При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

чл. 51, ал. 2 ЗЗД 
За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пътуващите в МПС лица по отношение поставянето на предпазен колан. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците, включително съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

чл. 51, ал. 2 ЗЗД чл. 20а ЗДВП 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60168

гр. София, 10.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 2082 по описа за 2020г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Н.Р.А. чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, адв. М.Д.Я. и адв. В. З. срещу решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в отхвърлителната част за сумата 6 000 лв. със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане.

С определение № 60467 от 07.10.2021г. по т. дело № 2082/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в следните части: 1/ с която след частична отмяна на решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен предявеният от Н.Р.А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 6 000 лв. до 10 000 лв. със законната лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.Р.А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск по чл. 432 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 12 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 29.09.2017г. от М.Т.М. като водач на моторно-превозно средство /МПС/, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Д. Б: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане; 3/ в частта за съответните разноски за първоинстанционното и въззивното производства. Касационното обжалване на въззивния съдебен акт в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводите на съда, че пострадалата е била без предпазен колан, както и че при поставен обезопасителен колан тя не би получила травматичните увреждания, не кореспондират с доказателствата по делото. Излага и евентуални съображения, че въззивният съд неправилно и необосновано е определил съпричиняване в размер 50%; евентуално ако се приеме наличие на съпричиняване, същото следва да се определи в размер 20%, като в тази насока въззивният съд не е извършил съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и на увредения. Касаторът поддържа, че поведението на пострадалата ищца не е тъждествено с това на делинквента, предвид нарушаване от страна на последния на задълженията, регламентирани в чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, броя, вида и относителната тежест на нарушенията, извършени от делинквента. Моли въззивното решение да бъде отменено в посочената част и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати допълнително обезщетение в размер 6 000 лв. със законната лихва, считано от 26.04.2018г. – крайната дата за произнасяне по предявената застрахователна претенция, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Б. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Излага доводи, че съпричиняването правилно е определено в размер 50%, същото кореспондира със събраните доказателства и конкретните обстоятелства около настъпването на процесното ПТП. Ответникът моли въззивното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2554/29.09.2017г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР-Варна, заключение на САТЕ от 23.07.2019г. на вещо лице инж. Е. Ж., заключение на СМЕ от 25.09.2019г. на вещо лице доц. д-р В.Д изслушани пред първоинстанционния съд, обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание и приложената по делото медицинска документация, показанията на свидетеля Ф.К.А., ценени при условията на чл. 172 ГПК и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/ и установяване на фактическата обстановка се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ:

1/ валидно сключена при ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, с чието участие е настъпило застрахователното събитие - към 29.09.2017г. за лек автомобил „Пежо“ 406, рег. [рег.номер на МПС] е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/30/117000578081 с начална дата на покритие 17.02.2017г. и крайна дата на покритие 17.02.2018г. с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД;

2/ противоправно деяние, изразяващо се в настъпило ПТП по вина на М.Т.М., управлявал лекия автомобил, за който е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и по вина на Б.Т.О., управлявал микробус „М. С“, рег. [рег.номер на МПС], в който ищцата е пътувала като пътник – процесното ПТП е настъпило в резултат на нарушението на правилата за движение по пътищата и от двамата водачи, а именно нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП; поведението на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, а именно: навлизане на лекия автомобил с около 0,80 м в насрещното платно и движението на микробуса с левите му колела върху осевата линия; видимостта за всеки от водачите един към друг е била около 50 м; при скорост на движение 90 км/ч. опасната зона за спиране на микробуса е имала дължина около 83,90 м, а при скорост на движение 99, 29 км/ч. опасната зона за спиране на лекия автомобил е имала дължина около 86, 88 м, евентуално - при скорост на движение на лекия автомобил 90 км/ч. опасната зона за спирането му е следвало да има дължина около 74, 19 м; критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя в района на произшествието е била 136,75 км/ч. или водачът на лекия автомобил е навлязъл в лявата лента не поради движение със скорост, по-голяма от критичната за завоя, а поради собствена субективна реакция и действие;

3/ неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП - Н. А. е получила контузия на главата с разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, контузия на гръдния кош, контузия в областта на таза и поясната област с развитие на радикулопатия; получените травми са наложили шев на раната на главата и поставяне на противотетаничен серум; възстановяване на посочените травми в рамките на 2-3 седмици, възможност установената радикулопатия да причинява периодични болки при движение в продължение на месеци;

4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените вреди на ищцата.

За да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер 12 000 лв., въззивният съд е взел предвид броя и вида на причинените травматични увреждания; интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания; начина на лечение и продължителността на лечебния период; начинът, по който изживените физически травми и стрес са се отразили на психичното й състояние; възрастта на пострадалата; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП.

Релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради пътуване в микробуса при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, при знание от нейна страна на този факт, е прието за неоснователно поради недоказването му от ответното застрахователно дружество.

Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради пътуването й в микробуса без предпазен колан е прието за основателно. За да направи този извод, въззивният съд въз основа на заключението на САТЕ е установил, че микробусът е бил оборудван за всички седящи места с обезопасителни колани, но ищцата не е използвала такъв към момента на настъпване на процесното ПТП. Посочил е, че противното не се установява от заключението на СМЕ и обясненията на вещо лице доц. д-р В.Дв открито съдебно заседание на 08.10.2019г., доколкото вещото лице не се ангажира с конкретен отговор по поставения въпрос. Съдебният състав е изложил съображения, че от всички пътници в микробуса ищцата е получила най-малки наранявания, тъй като е седяла на място най-малко изложено на високи неконтролируеми физични сили при осъществения сблъсък между двете МПС. Съобразил е, че уврежданията й са резултат от удари с или върху твърди предмети с не особено голяма сила, и че две от трите й наранявания са в горната половина на тялото /удар на главата, от който е получила разкъсно-контузна рана в окосмената част, и натъртвания в областта на гръдния кош/. Поради това и с оглед мястото, което ищцата е заемала в микробуса и което е предопределило посоченото ниво на въздействие при удара, въззивната инстанция е приела, че, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан, травматичните й увреждания не биха били изключени изцяло, но биха били още по-малки. Посочила е, че при определяне на съпричиняване от ищцата в размер 50% взема предвид травмите, които ищцата е получила, и обстоятелството, че травмите в горната половина на тялото поради невисокото ниво на въздействие на формираните при удара сили биха били изключени при поставен обезопасителен колан. Предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и след приспадане на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от размера на определеното обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняването, въззивният съд е направил извод, че обезщетението, което следва да се присъди на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, е в размер на 6 000 лв.

По релевантния правен въпрос:

Съгласно дадените в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 разяснения обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина, поради което, когато увреденото лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е допринесъл за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.

В множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК /напр. посочените от касатора решение № 15 от 19.02.2020г. по т. д. № 146/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 118 от 27.06.2014г. по т. д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 117 от 08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 57 от 01.08.2018г. по т. д. № 1677/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 34 от 15.07.2019г. по т. д. № 1562/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 183 от 19.02.2020г. по т. д. № 2866/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60126 от 19.11.2021г. по т. д. № 1999/2020г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове/ е посочено, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пътуващите в МПС лица по отношение поставянето на предпазен колан. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците, включително съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

По съществото на спора:

Предвид правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в съответната част, настоящият съдебен състав следва да се произнесе само относно размера на приетото съпричиняване от страна на пострадалата ищца. Правният въпрос, свързан със съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, начина на определяне на степента му и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, при намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС.

В конкретния случай съдебният състав на Апелативен съд Варна не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на двамата виновни за инцидента водачи, от една страна, и поведението на ищцата като пътник в микробуса. Решаващият извод за наличието на принос от страна на пострадалата ищца е аргументиран с данните от заключението на САТЕ относно мястото, на което ищцата е седяла, данните от заключението на СМЕ относно характера и вида на уврежданията и преценката на въззивната инстанция, че ако ищцата пътуваше с поставен предпазен колан, то травматичните увреждания не биха били изключени изцяло, но биха били по-малки. При определяне на приноса на пострадалата за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди в размер 50% обаче въззивният съд не е оценил в достатъчна степен, че причина за настъпване на процесното ПТП е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил „Пежо” 406, управляван от М.Т.М., и микробуса „М. С“, управляван от Б.Т.О., в резултат на частичното навлизане на микробуса в лентата за движение по посока [населено място] и преобладаващото навлизане на лекия автомобил /към Д./ в лентата за движение по посока [населено място]. Въпреки, че поведението на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, което е установено от заключението на САТЕ и е възприето от съдебния състав, необосновано е прието съпричиняване от страна на ищцата в размер 50%. При съпоставяне на поведението на ищцата като пътник в микробуса, от една страна, и действията на водачите на лекия автомобил и микробуса, от друга страна, и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът неправилно е определил конкретния принос на всеки от тях за причиняване на съответното ПТП и неправилно е разпределил отговорността за причиняването на деликта. Не може да бъде споделен изводът на Апелативен съд Варна относно определения принос в степен 50% на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния резултат, тъй като въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен задължението на пострадалата ищца да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, от една страна, и нарушенията от страна на двамата водачи на правилата за движение по пътищата, предвидени в разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП: чл. 16, ал. 1 т. 1 ЗДвП - „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение“; чл. 44, ал. 1 ЗДвП - „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства“; чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП – на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка „единична непрекъсната линия“. При тези фактически данни приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат не може да бъде приравнен на приноса на предизвикалите ПТП двама водачи, поради различната тежест на техните нарушения. Предвид поведението и действията на двамата водачи и тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за движение по пътищата, от една страна, и нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП от ищцата, от друга страна, се налага изводът, че приносът на пострадалата за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е значително по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен в размер 20%, а не в размер 50%. Следователно като е определил принос за настъпване на вредите в размер 50% въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. С оглед така определения принос на пострадалата в размер на 20%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 9 600 лв. /12 000 лв. – 2 400 лв./, поради което към присъденото обезщетение от 6 000 лв. следва да се присъди допълнително обезщетение в размер 3 600 лв.

Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Н.Р.А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 6 000 лв. до 9 600 лв. със законната лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане и вместо това ответното застрахователно дружество трябва да бъде осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата в размер 3 600 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 29.09.2017г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане. В обжалваната отхвърлителна част за разликата над 9 600 лв. до 12 000 лв. въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора дължимите от ищцата на ответника разноски за първоинстанционното производство съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер 228 лв. - за съдебни експертизи и 456 лв. - адвокатско възнаграждение, за въззивното производство се дължи минимална държавна такса в размер 25 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер 294,86 лв. Следователно решението на Апелативен съд Варна трябва да бъде отменено и в следните части: частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата над 456 лв. до 500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 10 лв. /част от присъдените 40 лв. с определение № 260030/30.09.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна/ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата над 25 лв. до 80 лв. /част от присъдената сума 371,43 лв./ – държавна такса за въззивното производство. Решението не подлежи на промяна в частта за присъдените разноски за вещи лица в размер общо 180 лв. /150 лв. с първоинстанционното решение + 30 лв. с определение № 260030/30.09.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна/ за първоинстанционното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер 291,43 лв. за въззивното производство /част от присъдената сума 371,43 лв./, тъй като същите са определени в по-нисък размер от дължимия, но ответното застрахователно дружество не е реализирало правата си по реда на чл. 248 ГПК.

Дължимите от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД на Н.Р.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство са в размер общо 1 194,24 лв., от които 624 лв. – държавна такса, 72 лв. – възнаграждение за вещи лица, и 498,24 лв. - адвокатско възнаграждение. Поради това, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски за съдебни експертизи в размер 90 лв., за адвокатско възнаграждение в размер 600 лв., т. е. в по-голям размер от дължимия, и за държавна такса в размер 240 лв., то с настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата в размер 384 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищцата направените разноски за въззивното производство в размер общо 280,67 лв., от които 72 лв. – държавна такса, и 208,67 лв. – адвокатско възнаграждение, и направените разноски за касационното производство в размер 102 лв. - държавна такса, всички изчислени съразмерно на уважената част на касационната жалба. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения отвеникът трябва да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, БУЛСТАТ[ЕИК] адвокатско възнаграждение в размер 378 лв. за касационното производство. Предвид неоснователната част на касационната жалба касаторът /ищцата/ трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждение за юрисконсулт в размер 120 лв.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в следните части:

1/ с която след частична отмяна на решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен предявеният от Н.Р.А. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 6 000 лв. до 9 600 лв. със законната лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане;

2/ частта, с която е потвърдено решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която Н.Р.А. е осъдена да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД сумата над 456 лв. до 500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство;

3/ частта, с която Н.Р.А. е осъдена да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД сумата 10 лв. /част от присъдените 40 лв. с определение № 260030/30.09.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна/ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство; както и сумата над 25 лв. до 80 лв. /част от присъдената сума 371,43 лв./ – държавна такса за въззивното производство, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Н.Р.А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], допълнително сумата 3 600 лева /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при настъпило на 29.09.2017г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 766,67 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски за трите инстанционни производства, от която 384 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, 72 лв. – държавна такса за въззивното производство, 208,67 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и 102 лв. – държавна такса за касационното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, БУЛСТАТ[ЕИК] на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в размер 378 лв. /триста седемдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н.Р.А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 120 лв. /сто и двадесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.