1.Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13 г.? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

чл. 48 ПИКЕЕ чл. 183 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№60286

Гр. София, 10.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в открито заседание на 8.12.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря В. И,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №709/21 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго- про продажби” АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр.д. №2374/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по два правни въпроса от предмета на спора: 1.Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13 г.? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба К. С. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание съображения.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

Отговор на първия въпрос е даден в решение № 124 от 18.06.19 г. по гр. дело № 2991/18 г. на Трето г. о. на ВКС, решение № 150 от 26.06.19 г. по гр. дело № 4160/18 г. на Трето г. о. на ВКС, р. №1156/16 г. на второ т.о на ВКС и в др. решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че са приложими разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени впоследствие с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези специални разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

По втория въпрос в практиката на ВКС се приема, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Приема се, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В посочените от касатора решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. /ПИКЕЕ/, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Източникът на задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ ГО, и др.). В тях се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. а ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са приети специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период.

Разрешението на поставените въпросите в цитираната практика на ВКС се споделят напълно от настоящия му състав.

По същество на касационната жалба: За да уважи иска въззивният съд е приел в обобщение, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ / след отмяна на част от разпоредбите им с посочените решения на ВАС/ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества ел. енергия. Съответно може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът. Затова и сумата, начислена на соченото основание, е недължима от абоната, а предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ищецът К. С. не дължи начислената му чрез корекция за минал период сума.

Тези изводи на въззивния съд са формирани в нарушение на материалния закон, с оглед дадения отговор на въпросите, по които е допуснато обжалването. Освен това делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - с оглед на оплакванията във въззивната жалба и установеното неправомерно софтуерно вмешателство в паметта на средството за търговско измерване /СТИ/, съдът и служебно е следвало да назначи разширена техническа експертиза – ТР № 1/13 г., т.3 ОСГТК.

В констативния протокол на БИМ, РО- Варна от 4.12.18 г. е посочено, че при софтуерното четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за посочения тип електромер трябва да се състои от 2 тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електроенергия в случая се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 41 914,5 кВтч. Неотчетената ел. енергия е остойностена на 8 002 лв., за периода 1.12.17 – 30.11.18 г. с фактура на ответното дружество от 22.10.19 г. / л.35/. Вещото лице – инж. В. е констатирало в заключението си външна намеса в софтуера на електромера/ в тарифната схема/ и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 41 914 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Тарифа 1.8.3 не се изписва на екрана при редовен отчет. Наличието на показания в тази тарифа сочи на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи/регистри/. Налице е софтуерно претарифиране на отделните регистри, като е действано през инфрачервения порт на електромера, без СТИ да е отваряно с цел неправомерен достъп. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса.

При тези данни по делото за пълното изясняване на спора откъм фактическа страна следва да се назначи нова комплексна експертиза с участието и на софтуерен специалист, която да даде отговор на въпросите: Кога и как/ по какъв начин/ са възникнали показанията в тарифа ТЗ на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; кога, по какъв начин и с каква цел е извършено констатираното неправомерно въздействие върху тарифната схема на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за исковия период, за който допълнително е начислена сумата в издадената от ответника фактура от 22.10.19 г. - 1.12.17 г. – 30.11.18 г.

Допуснатото във въззивното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила с неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на нови доказателства налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд от 23.11.20 г. по гр.д. №2374/20 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: