За задължението на съда да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства, възражения и твърдения на страните.

чл. 235 ГПК чл. 236 ГПК чл. 269, ал. 2 ГПК 

№ 60093/2021 г.

СОФИЯ,07.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Б.Д.В АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д.Цгражданско дело № 3491/2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 217 от 19.05.2021 г. по гр.д. № 3491/2020 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1580 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 891/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е констатирано противоречието му с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства, възражения и твърдения на страните.

Жалбоподателят Х.С.Л. поддържа, че в частта, с която е уважен предявеният против него установителен иск за собственост, въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като въззивният съд не е обсъдил възражението му за придобиване на процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, започнала да тече след влизане в сила на решението по гр.д. № 217/1997 г. на Районен съд Петрич, за което по делото са събрани убедителни доказателства, които въззивният съд е игнорирал.

Жалбоподателят „Булинвестстрой груп” ЕООД поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изложените от него мотиви са вътрешно противоречиви, не са обсъдени доводите на жалбоподателя за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е мотивирано с общи фрази, които не отразяват решаваща, а проверяваща дейност, и от тях не става ясно какво е приел за установено съдът и въз основа на кои доказателства. Поддържа също, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че дружеството не е придобило имота с изтичане на кратката 5-годишна давност, тъй като намерението му за своене не е било доведено до знанието на ищците.

Ответниците по касация Д.Б.З., Е.А.Т., И.А.Н., Н.Г.С., М.Г.К., В.Г.С., С.С.З., Б.Т.З., Й.Т.З., И.И.З., Д.Г.З., И.А.И., И.А.И., К.Г.Р., М.В.Р., Н.Г.Р., Д.Г.Р., А.Г.Р., Т.Д.Р., И.Д.Р., Й.Г.Ш., В.К.Р., Е.С.Т., С.Г.Р., Г.А.Л., А.А.Т., Л.А.Г., П.Н.Л., А.Й.Л., Н.Й.Щ., И.Й.О., А.И.С., М.И.Г., Г.И.С., И.С.К., В.С.Н., С.С.А., Д.Б.Л., Н.Б.Л., Д.С.А., Р.С.А., О.С.А. и Г.С.А. чрез своя процесуален представител адв. А. изразяват становище, че допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с обсъждане на доказателствата не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на постановеното решение. Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за изтекла придобивна давност както в полза на ответника Х. Л., така и в полза на дружеството „Булинвестстрой груп” ЕООД.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 196 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. на Районен съд Петрич, с което е признато за установено по отношение на Х.С.Л. и „Булинвестстрой груп” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], че на основание наследствено правоприемство от Г.М.Л., ищците Д.Б.З., Е.А.Т., И.А.Н., Н.Г.С., М.Г.К., В.Г.С., С.С.З., Б.Т.З., Й.Т.З., И.И.З., Д.Г.З., И.А.И., И.А.И., К.Г.Р., М.В.Р., Н.Г.Р., Д.Г.Р., А.Г.Р., Т.Д.Р., И.Д.Р., Й.Г.Ш., В.К.Р., Е.С.Т., С.Г.Р., Г.А.Л., А.А.Т., Л.А.Г., П.Н.Л., А.Й.Л., Н.Й.Щ., И.Й.О., А.И.С., М.И.Г., Г.И.С., И.С.К., В.С.Н., С.С.А., Д.Б.Л., Н.Б.Л., Д.С.А., Р.С.А., О.С.А. и Г.С.А. са собственици общо на 7/8 ид. части /при посочени в диспозитива на решението ид. части за всеки от тях/ от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м, и поземлен имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК са отменени нотариален акт №. .., т....., дело №. .../2011 г. и нотариален акт №. .., т....., дело №. .../2011 г. на нотариус с рег. №. .., с които Х.С.Л. е признат съответно за собственик на посочените два имота, за разликата над притежаваната от него по наследство 1/8 ид. част.

