До каква степен трябва да е конкретно очертан режимът на лични отношения на децата с родителя и мерките, определени по чл. 59, ал. 8 СК, и необходимо ли е да се предвиди преходен период, евентуално и други мерки на закрила, когато връзката между родителя с децата е била прекратена и децата изпитват тревожност от срещата с него.

чл. 59, ал. 8 СК 
Режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той, също така, трябва да преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с родителя, при когото детето не живее трябва да са практически осъществими и, при необходимост да е възможно да бъдат принудително изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай кой ще го определи. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че единият от родителите е този, който ще определя третото лице или може да възложи избора на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“. Тя е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки, съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

чл. 59, ал. 8 СК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60286/2021 г.

гр.София 11.01.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря К. П, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 1395/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д.Г.В., чрез особен представител адвокат Н. Р., срещу въззивно решение № 362/24.01.2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 824/2019 г., тълкувано по реда на чл. 251 ГПК с решение № 900090/13.01.2021 г.

Касационна жалба вх. № 900076/03.02.2021 г. е подадена от Д.Г.В., чрез особен представител адвокат Н. Р., и срещу въззивното решение по чл. 251 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на детето относно това, до каква степен трябва да е конкретно очертан режимът на лични отношения на децата с родителя и мерките, определени по чл. 59, ал. 8 СК, и необходимо ли е да се предвиди преходен период, евентуално и други мерки на закрила, когато връзката между родителя с децата е била прекратена и децата изпитват тревожност от срещата с него.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разяснение: Режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той, също така, трябва да преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с родителя, при когото детето не живее трябва да са практически осъществими и, при необходимост да е възможно да бъдат принудително изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай кой ще го определи. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че единият от родителите е този, който ще определя третото лице или може да възложи избора на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“. Тя е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки, съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

По касационните оплаквания:

Касаторът развива доводи за неправилност, като счита, че въззивният съд е допуснал противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като определеното време за лични контакти на бащата с децата е недостатъчно и не е ясно за определените пет дни през лятото къде ще се провеждат срещите, дали се включва преспиване на децата при бащата, възможност да се пътува. Оплакванията са аналогични и по двете касационни жалби, съответно против основното решение и против това, с което първото е тълкувано по реда на чл. 251 ГПК. Иска се отмяна на двете решения изцяло и отхвърляне на иска.

Насрещната страна Е.И.Б. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК; не изразява становище и по-късно в хода на съдебното производство.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първостепенният Благоевградски районен съд изменил решение № 3064/18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2622/2015 г. по описа на РС Благоевград относно режима на лични контакти на бащата Д.Г.В. с децата Г.Д.В. и Й.Д.В., като разпоредил личните контакти да се осъществяват всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], № 69, ет. 6, ап. 24 и два пъти по пет дни през лятната ваканция, в присъствието на тяхната майка и социален работник и/или психолог от ДСП Благоевград.

В. Бски окръжен съд отменил изцяло горното решение и постановил друго, като постановил личните контакти между бащата и децата да се осъществяват всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на децата, а именно [населено място],[жк], № 69, ет. 6, ап. 24 и 5 дни през лятото, в присъствие на майката Е.И.Б. или в присъствие на майката и посочено от нея лице, или само присъствието на посочено от нея лице (без майката).

С решение № 900090/13.01.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 251 ГПК и след указания на ВКС, е тълкувал, че месечните контакти на бащата с детето всяка първа събота се провеждат на място и начин по бащина преценка, съответстваща в най-пълна степен на интересите на децата; относно ежегодните летни контакти от 5 дни е изяснил, че те трябва да са последователни, определят се след предварително съгласуване между родителите, като не съвпадат с годишния отпуск на майката и не включват съботния ден за контакти, но могат да се съединяват с него, като бащата взема всеки ден децата в 10 ч. от домата на майката и ги връща в 17 ч. на същия ден.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Е. Б. и Д. В. били във фактическо съжителство в периода 2006 – 2013 г., като на 03.06.2006 г. са родени двете им деца – близначките Г. и Й.. С решение № 8614/15.11.2013 г. по гр.д. № 2155/2013 г. на Благоевградския районен съд било утвърдено постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 СК – упражняването на родителските права било предоставено на майката, бил определен и режим на лични отношения между бащата и децата и размер на дължимата издръжка. С решение № 3064/18.04.2016 г. по гр.д. № 2622/2015 г. на Благоевградския районен съд било постановено лишаване от родителски права на бащата поради трайно неполагане на грижи за децата и недаване на издръжка без основателна причина и изменен режима на лични отношения на бащата с децата Г. и Й., и двете родени на 03.06.20006 г., както следва: всяка първа събота от месеца за времето от 10.00 до 17.00 ч. и десет дни през лятната ваканция. Съдът установил още, че родителите имат влошени отношения. Майката не възпрепятства контактите на децата с баща им и неговия семеен кръг, но децата не желаят да осъществяват такива контакти, като съдът приел, че нежелание се дължи на страх от поведението на бащата и и на оказвано назад във времето от дядото по бащина линия насилие над майката. При направен опит на служители на ДСП – Петрич да осъществят връзка с бащата и при посещение на дома му в [населено място], служителите не са допуснати до дома, за да огледат битовите условия. Бащата Д. В. заявил, че не е виждал децата си от три, четири години, като държанието му било неадекватно. Той е претърпял лечение за периодите 13.07.2017 г. - 01.08.2017 г. и 22.08.2018 г. – 20.09.2018 г. в резултат на поставена диагноза “параноидна шизофрения“. Съгласно даденото заключение по приетия в първата инстанция социален доклад, емоционалната връзка на децата с баща им и роднините от неговия семеен кръг е прекъсната. От заключението по приетата по делото в първа инстанция съдебно-психологична експертиза съдът установил, че у децата са налице страхови изживявания, че баща им ще дойде, ще ги вземе, ще нарани майка им или тях, а срещите с него се приемат като заплаха. Изводът на вещото лице е, че роднинската връзка не трябва да бъде прекъсвана, но бъдещите срещи на децата с таткото трябва да бъдат осъществявани в присъствието на специалист, без принудителен режим. Вещото лице е изразило и становище, че не е необходимо децата да се виждат по-често с баща си, но е препоръчително за тяхното съзряване и цялост да го познават и разберат като личност. Съдът, при анализ на доказателствата, установил, че бащата често имал неадекватно поведение, като от нормално състояние изведнъж ставал агресивен, има случаи на агресивно поведение спрямо майката.

Въззивният съд приел, че правната квалификация на предявения иск намира своето основание в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 СК, като са осъществени предпоставките за приложението й, а именно: виновно поведение на родителя; същото да създава опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществата на децата; наличие на причинно-следствена връзка между поведението и опасността; случаят да не е особено тежък. Приел, че поведението на бащата не съответства на дължимото, като взел предвид заплашителния и агресивен тон към децата и към майката, установената чрез съдебно-психологичната експертиза ситуативна тревожност на децата; приел, че случаят не е особено тежък, а действащият режим на лични контакти следва да се ограничи, като срещите се провеждат в защитена среда. Намерил, че присъствие на социален работник или психолог, тъй като съботният ден за лични контакти е почивен, а определянето на делничен ден за срещи неминуемо ще смути учебният процес на децата. Изяснено е, че при нужда няма пречка да се ползват специфични услуги на системата за закрила на детето, както и на другите органи, с оглед цялостната защита на техните права и интереси. Посочено е, че параноидната шизофрения е очевидно овладяна, понастоящем бащата е в добро състояние, поради което на този етап не се налага допълнителни ограничения в контактите.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Правната квалификация е неточно посочена от въззивния съд – чл. 131 СК урежда мярка за закрила. Искът е по чл. 59, ал. 9 СК – промяна на режима на лични отношения и мерките за осъществяването им, съответно мерките за закрила по чл. 59, ал. 8 СК (определяйки ги, съдът преценява и наличието на предпоставките по чл. 131 ГПК). Независимо от допуснатото нарушение, то не се е отразило върху допустимостта на съдебното решение, защото по същество въззивният съд е разгледал именно спора, с който е бил сезиран. Грешната материалноправна квалификация сама по себе си не се е отразила и върху правилността на съдебния акт.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение от настоящия състав, при неточно приложение на материалния закон - чл. 59, ал. 8 СК, чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и при допуснато съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, както разясненията във връзка с тълкуването им, дадени по-горе от настоящия състав на Върховния касационен съд, а още и направените изводи и заключения са необосновани.

Въззивният съд е постановил (след извършеното тълкуване), че месечните контакти на бащата с децата ще се повеждат на място и начин по бащина преценка, „съответстваща в най-пълна степен на интересите на децата“. Вярно е, че родителите дължат поведение, осигуряващо благополучието на техните деца и в защита на интересите им, но при съдебно произнасяне относно въпросите по чл. 59, ал. 3 СК съдът е длъжен служебно сам да се произнесе според най-добрият интерес на децата, а не да възлага на друг да прави тази преценка. При липса на съгласие между родителите относно режима на лични отношения и начина на упражняването им, явно е, че те имат различно разбиране за това, което е най-доброто за децата им и именно съдът е този, който трябва да разреши спора по начин, който да не създава предпоставки за последващи конфликти, съответно неизпълнение, а от там и на практика да не вреди на децата. Съдът е този, който определя рамката, той постановява какъв е интересът на децата и задължава родителите да съобразят поведението си със съдебното предписание. Така постановеното от въззивния съд на практика не дава никакви указания, не охранява интересите на децата, поставя ги в риск, създава условия за неизпълнение, а още и за напрежение и спорове между родителите, между деца и родители. Казаното се отнася и до ежегодните ленти контакти от пет последователни дни. Съдът е посочил, че те се определят след предварително съгласуване между родителите. Не е уточнил правилата, при които родителите трябва да определят тези дни чрез съгласуване – ако такова липсва; не е даден вариант за разрешение. Съдът не е отчел и липсата на контакти между родителите, влошените им отношения, страхът на майката от поведението на бащата, както и здравословното състояние на последния, съответно дезинтересоваността му в преобладаваща част от времето относно децата. Всичко това предполага, че постигането на взаимно съгласие е трудно, почти невъзможно. Не е ясно защо мярката по чл. 59, ал. 8, т. 1 СК – присъствие на трето лице при срещите на бащата с децата през годината, отпада през петте последователни дни през лятото, като отново се възобновява след това.

Предписаните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 СК от въззивния съд, също така не са съответни на конкретните обстоятелства – тези посочени по-горе, а още и трайното неполагане на грижи от бащата, страха у децата към бащата и дядото по бащина линия, липсата на данни за условията в дома при бащата, неговото неадекватно поведение на моменти, както и недопустимото отношение на дядото към децата и тяхната майка, необходимостта да не се прибягва към принудителен режим спрямо децата, липсата на медицински данни за актуалното здравословно състояние на бащата, поставената диагноза и възможността той изведнъж да стане агресивен, съответно неконтролирумото му поведение, установените случаи на агресия към майката.

Въззивният съд, също така не е изследвал всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и по-конкретно желанията и чувствата на децата, преценени в контекста на тяхната възраст, конкретно развитие и въздействие на външни фактори, вкл. страхови представи; ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали; физическите, психически и емоционалните потребности, пола и миналото на децата; полаганите до момента от бащата грижи и отношение към децата; желанието и способността му да се им осигури безопасна среда и да полага грижи за тях; поведението му към майката по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността на майката да съдейства за контактите на децата с бащата, да го зачита и липсата на отчуждително въздействие спрямо децата; социалното обкръжение и битови възможности на бащата; възможността за помощ от трети лица – негови близки; опасността или вредата, която евентуално е причинена на децата или вероятност да им бъде причинена;

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че в интерес на децата е техните срещи с бащата да се осъществяват в присъствие на трето лице. Няма пречка това да е майката - тя няма отчужаващо въздействие спрямо децата, не ги настройва срещу бащата, най-адекватно и бързо би реагирала според ситуацията, предвид евентуално подобряване или влошаване на здравословния статус на бащата, би създала чувство на спокойствие у децата и би ги предразположила да контактуват с бащата. Майката е и най-подходящата в случая да определи евентуално друго трето лице, в чието присъствие да бъдат осъществявани срещите. Не би следвало да има проблем за децата срещите с бащата да се осъществяват в присъствие на друг възрастен, посочен от майка им. Това по нейна преценка може да бъде избран от нея роднина, близък, психолог или педагог. Може, предвид развитието на ситуацията – психичното и емоционално развитие на децата, поведението и здравословното състояние на бащата, майката да потърси и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“. Както е изяснено в решение № 60287/09.12.2021 г., постановено по касационно гр.д. № 85/2021 г. на ВКС, IVг.о., Дирекцията е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва социална работа - професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата и семействата чрез комплекс от подпомагащи дейности, изготвя индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите.

Съдът намира, че децата следва да поддържат контакт с бащата, а и съдебните експерти препоръчват връзката да не се прекъсва, като децата бъдат подпомогнати да опознаят и разберат като личност баща си. В същото време, за тази цел е нужно съдействието на бащата, който обаче към настоящия момент е напълно дезинтересиран, сам не поддържа контакти с децата, като данните са и за наличие на заболяване, което може да доведе до непредизвикана агресия, с което да постави в риск децата, а и допълнително да ги стресира и засили страховите представи. Ето защо, съдът намира, че е непредвидимо изпълнението и ефективността на постановена мярка от съда – срещите на децата с бащата да се осъществяват винаги в присъствие на специалист – психолог или друг социален работник. По-адекватна на конкретните условия е възможността срещите да са в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице, като тя по своя преценка да търси услуги от Дирекция „Социално подпомагане“ или директно от специалисти психолози или педагози. Препоръчително е с децата индивидуално да работят психолози, но намира, че задължително съдебно предписание в тази връзка в случая няма как да бъде проследено, а и ефективността на мярката с цел опознаване и приемане на бащата от децата, е съмнителна, доколкото личността на бащата би била непозната за специалиста, работещ с децата, като той не би имал и актуална информация за действителното му здравословно състояние. Казаното означава, че би било добре за децата и, поради това, препоръчва на майката да потърси индивидуални консултации със специалисти, но не намира за необходимо тази мярка да бъде поставена като условие и задължение за осъществяване на личните контакти с бащата към настоящия момент.

По изложените съображения, съдът намира за по-ефективно и личните отношения на децата с бащата да се осъществяват два пъти в месеца, но за по-кратко време, както и, че при наличните данни би било рисковано, а и стресиращо за децата, да се осъществяват контакти с бащата в 5 последователни дни през лятото, без присъствие на трето лице, още повече на място, което не е и предварително определено от съда. Съдът, също така намира, че месечните срещи на децата с бащата трябва да бъдат осъществявани на място, определено предварително от майката или поне одобрено от нея в деня на срещата. На нея следва да бъде оставена преценката дали да приема в дома си бащата, съответно дали контактите винаги да се осъществяват там, или на обществено място, съответно на място, където децата биха се чувствали комфортно, приемайки срещите без излишна принуда, или пък на място, което да осигури участие на специалист – психолог, педагог, социален работник.

Не се препоръчва преходен период в случая, доколкото определените от съда контакти са за кратък времеви период, винаги в присъствие на друг пълнолетен и доколкото в същото време съществуват значителни неясноти относно здравето, възможностите, желанието на бащата за контакт, способността му да взаимодейства с децата и да се грижи за тях, които неясноти не могат да бъдат установени по делото, вкл. служебно от съда. При промяна на обстоятелствата, възможна е и промяна на решението, съответно отпадане на мерките по чл. 59, ал. 8 СК или замяната им с други.

В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено, като режимът на лични отношения на бащата с децата, определен с решение № 3064/18.04.2016 г. по гр.д. № 2622/2015 г. на РС Благоевград, бъде изменен, както следва: бащата да вижда децата всяка първа и трета събота в периода от 10.00 до 13.00 ч. в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице. Срещите следва да се осъществяват в дома на майката или на друго място, посочено от нея, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай тя или определено от нея пълнолетно лице следва да заведе децата на мястото на срещата в 10.00 ч. и да ги върне след това у дома. Срещите могат да се осъществяват извън дома на майката и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата.

Д. В. е представляван в производството пред ВКС от адв.. Н Р., назначена за негов особен представител от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК. На нея следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което предвид предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, конкретно извършената работа, липсата на участие в открити съдебни заседания, съдът определя в размер на 360 лв. Сума за заплащане на адвокатското възнаграждение не е предварително внесена от ищеца по делото, поради което определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено от бюджета на съда. То подлежи на възстановяване поравно от двете страни по делото – предвид характера на спора и постановения в настоящото производство резултат – по касационна жалба на ответника по иска, но определен служебно, независимо от становищата и на двете страни. Дължимата държавна такса в производството пред ВКС (30 + 40 лв.) не е внесена, защото касационната жалба е подадена от особен представител на ответника по делото. Предвид резултата, тя следва също да се възложи поравно на двете страни по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 362/24.01.2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 824/2019 г., тълкувано по реда на чл. 251 ГПК с решение № 900090/13.01.2021 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 59, ал. 9 СК, режимът на лични отношения на бащата Д.Г.В. ЕГН [ЕГН] с децата Г.Д.В. ЕГН [ЕГН] и Й.Д.В. ЕГН [ЕГН], определен с решение № 3064/18.04.2016 г. по гр.д. № 2622/2015 г. на РС Благоевград, както следва: бащата Д.Г.В. да вижда децата Г.Д.В. и Й.Д.В. всяка първа и трета събота от месеца, в периода от 10.00 до 13.00 ч., в присъствието на майката Е.И.Б. ЕГН [ЕГН] или определено от нея пълнолетно лице. Срещите следва да се осъществяват в дома на майката в [населено място],[жк], ет. 6, ап. 24 или на друго място, посочено от нея, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата с децата, и в този случай тя, или определено от нея пълнолетно лице, следва да заведе децата на мястото на срещата в 10.00 ч. и да ги върне след това у дома. Срещите могат да се осъществяват извън дома на майката и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата.

ОПРЕДЕЛЯ на адв. Н.Г.Р. от АК – Благоевград адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд в размер на 360 лв., които да бъдат изплатени от бюджета на Върховния касационен съд.

ОСЪДЖА Д.Г.В. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], Б. област, [улица] Е.И.Б. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет. 6, ап. 24 да заплатят по сметка на Върховен касационен съд по 215 лв. всеки – дължима държавна такса по делото и разноски за адвокатско възнаграждение, поети от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: