Р Е Ш Е Н И Е

№ 506

гр. Пловдив, 28.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, III състав, в открито заседание на 05.02.2014 година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ГАДЖЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретар З. С-. като разгледа докладваното от А.Г

търговско дело № 3 по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид: Производството по делото е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 507/05.11.2013 г., постановено по т.д. № 877/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което „П.” ЕООД- Пловдив е осъдено да заплати на „Б.” Е. /в несъстоятелност/ сумата от 77 472 лева с ДДС, в едно със законната лихва, начиная от 18.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима и неплатена цена на продадени стоки-бетон по договор за търговска продажба, обективиран във фактура № 2063/27.02.2010 г., в едно с обещание за забавено плащане на главницата в размер на 13 785. 99 лева за периода от датата на издаване на фактурата до предявяване на иска, както и сумата от 6 800 лева- разноски по делото. Жалбоподателят „П.” Е. чрез процесуалния си представител адв. С-. прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, в разрез с правилата на чл.154,ал.1 от ГПК. При доказателствена тежест на ищеца, той не бил направил главно доказване на твърдението си, че между страните е съществувала облигационна връзка-договор за търговска продажба на бетон, а самата фактура не е била подписана от представител на ответника. Неправилно било позоваването от съда на чл.301 от ТЗ, тъй като, за да се приеме, че търговецът купувач е потвърдил действията на трети лица по приемането на стоката, е необходимо той да е узнал факта на приемането и да не се е противопоставил веднага след узнаването. Такива доказателства по делото не са били ангажирани. Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 190 от ГПК, приемайки за доказани фактите, за които ответникът не е представил доказателства, доколкото такива доказателства не съществуват при него съдът, не е бил обсъдил целия доказателствен материал и поради това е постановил необосновано решение. Поради неоснователност на главния иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, а предаваните искове-отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор, но в съдебно заседание чрез синдика изразява становище,че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, преценявайки доказателствата по делото,становищата и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

П.П окръжен съд са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.” Е. /н/ е твърдял в исковата молба, че е доставял на ответника „ П 27” Е. бетон за изпълняваното последния строиелство на обект на ул. „И.” № 33 – Пловдив, за което са били издадени две фактури - № 2082/08.02.2010 г. и № 2083/27.02.2010 г. По първата ответникът е бил извършил плащане, а по втората на стойност 77 472 левае отказал пащането. Изтъкнал е, че стоката и по втората фактура е била доствена на строителния обект, за който са били съставени експедиционни бележки. За това претендира ответникът да бъде осъден да заплати главницата по фактура, ведно със законната лихва от предявяване на иска-18.11.2011 г. в размер на 13 785.99 лв. Претендира и разноски.

Ответникът е направил възражение, че упълномощаването на адвокат Д. от синдика Г. Г. е извън дадените му от съда пълномощия и е нередовно.

Това възражение е неоснователно.

В определението, съдът по несъстоятелността, е разрешил на синдика Г. да упълномощава адвокати за процесуално представителство, както за висящи, така и за бъдещи дела.

По съществото на спора е изразил становище, че не дължи исковата сума, тъй като не е заявявал доставянето на бетон от ищеца, извън фактурирания по фактура № 2082/08.02.2010 г., не е получавал такъв, а експедиционните бележки неса били подписани от негов представител, като ги е оспорил.

По делото няма спор, че между страните е сключен неформален договор за търговска продажба, по силата на който ищецът е доставял бетон на ответника за нуждите на строителството на сграда УПИ *

965, кв. 149-нов по плана на ЦГЧ-град Пловдив, ул. „И.” № 331 което строителство е било изпълнявано от последния. За доставеното количество бетън са били издадени две фактури 2082/08.02.2010 г. и № 2083/ 27.02.2010 г. Не е спорен факта, че бетонът, предмет на първата фактура е доставен и получен от купувача, както и че той е заплатил стойността му. Във връзка с оспорване доставката на бетон по втората фактура и удостоверяващите този факт оспорени експедиционни бележки, първоинстанционният съд е задължил ответника да предостави трудовите договори на лицата, работели на процесния строеж, по повод на което управителят на ответноно дружество – В. И. е била изслушана в съдебно заседание на 26.11.2012 г., на което тя е заявила, че не е имало сключени трудови договори с наетите работници, тъй като са били бригади от Кърджали, Д. и Смолян и с тях се е разплащала на ръка – в брой, за което не са били вземани счетоводни операции. Също така е обяснила, че си спомня само някои от имената на работниците, но не на всички. По повод представения бетонов дневник е обяснила, че в него са отразени всички доставки на бетон, както от ищеца така и от останалите двама доставчици – „Р.” и „В.”.

П. по отношение на тези обстоятелства първоинстанционния съд е приел, че управителят на ответника е дал уклончиви и неясни отговори, тъй като по отношение на работниците възпрепятства установявне на имената им от една страна чрез непредставяне на трудовите им договори и от друга-автентичността на положените върху експедиционните бележки подписи за получател. А по отношение на количеството бетон има драстично разминаване между казаното от нея, че в бетоновите дневници е отразено цялото количество доставен и вложен в строежа бетон 1351.5 куб.м. според бетонната книга/ и /5417 куб. м. с. проектно сметната документация/. Изводът, който се налага е, че, или управителя на ответника не казва истината, или, че съществуват и други бетонови дневници, които не са били представени. И в двата случая приложими са хипотезите на чл. 176, ал. 3 от ГПК или 161 от ГПК, които водят до едни и същи послезици за страната.

При така установените факти и обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел предявените искове за доказани и основателни и ги е уважил.

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав възприема мотивите на окръжния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/05.11.2013 г., постановено по т.д. № 877/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението, че е изготвено, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.