РЕШЕНИЕ

гр. С., …………………...2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: В.Ц

Членове: Карамфила Т.

К.Д

при секретаря И.Р., и с участието на прокурора Ц.Б, като разгледа докладваното от съдия Т., внохд 5172/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по протест на СРП срещу присъда на СРС,НО,107 състав, от 17.07.2012г. по нохд № 12 786/11, с която подс. В.М.В. е признат за невиновен за това на че на 16.04.2006 г., около 20.45-21.00 часа, в гр. С., ж.к. „Б.", на стълбите пред вход В на блок **, с двете си ръце бутнал Д.П.Ч. по гърдите, при което последният паднал на земята и В. продължил да му нанася ритници по лицето, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната орбита с контузия на дясното око - оток и кръвонасядане на клепачите, кръвоизлив в предната очна камера, контузия на ретината, нараняване на роговицата и кръвоизлив в очната ябълка, което е довело до трайно отслабване на зрението на дясното око за срок по-дълъг от 30 дни и линейно счупване на дясната теменна кост с подлежаща контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на основание чл. 304 НПК го оправдал за това да е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1 и 11, вр. ал. 1 НК. Постановил на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Прокурорът иска проверка на първоинстанционната присъда, отмяната й като неправилна, като на основание чл. 336 ал.1 т. 2 НПК да се осъди оправданото лице. Посочва доказателства от делото, съгласно които подсъдимият е автор на престъплението. Намира, че посочените от подсъдимия свидетели не следва да се кредитират като те изграждат защитната му версия. Намира, че поради противоречие между първоначалната и последваща експертизи е следвало да се назначи петорна, повторна с конкретно поставени въпроси, които да изяснят всички обстоятелства от значение за вида и механизма на телесните повреди. В допълнителен протест се прави алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Съдът по служебна преценка е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, с оглед на различните заключения на проведени по първоинстанционното дело медицински експертизи, следва да назначи повторна петорна съдебно – медицинска експертиза, която след запознаване с всички материали по делото – разпити на свидетели, медицинска документация, предходни експертизи, да отговори на въпросите: какви травматични увреждания е получил пострадалият Д.П.Ч. при инцидента съгласно обвинението – предмет на делото, какъв е медико-биологичният им признак, какъв е механизмът на получаване, да се разграничат травмите получени в резултат на падане и на удар, възможно ли е травмите получени при удар да се получат от удари нанесени с бос крак, както и да се вземе отношение към предходни експертизи и се обясни на какво се дължат противоречията между тях.

За изясняване на обективната истина по делото е допуснат и допълнителен разпит на св. Л.К..

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста. намира, че от събраните доказателства се установява, че била нанесена лека телесна повреда, а не средна. Обвинение за нанесена лека телесна повреда се възбуждало по тъжба на пострадалия.

Частният обвинител Ч. поддържа казаното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитника си.

В последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните, доказателствата по делото и подложи на цялостна проверка атакуваната присъда съобразно задълженията си по чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивният протест е подаден в законния срок по чл. 319, ал. 1 НПК и е допустим, но разгледан по същество, се явява неоснователен.

Настоящото въззивно разглеждане на делото се явява трето поред.

Първоначално по обвинението е било образувано нохд 16536/06 на СРС,НО, 103 състав.

Присъдата по това дело е била отменена от състав на СГС, делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Второто разглеждане на обвинението от СРС е по нохд 7148/2008 на СРС,НО, 15 състав.

И тази присъда е отменена от състав на СГС, а делото върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

Третото разглеждане на обвинението от СРС е по нохд № 12786/2011 г. на СРС,НО, 107 състав – предмет на настоящия инстанционен контрол.

За да постанови присъдата си, контролираният понастоящем първоинстанционен съд е провел надлежно съдебно следствие, събрал е необходимите доказателства за установяване на обективната истина.

С оглед на различните заключения на съдебно – медицински експертизи по делото, относно главния факт – вида на нанесената телесна повреда, от страна на въззивния съд бе назначена и изслушана петорна съдебно – медицинска експертиза. Тя дава заключение, което по същество не променя фактите и правната им оценка, приети и от контролирания съд.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и техния анализ, се установява следната фактическа обстановка:

На 16.04.2006 г., вечерта, в гр. С., св. Д.П.Ч., след употреба на алкохол, и със св. Р.Г.С. отишли пред вход В на блок **, ж.к. „Б.". Св. Ч. искал да се срещне със св. С.Ф.. Не знаел номера на апартамента й, поради което натиснал няколко звънци едновременно. На балконите се показали няколко човека, вкл. С.Ф. и подсъдимият. Подсъдимият бил ядосан и си разменили с пострадалия Ч. остри реплики. Подканили се един друг да се разберат. Подсъдимият В. слязъл при Ч.. Започнала разправия. Подсъдимият бутнал Ч., който залитнал и при тръгване отново напред се спънал и паднал на лакът. Тогава подсъдимият, използвайки, че пострадалият е паднал, му нанесъл няколко ритника в главата. Веднага след това пострадалият бил откаран до болница „Пирогов”.

Различията във фактическата обстановка приета от СРС и от настоящия състав се изразяват най – вече в поведението на пострадалия и подсъдимия преди инцидента. Въззивният съд не приема пострадалият да се е нахвърлил пръв срещу подсъдимия, както и да е започнал да го души – факти, приети от СРС. До тази оценка на фактите, въззивният съд стигна след различен доказателствен анализ, изложен по – долу.

Също така, въззивният съд намери, че нанесените телесни повреди, приети и от СРС, се дължат най- вече и в по – голямата си част на нанесени ритници на пострадалия, както и от падането му от собствен ръст, а именно: контузия с кръвонасядане на ограничена площ в средната част на носната пирамида, контузия с оток в областта на дясната устна с изявено кръвонасядане на гънка кожата на горната устна, повече в дясната й половина и кръвонасядане с белезникаво охлузване по лигавицата на устата дясно от срединната линия, луксация на първи горен десен зъб и травматично избиване на втори десен горен зъб, като гнездото му било запълнено с кръвист съсирек при липса на долната челюст на срещулежащите на увредените първи и втори десни зъби с голяма давност и с напреднала парадонтоза; дискретно кръвонасядане под долния орбитален ръб на лявото око, черепно-мозъчна травма като ритниците на подсъдимия причинили на св. Ч. и контузия на дясната очна ябълка, хематом на клепачите и конюнктивата, разкъсно-контузна рана и ерозии на роговицата, травматична хифема, сътресение на ретината на дясното око и намалена зрителна острота на дясното око 0,4 за период по – малък от 30 дни.

Що се отнася до доказателствения анализ, въззивната инстанция се съгласява частично с този на контролираната.

Въззивният съд напълно кредитира показанията на св. Ч., С. и Ф.. Те са съответно пряко потърпевш и очевидци на случая. Освен това, по отношение на С. и Ф., въззивният съд не намира тяхната близост с подсъдимия да е повлияла достоверността на показанията им, за разлика от тези на останалите свидетели по делото – В. и К.. Достоверността на свидетелите се провери най – вече при съпоставянето с данните от СМЕ, както и с логиката на самия инцидент. Освен това, показания на свидетелите – близки на подсъдимия и неговите обяснения са взаимно противоречиви, поради което и на отделно основание взаимно опровергават истинността си.

Въззивният съд не дава вяра на по – голяма част от обясненията на подсъдимия, и ги оценява в качеството им най- вече на защитно средство. Подсъдимият отрича ролята си на активна страна в конфликта, нещо което се опровергава от показанията на пострадалия и на св. С. и Ф.. Подсъдимият също така отрича такива основни факти, като нанесени от негова страна ритници по главата на пострадалия , а се домогва да припише травмите на падането на земята в резултат от което – „потекла кръв” и „паднали зъби”. Въззивният съд прие като логично и отговарящо на данните по делото, подсъдимият като активната страна в конфликта, да е слязъл специално да се разбере с пострадалия, и е имал инициативата да го нападне, респективно - да го бутне. Подсъдимият е слизал с ясното съзнание и решение да се разправи, при което нелогично е той да се яви в качеството на жертва, в което качество и се е защитавал.

Тези негови твърдения се опровергават, както от заявеното от свидетелите Ч., С. и Ф., така и от данните по съдебно- медицинските експертизи.

В доказателствения анализ, въззивният съд се съгласява с оценката на показанията на св. В. и че същият не следва да се кредитира по отношение на основни факти по делото – като това по причина на конфликта, активна роля на подсъдимия и нанесените от негова страна удари. Показанията на св. В. (л. 33 от първоинстанционното СД) въззивният съд намира за частично правдоподобни, тъй като този свидетел не описва нанесени на пострадалия ритници, каквито категорично се установяват, най – вече от проведените СМЕ. Въззивният съд намира, че свидетеля е пристрастен и не дава вяра на това пострадалият да се е хвърлил пръв срещу подсъдимия, да е започнал да го души – версия, която в съвпада с тази изнесена и от самия подсъдим и която цели изграждане на защитна теза. Сам свидетелят заявява, че е в приятелски отношения с подсъдимия, освен че е и съсед.

Въззивният съд дава по – различна оценка на показания на св. К., чийто показания също не следва да се кредитират в основните си части. Този свидетел избягва факта на нанесени ритници от страна на подсъдимия като в съдебното следствие пред СРС не описва такива изобщо, а пред въззивния съд описва един ритник в гърба на пострадалия. Установява се обаче категорично, в резултат на СМЕ по делото, че именно вследствие нанесени ритници от страна на подсъдимия на пострадалия Ч. са нанесени травматични увреждания в областта на главата и лицето, при което въззивният съд намира този свидетел за пристрастен и частично достоверен. Част от показанията му категорично се опровергават от обективни и безспорни данни по делото, като СМЕ. Също така показанията му са опровергани от останалите гласни доказателствени средства, които въззивният съд кредитира - показания на св. Ч., С., Ф.. Както се изложи, показанията на К. са и вътрешно противоречиви, доколкото в различни стадии на производството и в отделните си разпити свидетелят заявява различни детайли. Показанията му противоречат и на обяснения на подсъдимия, който въобще отрича да е нанасял ритници.

По отношение на оценката на показания на св. О., въззивният съд приема анализа на контролирания, като действително се установява, че свидетелят не може да даде особено релевантни данни, доколкото само е видял пострадалия вече наранен, паднал на земята, а самият инцидент не е възприел. (показания на л. 78 от делото на СРС).

Основни въпроси по делото, доколкото имат пряко отношение към признак от обективна страна от значение за съставомерността на извършеното (а именно вида на телесната повреда) се повдигат от проведените съдебно- медицински експертизи.

По делото са проведени следните експертизи:

1. СМЕ от досъдебното производство – л. 29. , в.л. М. Г.. Тази експертиза приема, че на св. Ч. са причинени: линейно счупване на дясната теменна кост, подлежаща контузи на мозъка, счупване на дясната орбита, контузия на дясното око - оток и кръвонасядане на клепачите, кръвоизлив в предната очна камера, контузия на ретината, нараняване на роговицата, кръвоизлив в очната ябълка, оток, кръвонасядане и охлузване на горната устна, избиване на втори горен десен зъб, разклащане на първи горен десен зъб, липса на срещулежащи долни зъби. Линейно счупване на дясната теменна кост, подлежаща контузия на мозъка са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване на дясната орбита, контузия на дясното око - оток и кръвонасядане на клепачите, кръвоизлив в предната очна камера, контузия на ретината нараняване на роговицата, кръвоизлив в очната ябълка са причинили отслабване на зрението на дясното око за срок по – дълъг от 30 дни до пълното резорбиране на кръвта в предната очна камера.

Отокът, кръвонасядането и охлузването на горната устна са причинили страдание. Избиването на втори горен десен зъб, разклащане на първи горен десен зъб липса на срещулежащи долни зъби се преценяват като страдание, тъй като преди инцидента пострадалият не е имал опониращи зъби на избития и разклатен зъб.

При мозъчната контузия категорично имало временна опасност за живота и тя е доказана при намереното счупване на дясната теменна кост. Подобни линейни счупвания винаги са придружени с подлежащи мозъчни контузии. За възстановяване на пострадалия от тази мозъчна контузия са били необходими 20 – 30 дни. Срокът на възстановяване на зрението не е документиран от медицинско лице, но подобен кръвоизлив в предната очна камера, и останалите травми по окото и очницата се възстановяват в срок от 30 – 45 дни.

2. Тройна СМЕ – в.л. Г., З.К. и Х.М. – Тази експертиза дава данни за механизма на нанасяне на травмите на пострадалия като твърди, че травматичните увреждания са нанесени в две плоскости – в дясната лицева и дясната теменна област. Данните по делото позволявали да се прецени, че на пострадалия били нанесени поне два отделни удара в дясната половина на лицето и в дясната теменна област. Твърди се, че счупването на дясна теменна кост, с подлежащата контузия на мозъка, не може да е от падане върху площадката а резултат от директен удар.

3. СМЕ от в.л. Т.А., З.К. и Х.М., съгласно която – не се установяват данни за линейно счупване на черепния покрив в дясната теменна област. Травмите са в резултат на удари или притискане с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и човешките крака и площадката, на която е паднал пострадалият от собствен ръст. Най вероятният механизъм на причиняване на травмите е комбинацията от травми от падане върху терена от собствен ръст и нанесени удари с крак, тъй като избиването на зъба и травмите в областта на окото трудно могат да се получат от един удар. Отразеното като счупване на дясната орбита, отразено във фиша за разчитане на рентгенова снимка е диференциална диагноза.

4. СМЕ от в.л. Г., Г. и Х., кредитирана от СРС, съгласно която „от данните от проучената медицинска документация се установява, че на Д.П.Ч., при проведени преглед и изследвания в деня на инцидента и след проведен съдебномедицински преглед на следващия ден, са диагностицирани следните травматични увреждания: контузия с кръвонасядане на ограничена площ в средната част на носната пирамида; контузия с оток в областта на дясната устна с изявено кръвонасядане на гънка кожата на горната устна повече в дясната й половина и кръвонасядане с белезникаво охлузване по лигавицата на устата и в дясно от срединната линия; луксация (травматично разклащане) на първи горен десен зъб и травматично избиване на втори горен десен зъб, като гнездото му било запълнено с кръвенист съсирек; липса на срещулежащите на увредените в дясно на долната челюст първи и втори десни зъби и в ляво на първи и втори десни зъби с голяма давност с напреднала пародонтоза трета степен; охлузване под нивото на околната кожа на ограничена площ в областта на лявата гривнена става; данни за контузия на мозъка и линейно счупване на дясната теменна кост на черепа; контузия на дясната очна ябълка, хематом на клепачите и конюнктивата; разкъсно-контузна рана и ерозии на роговицата; травматична хифема (кръвоизлив в предна очна камера); сътресение на ретината на дясното око; намалена зрителна острота на дясното око е 0,4; рентгенографски данни за счупване на дясната орбита; дискретно кръвонасядане под долния орбитален ръб на ляво око.

Мекотъканните увреждания на лицето и главата, вкл. и травмата на зъбите с избиване на втори горен десен зъб и увреждането в областта на лява китка сами за себе си и в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота (по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК). По отношение на избития зъб следва да се отбележи, че медико-биологичният квалифициращ признак се поставя, отчитайки обстоятелството, че същият при липсващи срещулежащи зъби не е имал запазена естествена функция, затрудняваща храненето и говора във фазата на отхапване.

В институт „Пирогов" при амбулаторен преглед в деня на инцидента и след изготвени рентгенографии, съгласно експертизата, е поставена и диагноза черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и счупване на теменна кост. Експертите по делото не са установили наличие на рентгенография и/или цифров носител на рентгенови снимки, от които да се направи извод за състоянието на счупване на черепната кост. В приложена по делото тройна СМЕ е отразено, от тримата експерти, че при разчитане на проведени в деня на инцидента рентгенографии на цифров носител не е установено счупване на теменна кост. По делото липсва проследяваща медицинска документация с проведено лечение по отношение на черепно- мозъчна травма (ЧМТ) и/или каквито и да било изявени признаци на черепно-мозъчна травма, още повече такива, които да определят състояние временно застрашаващо живота на пострадалия. Ако се приеме за достоверно изложеното обстоятелство от предходна тройна СМЕ, че липсва счупване на теменната кост, следва, че при наличие ЧМТ на пострадалия сама за себе си също е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Следва да се отчете, че при съмнение за счупена теменна кост с контузия на мозъка задължително следва да се извърши допълнителни изследвания (КАТ, ЯМР и др.) и клинично проследяване, за каквито в делото липсват данни.

По делото са налице свидетелски показания, че след падането на Ч. на земята за кратък период от време той е бил в безсъзнание. Принципно травма в областта на главата или лицето може да доведе до мозъчно сътресение, такава травма, която е била придружена с изпадане в пълно безсъзнание обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.

Съдът следва да отбележи, в тази част, че състояние на безсъзнателност, следва да се установи освен чрез медицински данни, също и със свидетелски показания, на които да почиват медицинските данни. С този въпрос основно се занимава окончателната петорна колективна съдебно- медицинска експертиза, обсъдена по – долу.

При преглед в деня на инцидента, съгласно тази тройна експертиза, е установена травма на дясно очната ябълка, придружена с практическо отслабване на зрителната острота. При така описаната в медицинската документация травма с поставена диагноза от очен лекар, следва да се приеме, че само за себе си увреждането е довело до трайно (за повече от 30 дни) затруднение на зрението с ляво око (по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК). Следвало да се има предвид, обаче, че при пострадалия липсвало детайлно описание на тежестта на уврежданията (размери и др.) и проследяващи прегледи с изследване на зрителната острота, поради което не би могло да се изключи при него да е настъпило възстановяване на зрението и за по малко от 30 дни. В показанията самият пострадал съобщавал, че зрението му се е възстановило за около 10 дни.

Експертизата още посочва, че локализацията на травматичните увреждания при пострадалия е в дясна лицева половина и този вид травма добре отговаря да е получена при падане на терен с удар на дясната част на лицето му в него. В конкретния случай всички свидетелски показания говорят за това, че пострадалият е имал съприкосновение с терен със сравнително гладка повърхност - плочник, без наличие на изпъкващи повърхности.

От медицинска гледна точка следва да се изтъкне, че така описаната в медицинската документация очна травма може да се обясни само с директен удар на предмет с ограничена по площ контактна повърхност в областта на очната ябълка. Възможно е такъв директен удар да бъде нанесен с крак или с юмрук в тази област, за каквито се съобщава в част от свидетелските показания.

Счупване на теменната кост на главата не може да се получи от удар с ръка или бос крак, а по делото липсват и медицински данни, че действително е било налице такова счупване, както и данни за подлежаща контузия на мозъка в тази област.

5. СМЕ от вещите лица: А.А., М.Г., А.Х., И.Б. и С.Х.. (назначена от въззивния съдебен състав).

Тази експертиза е съобразила всички събрани доказателства по делото, вкл. свидетелските показания и медицинските документи. Съобразила е СМУ №385/2006г., издадено на дата 17.04.2006г., медицинско направление от НХА-Пирогов, № 6619/16.04.2006г., преценена е лицева графия на орбити в МБАЛ „Ц. Й.” от 17.04.2006 г. с данни за мекотъканно засенчване в областта на горната стена на десен максиларен синус, дължаща се на субмукозна хеморагия, фрактура на дясна орбита. Сочи се, че установените травматични увреждания поотделно и в съвкупност към момента на прегледа са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Петорната експертиза е обсъдила и тройна СМЕ по писмени данни на вещите лица Г., З.К. и М., СМЕ във връзка с дознание №1382/2006г. на в.л. Г., медицинско направление изх. № 6619/ 16.04.2006 г., искане за образно изследване на Д.Ч. амб.№5044, ЕГН ********** от дата 17.04.2006г., обсъдена е и тройна СМЕ на в.л. А., К. и М., обсъдена е и назначената и проведена по настоящото първоинстанционно производство СМЕ на в.л. Г., Г. и Х..

Съгласно тази експертиза, установените травматични увреждания и данните от медицинската документация за прегледи от различни специалисти правилно първоначално са отнесени в своята съвкупност към медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Избиването на втори горен десен зъб и тежката луксация на първи горен десен зъб не следва да се отнесат към квалификацията за избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, тъй като същите са били лишени от антагонисти на долната челюст и са били поразени от тежка степен на пародонтоза.

Критично не е прието със съответната медико-биологична квалификация счупването на дясната теменна кост и мозъчната контузия вписани като диагнози в медицинската документация, тъй като същите не са потвърдени с ядрено-магнитен резонанс. Сочи се, че на така представените в материалите по делото рентгенови разпечатки на хартиен носител, такива увреждания не се визуализират. Съгласно експертизата правилно е указано пациентът да бъде проследяван от специалист по неврология и очни болести, относно хода възстановителните процеси. По отношение съобщаваните от него данни, че при инцидента е загубил съзнание, е направено обсъждане, че са необходими свидетелски показания за състоянието на лицето по време и непосредствено сред инцидента. В материалите по делото не се съдържали данни за настъпили усложнения в резултат на травматичните увреждания на дясната очна ябълка и в неврологично отношение относно първоначалната поставена диагноза. На наличната оригинална рентгенова снимка с центраж към двете орбитални области се установявало леко засенчване с мекотъканно естество в областта на горната стена на десния горночелюстен синус, което още първоначално правилно е преценено като подлигавичен кръвоизлив. Не се установявали фрактурни линии на рентгенографираните кости, изграждащи пода на дясната орбита, визуализирани при дадения центраж. Описаната в диференциално диагностичен план в заключението на разчитащият рентгенолог фрактура по типа „блоу аут" касаела многофрагментно счупване на пода на орбитата, реализирано в резултат на придадена кинетична енергия при удар върху очната ябълка, което се благоприятствало от наличието на течно съдържимо в комбинация със сравнително здрави стени на същата.

Сочи се, че при редица инциденти от битово и криминално естество, в изключително голям процент от случаите няма присъствали лица с медицинска подготовка, които да дадат реална оценка за състоянието на пострадало лице, по отношение степента на разстройство на съзнанието, респ. изпадане в безсъзнателно състояние (комоционна кома). „Лаическите" обяснения на очевидците в една или друга степен, но непълно, отразявали състоянието на пострадалото лице, като тяхната преценка следвало да се съпостави с данните от цялостната медицинска документация, издадена по конкретния казус. В медицинската документация, издадена от специалисти по неврохирургия нямало отразена диагноза "сътресение на мозъка". Самият пострадал не съобщавал данни, които цялостно да оформят симптомокомплекса на мозъчното сътресение. Описаното от свидетелите състояние на пострадалия след нанесените удари, с постепенното му възстановяване можело да се наблюдава и при степенно разстройство на съзнанието по типа на „зашеметяване". Не било изключено да е имало и мозъчно сътресение, придружено със степенно разстройство на съзнанието за определен времеви период. Този период бил описан с различна продължителност в наличните свидетелски показания. От друга страна не можело да се пренебрегне и възможността това преходно състояние на намалена двигателна активност да се дължи, или да е подпомогнато в определена степен от употребения алкохол преди инцидента. Възприетите от очевидците движения на Ч. - залитане, слизане по стълбите на заден ход, спъване в собствените джапанки - създават впечатление за алкохолно повлияване. Сведения за приет алкохол не отричал и самият пострадал. При тези данни експертизата не можела да се произнесе с категоричност относно поставяне на диагноза "комоционна кома", която да обуслови със сигурност медико-биологичната квалификация разстройство на здравето временно опасно за живота. Наред с това установените травматични увреждания при съдебномедицинския преглед и медицинските изследвания на Д.Ч. не носели специфичен характер, който да отразява въздействалите контактни повърхности на предметите, с или върху които са причинени констатираните травматични увреждания. Установено било охлузване в областта на предната (приета анатомично) повърхност на лявата гривнена става, което съпоставено с обстановката на инцидента можело да възникне от падане и подпиране върху конкретния терен. При падане на лявата страна било възможно да възникне описаното при офталмологичния преглед кръвонасядане в основата на лявата орбита. Уврежданията на меките тъкани в дясната лицева област са без описани налични охлузвания или забелване на епидермис, което като морфология и локализация можело да възникне при наслагване на удари с или върху твърд тъп (твърди тъпи) предмет (предмети) със сравнително равна контактуваща повърхност. Уврежданията в областта на дясната орбита (клепачи и очна ябълка), сравними в своята морфология, при липса на увреждания по ръба, очертаващ границите на орбитата (по типа на охлузвания, разкъсно-контузни рани - аркади), насочвали в основната си част за удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност. Описва се в експертизата, че същият предмет, като компоненти, е съдържал и неравни участъци, които са причинили ерозиите по роговицата и разкъсно-контузната рана по конюнктивата.

Едновременно с това експертизата установява кръвонасядане в областта на гърба на носа, предната част на дясната буза и кръвонасядане и охлузване по лигавицата на.устната кухина (най-вероятно горната устна), като отново подчертава, че същите били без придружаващи охлузвания, които да се отнесат по своята морфологична характеристика към теренните увреждания.

Според тази експертиза, разгледани в комплекс наличните данни насочвали за ситуационен вариант, като падане върху терена на лявата странична повърхност на тялото, с подпиране на лявата ръка. Инициално придадената енергия можела да бъде чрез блъскане, удар с юмрук на противоположната страна на лицето. Не можело да се изключи като вариант и самостоятелно падане, особено често наблюдавано при алкохолно повлияване. Налично алкохолно повлияване можело да се окаже благоприятстващ момент за залитане и падане по подобен механизъм и при по-слаби въздействия.

Наличните увреждания в дясната лицева област не отговаряли в целия си комплекс да бъдат получени единствено и само от падане върху терен. По- конкретно уврежданията в областта на дясната орбита не отговаряли да са получени при падане върху плоскост. По-вероятният механизъм бил директно въздействие в тази област, което можело да възникне при удар нанесен с част на човешкото тяло и по – конкретно върховата част на стъпалото, която съчетавала и ограничени контактни повърхности, и тьпоръбести такива, каквито можели да бъдат върховете на ноктите.

В контекста на така изложеното обсъждане, се прави извод, че установените травматични увреждания в дясната лицева област било възможно да бъдат получени при удари, нанесени с бос крак в зависимост от контактните части на същия - върхова част на пръстите, долна стъпална повърхност, включваща свод и пета. Увреждането в областта на лигавицата на горната устна, кореспондиращо с увредените първи и втори горни десни зъби потвърждавали механизма на въздействие с ограничена контактуваща повърхност на предмета. Твърди се, че броят на ударите, нанесени в областта на дясната лицева половина не можел с категоричност да бъде установен, но цялостната морфология и локализация на описаните увреждания насочвали за неколкократни наслагващи се въздействия.

Експертизата посочва още, че при първоначалната съдебномедицинска експертиза във връзка с дознание №1382/2006 - 02 РПУ - СДП, били описани медицинските данни и медицинската документация, като се визират съдебномедицинското удостоверение №385/2006г. на КСМД, амбулаторен картон №6619/16.04.200бг. на НХ УМБАЛС „Пирогов", амбулаторен № 5044/16.04.2006г. на спешен очен кабинет УМБАЛ „Ц. Й.". Визирано било и рентгеново изследване на лицевите кости, амб. №2472/16.04.2006г. като било отразено, че имало доказано счупване на очницата.

Видно от приложеното по делото рентгеново изследване, касаело се за мекотъканно засенчване в областта на пода на дясната орбита и към десния горночелюстен синус, като в диференциално-диагностично отношение е обсъдено счупването вследствие на „блоу аут” ефект. Не били обсъдени задължителните изследвания на структурите на черепа и мозъка - ЯМР и КТ, които били много по-добри диагностични възможности и би следвало да бъдат проведени с оглед категоричното доказване или отхвърляне на съответните увреждания. Мотивира се, че това би прецизирало лечението, а в съдебномедицинско отношение би улеснило диференциацията на медико-биологичните квалификации.

По отношение на тройната колективна съдебномедицинска експертиза по нохд №16536/06г., СРС, 103 с-в, от вещите лица Г., К. и М., относно механогенезата на получаване на уврежданията на Ч. се сочи ,че бил обсъден вероятният механизъм на възникване на травмите, като били обсъдени възможни варианти. Отново тази експертиза обаче не правела критично обсъждане на отразените морфологични увреждания, включително на костните структури, но все пак обсъждала възможността за получаване на уврежданията, както при падане върху стълбищната площадка, така и наслагващи се в комбинация при вероятни нанесени удари с крак.

Експертизата пояснява, по отношение на съдебномедицинската експертиза по нохд №7148/2008г. от в.л. Т.А., З.К. и Х.М., че при уточняване механизмите за причиняване на травматичните увреждания на Д.Ч., правилно били интерпретирани данните от рентгенологичните изследвания и неустановяването на линейно счупване на черепния покрив в дясната теменна област. Правилно се интерпретирала механогенезата за наслагващи се отделни удари в дясната лицева област, причинили увреждането на очната ябълка и в областта на устата. Правилно били обсъдени данните за липсата на увреждания от типа на охлузвания в предилекционните места, възникващи при падане върху терен.

По отношение на съдебномедицинската експертиза във връзка с нохд №12786/2011 – СРС, НО, 107 с-в, (предмет на второинстанционен контрол понастоящем), изготвена от в.л. Г. Г., Ц. Г. и Р. Х., критично били изложени в цялостният им съдебномедицински аспект и проследени установените травматични увреждания, получени от Ч.. Едновременно с това, част от заключенията относно медико-биологичната квалификация при евентуално изпадане в безсъзнателно състояние и относно уврежданията на структурите на дясната очна ябълка, били представени в теоретичен план. Състоянието не било разгледано в целият си съдебномедицински аспект. Констатирана била липсата на медицинска документация за проследяване на евентуално настъпили усложнения. В теоретичен вариант също били обсъдени и евентуалните механизми за възникване на травматичните увреждания. Следвало да се изтъкне обстоятелството, че при падане на терена, независимо от сравнително равната контактна повърхност, каквато може да бъде полираната циментова мозайка, съществувала компонента на приплъзване на тялото, т.е. резултантно тангенциално въздействие, което да причини поне ограничени охлузвания по ръба на дясната орбита. Тази тройна експертиза не изключвала и директен удар с крак или юмрук в дясната лицева половина и по-специално при възникване на т.нар. очна травма.

Следва да се изтъкне, че тази експертиза правилно разграничава, както и петорната, травмата на очната ябълка от травма в цялата дясна орбитална област. В допълнение, петорната експертиза, изтъква, че при удар с юмрук поне частично би се засегнал орбиталния ръб, което в разглеждания казус не било налице. Именно незасягането в нито една точка на ръба на дясната орбита и същевременно травматичните увреждания в областта на очната ябълка с вид на ерозии и разкъсно контузна рана, насочвали към извода, че е действал предмет с по-ограничена контактуваща повърхност в сравнение с човешкия юмрук. Такава може да бъде върховата част на човешкото стъпало и по-конкретно първи-трети пръсти. Останалите травматични увреждания в дясната лицева област можели да се обяснят също с удари, нанесени с ритник при контактуваща стъпална повърхност на човешкото ходило.

Контролираният съд е кредитирал тройната съдебно-медицинска експертиза на в.л. Г. Г., Ц. Г. и Р. Х., която според петорната колективна експертиза, се явява научно най-обоснована и правилна. Съответно СРС е отказал да кредитира медицинската експертиза на в.л. Г., върху която почива и обвинението за причинена средна телесна повреда. В частност заключението относно това, че пострадалият е получил следствие на процесния инцидент линейно счупване на черепния покрив в дясната теменна област и счупване на дясната орбита на окото, тъй като това заключение се базира само на диференциалната (работна) диагноза, която впоследствие не е потвърдена от обективни находки. Нито пък увреждането на зрението е проследено и установено да е трайно – за период по – дълъг от 30 дни.

Въззивният съд се съгласява с този резултат от оценката на експертните мнения, основавайки изводите си най – вече на последната колективна разширена експертиза, която най – пълно и компетентно, високо научно обосновано и критично разглежда всички данни по делото, с всички аспекти на причинени телесни увреждания в теоретичен и конкретно- ситуационен план. Както тази експертиза, така и тройната, кредитирана от СРС са обективни, компетентни, изчерпателни и меродавни да се поставят в основата на фактическите и правни изводи по делото.

По отношение на приетата съдебно – психиатрична експертиза за подсъдимия, не се повдигат дискусионни въпроси. Правилно контролираният съд е преценил да се довери на заключението й.

Правилно при така установеното, (независимо от различията приети от СРС в съответните мотиви по фактите и гласните доказателства), от правна страна, не може да се приеме, че подсъдимият В.М.В. е осъществил състава на вмененото му престъпление.

Нанесените от подсъдимия на пострадалия Ч. телесни увреждания, отделно и в съвкупност с падането са причинили: контузия с кръвонасядане на ограничена площ в средната част на носната пирамида, контузия с оток в областта на дясната устна с изявено кръвонасядане на гънка кожата на горната устна, повече в дясната й половина и кръвонасядане с белезникаво охлузване по лигавицата на устата дясно от срединната линия, луксация на първи горен десен зъб и травматично избиване на втори десен горен зъб, като гнездото му било запълнено с кръвист съсирек при липса на долната челюст на срещулежащите на увредените първи и втори десни зъби с голяма давност и с напреднала парадонтоза; охлузване под нивото на околната кожа на ограничена площ в областта на лявата гривнева става, дискретно кръвонасядане под долния орбитален ръб на лявото око, черепно-мозъчна травма, като съдът приема с категоричност, че освен това ритниците на подсъдимия са причинили на св. Ч. контузия на дясната очна ябълка, хематом на клепачите и конюнктивата, разкъсно-контузна рана и ерозии на роговицата, травматична хифема, сътресение на ретината на дясното око и намалена зрителна острота на дясното око 0,4. за период по – малък от 30 дни.

Медико-биологичните характеристики на всички увреждания поотделно и в съвкупност отговарят на причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. В частност травмата на окото, нанесена от подсъдимия, няма доказателства да е причинила трайно отслабване на зрението, което да е намалило нормалните функционалните възможности на този орган да възприема за срок по-дълъг от тридесет дни. Поради това, тези характеристики не позволяват уврежданията да се квалифицират като средна телесна повреда.

Правилно при така установеното от фактическа страна и при така събраните доказателства контролираният съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, и не се е произнесъл по въпроса за леката телесна повреда, доколкото такова обвинение следва да се разгледа единствено в хипотезата на чл. 287 ал. 5 НПК – когато на съдебното следствие се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано пред изтичане на срока по чл. 81 ал. 3 НПК, прокурорът на основание чл. 48 НПК или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В случая, липсва такова изявление на частен обвинител. Прокурорът също не е упражнил правомощията си по цитираните норми.

При служебна проверка, съдът констатира съществени процесуални нарушения, които обаче не може да третира като основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане. Това е така, тъй като на първото разглеждане на делото, по нохд 16536/06 на СРС,НО, 103 състав, е бил конституиран като страна частен обвинител – пострадалият Ч.. Тази присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане. При това положение, валидно конституираните страни продължават да са същите. В разрез с качеството на страна на подстрадалия Ч. обаче, първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото – нохд № 7148/2008 на СРС, НО, 15 състав, не го е разглеждал като такава, а му е дал указания, че може тепърва и наново да се конституира като същата страна. Разгледал е делото в негово отсъствие, като това е било изрично разгледано от повторен въззивен състав като процесуално нарушение, тъй като по – късно в същото заседание, в което е бил даден ход на делото е бил представен болничен лист за пострадалия. Той не е бил взет под внимание от съда. Първоинстанционният съд по настоящото дело – нохд 12 786/2011 на СРС, НО, 107 състав, е посочил в разпореждането си да се призове Ч. като частен обвинител. Той е бил призован, нередовно с една призовка като страна – на л. 29. Впоследствие е бил редовно призоваван. Първоинстанционният съд е разглеждал Ч. като обикновен свидетел, не и страна по делото. Като такъв той е посочен в протокола на л. 30 от СД, л. 36 СД, л. 38 СД, л. 49 СД. В съдебно заседание на 26.04.2012 г. Ч. се е явил, но отново е третиран като свидетел, не му е искано становище по делото, разпитан е като свидетел, бил е изведен пред зала до провеждане на неговия разпит, след разпита си е бил освободен, не е дадено разпореждане за призоваването му за следващи съдебни заседания. Фактически пострадалият, макар юридически да е бил страна, не е участвал като такава в производството, нито е бил разглеждан като страна и не са му дадени пълните възможности за участие в процеса.

С това този контролираният съд е накърнил съществено права на пострадалото лице, което следва да се разгледа и като съществено процесуално нарушение, препятстващо правоимащо лице от гарантирано му от закона участие в производството (още повече, че това лице вече е заявило желание да участва и е било надлежно конституирано като страна). Нарушението се очертава като особено съществено и предвид развитието на делото със събрани доказателства за нанесена лека телесна повреда и възможността по нормата на чл. 287 ал. 5 НПК частният обвинител да иска произнасяне на съда с присъда и по такова обвинение. Тогава изходът на делото би могъл и да е различен.

Това нарушение е неотстранимо от втората инстанция на стадия на въззивното производство. При други условия, второинстанционният съд би следвало да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като са налице особено съществени нарушения на процесуални правила. Такива аналогични нарушения (свързани с фигурата на пострадалото лице) са служили като основание за предходна отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

По силата на чл. 335 ал. 3 НПК, в редакцията от ДВ бр. 93 от 2011г., обаче, при повторно наличие на условията по чл. 335 ал. 2 НПК – за връщане на делото на първата инстанция с отмяна на присъдата в случаи на чл. 348 ал. 3 НПК (съществени нарушения на процесуални права, каквито съгласно т. 1 са тези довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни), въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Ето защо, разгледаното нарушение, макар съществено, с оглед на специалната норма на чл. 335 ал. 3 НПК препятства настоящата инстанция от различно решаване на случая, освен решаването му по същество.

При служебна проверка, и с оглед на хипотезата на чл. 335 ал. 3 НПК, въззивният съд не намери основания за изменение или отмяна на присъдата и тя като правилна следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от това и на основание чл. 334 т. 6 НПК и чл. 338 НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.07.2012г. на СРС,НО,107 състав, по нохд № 12 786/11.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.