Р Е Ш Е Н И Е

№ 60224

София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАЙЯ РУСЕВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при секретаря А. Б

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 240/2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.М.М., съдебен адрес - [населено място], подадена от назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК адвокат К. П., против въззивно решение № 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2049 от 20.03.2019 г. по гр.д. №5330/2017 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „Ю. Б“АД, град София, сумата 56 862.29 евро просрочена главница по договор за ипотечен банков кредит НL 28918 от 06.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.04.2017 г. до окончателното и плащане; сумата 22554.95 евро договорна лихва за периода от 28.04.2014 г. до 28.04.2017 г.; сумата 526.44 евро такса за управление на кредита и сумата 171.60 лв. нотариални такси. Според въззивния съд е установено, че на 06.11.2007 г. между ответника и „Ю. Б“ АД отм. о наименование „Юробанк И Еф Д. Б“ АД/ е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който банката-ищец е предоставила на ответника кредит в размер на 41 760 евро, който е бил изцяло усвоен, при базов лихвен процент в евро към момента на сключване на договора от 6.35 % плюс договорна надбавка от 3,6 пункта, който съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, може да бъде едностранно променян от банката без да е необходимо подписването на анекс, като размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие на промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Страните са уговорили, че кредитът следва да бъде издължен за срок от 35 години на 420 анюитетни месечни вноски, дължими на шестнадесето число на съответния месец, а в чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. По силата на чл. 3, ал. 3, при просрочие или при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

3а обезпечаване на задължението, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 166, том II, нот. дело № 352/2007 г. на съдия по вписванията при район на действие - [населено място], в полза на кредитора е учредена договорна ипотека. Към договора са сключени и допълнителни споразумения от 06.04.2009 г., от 26.03.2010 г., от 19.10.2010 г., от 25.08.2011 год., от 28.10.2010 г., от 30.11.2011 г., от 19.12.2011 г., от 14.08.2012 г. и от 28.03.2013 г. С договор от 06.12.2007 г. между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк и еф джи България“ АД са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето при сключването на допълнително споразумение с него на 06.04.2009 г. С договор от 16.07.2009 г. цедентът „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, отново е прехвърлил вземанията по договори за кредит, в които попада и процесният договор, на „Юробанк и еф джи България“ АД. За цесията кредитополучателят е разбрал при сключването на допълнително споразумение с банката от 26.03.2010 г. От заключението на вещото лице по приетата от Софийския градски съд счетоводна експертиза се установява, че последното плащане по кредита е от 19.12.2014 г., като към 28.04.2017 г. - датата на предявяване на исковете, неплатената вече главница е в размер на 56 862,29 евро, просрочената редовна лихва, възлиза на 23 683,89 евро, а просрочените наказателни лихви върху просрочена главница са в размер на 247,38 евро, непогасеното задължение за такси е общо в размер на 526,44 евро, непогасеното задължение за застрахователни годишни премийни вноски е общо в размер на 214,12 евро и размерът на допълнителния разход за уведомяване на кредитополучателя е 171,60 лв. Установено и безспорно е, че плащанията по кредитното правоотношение не са се променяли и длъжникът е продължил да плаща по сметката на стария кредитор ищеца „Ю. Б“ АД, като процесният кредит не е обслужван през банкови сметки на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. Предсрочната изискуемост, на която се позовава ищецът в исковата молба, не настъпва автоматично и това е така, защото освен обективният елемент - спирането на плащанията - за отнемане преимуществото на срока и трансформиране на кредита в изцяло дължим, следва да бъде осъществена и втората, кумулативно дадена предпоставка, изразяваща се в отправяне на нарочно изявление от изправната страна, т.е. освен възникване на субективното право на банката, необходимо е и то да бъде надлежно упражнено. Както това е разяснено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните, но при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това упражняване предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението. Ето защо поради неизпълнение на погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г. ищецът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо видно от нотариална покана с рег. № 1157, том 1, № 90 от 08.03.2017 г. получена лично от ответника на 15.03.2017 г. По този начин уговорената в договора предсрочна изискуемост е произвела желания от ищеца ефект. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Приети са за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, защото това е било направено от лице, което не е имало надлежна представителна власт. Видно е от нотариалната покана, че тя е изготвена от адвокат. Обстоятелството, че банката се позовава на процесната предсрочна изискуемост, обосновава потвърждаване на уведомлението, осъществено от адвокат. Неоснователни са и възраженията за нищожност на клаузи от договора и допълнителните споразумения към него поради противоречие на норми от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ). Процесният договор за ипотечен кредит попада в приложното поле на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), доколкото ищецът „Ю. Б“ АД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на закона, кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на закона, а договорът за ипотечен кредит има характер на финансова услуга по смисъла на § 13 т. 12 от ДР. С допълнителните споразумения, които кредитополучателят е сключил доброволно и без натиск, нито при крайна нужда, дългът е преструктуриран и кредитополучателят е договорил индивидуално дълга си. Доколкото с допълнителните споразумения /девет на брой/, кредитополучателят се е съгласил и не се е противопоставил каква сума дължи на банката - главница, лихви, такси, включително и капитализирането на лихвите към датата на сключване на допълнителните споразумения, той не е икономически по-слаба страна. Договорен е облекчен режим на погасяване на задълженията, при по-нисък лихвен процент, което не дава основание да се приеме, че банката е действала недобросъвестно. Предявеният иск е основателен. Налице са всички материални предпоставки за уважаване му, тъй като не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 06.11.2007 г., изменен с допълнителни споразумения към него от 06.04.2009 г., от 26.03.2010 г., от 19.10.2010 г., от 25.08.2011 г., от 28.10.2010 г., от 30.11.2011 г., от 19.12.2011 год., от 14.08.2012 г. и от 28.03.2013 г. Видно от чл. 18 на договора, неплащането на която и да е вноска по кредита е основание за обявяване предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит. Съгласно приетата експертиза последното плащане е направено на 19.12.2014 г. На 15.03.2017 г. банката уведомила кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. 3адължението по кредита в пълнота е станало изискуемо с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Касаторът обжалва решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставя множество въпроси.

