Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила.

чл. 59, ал. 5 ЗБН 

№ 60122

гр.София, 11.01.2022 г.

в името на народа

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

М. Ж

при секретаря В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 656 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Б.Б, гр. София срещу решение № 2703/05.12.2019 г., постановено по т.д. № 301/2018 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2056/03.11.2017 г. по т.д. № 1464/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, против А.Б.Б, Изявление за прихващане с вх. № 9750/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н./ между вземане на А.Б.Б, придобито от Е.В.Р. по договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768/08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на основание чл.59, ал.6 ЗБН.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ бр.22 от 13.03.2018г., която не е действала към датата на осъщественото прихващане. Изменението на закона и предвиденият ретроактивен ефект са в противоречие с констутиционни разпоредби, поради което не следвало да се съобразяват от съда. Моли решението да се отмени.

Ответникът по жалбата синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ оспорва жалбата. Излага съображения, че с изменението на закона от 13.03.2018г. не е придадено същинско обратно действие на нормата, както и че са налице предпоставките за обявяване на относителна недействителност на прихващането в редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН към ДВ бр.98/28.11.2014г. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните факти по делото: С Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, чийто срок е удължен до 20.11.2014г. с Решение № 114/16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение № 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на БНБ на „КТБ“ АД /н./ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. С Решение № 664/22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. от Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на банката; определена е началната й дата – 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443/03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015г. от Софийски апелативен съд, е отменено първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособност и за такава е определена датата 20.06.2014г.

На 22.05.2014г. е бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД и А. Близнашка, по силата на който банката е предоставила сумата от 42000 евро със срок на погасяване от 120 месеца. С договор от 05.02.2010г. банката е открила сметка на потребителя Е.В.Р. и след това с анекс от 08.08.2013г. е открита банкова сметка при условията на преференциален срочен депозит. В периода на постановяване на решенията на СГС и САС за откриване на производството по несъстоятелност, на 24.10.2014г. с Уведомление вх. № 9748/24.10.2014г. Е. Р. е уведомила банката, че на 21.10.2014г. е подписан между нея като цедент и А. Близнашка като цесионер договор, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към банката в размер на 50000 щ.д. по договора от 08.08.2013г. На същата дата с Изявление за прихващане вх.№ 9750 А. Близнашка е заявила, че прихваща придобитото от нея вземане от 50000 щ.д. със свое задължение към банката в размер на 40600 евро по договор за банков кредит от 26.05.2014г.

Въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията след изменението й с ДВ бр.98/28.11.2014г., не е действала към момента на извършване на прихващането – 21.10.2014г. и на същата не е бил предаден ретроактивен ефект към момента на постановяване на първоинстанционното решение. С разпоредбата на Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/13.03.2018г. е въведено изменение, като е предвидено, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г. Прието е, че към момента на прихващането са били налице предвидените в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН предпоставки и искът за обявяване на относителна недействителност на прихващането е уважен.

С определение № 60447/12.07.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за конституционносъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие.

Становището на състава произтича от следното:

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато след постановяване на Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст.д.№ 9/2020г., с което Конституционният съд на Р. Б е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./.

Приложената от въззивния съд норма на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й с изменението с Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“, е обявена за противоконституционна. С. Р № 3 от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Следователно обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решението на Конституционния съд. В мотивите на решението е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверли на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му.

По същество на касационната жалба:

Предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ иск е основан на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.

В случая прихващането е извършено с изявление от 24.10.2014г., т.е. при действието на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ, бр.59 от 2006/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2006г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ) длъжник в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин банката е разграничена от прихващанията, извършени от кредиторите в ал.1 и ал.3 на чл.59 ЗБН. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката.

По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваното прихващане, прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 ЗБН.

Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила.

Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени и искът по чл.59, ал.5 ЗБН да се отхвърли. На основание чл.293, ал.3 във връзка с чл.271, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск, предявен на основание чл.59, ал.3 ЗБН. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2703/05.12.2019 г., постановено по т.д. № 301/2018 г. на Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, против А.Б.Б, за обявяване за относително недействително на прихващане, извършено с Изявление за прихващане с вх. № 9750/24.10.2014 г. между вземане на А.Б.Б, придобито от Е.В.Р. по договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768/08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 26.05.2014 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.