№ 60290

София, 12.01.2022год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря В. И разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №2479 по описа за 2021год., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано по молбата на И.И.П., подадена чрез адв. О. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила на 15.03.2021г. решение № 260096 от 15.03.2021 г. по в.гр.д. № 5/2021 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, с което е отменено решение № 260126 от 07.10.2020г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по гр.д. № 4773/2019 г. по описа на същия съд в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд, за времето от 01.01.2012 г. до 30.06.2013 г., над размера от 61,18 лв. до уважения размер 716,68 лв., или за разликата от 655,50 лв., както и частта, с която е уважен искът за заплащането на лихви за забава върху главницата, за времето от датата на поканата за плащане 24.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 06.08.2019 г., над размера 9,63 лв. до уважения размер 105,11лв., или за разликата от 95,48 лв., вместо което е постановено отхвърляне на исковете на И.И.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, в отменените части. В останалата обжалвана част е потвърдено решението на районния съд и е отменено решение в частта за разноските, съобразно изхода на делото. Решението на въззивната инстанция с оглед на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на 15.03.2021г.

Молителят И.И.П. иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като счита, че решението на Окръжен съд- гр. Пазарджик по в.гр.д. № 5/2021 г. изцяло противоречи на влезлите в сила решение № 13955/02.09.2016 г. по гр.д. № 10218/2015 г. по описа на СРС, изменено с решение от 24.10.2017 г. по в.гр.д. № 3802/2017 г. по описа на СГС и допълнително решение от 11.01.2017 г. по гр. д. № 10218/2015 г. по описа на СРС, с които за същия период от време между същите страни освен, че е уважен частично осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2012год.-30.06.2013год. на основание чл.211, ал.5, т.2, пр.1, вр. с ал.6 ЗМВР отм., което се отнася за отработени до 50 часа на отчетен период, така и е уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР отм., като е признато за установено, че ищецът И.И.П. има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода 01.01.2012г. - 30.06.2013г. С последвалото решение на Окръжен съд – Пазарджик, което е за заплащане на обезщетение за неползван допълнителен отпуск за положен извънреден труд е прието, че се дължи такова само са 14 часа, като за останалите 150 часа е дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за посочения период, а не се следва допълнителен отпуск и съответно обезщетение.

Смята, че са налице отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК след като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, поради което моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав в Окръжен съд - Пазарджик.

В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата за отмяна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието изразява становище, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението на Окръжен съд - Пазарджик. Смята че между същите страни на същото основание и искане няма постановено друго влязло в сила съдебно решение, което да противоречи на последното и моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на едно от посочените по-горе съдебни решения като неправилно, ВКС, състав на ІІІ г. о. приема следното:

Молбата за отмяна е основателна.

Първоначално в СРС е образувано гр.дело №10218/2015год. по предявени от И.И.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието искове с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 1 ЗМВР отм., вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за сумата от 1 535,05 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2012г. – 30.06.2013г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 353,50 лв. – лихва забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане, и иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР отм. за признаване за установено между страните, че ищецът е имал право на компенсация за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода 01.01.2012г. – 30.06.2013г. с платен отпуск, посочен общо от 18 дни. С решение №13955 от 02.09.2016г. по същото дело СРС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на И.И.П. на основание чл. 211, ал.5, т.2, пр.1 ЗМВР отм. сумата 957,28 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2012г. - 30.06.2013г., ведно със законната лихва от 25.02.2015г. до окончателното плащане, като е отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен размер от 1 535,05 лв. С решение от 11.01.2017г., постановено по същото дело по реда на чл. 250 ГПК, основното решение е допълнено, като СРС признал за установено между страните по предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР отм., че ищецът И.И.П., като надзирател, а от 2009г. до м. юни 2013г.- като командир на отделение по служебно правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към Министерството на правосъдието, има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода 01.01.2012г. - 30.06.2013г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 18 дни.

Сезиран с въззивната жалба от ищеца И.И.П. срещу решението на СРС в отхвърлителната част, с решение №7067 от 24.10.2017год., СГС по гр.дело №3802/2017год. по описа на ІІ-в състав е отменил частично решението на СРС и е осъдил ответника да заплати още сумата от 466,47лв. или общо 1423,75лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд. За да уважи иска до посочения размер въззивният съд е приел, че ищецът за процесния период е полагал извънреден труд при работа на смени при 25 часов режим на работа/ а не при 24 часа, както е приел СРС/ и при установен пред въззивния съд положен извънреден труд допълнително от още 35 часа във връзка с участие в планирани мероприятия и с оглед на ССЕ при общо положения извънреден труд от 339 часа и при съобразяване на чл.202, ал.1,т.3 и чл.211, ал.5 и 6 ЗМВР отм., които предвиждат положеният извънреден труд при работа на смени на държавните служители да се компенсира с допълнителни възнаграждения за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период (за работещите на смени периодът е тримесечен - чл. 211, ал. 3 ЗМВР отм. ), и с допълнителен отпуск - за отработеното време над 50 часа за отчетния период, е присъдил допълнително възнаграждение за положения извънреден труд при констатирани часове извънреден труд, които е посочил, че дават основание и за компенсация и с допълнителен отпуск. С решението си СГС е върнал въззивната жалба на ищеца срещу допълнителното решение СРС по чл.250 ГПК, в отхвърлителната част по иска за признаване на право на компенсация с допълнителен отпуск до 18 дни, като е приел, че ищецът няма правен интерес от обжалването. Независимо, че в допълнителното решение има и отхвърлителен диспозитив за разликата за допълнителен отпуск за положен извънреден труд от 18 дни, същото не е обжалвано от ответника, който има интерес от обжалването и е влязло в сила.

След като във връзка със заявление, подадено от молителя с искане да му се заплати обезщетение за неползвания допълнителен отпуск, след като е прекратено служебното правоотношение между страните, признат с допълнителното решение от 11.01.2017г по гр.д.№10218/2015г по описа на СРС, според което има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164часа извънреден труд за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2013г., ответникът ГДИН не е оспорил дължимостта, но е поискал издаден изпълнителен лист, е предявен осъдителен иск пред РС Пазарджик по който е образувано гр.дело №4773/2019год. Искът с правно основание чл.212, ал.4, във вр. с чл.211, ал.5, т.2, предл.2 ЗМВР отм. е уважен от първоинстанционния съд за сумата от 716,68лв., представляваща обезщетение за неползван допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода от 01.01.2012год. до 30.06.2013год., като съдът е зачел установеното с допълнителното решение от 11.01.2017г по гр.д.№10218/2015г по описа на СРС, право на компенсация с допълнителен отпуск, който е определен за отработено време от 164 часа извънреден труд за посочения период и при съобразяване ССЕ относно размера.

По въззивна жалба на ГДИН с решение на Окръжен съд Пазарджик е отменено първоинстанционното решение за обезщетение за неползван допълнителен отпуск над сумата от 61,18лв. като е отхвърлен искът в останалата част до уважения размер. За да отхвърли иска за обезщетение за неползван допълнителен отпуск за компенсация за положен извънреден труд от ищеца въззивният съд е приел, че за посочения период от 01.01.2012год. до 30.06.2013год., съобразно приложеното допълнително решение от 11.01.2017год. на СРС ищецът е положил общо извънреден труд от 164 часа и от които за 150часа /до 50часа на месец/ има право на възнаграждение за извънреден труд и само за 14 часа има право на допълнителен платен отпуск и съответно след като служебното правоотношение е прекратено, считано от 30.06.2013год. му се дължи обезщетение само за тях.

Становището на Върховния касационен съд за основателност на молбата за отмяна се основа на следните съображения:

Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Според задължителните разяснения в т.5 на ТР№7/2014год. от 31.07.2017год. на ОСГТК на ВКС, сочения фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете съпоставяни производства, но и когато по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото по които се формира сила на пресъдено нещо. Посочено е в мотивите на ТР, че основанието на чл.303, ал.1,т.4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск-обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск- обуславящата претенция и разрешенията по обусловящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата при която обективното тъждество на производствата е резултат на еднакви спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата на което, предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Настоящият случай е именно такъв след като няма спор, че страните по двете дела са едни и същи, като предметът на обусловеното дело за заплащане на обезщетение за неползван допълнителен отпуск, който се следва с оглед на чл.211, ал.5, т.2 предл. второ ЗМВР отм. за отработено време извънреден труд над 50 часа на отчетен период инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, по което е признато право на компенсация с допълнителен отпуск за положения извънреден труд именно при наличието на посочената разпоредба и има различно произнасяне на съдилищата по този въпрос. По различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото относно правото на молителя за компенсиране на положения извънреден труд за посочения период с допълнителен отпуск за отработеното време извънреден труд.

В това производство, съдът не е обвързан от искането на молителя кое от двете противоречащи си влезли в сила решения да бъде отменено. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, ВКС отменя неправилното решение, дори то да е счетено за правилно от молител. Извънредността на производството за отмяна допуска това отклонение от диспозитивното начало, именно с оглед предотвратяване на съществуването в правния мир на две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание по които изходите от спора да са различни. Становището на настоящия съдебен състав е, че неправилно в случая е влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по иск за заплащане на парично обезщетение за неползван допълнителен отпуск за компенсиране на положен извънреден труд след като не е съобразен чл.211, ал.5,т.2, предл.2 ЗМВР отм., който предвижда допълнителен отпуск за извънреден труд за отработеното време над 50 часа, а при прекратяване на служебното правоотношение, заплащане на паричното му обезщетение и като постановено в противоречие с влязлото в сила допълнително решение от 11.01.2017год. на СРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът И.И.П. има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода 01.01.2012г. - 30.06.2013г. Това налага отмяна на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивната жалба.

При новото разглеждане въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

С оглед на гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по молба на И.И.П. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение №260096/15.03.2021год. по в.гр.д.№ 5/2021г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: