Р Е Ш Е Н И Е

№77 двадесет и осми юли 2014 година гр.Бургас

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ТОНЧЕВА

2. РУМЯНА МАНКОВА

С.П Шивачева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Зл.Иванова

гражданско.дело №193…………………………… …..по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Б" Е. , с ЕИК*, представлявано от изп.директори А. Н. и Д. Н. , със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.". №*, подадена чрез пълномощника Ж.Р.Р. , със съдебен адрес в гр. С., ул.". №*, ет.*, в качеството му на ищец по гр.д. №267/2013 год. по описа на Бургаски окръжен съд, против решение №40/31.03.2014 година, постановено по същото дело, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено вземането на „Б" Е. срещу длъжника П.Д.К., представляващо част от главница по сключен договор за кредит в размер на 65965 евро, както и за дължимата договорна лихва върху главницата за периода 14.03.2011 год. – 10.11.2011 год., в размер на 14390.88 евро, санкционираща лихва върху главницата в размер на 6725.79 евро за периода от 08.11.2010 год. и до 10.11.2011 год. и законна лихва върху главницата от 11.11.2011 год. и до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано изцяло. Направени са оплаквания, че решението е изцяло неправилно, необосновано и постановено в разрез с константната практика.

Твърди се, че решението постановено от БОС, в частта му, с която е обявен договора за кредит за нищожен е изцяло неправилно, необосновано и в противоречие с трайно наложената съдебна практика. Излагат се съображения, че иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД не е предмет на производството по установителния иск с правно основание чл.422 ГПК, а и за неговото предявяване трябва да е налице правен интерес за страната, претендираща някакви други права от прикритата сделка. Сочи се, че е недопустимо симулацията на сделка да се доказва със свидетелски показания, с изключение на хипотезата по чл.165, ал.2 ГПК, при условие, че е налице начало на писмено доказателство. Твърди се, че такава симулация може да се установява, само ако има представено обратно писмо, изходящо от банката. Посочено е, че представеното по делото обратно писмо касае друга сделка, а не процесната и не може да бъде обсъждано и съответно от него извличани права в този процес. Изразено е също становище, че евентуалната нищожност на договора за покупко-продажба по представения по делото нотариален акт не прави нищожен на това основание нито договора за кредит, нито този за сключване на договорна ипотека. Подробно във въззивната жалба са изложени съображения в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че парите отпуснати от банката на П. К. , не са получени от него, тъй като при отпускане на кредит за покупка на жилище, отпуснатата по кредита сума се превежда директно на продавача, а не на купувача заемател. Оспорва се също и извода на БОС, че договорът е нищожен поради липса на предмет, по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че процесният договор има предмет-ниви, самостоятелно обособени, реално съществуващи, описани с площ и номерация по плана за земеразделяне на гр. Н.. Прави се оплакване, че съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, създадената оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, следва да бъде оборена от страната позоваваща се на липса на основание, но в производството пред Бургаски окръжен съд такова доказване не е проведено от ответника по иска.

На последно място се иска от въззивната инстанция да вземе предвид факта, че за установяване на вземане на банката срещу други ответници се водят към момента и други дела и към момента са постановени 4 бр. първоинстанционни решения от различни състави на БОС, като по всичките е прието за установено, че лицата срещу които са образувани производствата, дължат сумите претендирани от „Б"Е. и са цитирани делата.

Иска се отмяна на решението на БОС и вместо него постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове. Претендира присъждане и на съдебни разноски по делото.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Ж. от АК Б. , в качеството му на процесуален представител на въззиваемия ответник П.Д.К., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска оставянето и без уважение. Твърди се, че постановеното от БОС решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че във въззивната жалба не е посочено и не е конкретизирано в какво точно се изразява неправилността на първоинстанционното решение и коя от законовите хипотези на неправилността е налице, както и на коя точно материалноправна норма противоречи съдебният акт. Твърди се, че въззивникът не сочи и не цитира, на коя точно задължителна практика на ВКС, противоречи решението. Изразено е в отговора становище и по въведените основания за нищожност на договора. Посочено е, че персоналната симулативност на договора е основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, както и, че без дейното участие на банка Д. , сключването на тези персонално симулативни договори е невъзможно. Твърди се, че целта на банка Д. е била да отпусне тези огромни суми на концесионера А. К. , който е работодател на ответника, чрез сключване на персонално-симулативни договори за кредит с негови служители, в качеството им на физически лице. Сочи се, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречието му с императивните норми на чл.39, ал.1 и ал.2, чл.40, чл.41, ал.2 и чл.54 от Закон за банките, което е също основание за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Посочено е също, че договорът за кредит е нищожен и поради липса на предмет, невъзможен предмет, липса на основание, липса на съгласие и липса на установена от закона форма за действителност – основания за нищожност по чл.26, ал.2, предл.1,2,3 и 4 от ЗЗД.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение по гр.д. №110/2012 год. по описа на БОС.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред АС Б. процесуалният представител на въззивника ищец – адв. Р. от САК, поддържа подадената въззивна жалба.

Процесуалният представител на въззиваемия ответник – адв. Х. от АК Б. , изцяло оспорва подадената въззивна жалба и поддържа становището, изложено в отговора на въззивната жалба.

Апелативният съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадени в срока по чл. 259 ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Апелативен съд Б. , съобразявайки се с разпоредбата на чл.269 ГПК, направи следните изводи:

Атакуваният съдебен акт е постановен от Бургаски окръжен съд по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК и с цена на иска над 50000 лв. С оглед разпоредбите на чл.104 т.4 и чл.105 ГПК, предявеният иск е подсъден на Бургаски окръжен съд, разгледан е от БОС и е постановен съдебен акт, който е валиден.

По допустимостта на съдебния акт:

Видно от представените по делото доказателства, въззивникът ищец е подал до БРС заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по което заявление първоначално е образувано ч.гр.д. №9920/2011 година по описа на БРС, в последствие прекратено и изпратено по компетентност на П. районен съд, пред който е образувано ч.гр.д. №1052/2011 год., приложено като доказателство към настоящото дело. С определение от 21.12.2012 год. ПРС по възражение на П. К. , въззиваем ответник в настоящото производство е указал на въззивното дружество, което е заявител в заповедното производство, че разполага с възможността в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си. Съобщението е връчено на 07.01.2013 год., а исковата молба, подадена от въззивното дружество „Б" Е. София е постъпила в канцеларията на БОС на 08.02.06.2013 год.(подадена чрез Български пощи на 06.02.2013 год.), т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.І ГПК. От изложеното следва, че към момента на предявяване на иска пред БОС са съществували всички положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от въззивника ищец „Б" Е. , поради което и иска се явява допустим.

Бургаският апелативен съд след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

С атакуваното решение БОС е отхвърлил предявените искове от „Б" Е. , за установяване дължимостта на вземането на сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1052/2011 год. по описа на П. районен съд, приемайки, че договорът за кредит, сключен между страните по делото, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение е недействителен – нищожен на осн. чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, като привиден.

Апелативен съд Б. , приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е от приложените към делото доказателства, че на 14.02.2005 год. между „Б" Е. от една страна и П.Д.К. от друга е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който въззивникът ищец е предоставил на въззиваемия ответник ипотечен кредит в размер на 80000 евро, за покупка на 1/3 ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Н., местността „Инджекьойско блато", парц. №068002. Като втори кредитополучател в договора е вписана В.А.К. Не се спори, че кредитът е отпуснат за закупуване от въззиваемия ответник на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Н., м."Инджикьойско блато". Договорът за покупко-продажба е обективиран в нот. акт №90, т.І, рег. №885, д. №279 от 15.02.2005 год. на нотариус С. А. , действащ под №208 по описа на НК, приложен към кредитното досие, прието като доказателство по делото, съгласно който, А.Я.К. и З.Г.К. , в качеството си на продавачи са продали на въззиваемия ответник П. К. 1/3 ид. част от нива с площ от 22509 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на гр. Н., м."Инджикьойско блато", съставляваща имот №068002, с посочени в нот. акт граници за сумата 80000 евро. В акта изрично е уговорено, че изплащането на цената ще се извърши чрез отпуснат на купувача кредит от „Б". За обезпечаване връщането на кредита, между страните е учредена договорна ипотека, с нот. акт №155, т.ІІ, рег. №1036, д. №340 от 22 февруари 2005 год. на нотариус С. А. , действащ под №208 по описа на НК. С договора за кредит е уговорено, издължаването на кредита да се извърши в срок от 180 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, с гратисен период за главницата – 12 месеца, също от датата на усвояването на кредита. Пред първоинстанционният е било направено възражение от страна на въззиваемия ищец, че уговорения кредит не е усвоен от него, но видно от заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните СИЕ, кредитът е усвоен на дата 02.03.2005 година. Страните са подписали допълнително споразумение към договора за кредит на 04.11.2009 год., с което са уговорили изменение на условията за погасяването му.

Няма спор, че кредитът е погасяван редовно от страна на кредитополучателя(без значение е в случая, дали лично или чрез трето лице са правени погасителните вноски) известен период след отпускането му. Видно от заключението на СИЕ, за погасяване на кредита са внесени от въззиваемия ответник 32022.17 лв., като последната погасителна вноска е с дата 17.08.2010 година. Експертизата е установила, че към дата 02.12.2011 год., непогасените задълженията на ответника по договора за кредит, към въззивника „Б" Е. са съответно в размер на 65965 евро – главница, 14390.88 евро – договорна лихва за периода от 14.03.2010 год. и до 10.11.2011 год.,6725.79 евро – санкционираща лихва за забава, за периода от 08.11.2010 год. до 10.11.2011 год. Със сключения договор за кредит и по-конкретно т.VІ, т.18.3, б.в страните са се съгласили при допусната забава в плащанията на договорените погасителни вноски по главницата и/или лихви над 90 дни, превръщането на целия остатък по кредита, в предсрочно изискуем. Поради допусната забава на дължимите вноски поведе от 90 дни, остатъкът по кредита е бил превърнат автоматично в предсрочно изискуем.

Видно от приложеното ч.гр.д №1052/2011 год. по описа на П. районен съд, въззивникът ищец е подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемия ответник за сумата 87081.67 евро, представляваща 65965 евро –главница, 14390.88 евро лихва за периода от 14.03.2010 г. до 10.11.2011 год. и сумата 6725.79 евро -санкционираща лихва за периода от 08.11.2010 год. до 10.11.2011 год. Заповед № 797 от 02.12.2011 год. за изпълнение е издадена на въззивника ищец „Б" Е. за всички претендирани суми, като са присъдени и направените в производството разноски. Видно от отразяването върху заповед №797/02.12.2011 год., на „Б" Е. е издаден изпълнителен лист за всички суми по заповедта. Не се спори, че въз основа на изп.лист е образувано изп.д. №475/2012 год. по описа на ЧСИ д-р Р. , с рег. №706 на КЧСИ.

Още в отговора на исковата молба въззиваемият ответник е оспорил предявения иск, като е навел множество възражения за нищожност на договора за кредит, сключен между страните, позовавайки се на чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл. първо, второ, трето, четвърто и пето от ЗЗД. Подробно в отговора е изразено по всяко наведено възражение за нищожност.

Апелативен съд Б. намира, че следва да се произнесе по тези възражения, при разглеждане и произнасяне по въззивната жалба.

По въззивната жалба: Основателно е направеното във въззивната жалба възражение за неправилност на първоинстанционното решение.

Действително с отговора на исковата молба са направени множество възражения по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Първото възражение, което е направено е за симулативност на договора за кредит, сключен между страните, което е основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД. Съображенията на въззиваемият ищец за твърдяната от него симулативност на договора за кредит, са свързани с договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №90 от 15.02.2005 год. на нотариус Ст. А. , за който договор е изготвено от продавачите на имота „. писмо", с нотариална заверка на подписите, извършена при нотариус В. Д. 65 от делото), в което е посочено, че изразената воля по нот.акт за продажба №8, т.ІІІ, н.д. №501/2005 год. на Служба по вписванията- Н. , няма прехвърлитилен ефект.

Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Няма спор, че само договор, който не прикрива никаква друга сделка(абсолютна симулация) е нищожен. Въпросът свързан с установяване нищожност на симулативен договор, както и дали същия прикрива друга сделка е предмет на иск с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД. За неговото предявяване ще е налице правен интерес за съответната страна, само ако тя претендира някакви други права по прикритата сделка. За пълното разкриване на симулацията е необходимо представянето на обратно писмо/контра летр/, което да разкрива съдържанието на прикрития договор и едновременно с това да съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор. При липсата на обратно писмо е недопустимо разкриването на симулацията със свидетелски показания. Изключение от забраната предвидена в чл.164, ал.1, т.2 от ГПК допуска разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК. Необходимо условие обаче за допускане на свидетелски показания за разкриване на симулацията е представяне на така нареченото начало на писмено доказателство, т.е представяне на документ изхождащ от противната страна по сделката(договора за кредит) или удостоверява нейно изявление пред държавен орган, от което може да се направи извод за вероятност на симулацията. В настоящото производство не е представено обратно писмо изходящо от ищеца по делото, нито начало на писмено доказателство, поради което в нарушение на процесуалния закон са допуснати и разпитани свидетели във връзка с възраженията за симулативност на договора за кредит и въз основа единствено на гласните доказателства е прието, че сключения договор за кредит, като привиден е нищожен на осн. чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба, въззиваемият ответник не е предявил такъв насрещен иск или инцидентен установителен иск, с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД. Производството по чл.422 ГПК е специално производство и ответникът в това производство за да защити правата си разполага с възможността не само да прави възражения, но и да предявява насрещен иск по чл.2011 ГПК и инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК. В този смисъл е и т.11.б от ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Доказването на симулацията е необходимо да се проведе пълно и главно и е в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна. Представеното удостоверение, издадено от нотариус Д. л.65 от делото), установява създаването на обратно писмо, което се отнася единствено и само за осъществената между въззиваемия ищец и трети лица сделка - продажба на недвижим имот, но не и за сключения между страните в настоящото производство договор за кредит. Следва да се посочи, че вътрешните отношения между кредитополучателя и продавачите по финансираната с отпуснатия кредит покупко-продажба, обективирана в нот. акт №90/2005 год., не обвързват въззивника ищец в процеса, в качеството му на кредитодател по договора за банков кредит. Въззивникът ищец има качеството на трето лице, на което уговорката за симулативност на продажбата не може да бъде противопоставена. Следва да се посочи, че евентуалната нищожност на договора за покупко-продажба по нот. акт №90/2005 година не води до нищожност на това основание, нито на договора за кредит, нито учредената договорна ипотека върху същия недвижим имот. В отговора на исковата молба няма наведени дори твърдения за съставяне на обратно писмо от страна на въззивникът ищец, в качеството му на страна по договора за кредит.

Все във връзка с изложеното, АС Б. не споделя приетото от първоинстанционният съд, че продавачите по нот. акт №90/2005 год. сем. Кузманови имат качеството на участници по сделката( договора за кредит), тъй като са крайни получатели на отпуснатата с кредита сума от 80000 евро. Вярно е, че съгласно чл.4 от договора между страните по делото е постигната уговорка, че кредитът ще бъде усвоен еднократно, като средствата се превеждат безкасово по сметка на продавача, но страни по договора за кредит са единствено кредитодателят и кредитополучателят.

Апелативен съд Б. споделя останалите изводи, направени от Бургаски окръжен съд по отношение неоснователността на останалите направени с отговора на исковата молба възражения от процесуалния представител на въззиваемия ответник по отношение на договора за кредит. Апелативен съд Б. намира, че договорът за кредит не нарушава добрите нрави и принципа на справедливостта. Съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, а чл.9 от ЗЗД дава свобода на страните, сами да определят съдържанието на договора, като единственото ограничение е те да не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Следва да се отбележи, че добрите нрави като морални норми нямат правно действие, но по силата на чл.26, ал.1 от ЗЗД , на добрите нрави се придава правно значение, като нарушението им е изравнено по правни последици, с нарушението на закона. Законът не дефинира какво точно е съдържанието на „добрите нрави", но с оглед приравняване на последиците от нарушаването им с правните последици от нарушението на закона, следва това понятие да се включат само правила и норми, които защитават принципи и права, общи за всички правни субекти, от което следва, че зачитането им ще е в интерес на обществото като цяло, а не само в интерес на някоя от договорящите страни. В тази връзка е необходимо да се посочи, че е неоснователно възражението за несъответствие на размера на отпуснатия кредит, с данъчната оценка на имота, за закупуването на който е отпуснат кредита. Видно от приложеното кредитно досие от л.127 до л.131 на имот е направена пазарна оценка, като 1/3 от нея, отнасяща се до ид.част от имота по договора за продажба, закупена от въззиваемия ищец е напълно съпоставима с размера на отпуснатия кредит.

Неоснователни са и възраженията за нищожност на договора за кредит, поради отпускането му в нарушение от страна на въззивника ищец „Б" Е. , на вътрешните й правила и посочените текстове от Закон за банките. По делото не са представени доказателства, от които да бъде направен такъв извод, че в процеса на преддоговорните отношения на въззиваемия ответник, в качеството му на кредитополучател и страна по договор за кредит е отказано предоставяне на информация. Подписването на договора за кредит от страна на въззиваемия ищец означава, че страните по договора за кредит са постигнали съгласие за условията на кредита, обективирано в самия договор за кредит. От друга страна, ако е допуснато нарушение на вътрешните правила и на разпоредбите на Закон за банките, съответната банкова институция ще разполага с възможността да ангажира и реализира личната отговорност на съответния банков служител, но по никакъв начин, такова нарушение би рефлектирало върху валидността на сключения договор за кредит.

Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за кредит поради липса на предмет, невъзможен предмет, липса на основание и липса на съгласие- чл. 26, ал.2, предл. 1, предл.2, предл. 3 и предл.4 от ЗЗД. По отношение на тези възражения следва да се посочи, че също са неоснователни, тъй като договорът за кредит е сключен в писмена форма, няма направени възражения и съответно ангажирани доказателства, че договорът не носи неговия подпис. Договорът за кредит е частен диспозитивен документ и като такъв може да бъде оспорван само като неавтентичен, но в отговора на исковата молба не са наведени такива възражения, напротив, въззиваемият ответник изрично заявява, че лично го е подписал. Що се отнася до твърдяната липса на индивидуализация на имот, следва да се посочи, че в договора за кредит, имотът е достатъчно индивидуализиран, с посочване на номера по земеразделителния план. Такава индивидуализация на имота се съдържа и в нот.акт за учредяване на договорна ипотека.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те се различават от изводите на първоинстанционния съд, поради което, като неправилно и незаконосъобразно решението на БОС, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск.

Въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.

Направени са искания за присъждане на съдебни разноски по делото и от двете страни в процеса, като искането на въззивното дружество следва да бъде уважено, с оглед основателността на въззивната жалба, а искането на въззиваемия ответник като неоснователно, да бъде оставено без уважение. Видно от представения списък на разноските и разходни документи от въззивника „Б" Е. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 5559.51 лева, направени пред настоящата инстанция и 6009.51 лв. пред първоинстанционния съд или общо 11569.02 лв.

Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд и на осн. чл.271, ал.1 ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №70/15.03.2011 год., постановено по гр.д. №1128/2010 год. по описа на Бургаски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.К. от гр. П., ул.". №*, с ЕГН-*, че същият дължи на „Б"Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М" №*, представлявано от А.И.Н. и Д.Н.Н. , чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес в град С., ул.". №*, ет.*, сумата 87081.67/осемдесет и седем хиляди осемдесет и едно евро и шестдесет и седем евроцента/, от която 65965/шестдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и пет евро/ главница, 14390.88/четиринадесет хиляди триста и деветдесет евро и осемдесет и осем евроцента/ договорна лихва за периода от 14.03.2010 год. до 10.11.2011 год. 6725.79/шест хиляди седемстотин двадесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента/ санкционираща лихва за забава за периода от 08.11.2010 год. до 10.11.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2011 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Бургаски районен съд до нейното окончателно изплащане, които суми са дължими по сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от 14.02.2005 год. и допълнително споразумение към него от 04.11.2009 год.

ОСЪЖДА П.Д.К. от гр. П., ул.". №*, с ЕГН-* да заплати на „Б"Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М" №*, представлявано от А.И.Н. и Д.Н.Н. , чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град С., ул.". №1, ет.6, сумата 11569.02/единадесет хиляди петстотин шестдесет и девет лв. и две ст./, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.