Р Е Ш Е Н И Е

№ 59 11 август 2014 година град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение

На седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година

В открито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Н

ЧЛЕНОВЕ:Р.К

Н.С

Секретар Хр.Атанасова

като разгледа докладваното от Ем.Нашева

въззивно търговско дело № 170 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р.П.П. , в качеството му на управител на „Р" Е. , ЕИК ****, и И.Д.И., в качеството му на управител на „С" Е. , ЕИК ****, чрез адв. С. , против Решение № 10 от 07.04.2014 г., постановено по т.д. № 54/ 2013г по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е признато за установено по отношение на "И. . " ЕАД, ЕИК ****, че съществува вземане въз основа на Договор за финансов лизинг № 005170-001/10.03.2008 г. спрямо въззивниците, в условията на солидарност, в размер на 15 229.43 евро, представляващи част от задължение по запис на заповед от 10.03.2008 г., издаден в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане и за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение № 626/11.04.2013 г. и изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1152/2013 г. по описа на СлР. , ведно с разноските по заповедното производство в общ размер 1493.16 лв. Със същото решение, въззивниците са осъдени да заплатят и деловодни разноски в размер на 1960 лв.

Поддържат, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Поддържат още, че ищецът не е установил по несъмнен начин в производството по делото какъв е общият размер на цялото задължение по договора за лизинг, от който следва да се приспадне заплатеното от ответните дружества по лизинговия договор и установено с назначената ССЕ, стойността на върнатите лизингови вещи, за да се установи по елементарен начин съществува или не някакво задължение и неговият размер. Сочи се, че с „И. "ЕАД, първият въззивник е сключил на 10.03.2008 г. Договор за лизинг № 005170-001/10.03.2008 г. за закупуване на употребяван товарен автомобил „Р" за сумата от 29 399,28 евро и употребявано ремарке „Ф" за сумата от 15 338,76 евро или общо за 44 738,04 евро. Твърди се, че при подписване на договора е била внесена първоначална вноска в размер на 25 393 лв., която сума значително надвишавала първоначалната вноска отразена в лизинговия договор в размер на 8 947,61 евро. Твърди се също, че предметът на процесния договор – употребявания товарен автомобил и ремарке са върнати през м.май 2012 г. на лизингодателя. И. . злагат се аргументи, че дължимата сума била значително по-мака от претендираната. Настоява се, че разпоредбите на договора за лизинг, установяващи прекратяването на същия и евентуални задължения по него, не са спазени от ищеца.

Моли се, за отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се разноски в двете инстанции. Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „И. " ЕАД, ЕИК ****,, чрез адв. Г. , в който се моли за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решението си като е изследвал и анализирал задълбочено всички събрани по делото доказателства, включително и експертизата на назначеното по делото вещо лице, неоспорена от ответниците. Излага аргументи, че лизингодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, но „Р" Е. е спряло плащанията по Погасителния план. Сочи, че поради това ищецът е прекратил едностранно действието на лизинговия договор с уведомление изх. № 3735/16.05.2012 г., получено от първия ответник на 18.05.2012 г., на която дата са върнати и лизинговите активи. Поддържа, че след връщането на тези активи, задължението на първия ответник е 15 825,95 евро, от които: неизплатени лизингови вноски – 11 521,75 евро за просочена главница и 1520,21 евро за просрочени лихви; 1 143,38 евро просрочени такси и разноски; 1671,80 евро неустойки за просрочие на лизингови вноски. Навежда доводи, че този размер е потвърден и от назначената по делото ССЕ. Настоява, че издаденият запис на заповед, авалиран от „С" Е. , съдържа всички реквизити съгласно чл.525 ТЗ и същият е предявен за плащане на издателя с нотариална покана рег. № 2322/2012 г., том І, акт 60 на нот. Николай К. , рег. № 5* с район на действие – Р. – Сливен, връчена лично на управителя на 16.07.2012 г.

Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски в настоящата инстанция и прилага фактура и платежно нареждане за заплатени правни услуги.

Апелативен съд Бургас след като взема предвид възраженията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби установи следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, с правен интерес да обжалват решението и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и по нейната допустимост съдът се е произнесъл и с определението си от 26.06.2014 г., постановено по реда на чл.267 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установено по делото е и не се спори, че на 10.03.2008 г. между страните по делото е сключен Договор за финансов лизинг № 005170-001/10.03.2008г за закупуване на употребяван товарен автомобил „Р" за сумата от 29 399,28 евро и употребявано ремарке „Ф" за сумата от 15 338,76 евро или за общо задължение 44 738,04 евро. По силата на договора въззиваемия-ищец „И. . " ЕАД, ЕИК *** се е задължил да предостави на въззивника-ответник „Р" Е. лизинговите активи описани в договора, а последният се е задължил да заплаща лизинговите вноски, съгласно погасителния план. На осн. чл.2.7 от Договора за лизинг, лизинговите вноски се състоят от главница и лихва и се заплащат ежемесечно на датите посочени в погасителния план.

За обезпечаване изпълнението на този договор въззивника " Р.Т.Е. е издал на същата дата -10.03.2008 г. в полза на "И. . " ЕАД /с предишно наименование "И. . " ЕАД/ запис на заповед по силата на който се е задължил безусловно и неотменимо да заплати, при поискване, без протест, сумата от 53 040,30 евро. На същата дата въззивника "С" Е. е авалирал горецитирания Запис на заповед при условията при които е издаден.

При подписването на договора лизингополучателя " Р. - Т. Е. е внесъл първоначална вноска в размер на 25 393лв., като заплащането на дължимите вноски е продължило до 12.12.2011 г., когато е последното платено задължение по фактура № 3* Погасените вноски по договора, съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза са за периода от 14.03.2008 г. до 12.12.2011 г. и заедно с първоначалната вноска са в размер на 91 859.23 лв. Непогасените лизингови вноски са за периода от 03.02.2011г. до 04.05.2012г. и са в размер на 26 358.19 лева, от които 21 467.91 лева – главница, 2 973.27 лева – лихва, 57.60 лева – такса и 1 959.41 лева – други разходи/ в.ч. данъци, застраховки и др./. Неустойката за забавено плащане, начислена по т.2.13 от Договора за всяка неплатена лизингова вноска от падежа на първата неплатена лизингова вноска 03.02.2011г. до датата на предявяване на извлечението и с натрупване възлиза на 3 269.76 лева. Дължима е и сумата от 158.23 лева – разноски по фактура № 6000025325/22.08.2012г.

След спиране на плащанията лизингодателя се е възползвал от правата си по чл.т.15.1 от Общите условия към договора за финансов лизинг, изпратил е покана за плащане на дължимите до момента суми /вноски и лихва за забава/ и поради неизпълнение на задължението за плащане в посочените срокове, договорът е развален. Вещите предмет на лизинговия договор са върнати на лизингодателя на 18.05.2012г.за което е подписан приемо-предавателен протокол.

Записа на заповед е бил предявен за плащане на издателя с нот. покана рег. № 2* от 2012 г. на нотариус Н. К. с рег. № 514 от Нотариалната камара. Същата е била връчена лично на управителя на 16.07.2012 г. Въззивниците-ответниците не са заплатили доброволно дължимата по Записа на заповед сума, поради което въззиваемият-ищец се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение от 11.04.2013г. издадена по ч.гр.д. № 1* от 2013г. на Р. - Сливен и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист, двамата ответници са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 15 229,45 евро представляваща част от задължението по Запис на заповед от 10.03.2008 г. издаден в гр. С., ведно със законната лихва за забава, считана от 10.04.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 493,16 лв. представляваща разноски в заповедното производство. В заповедното производство двамата ответници са депозирали възражение, с оглед на което е и настоящото производство за установяване на вземането по реда на чл. 415 от ГПК – с иска по чл.422 ал.1 ГПК. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е Договор за финансов лизинг от 10.03.2008г. От представените по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил за ползване договорените активи, докато лизингополучателят - ответник не е изпълнил поетото задължение за плащания в срок по договора / главница и начислени лихви/ съгласно погасителния план и е преустановил плащането.

Поради неизпълнение на задължението за плащане в посочените срокове, договорът е бил развален и активът върнат на лизингодателя, за което е подписан приемо – предавателен протокол на 18.05.2012г. до която дата са дължими договорените и изчислени от вещото лице лизингови вноски, лихви, такси и неустойки, изпълващи претендирания размер. Затова и предявеният иск е основателен и доказан - установена е настъпилата изискуемост на вземането, неговото основание и размер/ главница, лихви и такси/, поради което следва да бъде уважен.

До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас

Р Е Ш И. . :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 07.04.2014 г., постановено по търг.дело №54/2013 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: