№ 60263

София 12.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря В. И

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3723 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.295, ал.2 от ГПК.

С решение № 90 от 28.05.2021г. касационната инстанция отмени въззивно решение № 896 от 20.08.2020г. по в.гр.д.№ 1679 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд и отмененото с него решение № 1917 от 8.05.2019г. по гр.д.№ 19312/2018г. на РС Варна и допусна назначаване на експертиза. В открито съдебно заседание беше прието изготвеното заключение, като страните не ангажираха други нови доказателства. Процесуалният представител на касаторката поддържа касационната жалба и претендира разноски в общ размер за всички инстанции 9 642.16лв., съобразно представен списък. В допълнително представени писмени бележки изразява становището си за основателност на исковете. Счита,че работодателят не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи че извършеното съкращаване в щата е реално и че е установил възражението си, че заеманата от ищцата длъжност „специалист ТРЗ“ продължава да съществува, като е променено само нейното наименование, но не и съществените й функции. Акцентира върху липсата на представена по делото подписана длъжностна характеристика.

Представител на ответната страна „И. Е” АД не се явява. Постъпила е писмена защита от процесуалния представител на дружеството, адвокат Н., с която се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита за категорично установено по делото, че е налице реално съкращаване в щата, защото липсва каквото и да е сходство или припокриване на функциите за длъжностите „специалист труд и работна заплата“ и „икономист управление на персонала“. Фактът, че ищцата е била запозната с длъжността характеристика за длъжността „специалист ТРЗ“ счита за установен от положения й подпис в трудовия й договор, в който е отразено, че при сключването му й е предоставен екземпляр от същата. Липсата на положен подпис в длъжностната характеристика, дори и да се оцени като пропуск на работодателя при изготвяне на документацията, не може да се отрази на законността на извършеното уволнение.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази, че делото е за втори път пред касационната инстанция и се разглежда при условията на чл.295 ГПК, намира следното:

Ищцата е заемала длъжността „специалист ТРЗ“. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, след като по съответния ред е прието ново щатно разписание, в сила от 1.10.2018г.

Първият касационен състав, с решение № 52 от 8.07.2020г. по гр.д.№ 4013/2019г. на ІІІ г.о., е отменил постановеният въззивен акт като неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводс-твените правила, поради липса на изложени доводи от съда по едно от двете направени от ищцата възражения, а именно: за липса на реално съкращаване в щата. /Другото възражение за липса на яснота, кое от двете посочени в чл.328, ал.1, т.2 КТ основания, визира работодателя е преценено като неоснователно/. Делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания за назначаване на експертиза /при необходимост и служебно/ за изясняване на релевантните по делото обстоятелства с оглед направеното от ищцата възражение, че е „променено само наименованието на длъжността – от „специалист ТРЗ“ на „икономист управление на персонала“, и твърдението на ответника, че се касае до различни длъжности /с различни трудови функции/, които са съществували и в предходното щатно разписание. Следвало е да се извърши проверка и относно представените от ответника две длъжностни характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“, за които ищцата е възразила, че не съдържат дата на съставяне и утвърждаване, и положен подпис и са съставени с оглед нуждите на процеса.

Настоящият касационен състав отмени вторият въззивен акт, защото констатира неизпълнение на дадените указания за назначаване на експертиза и назначи такава. Изготвеното заключение беше прието като релевантно и относимо и пред вид липсата на направено оспорване, следва да бъде възприето. На поставените въпроси – дали длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“ са включени в щатното разписание в сила от 1.10.2018г., както и в предходно и какви са длъжностните им характеристики, дава следните отговори: Двете длъжности, които са с различен код по НПК /4313 за „специалист ТРЗ“ и 2631 за „икономист управление на персонала“/ са записани в отдел „Счетоводство“ на дружеството и са съществували заедно до влизане в сила на щатното разписание в сила от 1.10.2018г., от когато длъжността „специалист ТРЗ“ липсва. В счетоводството на дружеството на експерта са представени длъжностни разписания, с „различно графично оформление на страниците“ от тези, представени по делото, като същите имат надлежен изходящ номер /съответно № ИЕ-3-31А/1.10.2017г. и № ИЕ-3-150/1.10.2018г./, имат подпис и печат на компетентният да ги утвърди представител на дружеството- работодател. Длъжностната характеристика за длъжността „икономист управление на персонала“, представена на вещото лице, е утвърдена със заповед на изпълнителния директор № ИЕ-3-34А/1.11.2017г., отбелязано е, че влиза в сила на 1.11.2017г. и съдържа подпис и печат. Връчена е на служителя, чието име е написано под нея и е с положен подпис. Длъжността е към структурно звено ФСО, клас по НКП: Аналитични специалист. Длъжностната характеристика за длъжността „специалист труд и работна заплата“, представена на вещото лице, също е утвърдена със заповед на изпълнителния директор /с № ИЕ-3-18А/23.03.2017г., отбелязано е, че влиза в сила на 23.03.2017г. Длъжността е подчинена на финансовия директор. Няма подпис на служител и данни за връчване. Двете длъжностни характеристики съдържат подпис и печат на утвърдилият ги. Всички описани документи са представени като приложения към експертизата.

От така даденото заключението на експертизата следва извод за наличие на реално извършено съкращаване в щата. Действащото от 1.10.2018г. щатно разписание не предвижда длъжност „специалист ТРЗ“ и между характеристики за длъжностите „специалист ТРЗ“ и „икономист управление на персонала“ е налице съществена разлика в предвидените трудови функции. Длъжността „икономист управление на персонала“е съществувала и преди действащото от 1.10.2018г. щатно разписание, има различен код, отнася се към различно структурно звено, изпълняващият я е на различно подчинение в сравнение с това на изпълняващия длъжността „специалист ТРЗ“, но най-същественото е, че функциите на двете длъжности са различни. Тези на икономиста са свързани с провеждане на проучвания, наблюдение на данни, анализ и тълкуване на информация, изготвяне на доклади и планове за решаване на икономически проблеми, консултации, докато специалистът ТРЗ – води, събира, сверява и обработва платежни ведомости, изчислява трудово възнаграждение, води отчетност за присъствие, подготвя плащания и ведомости, проверява отчетни таблици, работни карти и др. Следователно, е неоснователно направеното възражение, че след съкращаването на щата за длъжността „специалист ТРЗ“ нейните функциите се изпълняват от заемащия длъжността „икономист управление на персонала“ и че е „променено само наименованието на длъжността – от „специалист ТРЗ“ на „икономист управление на персонала“. В този смисъл, следва да се съобрази и безспорно установения факт, че изпълнението на дейността по ТРЗ, след уволнението на ищцата, е поверено на счетоводна къща, с която дружеството е сключило изричен договор, на 22.10.2018г.

На изводът за наличие на реално съкращаване в щата не се отразява факта, че в щатното разписание е посочено, че е в сила от 1.10.2018г. /когато е изпратено предизвестието на ищцата/, а ищцата е продължила да работи след тази дата до 2.11.2018г., когато й е връчена заповедта за уволнение, в какъвто смисъл е едно от възраженията в касационната й жалба. В случая същественото е че е налице реално премахване, за в бъдеще, на отделен щат от утвърденият общ брой на работниците и служителите.

Липсата на положен подпис от ищцата в длъжностната й характеристика също не се отразява на законността на уволнението, първо защото е установено, че тя е била запозната с нея /след като се е разписала в трудовия си договор под текста: „запознат съм и получих екземпляр от длъжностната характеристика“/ и второ, тъй като длъжностната характеристика само описва трудовите задължения на работника или служителя, които произтичат от сключения трудов договор.

Относно възраженията на касаторката във връзка с представените по делото щатни разписания, които не съдържали дата на съставяне, на утвърждаване и дата, следва да се посочи следното: Същите съставляват частни документи и са приети като доказателства по делото, без да е открито производство по оспорването им и съставляват доказателство за материализираното в тях изявление. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д.№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС - за да бъде оборена формалната доказателствена сила на приет по делото частен документ, истинността на същия следва да бъде оспорена по реда на чл.193, ал.1 ГПК, което по същността си е предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Пропускането на срока лишава страната от правото да го направи впоследствие. Отделно от това, неоснователността на възражението е установена със заключението на допусната гореописана експертиза, релевантно пред вид разпоредбата на чл.194 ГПК, позволяваща проверката на оспорен документ да се извършва от вещо лице и пред вид законовото изключение по чл.182 ГПК за вписванията в счетоводните книги. Съгласно същото, в счетоводството на дружеството са налични длъжностни разписания, установяващи процесната промяна, които са с подпис и печат на компетентният да ги утвърди представител на дружеството- работодател.

Наличието на реално съкращаване на длъжността изключва основателността на всеки един от взаимно обусловените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК, което налага отхвърлянето им.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], срещу „И. Е“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Р., предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението й и отмяна на заповед № 215 от 1.11.2018г., чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на заеманата длъжност „Специалист труд и работна заплата“ и чл.344, ал.1, т.3 КТ за осъждане на „И. Е“АД да й заплати сумата от 7 347.96лв., обезщетение за оставане без работа за периода от 2.11.2018г.-2.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.