За възможността да бъде извършена корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, при установено реално количество на доставена и незаплатена енергия вследствие извършени проверки.

№ 60283

София 12.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря А. Б

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1018 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 420 от 25.05.2021г. по касационната жалба на „Енерго-П. П”АД гр.Варна, представлявано от членовете на УС С., Я.Д. и Д.Д., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 51 от 8.01.2021г. по в.гр.д. № 2592 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 3540 от 28.07.2020г. по гр.д. № 13392/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че С.С.К. не дължи на „Енерго- П. П”АД сумата от 14 514.01лв., претендирана като цена на консумирана електрическа енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2019г., по партида с абонатен № [ЕГН] и клиентски номер [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], общ.А., за който е издадена фактура № [ЕГН] от 19.07.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос за възможността да бъде извършена корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, при установено реално количество на доставена и незаплатена енергия вследствие извършени проверки.

В проведеното съдебно заседание, касаторът се представлява, като процесуалният му представител поддържа изложените в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, поради непроизнасяне по направените възражения. Иска отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира всички направени по делото разноски, съобразно представен списък, в общ размер на 7 889лв., от които държавни такси 611лв.,за експертизи 330лв.и за адвокатско възнаграждение от 6 948лв. /по 2 316лв. за всяка една от инстанциите/, заплащането по банков път, на която е удостоверено с представен договор за правна помощ и съдействие и приложена фактура.

Ответната страна С.С.К. не се явява. И не се представлява.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Следва да бъде споделена трайно установената практика, съгласно която при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Приема се, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /обн. ДВ, бр. 54/2012 г. / и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса за приложението на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, се приема, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2, вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.

По същество на касационната жалба: С.С.К. е предявила отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че не дължи на Енерго-П. П АД, процесната сума от 14 514.01лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя стойност на електрическа енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2019г. за обект, по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [община], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 19.07.2019г.

С Констативен протокол № 1202811 от 30.04.2019г., съставен в отсъствие на ищеца, с участието на двама свидетели, при извършена проверка от трима служители на „Енерго-П. П”АД, е установено наличие на показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър /1.8.4/. СТИ е бил демонтиран и подменен с нов. Въз основа на тези показания е начислена по партидата на ищеца допълнителната електрическа енергия.

На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза в БИМ видно от Протокол № 1313 от 10.07.2019г., която при проверка на техничес-ките изисквания установява „отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, наличие на необходимите означения на табелата на електромера.“ Установено е, че „електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия“. В същия протокол, в раздел „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламенти-ран достъп“, е посочено, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 4 – 074153.6 кWh, която не е визуализирана на дисплея“. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 б.“д“ от ЗИ (ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА) – Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК съставлява доказателство за съдържащите се в него изявления.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице инженер, която установява, че процесният електромер /СТИ/ е тип Сarat M02. Метрологичната му проверка е от 2015г., а срокът му на годност е 6 години /демонтиран е през 2019г./ Вещото лице установява, че „отчетени количества енергия в тарифа Т3 са практически невъзможни за потребяване в рамките на една година“, т.е „натрупването е възможно да е от преди 1.05.2018г.“ Експертът е категоричен, че в случая „по софтуерен път е извършено препрограмиране на процесора на СТИ, така че част от потребената енергия да се записва в тарифа, която не се визуализира.

При тези данни въззивният съд е счел предявеният установителен иск за основателен. В мотивите си е посочил, че чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) предвижда възможност за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединя-ване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР. В случая това са ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98/12.11.2013г. / новите ПИКЕЕ са неприложими, защото са в сила от 4.05.2019г./, но в случая не е налице нито една от предвидените в тях хипотези. Наличието на количество електроенергия в невизуализирания регистър не е доказателство за реалното му доставяне. Не е доказано и виновно поведение на абоната. Неустановен е и момента, в който е започнало отчитането на енергията в регистъра 1.8.4.

Съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира изводите на въззивния съд за неправилни. Безспорно е, че ищцата е била страна по договор за доставка на ел. енергия в процесния обект. В този обект е бил надлежно монтиран електромер, с който е отчетено наличие на потребена електрическа енергия. С експертиза е установено, че същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. Установено е /с официален свидетелстващ документ и заключение на експертиза/ наличие на външна намеса в тарифната схема на електромера. При тези факти – неизяснени са останали въпросите - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие? Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка или е резултат на целенасочено поведение? Какъв е механизмът на въздействие на използваната от дружеството софтуерна програма върху записите на електромера и неговите тарифи?, Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ? Не е изяснено и дали използваната от дружеството-касатор софтуерна програма може да променя показанията в тарифите на СТИ или само да разчита данните в него? Допуснатата от първоинстанционния съд експертиза е изпълнена от електроинженер. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист, в хипотезата на чл. 201 ГПК, с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта. За изясняване на горепосочените въпроси, с оглед установяване, какво количество електроенергия и за какъв период е доставена на потребителя, съответно каква част от нея е останала незаплатена, следва да бъдат събирани допълнителни доказателства. Това налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, който следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 51 от 8.01.2021г. по в.гр.д. № 2592 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 3540 от 28.07.2020г. по гр.д. № 13392/2019г. на Районен съд Варна и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.