Р E Ш Е Н И Е

№ 511

гр. Пловдив, 04.08. 2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

СНЕЖИНА КОЛЕВА

при участието на съдебния секретар А. С. и в присъствието на прокурора С. Г. , като разгледа докладваното от съдията-докладчик С.К. в.ч.н.д. № 197 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44 ал.13 вр. с ал.12 от ЗЕЕЗА.

Образувано по жалба от защитника на Л.А.Б. срещу Решение на Окръжен съд гр. П. № 130/19.09.2012г. по ЧНД № 410/2012г., с което е приета за изпълнение присъда № 5 на първоинстанционния съд за тежки престъпления в гр. Т., И. от 27.06.2011г. по дело № 7382/2005г. от общия регистър - съдия предварително следствие и прокурорска преписка № 8422/2005г. от общ регистър на прокуратурата. Намерено е, че съответстващото престъпление съгласно българското законодателство е по чл. 159а ал.2 т.2 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК и на българския гражданин Б. е наложено наказание, намалено съгласно чл. 457 ал.4 НПК на десет години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е времето, през което Б. е бил задържан с мярката за неотклонение „З“ във връзка с ЕЗА периода от 30.10.2008 до 30.12.2008 г., а също и в периода от 29.04.2010 г., когато е екстрадиран в Република И. до влизане на решението в сила.

С предявената от страната чрез защитника й жалба, се оспорва законосъобразността на първоинстанционното решение и се иска същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предложението на Окръжна прокуратура – Пазарджик за привеждане в изпълнение на присъдата на съда в гр. Т..

В съдебно заседание по настоящото производство упълномощеният защитник на лицето поддържа подадената жалба и направеното с нея искане. Като основание за такова разрешение се изтъква възможността да се наруши принципа ne bis in idem, поради обстоятелството че решението на съда в И. и присъда по нохд № 2319/08 на Районен съд гр. П. касаят едни и същи деяния. Алтернативно се предлага, ако съдът стигне до извод за допустимост на приемането за изпълнение на присъдата от гр. Т., то правната квалификация съгласно българския закон следва да е по чл. 155 ал.3 от НК, като се съобрази нормата и на чл. 2 ал.2 от НК и се приложи по – благоприятния закон .

Осъденият Л. Б. не се явява лично в съдебно заседание.

Представителят на А. прокуратура – Пловдив заявява, че първоинстанционния акт е необоснован, при което настоящата апелативна инстанция следва да го отмени и приеме за изпълнение решението на съда в И. , като посочи, че съответстващо престъпление на това, за което е осъден Б. в Република И. е по чл. 155, ал.5, т.3 от НК на Р.Б.

Апелативен съд – Пловдив след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира следното:

С решение № 178/24.10.20012г. по ВЧНД 422/2012 Апелативен съд гр. П. е отменил първоинстанционния съдебен акт и отказал да приеме за изпълнение чуждестранната присъда, намирайки за основателни аналогични на изложените и по – горе доводи, поддържани от самото начало на производството .

С Решение № 212/15.07.2013 г. по НД № 568/2013 г. ВКС на Р.Б е възобновил производството по ВЧНД № 422/2012 г. отменил е постановеното по него Решение № 178/24.10.2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане.

С Решение по ЧНД № 307/2013 г. Апелативен съд – Пловдив е потвърдил Решение № 130/19.09.2012 г. по ЧНД № 410/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е приета за изпълнение присъда № 5.

С Решение № 153/21.05.2014 г. по КД № 506/2014 г. ВКС на Р.Б е възобновил производството по ВЧНД № 307/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, отменил е Решение № 185/29.10.2013 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е образувано настоящото производство .