Ответникът по касационната жалба „Ю. Б“АД, град София, счита жалбата за неоснователна.

С определение № 60564 от 30.06.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса сключването на допълнителни споразумения означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основния договор е изключена. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС – решение №146 от 01.11.2017 г. по т.дело №2615/2016 г. на ВКС, I т.о.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Налице са въведените основания по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетото в задължителната практика разрешение. В решение №146 от 01.11.2017 г. по т.дело №2615/2016 г. на ВКС, I т.о., се приема, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Софийският апелативен съд неправилно е приел, че са неоснователни възраженията за нищожност на клаузи от договора и допълнителните споразумения към него поради противоречие на норми от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ). Неправилен е изводът на въззивния съд, че с допълнителните споразумения, които кредитополучателят е сключил доброволно и без натиск, нито при крайна нужда, дългът е преструктуриран и кредитополучателят е договорил индивидуално дълга си. Неправилно е прието също така, че вземанията на кредитора не се основават на приложението на нищожните клаузи на договора за кредит, а на сключеното между страните допълнително споразумение, с което страните са преуредили отношенията си.

С подписването на споразуменията се цели задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателя и същото да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД. Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение, довело до нарастването на дълга по главницата, вследствие от капитализираните към главницата непогасени просрочени задължения за главница, лихви, такси и застрахователни премийни вноски към датите на всяко от деветте допълнителни споразумения, подписани между страните.

По изложените съображения въззивното решение е неправилно и трябва да бъде отменено.

За решаването на спора по същество следва да се установи размерът на непогасената част от задължението на кредитополучателя. Поради неизпълнение на погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г. ищецът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо видно от нотариална покана с рег. № 1157, том 1, № 90 от 08.03.2017 г. получена лично от ответника на 15.03.2017 г. Съгласно приетата експертиза последното плащане е направено на 19.12.2014 г. На 15.03.2017 г. банката уведомила кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. 3адължението по кредита в пълнота е станало изискуемо с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. За определяне на размера на непогасената, но изискуема с настъпването на падежите на отделните вноски, част от кредита, е необходимо изслушването на заключение на икономическата експертиза, поради което, след отмяната на обжалваното решение, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане въззивният съд следва да допусне изслушването на заключение на икономическата експертиза, в което размерът на вземането на кредитора да се определи по първоначалния договор от 06.11.2007г., но без направените от банката едностранни изменения и без съобразяване на уговорките в допълнителните споразумения от 06.04.2009 г., от 26.03.2010 г., от 19.10.2010 г., от 25.08.2011 г., от 28.10.2010 г., от 30.11.2011 г., от 19.12.2011 г., от 14.08.2012 г. и от 28.03.2013 г. Вещото лице следва да посочи направените плащания от кредитополучателите според така определения размер на вземането, както и да определи, ако евентуално има такива, непогасени, но изискуеми вноски с настъпил съгласно договора падеж. Претендираните законна лихва от датата на исковата молба – 28.04.2017 г. до окончателното й плащане; договорна лихва за периода от 28.04.2014 г. до 28.04.2017 г.; таксите за управление на кредита и нотариални такси, следва да се определят от въззивния съд според констатациите на експертното заключение съобразно дадените в това решение указания – за законната и договорната лихва, а за наказателната лихва и таксите - според уговорките в договора от 06.11.2007г., а при необходимост и чрез възлагане на допълнителна задача на експертизата.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноските на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12027 от 28.09.2020 г. по в.гр.д. № 2464/ 2019 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.