Р Е Ш Е Н И Е

№ 60291

гр. София, 12 януари 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря К. П, като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 2097 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието (МП) срещу решение от 12.03.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 13/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ). С обжалваното решение е отхвърлено искането с изх. № 94-Л-21/20/03.07.2020 г. (заведено с вх. № 3356/09.07.2020 г.) на жалбоподателя МП (в решението е посочено, че искането е на Министерството на правосъдието) за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) И.Б.Ц. с рег. № 896 за дисциплинарни нарушения, извършени по изп. дело № 58/2018 г. по описа на същата ЧСИ, посочени в искането в седем пункта.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна в дисциплинарното производство. В жалбата се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона и на процесуалните правила. Поддържа се, че решението е необосновано и не съответства на събраните доказателства – въпреки, че съставът на ДК е установил извършените нарушения, същият неправилно е приел, че те не са основание за налагане на дисциплинарно наказание; не е съобразен императивният характер на нарушените норми. Като процесуално нарушение се сочи и че в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че се отхвърля искане на Министерството на правосъдието, а съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ дисциплинарното производство е образувано по искане на министъра на правосъдието, който е страната в производството. Жалбоподателят моли съда да отмени решението и да наложи дисциплинарно наказание „глоба“ около средния размер за всяко едно от нарушенията. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по жалбата ЧСИ И. Ц. – в отговора си и в последващо писмено становище, и Съветът на КЧСИ (СКЧСИ) – в писмени бележки и в откритото съдебно заседание, оспорват жалбата и излагат съображения за неоснователност на същата.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за този извод са следните:

Жалбоподателят не сочи пороци, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, а и при служебно извършената проверка съдът не установи такива, поради което намира, че същото е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение с посочването в диспозитива (а и в мотивите) на обжалваното решение, че се отхвърля искане на Министерството на правосъдието, а не на министъра на правосъдието. Въпреки това неточно посочване на страната, която е инициирала дисциплинарното производство, с обжалваното решение съставът на ДК е разгледал, произнесъл се е и е отхвърлил именно искането с изх. № 94-Л-21/20/03.07.2020 г. (заведено с вх. № 3356/09.07.2020 г.) на министъра на правосъдието. При това положение съдът намира, че неточното посочване на страната, разполагаща с активната процесуална легитимация в настоящото дисциплинарно производство, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ, нито сочи на друг порок на обжалваното решение, който да обуславя неговата отмяна.

Относно установяването от събраните доказателства на всяко от процесните дисциплинарни нарушения, посочени в искането на МП като извършени от ЧСИ Ц. по изп. дело № 58/2018 г. по описа на същата, съдът намира следното:

Първото нарушение е на разпоредбите на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ Ц. е изпратила на длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ) вместо съобщение за образуваното изпълнително дело, с което не се дава нов срок за доброволно изпълнение. По делото е установено, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда в [населено място], [улица], вх. Б – по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила, а следователно – и вече връчена на длъжника В.Й.А., заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. При това положение и тъй като съгласно чл. 412, т. 8 от ГПК самата заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника, съдържа покана за доброволно изпълнение в едномесечен срок, то съгласно разпоредбите на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК, нов срок за доброволно изпълнение не се дава на длъжника и, вместо нова покана, му се връчва съобщение за образуваното изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. В нарушение на тези разпоредби ЧСИ Ц. на 10.04.2018 г. е изпратила на длъжника В.А.ПДИ, с която е определен нов двуседмичен срок за доброволно изпълнение, като поканата е връчена лично на длъжника на 26.04.2018 г. Макар да е установил извършването на това нарушение, съставът на ДК неправилно е приел в обжалваното решение, че същото е „маловажно“ и за него не следвало да се налага дисциплинарно наказание. Съображенията за този извод също са несъстоятелни. В противоречие с нарушените от ЧСИ разпоредби на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК в решението е прието, че с изпратената ПДИ били защитени по-добре интересите на длъжника като му е даден нов двуседмичен срок за доброволно изпълнение, както и че това имало позитивен ефект, тъй като длъжникът А. в дадения срок е платила доброволно на взискателя част от дълга – 400 лв. (всъщност това установено от доказателствата частично плащане е в размер 500 лв.). Смисълът на разпоредбите на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК, които са установени в интерес на взискателя, а не на длъжника, е да се ускори принудителното изпълнение, като не се дава нов двуседмичен срок за доброволно изпълнение на длъжника, след като той вече е разполагал с едномесечен такъв, считано от връчването на съдебната заповед за изпълнение. Извършеното от длъжника частично плащане в случая не може да се приеме като „позитивна“ последица от нарушението, допуснато от ЧСИ Ц., тъй като това плащане е могло да бъде извършено от длъжника и при връчване на съобщение за образуването на изпълнителното дело съгласно чл. 428, ал. 1, изр. 3 от ГПК. Освен това преценката за това дали да бъде налагано дисциплинарно наказание, респ. – за неговия вид и размер, следва да е комплексна и се извършва от наказващия орган не за всяко отделно нарушение, а по отношение на всичките такива, чието извършване е установено по делото – в тяхната съвкупност, както и с оглед всички останали обстоятелства, които имат значение за тази преценка.

По аналогични съображения, неправилен е и изводът в обжалваното решение, че било „маловажно“ и не следвало да се налага дисциплинарно наказание, и за второто нарушение – на чл. 428, ал. 2, изр. 2 от ГПК, а именно, – че с горната ПДИ на длъжника е съобщена обезпечителна мярка – запор върху трудовото възнаграждение, който не е бил наложен. По делото е установено, че едва след връчването на ПДИ на 26.04.2018 г., ЧСИ Ц. е предприела действия по налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – на 30.04.2018 г. е постановила разпореждане за това, като на същата дата е изпратено съобщение до длъжника, за което не се установява да е връчено, изпратено е и запорно съобщение до работодателя СОУ „Б. К“, [населено място] (третото задължено лице), връчено му на 08.05.2018 г. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в ПДИ или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението; по отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. С оглед на това, съображенията в обжалваното решение, че „изпреварващото“ съобщаване на запора с ПДИ не е довело до ограничаване на правата на длъжника или на взискателя, тъй като запорът е бил ефективен и суми чрез него са били удържани до 15.09.2019 г., необосновано се свързват с извода, че и за това установено по делото нарушение не следвало да се налага дисциплинарно наказание – без то да е обсъдено в съвкупност с останалите процесни нарушения и другите релевантни обстоятелства по делото.

В пункт 3 от искането на МП всъщност са посочени две различни нарушения (а не едно) на разпоредбите на чл. 462, ал. 1, във вр. с чл. 460 от ГПК, а именно: а) ЧСИ Ц. предявява разпределението на страните, като изпраща призовките за предявяването след деня, определен за него, на който ден е съставен протоколът за предявяването на разпределението; и б) в протокола е посочен „начинът на разпределение на постъпващите по изпълнителното дело суми от длъжника до промяна на обстоятелствата по делото“, което не съответства на смисъла на разпоредбата (която е чл. 460 от ГПК, макар да не е посочена изрично в искането), регламентираща разпределението на събраната по делото сума, а не „начинът на разпределение на постъпващите суми“. В искането се твърди и че ЧСИ Ц. е извършила тези нарушения трикратно по процесното изпълнително дело, което се и установява от събраните доказателства, а именно:

С постановление от 29.05.2018 г. ЧСИ Ц., на основание чл. 456 от ГПК е присъединила като взискател по делото „Ипокредит“ ООД. На същата дата 29.05.2018 г. ЧСИ Ц. е съставила „протокол за предявяване на разпределение“, в който е отразила, че също на 29.05.2018 г., на основание чл. 462, ал. 1 от ГПК е „предявила“ на длъжника и на всички взискатели „начина на разпределение на постъпващите по изпълнителното дело суми от длъжника до промяна на обстоятелствата по делото“, като по-долу в протокола е посочено, че съотношението на задълженията към взискателите „определя следните коефициенти за изчисляване дела на всеки от взискателите: взискателят Етажна собственост – 30 %, взискателят „Ипокредит“ ООД – 70 %“. На следващия ден 30.05.2018 г. ЧСИ Ц. е изготвила „призовки за предявяване на разпределение“, адресирани до длъжника и двамата взискатели, в които е отразено, че уведомява същите, че на 29.05.2018 г. в 16 часа в канцеларията „ще предяви изготвеното разпределение на събраната сума“ по делото. Призовката до първоначалния взискател е връчена по електронна поща на 30.05.2018 г.; призовката до длъжника е връчена на 06.06.2018 г.; не се установява да е връчена призовката до присъединения взискател „Ипокредит“ ООД.

С постановление от 05.10.2018 г. ЧСИ Ц., на основание чл. 456 от ГПК е присъединила като взискател по делото и „Банка ДСК“ ЕАД. Предния ден (?!) – на 04.10.2018 г. ЧСИ Ц. е съставила „протокол за предявяване на разпределение“, в който е отразила, че също на 04.10.2018 г., на основание чл. 462, ал. 1 от ГПК е „предявила“ на длъжника и на „всички“ взискатели „начина на разпределение на постъпващите по изпълнителното дело суми от длъжника до промяна на обстоятелствата по делото“, като по-долу в протокола е посочено, че съотношението на задълженията към взискателите „определя следните коефициенти за изчисляване дела на всеки от взискателите: взискателят Етажна собственост – 4 %, взискателят „Ипокредит“ ООД – 9 %, взискателят „Банка ДСК“ ЕАД – 87 %“. Почти две седмици след това – на 16.10.2018 г. ЧСИ Ц. е изготвила „призовки за предявяване на разпределение“, адресирани до длъжника и тримата взискатели, в които е отразено, че „начинът на разпределение на постъпващите занапред по изпълнителното дело суми от длъжника ще се разпределят по реда, описан в приложения протокол“. Призовките до тримата взискатели са връчени по електронна поща на 16.10.2018 г.; призовката до длъжника е връчена на 17.10.2018 г.

На 14.11.2018 г. ЧСИ Ц. е съставила „протокол за поправка на протокола за предявяване на разпределение от 04.10.2018 г.“, в който е отразила, че на 14.11.2018 г., на основание чл. 462, ал. 1 от ГПК е „предявила“ на длъжника и на всички взискатели „начина на разпределение на постъпващите по изпълнителното дело суми от длъжника до промяна на обстоятелствата по делото“, като по-долу в протокола е посочено, че съотношението на задълженията към взискателите „определя следните коефициенти за изчисляване дела на всеки от взискателите: взискателят Етажна собственост – 4.2 %, взискателят „Ипокредит“ ООД – 8.8 %, взискателят „Банка ДСК“ ЕАД – 87 %“. На следващия ден 15.11.2018 г. ЧСИ Ц. е изготвила „призовки за предявяване на разпределение“, адресирани до длъжника и тримата взискатели, в които е отразено, че „начинът на разпределение на постъпващите занапред по изпълнителното дело суми от длъжника ще се разпределят по реда, описан в приложения протокол за поправка на протокола за предявяване на разпределение от 04.10.2018 г.“. Призовките до тримата взискатели са връчени по електронна поща на 20.11.2018 г.; призовката до длъжника е връчена едва на 23.05.2019 г.

При така установените обстоятелства съдът намира, че ЧСИ Ц. е извършила грубо нарушение на закона като не е извършвала разпределение съгласно императивната разпоредба на чл. 460 от ГПК – на вече събрани по изпълнителното дело суми, а е определяла „начин на разпределение на постъпващите занапред по изпълнителното дело суми“, каквато регламентация в ГПК няма. Също в грубо нарушение на чл. 462, ал. 1 от ГПК ЧСИ Ц. първо е съставяла „протоколи за предявяване на разпределение“ (респ. – за поправка на такъв протокол) и едва след това е призовавала страните за такова „предявяване“. С оглед на това съдът намира за неправилен и извода в обжалваното решение, че тези действия на ЧСИ Ц. не представлявали „укоримо поведение“ и за тези нарушения също не следвало да се налага дисциплинарно наказание. Несъстоятелни са и съображенията за този извод, с които са възприети неоснователните защитни доводи на ЧСИ Ц., базирани на очевидно неправилна практика на Великотърновския окръжен съд по други изпълнителни производства, а именно – че с оглед целесъобразност и икономичност не е извършвано същинско разпределение, а е изготвяно „проекто-разпределение“, в което е определяно процентно съотношение между вземанията на взискателите, съобразно което се превежда съответния дял на всеки хирографарен взискател от събираните суми, – за да не се налага за малки суми (100-200 лв.), постъпващи ежемесечно от запора върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника, да се извършва отделно разпределение, при което страните да се уведомяват и всеки път съдебният изпълнител да заделя съответните такси, вместо тези суми ефективно да се разпределят на взискателите. Тези съображения освен, че са необосновани с оглед фактите в конкретния случай (в рамките на четири месеца и половина ЧСИ Ц. на три пъти е изготвяла и изпращала на всички страни по изпълнението „призовки за предявяване на разпределение“, което също би следвало да е свързано с разноски и такси), са и в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 460 и чл. 462 от ГПК, тъй като по този начин приложението им по същество се игнорира, с което съществено се застрашават и е налице реална опасност от накърняване както на материалните субективни права на взискателите и на длъжника, така и на процесуалните им права на съдебна защита. Неправилно в тази връзка в обжалваното решение се изтъква и че в случая жалби срещу „постъпилите разпределения“ не са подавани – това обстоятелство не може да санира извършеното от ЧСИ Ц. нарушение на чл. 460 и чл. 462 от ГПК, а може да бъде обсъждано само при преценката тежестта на нарушенията и съответстващото им дисциплинарно наказание, предвид и останалите релевантни за това обстоятелства.

Правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Ц. не е извършила четвъртото нарушение, посочено в искането на МП, а именно – че в нарушение на чл. 487, ал. 1, във вр. с чл. 13 от ГПК не е изготвила в разумен срок обявление за публичната продан на имот, който е описан на 30.04.2019 г., а обявлението е изготвено на 21.01.2020 г. Обосновано – в пълно съответствие с доказателствата по делото съставът на ДК е приел, че извинителни причини за забавянето на обявлението са администрирането на жалбите срещу извършения опис, подадени от длъжника и от трето за изпълнението лице, заявило самостоятелни права върху имота (при наличие на нередовности на тези жалби и при множество страни в изпълнителното производство), както и изчакване произнасянето на съда, за да не се стигне до изпълнение върху имот, който не е на длъжника. В тази връзка от доказателствата е установено следното: Описът на имота е извършен на 30.04.2019 г. На 08.05.2019 г. длъжникът В. А. е подала жалба срещу описа, като същата е администрирана своевременно (предприети са процесуални действия по отстраняване нередовностите, връчени са преписи от нея на взискателите и им е дадена възможност за възражения) и на 28.05.2019 г. жалбата е изпратена на окръжния съд, който с решение от 07.06.2019 г. я е оставил без уважение. Също на 08.05.2019 г. жалба срещу извършения опис е подадена и от третото за изпълнението лице Л.Н.А. (майка на длъжника), която е заявила твърдения, че е собственик на Ѕ идеална част от описания имот. Тази жалба също е администрирана своевременно (двукратно са предприети процесуални действия по отстраняване нередовностите, връчени са преписи от нея на длъжника и на взискателите и им е дадена възможност за възражения) и на 30.07.2019 г. жалбата е изпратена на окръжния съд, който с решение от 20.12.2019 г. я е отхвърлил като неоснователна. Заверен препис от това решение е изпратен служебно от съда и е постъпил по изпълнителното дело на 09.01.2020 г. Обявлението за публичната продан на имота е изготвено на 21.01.2020 г. При така установените обстоятелства и тъй като разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ГПК изрично изисква в обявлението да се посочи собственика на имота, настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на ДК, че ЧСИ е следвало да изчака произнасянето на окръжния съд по жалбата на третото за изпълнението лице, което е заявило самостоятелни права върху имота. 12-дневният период от датата на постъпването на заверения препис от съдебното решение по изпълнителното дело до изготвянето на обявлението не може да се определи като неразумен по смисъла на чл. 13 от ГПК (още повече, че на същата дата 21.01.2020 г. е бил конституиран нов взискател „ОТП факторинг България“ ЕАД (на мястото на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД), който също е посочен в обявлението като страна по изпълнителното дело).

Петото процесно нарушение е на разпоредбата на чл. 487, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ Ц. е регистрирала в районния съд протокол, с който публичната продан на имота е обявена за редовно разгласена, въпреки че посочените в протокола данни не съответстват на тези в документите по делото, а именно: съставеният от призовкар при ЧСИ Ц. протокол, удостоверяващ, че на 22.01.2020 г. са поставени на съответните места обявления за публичната продан, не е подписан от призовкаря; в протокола по чл. 487, ал. 3 от ГПК е отразено, че обявленията до длъжника и до „съсобственика на имота“ са връчени на 22.01.2020 г., а на съобщенията по делото е отбелязано, че на 23.01.2020 г. същите не са намерени на адреса и е залепено уведомление. От събраните по делото доказателства относно това процесно нарушение се установява следното: На 22.01.2020 г. ЧСИ Ц. е съставила протокол по чл. 487, ал. 3 от ГПК, в който е отразила, че обявлението за публичната продан на имота е поставено на 22.01.2020 г. на съответните места, посочени в чл. 487, ал. 2 от ГПК, както и че на същата дата 22.01.2020 г. са уведомени длъжникът В. А. и Л. А. (без посочено качество на последната); в протокола е отразено и че ЧСИ Ц. намира публичната продан за редовно разгласена. На същата дата 22.01.2020 г. ЧСИ Ц. е представила протокола за регистрация във Великотърновския районен съд, като по делото няма спор, че той е регистриран. Действително е останал неподписан другият протокол (на който се основава този по чл. 487, ал. 3 от ГПК), в който е посочено, че е съставен също на 22.01.2020 г. от Т. А. – призовкар при ЧСИ Ц., и в който е отразено, че на същата дата 22.01.2020 г. призовкарят е поставил обявлението за публичната продан на имота на съответните места, посочени в чл. 487, ал. 2 от ГПК. Неподписаният документ (протокол) не удостоверява ничие изявление, респ. – няма официалната удостоверителна функция, каквото е било поначало неговото предназначение в случая, което от своя страна се отразява на верността на регистрирания протокол по чл. 487, ал. 3 от ГПК, съставен от ЧСИ Ц.. Изготвените на 21.01.2020 г. съобщения за уведомяването за публичната продан, адресирани до длъжника В. А. и до Л. А., действително не са редовно връчени, а върху тях са направени отбелязвания, че на 23.01.2020 г. лицата не са намерени на адреса (който е един и същ) и е залепено уведомление до входната врата. С разпореждане от 28.01.2020 г. ЧСИ Ц. е спряла публичната продан и е насрочила нова такава за след малко повече от месец; в мотивите към разпореждането е посочено, че длъжникът В. А. не е получила съобщение за публичната продан, поради което същата се явява нередовно разгласена и следва да бъде спряна. При така установените обстоятелства, в обжалваното решение неправилно е прието, че и това процесно нарушение не било извършено от ЧСИ Ц.. В тази насока съставът на ДК отново е изложил необосновани съображения, които нямат отношение към извършването на нарушението и дали това е установено по делото, а са относими към неговата тежест, а именно: че е налице технически пропуск, който е отстранен веднага след констатирането му със спирането на проданта поради нередовната разгласа, както и че не са нарушени нито правата на потенциалните купувачи, доколкото за краткия срок не са постъпили наддавателни предложения, нито правата на страните по делото, на които след редовно връчване на съобщение е била насрочена нова публична продан след редовна разгласа. Съдът намира, че единствено нередовното уведомяване на Л. А. е ирелевантно за дисциплинарната отговорност в случая, тъй като със съдебното решение от 20.12.2019 г. са отречени права на същата върху имота, поради което тя не е следвало да бъде уведомявана за проданта.

Правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Ц. не е извършила нарушението по пункт шести от искането на МП, а именно – че връчването на книжа по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, не е извършено съобразно изискването на чл. 47, ал. 1 от ГПК за извършване на най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, като по този начин нередовно били връчени на длъжника и на „съсобственика на имота“ обсъдените по-горе съобщения за обявлението за първата насрочена публична продан, която след това е спряна, както и съобщенията за разпореждането от 28.01.2020 г. за спирането и за насрочването на новата продан, като последното връчване е извършено на 11.02.2020 г. и по отношение на него в искането се изтъква, че въпреки, че на 25.02.2020 г. съобщенията са връчени лично, това не променяло факта, че е налице нарушение на чл. 47 от ГПК, което било установена практика по изпълнителното дело. На първо място съдът намира, че дисциплинарно наказание би могло да бъде наложено на ЧСИ Ц. само за горните – конкретно посочени нарушения в искането. На следващо място – по изложените и по-горе съображения, нередовното уведомяване за публичната продан на Л. А. (сочена в искането като „съсобственика на имота“) е ирелевантно за ангажирането на дисциплинарната отговорност в случая. По отношение уведомяването на длъжника В. А. соченото нарушение би било налице, само ако въпреки нередовните връчвания, извършени от призовкаря в нарушение на чл. 47, ал. 1 от ГПК, ЧСИ Ц. бе приела тези връчвания за редовни, а в случая това не е така. Както вече беше посочено, с разпореждането си от 28.01.2020 г. тя е спряла първата продан като нередовно разгласена, именно поради нередовното уведомяване на длъжника за нея. Връчването на съобщението за разпореждането от 28.01.2020 г., извършено на 11.02.2020 г. на длъжника, също няма данни да е прието за редовно от ЧСИ Ц.; напротив – както и сам жалбоподателят сочи в искането си, било е предприето ново връчване и то е редовно извършено на 25.02.2020 г. – лично на длъжника.

Седмото процесно нарушение се изразява във връчването на съобщения в неразумно дълъг срок, което от своя страна препятства приключването на изпълнителното дело в разумен срок по смисъла на чл. 13 от ГПК, като в искането са посочени следните конкретни нарушения: съобщенията за наложените възбрани и за наложения запор върху пенсията на длъжника са изготвени, съответно – на 19.10.2018 г. и на 18.03.2019 г., а са връчени на длъжника на 23.05.2019 г.; обсъдените и по-горе „призовки за предявяване на разпределение“, изготвени на 15.11.2018 г., са връчени по електронна поща на тримата взискатели на 20.11.2018 г., а на длъжника – също на 23.05.2019 г. В обжалваното решение неправилно е прието, че и това нарушение не е извършено от ЧСИ Ц., като в тази връзка са изложени общи съображения относно фактическата и правна сложност на изпълнителното производство, без да са изследвани конкретните нарушения, посочени в този пункт от искането на МП. Съдът намира, че от доказателствата по делото се установяват фактите, посочени във връзка с тези нарушения, а именно: съобщението за наложените възбрани е връчено на длъжника повече от 7 месеца след изготвянето му; съобщението за налагането на запора върху пенсията на длъжника е връчено повече от 2 месеца след изготвянето му; „призовките за предявяване на разпределение“, изготвени на 15.11.2018 г., са връчени след изтичането, съответно – на повече от 6 месеца – на длъжника, и – на 5 дни – на взискателите. Макар връчването на последните да е станало по електронна поща, съдът намира, че този 5-дневен срок не е неразумен по смисъла на чл. 13 от ГПК. По делото е установено (както сочи и ЧСИ Ц. в обясненията си), че длъжникът В. А. е живеела на адреса, на който са изпращани съобщенията и призовките, но се е укривала, което съществено е затруднявало връчването. При това положение ЧСИ Ц. не е могла да използва способа за връчване по чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като този способ изисква отсъствие на страната от адреса (промяна на същия) за повече от един месец, а това обстоятелство не е било налице. ЧСИ Ц. обаче е могла да използва способа по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК и да извърши чрез него връчването на всяко от горните две съобщения и призовка – в рамките на срок от около 2 месеца, който би бил разумен по смисъла на чл. 13 от ГПК, но тя не е направила това. Освен това, по делото е установено, че на 09.04.2019 г. на длъжника лично е връчена на същия адрес призовка за насрочения опис на недвижимия имот, когато очевидно е могло да бъдат връчени лично и горните две съобщения и призовка, а не – близо месец и половина след това – на 23.05.2019 г., когато те са връчени. По така изложените съображения съдът намира, че тези връчвания на длъжника не са извършени в разумен срок, т.е. – и това нарушение е установено по делото.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено в частта по пунктове 4 и 6, за посочените в които процесни дисциплинарни нарушения, по-горе беше установено, че не са извършени от ЧСИ Ц..

В останалата част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това следва да бъде наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ Ц. за останалите процесни дисциплинарни нарушения, които тя е извършила.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, съдът взе предвид следното: Установените по делото дисциплинарни нарушения са извършени от ЧСИ Ц. по едно и също изпълнително дело и са множество на брой, което сочи на системност. Повечето от тях – по пунктове 1, 2, 5 и 7 от искането на МП, са допуснати при уведомяванията на длъжника, но не са тежки нарушения, същите несъществено са застрашили и не са довели до накърняване на процесуални и материални права както на длъжника, така и на взискателите, или на трети за изпълнението лица; извършени са поради допусната небрежност от страна на ЧСИ Ц., като същата сама и своевременно е поправила нарушението по пункт 5 от искането. Всяко от тези нарушения обаче (с изключение на това по пункт 2 от искането) е довело до забавяне развитието на изпълнителното производство, за което няма данни да е приключило, а дори – и да е извършена публичната продан на имота, към датата на образуването на дисциплинарното производство, което също сочи на установеното по-горе нарушение на чл. 13 от ГПК. Както вече беше посочено, дисциплинарните нарушения по пункт 3 от искането на МП са тежки, извършени са умишлено от ЧСИ Ц. – в пряко противоречие и при грубо нарушение на императивните разпоредби на чл. 460 и чл. 462 от ГПК, като по този начин приложението на тези правни норми на практика е игнорирано, с което съществено са застрашени и е била налице реална опасност от накърняване както на материалните субективни права на взискателите и на длъжника, така и на процесуалните им права на съдебна защита. Тези тежки нарушения също сами по себе си са системно (трикратно) осъществени по изпълнителното дело. От друга страна, като смекчаващи за тях обстоятелства съдът взема предвид това, че те са извършени от ЧСИ Ц. при съобразяване на налична (но очевидно неправилна) практика на окръжния съд, както и изтъкнатото в мотивите към обжалваното решение, че жалби срещу тези нарушения не са подавани от страните по изпълнителното дело. Освен това не се твърди от страна на жалбоподателя, а и не е установено по делото реално да са настъпили имуществени вреди за страните по изпълнението или за трети за него лица. От друга страна съдът взема предвид и липсата на критично отношение от страна на ЧСИ Ц. по отношение допуснатите от нея нарушения, както и на готовност същата да се поправи, а в тази връзка – и вече наложените дисциплинарни наказания „порицание“ и „глоба“ в размер 3 000 лв. (видно от справката, приложена по дисциплинарното дело), които очевидно не са оказали превантивен ефект върху нея. Предвид всички тези обстоятелства, и отчитайки принципа за съразмерност и съответствие между налаганата санкция и извършеното нарушение, съдът намира, че в най-голяма степен в конкретния случай превантивно въздействие по отношение на ЧСИ Ц. би оказала имуществената санкция по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, а именно – глоба в размер от 4 000 лв. – малко под средния такъв.

По изложените съображения (а и съобразявайки практиката си – решение № 73/11.07.2019 г. по гр. дело № 2069/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/10.07.2020 г. по гр. дело № 122/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), съдът намира, че искането на жалбоподателя МП за налагане на глоби около средния размер за всяко едно от извършените от ЧСИ Ц. процесни дисциплинарни нарушения, е неоснователно.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, ЧСИ Ц. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на правосъдието (юридическото лице, чиито орган е насрещната страна в производството – министърът на правосъдието), претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на сумата 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 12.03.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 13/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, – в частта, с която искането с изх. № 94-Л-21/20/03.07.2020 г. (заведено с вх. № 3356/09.07.2020 г.) на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител И.Б.Ц. с рег. № 896 за дисциплинарни нарушения, извършени по изп. дело № 58/2018 г. по описа на същата, е отхвърлено в частта му по пунктове 1, 2, 3, 5 и 7; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител И.Б.Ц. с рег. № 896 дисциплинарното наказание „глоба“ в размер от 4 000 лв. (четири хиляди лева) за извършените от нея дисциплинарни нарушения по изп. дело № 58/2018 г. по описа на същата, посочени в пункт 1 (нарушение на чл. 428, ал. 1, изр. 2, предл. 2 и изр. 3 от ГПК), пункт 2 (нарушение на чл. 428, ал. 2, изр. 2 от ГПК), пункт 3 (нарушения на чл. 460 и чл. 462, ал. 1 от ГПК), пункт 5 (нарушения на чл. 487, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК) и пункт 7 (нарушения на чл. 13 от ГПК) от искането с изх. № 94-Л-21/20/03.07.2020 г. (заведено с вх. № 3356/09.07.2020 г.) на министъра на правосъдието.

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.03.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 13/2020 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, – в останалата част, с която искането с изх. № 94-Л-21/20/03.07.2020 г. (заведено с вх. № 3356/09.07.2020 г.) на министъра на правосъдието е отхвърлено в частта му по пунктове 4 и 6.

ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител И.Б.Ц. с рег. № 896 да заплати на Министерството на правосъдието сумата 80 лв. (осемдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: