Р Е Ш Е Н И Е

№ 507

гр. Пловдив, 28.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, III състав, в открито заседание на 30.04.2013 година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ГАДЖЕВ

ЕМИЛ МИТЕВ

При секретар З.С като разгледа докладваното от А.Г търговско дело № 333 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 152 от 05.12.2013 г., постановено от Пазарджишки окръжен съд по търг. д. № 85/2013 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „У.” ЕАД-гр. София иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците „М.” ООД-гр. Велинград, Т.Г.П. и М.Т.П. солидарно, че съществува вземане на „У.” Е. солидарно от съдлъжниците „М.” ООД, Т.Г.П. и М.Т.П. в размер на 55 767.85 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 15.02.2013 г. до окончателното и издължаване и направените съдебни разноски за ДТ в размер на 2 181.44 лева и адв. Х. в размер на 1 848.86 по запис на заповед № 100300/20.11.2007 г. и по заповед № 62/21.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 165/2013 г. по описа на В. районен съд и е осъдил „У.” Е. да заплати на „М.” ООД, Т.Г.П. и М.Т.П. сумата 7 500 лева разноски по делото.

Жалбоподателят „У.”Е. прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, което е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения-съдът е приел и кредитирал писмени доказателства, срокът за представянето на които е бил преклудиран.

Неправилен е бил и извода на съда, че е изтекла погасителната давност за предявяване на записа на заповед, както и датата, на която договорът за лизинг е бил развален. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

С писмения си отговор въззиваемите изразяват становище, че решението е правилно и молят да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, преценявайки доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

П.Пя окръжен съд е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „У.” Е. е твърдял в исковата си молба, че на 30.11.2007 г. „М.” ООД В. е издало запис на заповед № 100300/5.96/2007 г., по силата на който се е задължил безусловно, неотменимо, без протест да заплати при предявяване на „У.” Е. или на негова заповед сумата 55 767.85 евро, който на същата дата е авалиран при същите условия от авалистите Т.Г.П. и М.Т.П.. И. е, че записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя на 20.02.2012 г., а на авалистите на 05.03.2012 г., но плащане не е постъпило. Поради това на 19.02.2013 г. е подал заявление по чл. 417 от ГПК и с решение по ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на РС В. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е осъдил „М.” ООД, Т.Г.П. и М.Т.П. солидарно да заплатят на „У.” Е. сумата 55 767.85 евро, ведно със законната лихва от 15.02.2013 г. до окончателното й изплащане, държавна такса в размер на 2 181.44 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 848.86 лева. Длъжниците са направили възражение по чл. 414 от ГПК и затова ищецът е предявил иска по чл. 422 от ГПК, с който моли съда да признае по отношение на длъжниците съществуването на задължението по заповедта за незабавно изпълнение и по изпълнителния лист.

Изтъкнал е още, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението на сключен между „У.” Е. и „М.” ООД договор за финансов лизинг № 100300/5.96/20.11.2007 г., по който солидарни длъжници са Т.Г.П. и М.Т.П., но поради неизпълнение е бил развален едностранно на 01.06.2010 г. от страна на лизингодателя.

Ответниците са оспорили иска с подадените от тях писмени отговори, като твърдят, че вземането не е изискуемо, погасено е по давност, а договорът за лизинг е развален, като предмета на договора за лизинг е върнат с приемо-предавателен протокол от 14.09.2011 г.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е изразил становище по възраженията на ответниците, дадени с писмените им отговори.

Ответниците са подали допълнителни писмени отговори, с които са взели становище по допълнителната искова молба.

Няма спор по делото, че на 20.11.2007 г. между „У.” Е. и „М.” ООД В. е бил сключен договор за финансов лизинг №100300/5/96/2007 за закупуване асфалтополагаща машина В. , по който наред с лизингополучателя солидарни с него длъжници са Т.Г.П. и М.Т.П. за заплащане на лизинговите вноски общо в размер на 55 767.85 евро по изготвен погасителе план. Няма спор и по факта, че процесния запис на заповед е издаден от лизингополучателя като гаранция и обезпечение на договора за финансов лизинг, авалиран от солидарните длъжници по него.

Въз основа на записа на заповед със заявление от 19.02.2013 г. ищецът е инициирал провеждането на заповедно производство, в което по образуваното ч.гр.д. № 165/2013 г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 62/21.02.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 55 767.85 евро, държавна такса, в размер на 2 181.44 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 848.86 лева. По повод подадени от длъжниците възражения е образувано и настоящото производство по чл. 422 от ГПК.

Процесният запис на заповед отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 535 от ТЗ и е породил менителничен ефект.

Макар като едностранна абстрактна сделка записът на заповед да е самостоятелно основание за плащане, когато той изпълнява гаранционна и обезпечителна функция, следва да се иследва изпълнението и на каузалната сделка, чието изпълнение обезпечава. Това е така, защото ако издателят и/или авалистите са изпълнили задълженията си по каузалната сделка е осъществен и предмета по абстрактната сделка. Евентуалното изпълнение на последната би довело до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на издаването на записа на заповед.

Във връзка с това релевантен за спора е моментът на разваляне на договора за финансов лизинг.

Според ищеца договорът за финансов лизинг е развален, считано от 05.06.2010 г., когато са връчени нотариални покани на лизингополучателя е на солидарните длъжници.

Според ответниците договорът е развален с получаването на нот. Покани на дата 12.11.2008 г., в които е даден тридневен срок за изпълнение на задължението им да платят дължимата към този момент сума от 27 014.4 лева, т.е. считано от 15.11.208 г. Връчването на нотариалните покани на ответниците е удостоверено от нотариус Г. Х. , видно от удостоверение № 10/21.11.2013 г. Поради това настоящият състав приема, че договорът за финансов лизинг е развален на 15.11.2008 г. и доколкото развалянето има действие за в бъдеще, след тази дата ответниците не дължат изпълнение.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изслушана от първоинстанционният съд, е установено, че лизингополучателят е внесъл на 28.11.2007 г. встъпителна вноска в размер на 40 985.99 лева, на 30.01.2008 г. – 2 846.45 лева и на 11.03.2008 г. – 2 846.45 лева. Поради прекратяване действието на договора от 15.11.2008 г. ответниците дължат само посочената в нотариалното покана сума от 27 014.42 лева-значително по-малка от внесената.

Възражението на ответниците за погасяване на задължението, произтича от записа на заповед, поради изтекла погасителна давност, е основателно.

Съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата се погасяват срещу платеца в тригодишен срок от падежа.

Записът на заповед е предявен за плащане с нот. покана, връчена на 11.11.2008 г., от която дата започва да тече погасителната давност и тригодишния давностен срок е изтекъл на 12.11.2011 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е основал изводите на писмени доказателства, приети на първото по делото заседание, след като възможността да бъдат предствени е била преклудирана.

С изменението на ГПК /д.в.бр.100 от 2010 г./ се дава възможност на страните да сочат нови доказателства и след първото по делото заседание, което се налага във връзка с изготвения от съда доклад, разпределящ доказателствената тежест между страните и в който съдът указва кои твърдения, факти и обстоятелства не са подкрепени с доказателства и напътства страните да посочат такива.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав възприема мотивите на първоинстанционният съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

С оглед на този изход на делото, в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лева, за които в договора за правна защита и съдейстие се съдържа разписка за плащане в брой.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/05.12.2013 г., постановено по т.д. № 85/2013 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА „У.” Е. , ЕИК **********, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х.” № 15, ет.* да заплати на „М.” ООД, ЕИК **********, гр. В., ул. „З.” № 1, Т.Г.П., ЕГН **********, гр. В., ул. „Р.” № 8 и М.Т.П., ЕГН **********, гр. В., ул. „Р.” № 8 сумата 7 500 лева-адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението, че е изготвено пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.