Неоснователна е тезата на страната, че при допускане изпълнение на присъдата на съда в гр. Т. ще се наруши принципа ne bis in idem. Тук следва да се отчита характера и естеството на настоящото производство – такова, чрез което се разрешава единствено въпроса за изпълнението на присъда на чуждестранен съд, до която се е стигнало именно в резултат на искане за предаване на лицето от този съд чрез ЕЗА. Това производство е уредено в ЗЕЕЗА със съответни препратки към чл.457 ал.2-5 НПК, но мястото на уредбата му не означава, че допълнително следва да се изследват обстоятелствата от кръга визираните в чл. 39 т.2 или чл. 40 ал.1 т.3 от ЗЕЕЗА. Нещо повече, обсъждането на тези критерии е осъществено и наличието на основания съгласно тях е отхвърлено, в протеклото пред ОС Пазарджик производство по ЧНД № 804/2008г. по изпълнение на ЕЗА, издадена от И. , където са били правени възражения за идентичност на описаните в ЕЗА престъпления и тези, предмет на повдигнато срещу Б. обвинение в Р. България .

От друга страна, от съдържанието на актовете на С. в Т. – от 14.10.2010г. , а и от 27.06.2011г., е видно, че възраженията за идентичност на фактите, предмет на производствата в И. и България /на РС Пазарджик под № 2319/2008г./, са били обсъждани и с първото решение от 14.10.2010, поради наличието им, е било прекратено наказателното производство, водено в И. срещу Б. за престъпления с пострадали Д. Д. и М. С. и частично само за престъпление по чл. 601 НК, извършено февруари 2005г., с пострадал Г.Н.. От мотивите на присъдата от 27.06.2011г. се констатира, че Съдът е възприел, че с оглед същото осъждане на Б. по нохд на РС Пазарджик, обвиненията за търговия с лица /трафик/ по чл. 601 НК с пострадал Д.Т. срещу него следва да отпаднат. При което, предмет на осъждането са останали деяния на подсъдимия по чл. 600 НК и чл. 3 от Закон 75/58 във вреда на Д.Т. от февруари 2004г. до април 2005г. и във вреда на Г.Н. от февруари 2005 до септември 2005г.

Аргументи в подкрепа на тезата, че доводите относно забраната „bis in idem“ са в обхвата на производството при разглеждане на ЕЗА /а респективно в т.нар. “главни производства“ по същността на обвиненията/ може да се извлече и от практиката на ЕСПЧ - решение С-261/09, което е с предмет преюдициално запитване именно относно изпълнение на ЕЗА в случаите на налични абсолютни основания за отказ по чл. 3 т. 2 от Р. решение /чл. 39 т.2 ЗЗЕЗА/. А в цитираните от страната решения на ЕС по дела № С 367/05, № с 436/04 и № С 288/05 се разглежда въпроса какво представлява понятието „същите деяния“ .

С внесеното в Окръжен съд Пазарджик от Окръжна прокуратура предложение по чл. 44 ал.11 и 13 ЗЕЕЗА е инициирано производство за привеждане в изпълнение на Присъдата на съда в гр. Т. от 27.06.2011 г., с която Л. Б. е признат за виновен и осъден за :

- експлоатация на проституция по чл. 3 от Закон 75/58 с пострадали лица Д.Т. и Г.Н.;

- за свеждане до робско подчинение по чл. 600 НК на същите две пострадали лица.

За извършените престъпления Б. е осъден с базова присъда за чл. 600 от НК с пострадала Д.Т. на 10 години лишаване от свобода, увеличена с 6 месеца лишаване от свобода във връзка с престъплението по чл. 3 на Закон 75/58, извършено във вреда на Д.Т.; увеличена с 3 години лишаване от свобода във връзка с престъпление по чл. 600 от НК, извършено във вреда на Г.Н.; увеличена с 6 месеца лишаване от свобода във връзка с престъпление по чл. 3 на Закон 75/58, извършено във вреда на Г.Н., или общо 14 години лишаване от свобода.

Присъдата е влязла в сила на 11.11.2011г.

Най-значимите фактически елементи, довели до осъждане за престъплението по чл. 600 НК са конкретизирани по следния начин: купуване на двете пострадали и довеждането им в И. с цел да бъдат насочени към проституция и да се извличат приходи; живеещи в общ дом с извършителите на престъплението; отнемане на паспортите им, така че да се направи трудно бягството; систематическо заплашване, вкл. със смърт, побои и изнасилване; поставяне на пострадалите под непрекъснат контрол докато проституират; забрани да излизат по светло да се задържат повече от четвърт час с клиентите с цел избягване възможности да завържат познанства с външни лица и следователно да намерят сила, за да се опитат да избягат или да окажат неподчинение; подлагане на тежки работни смени; лишаване от печалбите им, които са изсипвани в ръцете на Б. и неговите съучастници, при което същите две лица са превърнати в инструменти за печелене на пари, респективно третирани като стока. Италианският съд е приел още, че момичетата са считани за инструменти за печелене на пари още преди да заминат от България; биват продавани и купувани като добитък, третирани и опитомявани като животни, като са цитирани прихванатите телефонни разговори на извършителите. При което е прието, че върху пострадалите са упражнявани пълномощия, съответстващи от тези на правото на собственост, на свеждане и поддържане на споменатите лица в състояние на непрекъснато подчинение – произхождащо било от ситуацията на физическа слабост или от ситуация на нужда, или от използване на насилие и заплахи, принуждавайки такива лица да правят сексуални изпълнения, или във всеки случай изпълнения, които съдържат експлоатация, с което е намерено, че са изпълнени изискванията на чл. 600 НК /свеждане и задържане в състояние на непрекъснато подчинение чрез насилие, заплаха, използване на физическа и психическа слабост, ситуация на нужда, когато деянието е насочено към експлоатация на проституция/.

Относно престъплението по чл. 3 от Закона 75/58 /санкциониращ подпомагането или експлоатирането на проституцията на друго лице/ фактите се съдържат и в илюстрираното по – горе.

При тези обстоятелства, кореспондиращ на престъплението по чл. 3 75/58 в Р. България би бил състава по чл. 159в от НК /за използване на лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия… или за да бъде държано в принудително подчинение, независимо от съгласието му/, т.к. очевидно е експлоатирането от Б. на осъществяваната проституция от Т. и Н. и държането им в принудително подчинение, като и двете са лица, пострадали от трафик.

Що се отнася до престъплението по чл. 600 от НК на Р. И. , е видно, че с него е криминализирано поведение на държане в робство на пострадалите лица, насочено към експлоатация на проституцията.

От по- горе описаните факти въз основа на които е издадена присъдата, като съответстваща наказателно-правни норми би могла да се прецени тази на чл. 159а ал.2 т.2 и 4 във вр. с ал.1 от НК, заради: приемането и осъществяването на контрол над двете пострадали в И. от Б. с цел да се използват за развратни действия и държане в принудително подчинение, осъществявано чрез използване на принуда, а и използване на състояние на зависимост. Този състав на престъпление се намира за приложим, т.к. чрез него се обема контрола, който Б. сам и чрез другиго е осъществявал върху пострадалите, използваната принуда при описаните начини на психическо и физическо малтретиране, както и поставянето на лицата в положение на пълно подчинение и зависимост от Б. , с което и на практика посочените в закона цели са реализирани. Налице са две самостоятелно осъществени престъпления по чл. 159а ал.2 т.2 и 4 във вр. с ал.1 от НК както срещу Т. и така и срещу Н. , като приложение на нормата на чл. 26 от НК би могла да се стори, поради забраната на ал.6 от същия член.

Описаната деятелност не би могла да намери правен аналог в склоняването към проституция, по чл. 155 ал.1 НК, респективно при съответни квалифициращи обстоятелства по ал.5 т.3 във вр. с ал.3, т.к. и Т. и Н. изначално са осъществявали дейност по проституция, без тя да е във връзка с поведението на Б. От друга страна, при склоняването към проституция с користна цел, липсва именно тази трайна експлоатационна цел, която е при трафика, както и другата налична цел –държането в принудително подчинение, която е още по-широка и обхваща и първата цел.

Евентуални аргументи, че т.к. на деятелността, осъществена от Б. в И. , тук е дадена правна характеристика като трафик на хора и по този начин би се нарушила отново забраната да се осъжда едно лице два пъти за едно и също, не са споделими. Видно е, че престъплението, за което е осъден Б. по чл. 600 НК е без идентичен правен аналог в българския НК, при което приложимата най- близка българска норма по чл. 159а ал.2 т. 2, 4 вр. с ал.1 НК ще се яви съответстваща на реализирано престъпно поведение в чужбина, без обаче това да съставлява повторно осъждане за едно и също деяние. Не са налице предпоставки за обсъждане на приложението на чл. 2 ал.2 от НК, т.к. трайно установено от практиката, а и конкретно указано е по делото от ВКС на РБ, че изпълняващата българска държава следва да преценява своето законодателство към момента на приемане на чуждата присъда за изпълнение, без да изследва какъв е бил българския закон към момента на извършване на деянието и допълнително - дали не е бил по-благоприятен .

При което, осъждането на Б. за престъпления по чл. 600 НК и чл. 3 от Закон 75/58 във вреда на Д.Т. от февруари 2004г. до април 2005г. и във вреда на Г.Н. от февруари 2005 до септември 2005г. съответстват на 159а ал.2 т.2 и 4 във вр. с ал.1 от НК за първото и по чл. 159в от НК за второто престъпление, осъществени по отделно спрямо всяка от пострадалите .

И двете престъпления, съгласно българския НК, са наказуеми с лишаване от свобода с максимален срок до 10 години, до който размер е редуцирано наложеното в И. наказание общо в размер на 14 години .

При тези съображения, крайното разрешение на ОС Пазарджик, че присъдата на С. в Т. следва да се приеме за изпълнение са явява законосъобразно, вкл. и в частта на определеното по размер наказание лишаване от свобода. На корекция подлежи правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, на съответстващите престъпления, съгласно българското законодателство. Определеният от ОС Пазарджик режим на изтърпяване на наказанието е законосъобразен и промени в тази насока не следва да се осъществяват. Съдът правилно е конкретизирал първия период, който следва да се приспадне при изпълняване на наказанието : от 30.10.2008г. до 30.12.2008г. Що се отнася до втория посочен : от 29.04.2010г. до влизане на решението в сила – тук следва да се допълни, че на приспадане подлежи само времето, през което реално Б. е бил задържан именно във връзка с привеждане изпълнение на наказанието, постановено от С. в Т. , И.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд гр. П.,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение на Окръжен съд гр. П. № 130/19.09.2012г. по ЧНД № 410/2012г. В ЧАСТТА с което по приетата за изпълнение присъда № 5 на първоинстанционния съд за тежки престъпления в гр. Т., И. от 27.06.2011г. по дело № 7382/2005г. за съответстващо престъпление е определено по чл. 159а ал.2 т.2 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК , вместо което постановява:

И. от Л.А.Б. престъпления по чл. 600 НК и чл. 3 от Закон 75/58 на Република И. осъществени от февруари 2004г. до април 2005г. с пострадал Д.Т,. както и

извършените от същото лице престъпления по чл. 600 НК и чл. 3 от Закон 75/58 на Република И. , осъществени от февруари 2005 до септември 2005г. с пострадал Г.Н.

са СЪОТВЕТСТВАЩИ на чл. 159а ал.2 т.2 и 4 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 159в от НК на Р.Б, спрямо всяко едно от пострадалите лица.

ПРИСПАДАНЕТО на приетото за изтърпяване наказание лишаване от свобода за периода от 29.04.2010г. до влизане в сила на решение по настоящото производство, да се извърши относно ДЕЙСТВИТЕЛНО изтърпяното предварително задържане, респективно изтърпяно наказание.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.