По въпроса относно задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и съдържанието на този принцип.

чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ чл. 52 ЗЗД 

2

№ 60277

гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр.д. № 9 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на апелативната прокуратура в [населено място], чрез прокурор Б. С., против въззивно решение № 12279 от 9 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1643/2020 г. по описа на Апелативен съд София, в частта му, с която е отменено решение № 7841 от 19 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 7823/2019 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от И.К.В. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 4500 лева до 10000 лева и вместо това Прокуратурата на Р. Б е осъдена да заплати на ищеца още 5500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60495 от 16 юни 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., както и в решение № 226 по гр.д. № 1821/2019 г., III г.о., решение № 135 по гр.д. № 4581/2019 г., III г.о., решение № 179 по гр.д. № 1294/2011 г., III г.о., решение № 25 по гр.д. № 5302/2013 г., III г.о., по въпроса относно задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и съдържанието на този принцип.

Съгласно постановките на т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. Съдебната практика съобразява още и възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, а с оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ релевантни са и личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната среда, продължителността на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, социалния, обществения и професионалния живот, разгласата и публичността, причиняването на здравословни увреждания, икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при аналогични случаи. В този смисъл е и сочената от касатора практика по чл. 290 ГПК, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Касационната жалба е частично основателна. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора.

При правилно установена фактическа обстановка (на 19.03.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2 НК, като е оправдан по повдигнатото обвинение с присъда, постановена по н.о.х.д. № 18322/2014 г. по описа на Районен съд София, влязла в сила на 14.01.2016 г., след потвърждаването от Софийския градски съд; ищецът е задържан под стража на 18.03.2014 г.; в периода 19.03.2014 г.-18.12.2014 г. е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „домашен арест“ за периода 18.12.2014 г.-27.02.2015 г., а до влизане в сила на оправдателната присъда му е наложена мярка за неотклонение „подписка“) е обосновано заключението на въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р. Б при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като незаконното наказателно преследване се е отразило върху неговите личен и обществен живот. Всеки индивид, подложен на такава репресия, изпитва притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг, евентуално затруднения в професионалната реализация, безперспективност.

От събраните по делото свидетелски показания се установяват типични за подложен на незаконно наказателно преследване индивид морални страдания - притеснения, неудобство, потиснатост, отчуждение от приятелския кръг, влошаване на отношенията с околните. След освобождаването му от ареста ищецът бил променен, отслабнал, депресиран; притеснявал се да излиза от дома си. Освен това се е тревожил за отражението на воденото срещу него наказателно производство върху малолетното му дете, по отношение на което той упражнявал родителските права.

При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление от общ характер, което е особено укоримо от гледна точка на обществения морал. Вземат се предвид продължителността и интензитетът на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, които са засегнали в най-голяма степен правото на ищеца на свободно придвижване и възможността му сам да определя режима си на живот.

Правилно е прието от въззивния съд, че срокът на наказателното производство от година и десет месеца не е прекомерен и е в рамките на разумния срок, още повече че ищецът е бил оправдан още пред първата инстанция. Следва да се сподели и изводът, че протестирането на оправдателната присъда не е допринесло в значителна степен за търпените от ищеца неимуществени вреди, предвид наложената по отношение на него най-лека мярка за отклонение през периода на въззивното производство.

Основателни са оплакванията на Прокуратурата, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен данните относно съдебното минало на ищеца. По делото е установено, че същият е осъждан с влезли в сила присъди за престъпления против собствеността, както и транспортни престъпления, като е търпял ефективни наказания „лишаване от свобода“. Данните за съдимостта на ищеца и за криминални регистрации през процесния период сочат трайната му склонност към противоправно поведение и липсата на поправяне и превъзпитаване на личността, въпреки изтърпените наказания, и обосновават по-ниска степен на морални страдания от засягането на доброто име, честта и достойнството. Освен това е необходимо да бъде съобразено и воденото срещу ищеца паралелно с процесното наказателно производство и разследване по чл. 343в, ал. 2 НК за периода 28.04.2015 г.-12.10.2015 г. Следователно завършилото с оправдателна присъда наказателно производство не може да се приеме за стресова ситуация от висока степен и не може да се приеме, че търпените морални страдания са резултат само от процесното незаконно обвинение.

Към момента на образуването на наказателното производство ищецът е бил в активна възраст (на 40 години). Действително, водено срещу едно лице наказателно преследване е от естество да повлияе отрицателно върху възможностите му за професионална реализация, но в случая такива вреди не се твърдят от страната, а и липсват данни в подобен смисъл.

Като цяло в процесния случай са претърпени обичайни неимуществени вреди, понасяни от лице, което е обект на незаконно наказателно преследване. Не се установява твърдяната загуба на сън, както и негативно отношение страна на другите задържани в следствения арест, вследствие на което ищецът да е търпял допълнителни вреди. Същевременно следва да се съобразят липсата на отражение на стреса от незаконното обвинение върху здравословното състояние на В., както и липсата на медийно отразяване на случая.

Наложените ограничения в придвижването и в нормалния за ищеца живот без съмнение са препятствали полагането на непосредствени грижи за ненавършилото пълнолетие дете, упражняването на родителските права спрямо което е възложено на него, и така се е повишила тревожността на ищеца за отглеждането на детето, но не са събрани данни незаконното наказателно преследване да е довело до сериозни последици в това отношение, респективно – да са понесени притеснения с повишен интензитет, тъй като няма доказателства за възникнали в съответния период трудности и проблеми в отглеждането на детето от близкия му роднински кръг. Смъртта на майката на ищеца в хода на прилаганата най-тежка мярка за неотклонение също следва да се отчете като фактор за допълнителни негативни изживявания, без обаче те да са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Същевременно невъзможността му да присъства на погребението поради мярката за неотклонение, заявена изрично в исковата молба като източник на неимуществени вреди, не може да повлияе при оценката на справедливия размер на обезщетението, доколкото в приложеното досъдебно производство липсва следа ищецът да е правил постъпки за присъствие на ритуала, което да му е отказано от отговорния за прилагането на мярката за неотклонение орган, нито пък е искано изменение на мярката за неотклонение в тази връзка. Не се установява и причинна връзка между воденото наказателно производство и влошаването на здравословното състояние на родителите на ищеца до тяхната смърт, от което ищецът да е претърпял неимуществени вреди.

По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 8000 лева до 10000 лева следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК да се постанови ново, с което искът се отхвърли за 2000 лева като неоснователен.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на насрещната страна съобразно уважената част от иска разноски по договор за правна защита и съдействие, представен в първоинстанционното производство, в общ размер от 381,33 лева за цялото съдебно производство и 15 лева за държавни такси. В първоинстанционното решение на ищеца са присъдени 214,50 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските над сумата от 171,83 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12279 от 9 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1643/2020 г. по описа на апелативния съд в София, в частта, с която е отменено решение № 7841 от 19 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 7823/2019 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от И.К.В. против Прокуратурата на Р. Б иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 8000 лева до 10000 лева, както и в частта за осъждане на Прокуратурата на Р. Б за заплати на В. разноски по делото над 171,83 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на И.К.В. против Прокуратурата на Р. Б за заплащане на обезщетение от 2000 лева за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда по н.о.х.д. № 18332/2014 г. на Районен съд София, потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 4138/2015 г. по описа на Софийския градски съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12279 от 9 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1643/2020 г. по описа на апелативния съд в София, останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: