Решение по т.д.№ 1827/2020 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е

№ 60115

София, 13.12.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Д. П

Членове: К. Г

А. Х

при участието на секретаря П. П, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1827 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Г. К”ЕООД срещу Решение № 1226 от 15.06.2020 год. по т.д.№ 3452/2019 год. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил Решение № 64 от 25.04.2019 год. по т.д.№ 191/2018 год. на Софийски окръжен съд в обжалваната му част.

В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация „Терра кредит”ЕООД (със старо наименование „Б. Ф”ООД), чрез отговор по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „Добросъвестен ли е длъжникът и освобождава ли се от отговорност в хипотезата на чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД, ако полагайки дължимата грижа престира на уговореното в договора място и със съзнание, че изпълнява на кредитора, на лице, осъществявало посредничество при сключването на договора?” – противоречие с Решение № 114/2012 год. по т.д.№ 839/2010 год. на І т.о. на ВКС и Решение № 237/2019 год. по т.д.№ 2687/2017 год. на І т.о. на ВКС.

Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Предявен е от „Б. Ф”ООД срещу”Г. К”ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ЗЗД за сумата 75000 лв.

Активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество, обусловило и процесуалната му такава, произтича от договор за цесия от 26.04.2018 год. по силата на който процесното вземане му е било прехвърлено от „Г. К”АД.

Правоотношенията между цедента „Г. К”АД и „Г. К”ЕООД произтичат от сключен на 05.04.2017 год. договор за доставка на 300 т. пшеница реколта 2017 год. в изпълнение на който купувачът е превел на продавача авансово сумата 75000 лв. Получаването на сумата е безспорно. Спорно е дали договорът е изпълнен от страна на продавача. Ищцовата теза е, че поради пълно неизпълнение от страна на продавача за доставка на пшеницата, договорът е развален от него едностранно с отправено изявление на купувача и предмет на иска е връщане на авансово платената сума. Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че не дължи връщане на сумата, тъй като договорът е изпълнен. Твърди, че е предал договореното количество пшеница от реколта 2017 год. на представител на купувача за който е счел, че е овластен да приеме изпълнението. Основният спор по делото се е развил на плоскостта на чл.301 ТЗ и чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД, доколкото е установено, че лицето, получило изпълнението не е било изрично овластено от купувача да получи стоката.

Ответникът по иска се е позовал на извънсъдебно прихващане на свое вземане към цедента в размер на 90000 лв. – цена по договор за продажба на пшеница, материализиран във фактура от 05.10.2017 год. При условията на евентуалност е заявил същото вземане и като неликвидно, подлежащо на установяване в съдебното производство. Позовал се е на недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет.

За да уважи иска за главницата от 75000 лв., първоинстанционният съд е приел, че цесията е породила правно действие. При предаването на стоката не са били съставени предвидените в договора двустранни протоколи, поради което не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД - недвусмисленост на обстоятелствата спрямо лицата, получили изпълнението. Купувачът е бил изправна страна по договора, поради което нему е принадлежало правото да отправи изявление за разваляне по чл.87 ал.2 ЗЗД. Действието на договора е прекратено и продавачът дължи връщане на авансово получената цена. Счел е за неоснователно възражението за прихващане. Отхвърлил е акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на 3958.33 лв.

Като необжалвано в отхвърлителната му част, решението е влязло в сила.

Сезиран с жалбата на „Г. К”ЕООД в частта с която искът за главницата е уважен, съставът на САС също е приел за недоказано потвърждаването по смисъла на чл.301 ТЗ на представителната власт на лицето, получило изпълнение вместо купувача, както и на хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД – несъмненост на обстоятелствата за лицето, приело изпълнението, водеща до добросъвестност на продавача. Прието е за неоснователно възражението за прихващане.

По поставения правен въпрос, становището на състава е, че хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД е приложима не само по отношение на изпълнението на парични задължения, а и по отношение на престацията на вещи, както е в случая – родово определени, заместими. Те урежда изключение от правилото за точно изпълнение спрямо кредитора в случаите, когато длъжникът е бил добросъвестен, престирайки на привиден кредитор. Т.е. изискването на закона е за точност на изпълнението от обективна страна – то да е на уговорената престация, да е по времето и на мястото за което е постигнато съгласие. От субективна страна изискването е престиращият длъжник да е добросъвестен, но изпълнението да е неточно от пасивна субективна страна - престира се на привиден кредитор. Преценката за наличието на обективните и субективните признаци на изключението по чл.75 ал.2 ЗЗД за настъпване на погасителния ефект на изпълнението се прави във всеки конкретен случай. Както е посочил и ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 237/2019 год. по т.д.№ 2687/2017 год. на І т.о. на ВКС, преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност и от значение е не само уговорката за място на изпълнение, но може да е от значение и дали тази уговорка е свързана с естеството на задължението; с особени характеристики на вещта, предмет на договора; със специални изисквания на кредитора; с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението, или други факти.

В противоречие с отговора на посочения правен въпрос, въззивният съд не е съпоставил фактите по делото, обуславящи прилагането на член 75 ал.2 ЗЗД, което е довело и до неправилност на изводите му по съществото на спора.

От обективна страна изпълнението от страна на продавача е установено. Престацията е именно на пшеница реколта 2017 год. в количество 300 тона; мястото на изпълнението е това, което е посочено в чл.11 на договора – склад на продавача в [населено място]; времето на изпълнението също е съобразено с договорната клауза на чл.10 – до 31.07.2017 год. От събраните в производството пред Софийски апелативен съд гласни доказателства са установени механизма на договаряне и предаване на стоката. Като свидетели са разпитани К. К. и П. П. - лицата, осъществили посредничеството от името на „Мърч 2011”ООД при сключване на договора и транспортирането на предадената от „Г. К”ЕООД пшеница. Свидетелите са установили, че при предаването на стоката в склада на продавача са били съставени пътно-прехвърлителни разписки от съдържанието на които следва, че стоката е била предназначена за „Г. К”АД. Представител на посредника „Мърч 2011”ООД е този, който е осъществявал размяната на книжата между страните (подписването на договора за който не се спори, че е сключен с ищеца по делото, записа на заповед за авансовата сума, който е издал продавача и който след предаване на стоката му е върнат и пр.). Поради това е у продавача не е възникнало съмнение за представителната му власт спрямо купувача, предавайки стоката с негово съдействие. Установено е от доказателствата по делото, че посредникът се е свързал с лицето за контакт от „Г. К”АД и по негово разпореждане стоката била препратена към „Б. Т”ЕООД след промяна на пътно-прехвърлителните разписки без знанието на продавача. Представени са писмени доказателства за договорни отношения между „Мърч 2011”ООД и „Г. К”АД, които не са свързани със спорното правоотношение, но косвено потвърждават тезата за трайни търговски отношения между тях, потвърждаващи впечатлението за валидно представителство по процесния договор.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по силата на чл.75 ал.2 ЗЗД длъжникът”Г. К”ЕООД се е освободил от задължението, тъй като добросъвестно и при полагане на дължимата грижа е изпълнил на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е счел за овластено да получи изпълнението. Неправилната представа, че изпълнява на действителен, а не на привиден кредитор се дължи на обективни условия. Това налага касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният иск за сумата 75000 лв., представляваща авансово платена цена по договор за 300 т. пшеница реколта 2017 год., което вземане е цедирано с договор за цесия от 26.04.2018 год. Както бе посочено по-горе, в частта за претендираното обезщетение за забава отхвърлителното решение е влязло в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по касация ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи на 13680 лв.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

РЕШИ:

ОМЕНЯ Решение № 1226 от 15.06.2020 год. по т.д.№ 3452/2019 год. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Терра кредит”ЕООД (със старо наименование „Б. Ф”ООД) с ЕИК-130339438 срещу „Г. К”ЕООД с ЕИК-118011489 иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 75000 лв. (седемдесет и пет хиляди лева), като неоснователен.

ОСЪЖДА „Терра кредит”ЕООД с ЕИК-130339438 да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК на „Г. К”ЕООД с ЕИК-118011489 сумата 13680 лв. (тринадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.