За да уважи предявеният против Х. Л. установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че процесните имоти имат наследствен произход-възстановени са с решение на ПК-П. на наследниците на Г.М.Л., починал през 1966 г. Посочил е, че сънаследникът, който сам ползва наследствения имот, е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници, и за да се приеме, че той владее за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото си намерение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно намерение. Приел е, че събраните по делото доказателства не установяват ответникът Л. да е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху процесните имоти както 10 години преди 1999 г., така и 10 години преди снабдяването му с констативен нотариален акт през 2011 г., и да е извършвал действия, чрез които това му намерение е достигнало до знанието на останалите сънаследници.

Поради това към момента на извършване на публичната продан, от която черпи права вторият ответник, длъжникът Х. Л. не е бил собственик на спорните 7/8 ид. части от двата имота, принадлежащи на останалите наследници на Г.М.Л., и ответникът „Булинвестстрой груп” ЕООД не е придобил от публичната продан тези идеални части. Съдът е приел и че ответникът „Булинвестстрой груп” ЕООД не е придобил правото на собственост върху спорните идеални части на основание изтекла в негова полза кратка 5-годишна придобивна давност, като е намерил, че по делото не са ангажирани категорични доказателства за това след извършения на 09.12.2011 г. въвод във владение дружеството да осъществявало действия по своене на двата имота, чрез които да е довело до знанието на ищците намерението си да ги свои за себе си.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е налице трайно установена практика на ВКС, която последователно приема, че като съд по същество на спора въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, и да изложи ясни и убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани определени спорни обстоятелства. В тях съдът трябва да посочи кои правнорелевантни факти приема за установени и кои приема за неосъществили се и въз основа на кои доказателства. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, не го освобождава от задължението да изготви и собствени мотиви. Той може да препрати към фактическите изводи на първата инстанция, но когато с въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на тези изводи, следва да обсъди това оплакване и да даде отговор защо намира същото за неоснователно.

В случая въззивният съд е приел, че с оглед наследствения произход на процесните имоти, в тежест на ответника Х. Л. е било да установи, че е придобил по давност идеалните части на останалите сънаследници, като след влизане в сила на решението по гр.д. № 217/1997 г. на Районен съд Петрич/ 19.03.1999 г./ е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот за себе си, като е отблъснал владението на останалите наследници. За доказване на твърденията си ответникът е ангажирал гласни доказателства-св. Х. Т. и К. Г., които са заявили пред съда, че до към 2012 г. имотите са ползвани само от Х. Л. и семейството му, които отглеждали там плодове и зеленчуци, и че в имота имало поставен железен червен фургон, който се ползвал от ответника. Следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че от показанията на тези свидетели не може да се направи несъмнен извод, че ответникът Л. е отблъснал владението на останалите сънаследници и се е превърнал от държател във владелец на техните идеални части. Ответникът е един от съсобствениците на имота и като такъв има правото по чл.31, ал.1 ЗС да ползва общата вещ. Поради това обстоятелството, че е ползвал сам съсобствения имот, без да са ангажирани доказателства за извършване на други действия, които сочат на отричане на правата на останалите съсобствениците, не може да се приеме като демонстрация на намерението да владее цялата вещ за себе си. Промяната на намерението предполага външна изява чрез извършване на такива действия, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин по отношение на тях, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си.

По тези съображения, като е приел, че ответникът Л. не е придобил по давност спорните 7/8 ид. части и е уважил предявения против него установителен иск за собственост, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. В тази част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

За да уважи предявения против „Булинвестстрой груп” ЕООД установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че след като към момента на извършване на публичната продан длъжникът Х. Л. не е бил собственик на спорните 7/8 ид. части, то й дружеството-купувач не е придобило правото на собственост на посоченото деривативно основание. Намерил е за недоказано възражението на този ответник за придобиване на правото на собственост върху двата имота по давност по съображения, че не са налице категорични доказателства за това в 5-годишен период считано от 09.12.2011 г., дружеството да е извършвало действия по своене на имота, които да са достигнали до знанието на ищците.

По делото е установено, че двата имота са били изнесени на публична продан за задължения на Х.С.Л., както и че с 2 бр. постановления за възлагане от 07.11.2011 г. са били възложени на обявения за купувач „Ф. груп” ЕООД, след внасяне на предложената от него сума. На 09.12.2011 г. купувачът бил въведен от съдебния изпълнител във владение на двата имота, за което е съставен протокол за въвод.

Основателно е оплакването, наведено в касационната жалба на „Булинвестстрой груп” ЕООД за неправилност на въззивното решение в тази част поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Възражението на дружеството за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти на основание придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС е разгледано формално. За установяване елементите от фактическия състав на чл. 79, ал.2 ЗС-факта на владение върху възложените от публичната продан имоти след осъществения от ЧСИ въвод на 09.12.2011 г., дружеството е ангажирало писмени и гласни доказателства, които изобщо не са обсъдени нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Представени са няколко договора за наем, сключени от дружеството с физически лица, касаещи процесните имоти. Тези лица са разпитани като свидетели и са потвърдили пред съда, че на основание тези договори са ползвали имотите за да паркират в тях собствените си автомобили и селскостопанска техника, като уговорката им с управителя на дружеството е била да не заплащат наем, а да стопанисват и поддържат имота. Според свидетелите имотите са били оградени с ограда от телена мрежа. Въззивният, както и първоинстанционният съд, не са изложили никакви съображения във връзка с тези доказателства-дали дават вяра на тези свидетели, а ако не-защо не кредитират техните показания. Вместо това въззивният съд е мотивирал извода си за недоказаност на възражението за придобивна давност с изключително лаконични и общи мотиви, без да посочи какво приема за установено от фактическа страна, въз основа на кои конкретно събрани по делото доказателства и какви правни изводи следват от това. Не става ясно дали съдът приема, че дружеството не е упражнявало фактическа власт върху вещта, или че владението му не е било годно да доведе до придобиване на имота по давност.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се е отразило на обосноваността на крайния извод по същество на спора. Въпросът дали в полза на ответника „Булинвестстрой груп” ЕООД е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал.2 ЗС следва да се направи след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства. Това налага в тази част въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1580 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 891/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 196 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. на Районен съд Петрич в частта, с която е уважен предявеният от Д.Б.З., Е.А.Т., И.А.Н., Н.Г.С., М.Г.К., В.Г.С., С.С.З., Б.Т.З., Й.Т.З., И.И.З., Д.Г.З., И.А.И., И.А.И., К.Г.Р., М.В.Р., Н.Г.Р., Д.Г.Р., А.Г.Р., Т.Д.Р., И.Д.Р., Й.Г.Ш., В.К.Р., Е.С.Т., С.Г.Р., Г.А.Л., А.А.Т., Л.А.Г., П.Н.Л., А.Й.Л., Н.Й.Щ., И.Й.О., А.И.С., М.И.Г., Г.И.С., И.С.К., В.С.Н., С.С.А., Д.Б.Л., Н.Б.Л., Д.С.А., Р.С.А., О.С.А. и Г.С.А. против „Булвестстрой груп” ЕООД установителен иск за собственост на 7/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор. ......... по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м, и поземлен имот с идентификатор. .......... по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м., и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1580 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 891/2019 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 196 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. на Районен съд Петрич в частта, с която е уважен предявеният от Д.Б.З., Е.А.Т., И.А.Н., Н.Г.С., М.Г.К., В.Г.С., С.С.З., Б.Т.З., Й.Т.З., И.И.З., Д.Г.З., И.А.И., И.А.И., К.Г.Р., М.В.Р., Н.Г.Р., Д.Г.Р., А.Г.Р., Т.Д.Р., И.Д.Р., Й.Г.Ш., В.К.Р., Е.С.Т., С.Г.Р., Г.А.Л., А.А.Т., Л.А.Г., П.Н.Л., А.Й.Л., Н.Й.Щ., И.Й.О., А.И.С., М.И.Г., Г.И.С., И.С.К., В.С.Н., С.С.А., Д.Б.Л., Н.Б.Л., Д.С.А., Р.С.А., О.С.А. и Г.С.А. против Х.С.Л. установителен иск за собственост на 7/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор. .......... по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м, и поземлен имот с идентификатор. ........... по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: