Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?

чл. 329, ал. 1 КТ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60305/2021 г.

гр.София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря А. Д като изслуша докладваното от съдия Е. В гр.д.№ 520 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Ю. Б” АД чрез юрисконсулт А. Ч. срещу решение № 6670/26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 5685/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 43235/2016 г. на Софийски районен съд и са уважени исковете на Н.А.Т. срещу „Ю. Б” АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, за отмяна на уволнението й със Заповед № 1985/14.05.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 3365,30 лева, за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до изплащане на сумата. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос: Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?

С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала по трудов договор от 2007 г. длъжността „банков служител, касиер“ в „офис Г. Д“ към „А. Б – клон България“, която след прехвърляне на търговското предприятие е продължила да изпълнява трудовите си функции, но според допълнителното споразумение от 07.03.2016 г., с място на работа „506 – офис Г. Д“, съгласно одобрената нова структура в „Ю. Б” АД от 29.02.2016 г. Съдът е приел също, че трудовият договор на Н.А.Т. е прекратен със Заповед № 1985/14.05.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – поради закриване на част от предприятието, считано от 31.05.2016 г., въз основа на взето решение от управителния съвет на банката от 28.03.2016 г. за закриване на 49 офиса от мрежовата структура на „Ю. Б” АД, вкл. „офис Г. Д 2“. Според мотивите на въззивния съд, след като е продължил да функционира единият финансов център в това населено място, а осъществяваната банкова дейност не е преустановена, е налице случай на вътрешно организационно преустройство, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между служителите със сходни длъжности. Закриването на банков офис като организационно обособена единица в структурата на предприятието, според въззивната инстанция, не попада в приложното поле на закриване на част от предприятието и липсва проведен подбор по чл.329, ал.1 КТ, поради което уволнението на служителя е незаконосъобразно.

Отговор на материалноправния въпрос се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГК, в което се приема, че закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. С цитираното тълкувателно решение се уеднаквява съществуващата практиката на ВКС – напр. решение № 105/26.06.2019 г. по гр.д.№ 3326/2018 г., ІІІ г.о., че предприятието на търговеца - работодател, вкл. и търговска банка е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност (в случая банкова) и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл. 15, ал. 1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т.е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти -извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца - работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. В този смисъл виж. правното разрешение, дадено с Решение № 213/30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г. ІІ т.о. Съдържанието на понятието част от предприятието на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка (кредитна институция), която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предметът й на дейност, е банковият офис (част от клоновата мрежа на банката - акционерно дружество на територията на страната, наименован някъде и като финансов център). Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване (премахване) като част от структурата на предприятието на търговеца (кредитна институция) работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ.

С оглед отговора на повдигнатия материалноправен въпрос, доводите в касационната жалба са основателни. В случая, въззивният съд правилно е установил, че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника, което е прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, но в нарушение на материалния закон е приел, че не е налице закриване на част от предприятието, а вътрешно организационно преустройство, което налага да бъде проведен подбор между служителите със сходни длъжности.

Тези обстоятелства налагат отмяна на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. От данните по делото е видно, че ищцата е продължила да работи по трудово правоотношение в „Ю. Б” АД след одобряване на новата структура от 29.02.2016 г. до прекратяването му, считано от 31.05.2016 г., въз основа на взетото решение от управителния съвет на банката от 28.03.2016 г. за закриване на „офис Г. Д 2“, където е мястото на работа на ищцата по допълнителното й споразумение от 07.03.2016 г.

С тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г., ОСГК на ВКС приема, че основанието по чл.328, ал.1, т.2 пр.1 КТ е налице при преустановяване на дейността на организационно обособено звено от предприятието, което няма признаците на работодател, т.е. това структурно звено следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./ В някои случаи обособеното структурно звено има относително самостоятелен източник на приходи и /или самостоятелна сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице. Според разясненията на тълкувателното решение, при премахване на определено звено в предприятието и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено - прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда - закриване на част от предприятието или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда - съкращаване на щата, като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.

По отношение правото на подбор се приема, че със закриването на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага и прекратяване на трудовите договори на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. При реално осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва. Това следва от характера на субективното право на подбор, използването на което зависи от преценката на работодателя.

Обратното становище е възприето от въззивния съд в обжалваното решение, независимо че банковият офис притежава характеристиката на относително самостоятелна организационна структура с различни длъжности за обслужването на клиенти и ръководство на звеното. Преустановяването на дейността на банковия офис, в който работи ищцата и премахването му от структурата на предприятието на банката-ответник е основание да бъде прекратено трудовото правоотношение на работниците и служителите в закриваната част от предприятието или да бъде извършен подбор между тях и други работници и служители в оставащите структурни звена населеното място, но в последния случай, преценката за извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ е на работодателя.

Предвид изложените съображения, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От „Ю. Б” АД чрез юрисконсулт А. Ч. е представен списък с разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 724,62 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 6670/26.10.2018 г. по в.гр.д.№ 5685/2018г. на Софийски градски съд и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.А.Т. срещу „Ю. Б” АД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.

ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Ю. Б” АД, ЕИК 000694749, разноски по делото в размер на общо 724,62 лева (седемстотин двадесет и четири лева, шестдесет и две стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.