-магистър, френска филология, втора специалност - английски език и литература, и V-та професионална квалификационна степен, не съответствали на утвърдената на 01.03.2019 г. длъжностна характеристика за длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ – изискуемият вид и равнище на образование и квалификация са: висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, както и придобита III-та професионална квалификационна степен съгласно Наредба № 12 от 01.09.2016 г. За заместник-директор по учебната дейност, отговарящ за начален и прогимназиален етап, се изисква висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и придобита III-та професионална квалификационна степен съгласно Наредба № 12 от 01.09.2016 г.

Въззивният съд приема, че в новата длъжностна характеристика работодателят е препратил към Наредба № 12 от 01.09.2016 г. /отм./, в която са предвидени изискванията за образование и професионална квалификация, необходима за заемане на педагогически специалисти и в която липсва изискване за притежаване на III-та професионална квалификационна степен за процесната длъжност; в посочения подзаконов нормативен акт е уредена само процедурата за придобиване на съответната професионално-квалификационна степен. При това положение препращането към цитираният подзаконов нормативен акт е прието за некоректно, тъй като всъщност ответникът е въвел новото изискване с длъжностната характеристика, и е заключено, че заповедта е незаконосъобразна по посочените съображения.

Законът за предучилищното и училищното образование в чл. 212 от закона определя, че необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения по нива на кариерното развитие за всеки вид педагогически специалист (включително на заместник-директорите) се определя от професионален профил (в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 42 от действалата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение Наредба № 12 от 1 септември 2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, отменена от 02.08.2019 г.), а последният, заедно с постигнатите резултати в обучението на учениците им, са основа за определяне на приоритетите за професионално усъвършенстване. Изрично законът сочи, че повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване на компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие (чл. 221, ал. 1 ЗПУО) и е задължение на педагогическия специалист (чл. 222, ал. 3 ЗПУО); въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти могат да придобиват професионално-квалификационни степени (чл. 225, ал. 1 ЗПУО). За определяне на условията за придобиване на професионално-квалификационни степени от учители, директори и други педагогически специалисти, са предвидени разпоредби в сочената наредба, Раздел VI.

Макар да е вярно, че повишаването на квалификацията се осъществява по програми и във форми по избор на педагогическия специалист в съответствие с професионалния профил на изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, с резултата и препоръките от атестацията му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика (чл. 224, ал. 1 ЗПУО), задължението му да повишава квалификацията си, съчетано с целта – повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист да е насочено и към напредъка на децата и учениците, както и към подобряване на образователните им резултати (ал. 2 на чл. 224 ЗПУО), определя като неоснователно твърдението изискването за притежаване на по-висока професионално-квалификационна степен за заемането на определена длъжност, въведени с длъжностна характеристика, да се определи като промяна, противоречаща на нормативно установените необходими компетентности за заемането й. В процесния случай въззивният съд неправилно е тълкувал заявеното в оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (респективно – в длъжностната характеристика) изискване за заемане на длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ придобита професионално-квалификационна степен III-та, съгласно Наредба № 12, като нормативно основание за издаването на заповедта, тъй като съответната наредба действително урежда условията и реда за придобиване на професионално-квалификационните степени, а работодателят е въвел ново изискване за заемане на процесната длъжност с длъжностната характеристика, и това ново изискване не противоречи на нормативните изисквания за минимално необходимите вид и степен на образование и квалификация за заемане на учителска длъжност. Следователно, работодателят е издал оспорената заповед в съответствие с компетентността си, въвеждайки с длъжностната характеристика допълнително изискване за притежавана квалификация, това негово правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Не се установява изключеното за необходимостта от съдебен контрол в случаите, когато прекратяването на трудовото правоотношение при горните обстоятелства е осъществено при злоупотреба на работодателско право. Правилно е приетото от въззивния съд, че по делото не се потвърждава въведеното ново изискване да е несъмнено несъответно с трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност, нито са представени доказателства единствената цел на промяната да е прекратяването на трудовото правоотношение с нея.

Неоснователно е твърдението на ищцата за нарушение на правилото на § 3 ПЗР на Наредба 12, тъй като соченият текст не се отнася към случаите, в които работодателят при действието на наредбата промени изискванията за образование и квалификация за заемането на определена длъжност. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от работодателя и е достатъчно мотивирана, връчена е при условията на отказ на датата на издаването й към момент, в който ищцата не е била в отпуск по болест.

Въз основа изложеното, поддържаните в исковата молба основания за незаконност на уволнението не се установяват. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови ново, с което се отхвърлят като неоснователни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. При този изход на спора е основателно искането за заплащане на сторените от работодателя разноски, които за трите инстанции възлизат на сумата 1838 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5000 от 14 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 16847/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 242201 от 14 октомври 2019 г., поправено с решение № 266093 от 4 ноември 2019 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., и допълнено с решение № 45003 от 19 февруари 2020 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., постановени по гр.д. № 23319/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], в обжалваните му части, с които са отхвърлени предявените от С.П.Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо това е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на директора на 203-та Профилирана езикова гимназия „С. М”, с адрес в [населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор, учебна дейност”, и за осъждане на училището да й заплати сумата 342,72 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа за периода 06.04.-09.04.2019 г., и сумата 2024,88 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ - разлика в заплатите за периода 10.04.-05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.П.Д. против 203-та Профилирана езикова гимназия „С. М”, с адрес в [населено място], за признаване за незаконно уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, извършено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на директора на гимназията, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор, учебна дейност”, и за осъждане на училището да й заплати сумата 342,72 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа за периода 06.04.-09.04.2019 г., и сумата 2024,88 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ - разлика в заплатите за периода 10.04.-05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете.

ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], ап. 4, да заплати на 203-та ПЕГ „С. М“, ЕИК[ЕИК], сумата от 1838 лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: