Р Е Ш Е Н И E

№ 66 девети септември 2014 година гр.Бургас

АПЕЛАТИВЕН СЪД търговско отделение

На четвърти септември две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Н

ЧЛЕНОВЕ:1.Л.Д

2. Н.С

Секретар Ж. Дачева

като разгледа докладваното от съдия Ем.Нашева

въззивно търговско дело № 189……………………… по описа за 2014

година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв. С. , синдик на "О" ЕООД / в несъстоятелност/ ЕИК ****, против решение № 33/29.04.2014 г., постановено по гр.д. № 452/2012 г по описа на Окръжен съд – Бургас.

Иска се отмяна на решението като неправилно, поради грешна интерпретация на събраните по делото доказателства в частта, с която е отхвърлена претенцията на дружеството за заплащане на подобрения, направени в чужд имот и постановяването на друго, с което да бъдат осъдени ответниците С. да заплатят солидарно сумата от 1 061 513, 55 лв. – стойност на извършените от дружеството подобрения.

Според въззивника, в производството пред първата инстанция безспорно е доказано, че страните по делото, са сключили предварителен договор за строителство от 05.04.2007 г, по силата на който Н. К. се е задължил да продаде свой недвижим имот срещу 20 бр. апартаменти и една канцелария, които дружеството се е задължило да построи срещу прехвърляне на собствеността върху парцела. На същата дата дружеството е закупило от двамата ответници имота срещу сумата от 1 018 053 евро. С влязло в сила решение по гр.д. № 642/2011 г по описа на БОС договорът за продажба е развален и собствеността е възстановена в патримониума на ответниците. От 2007 г до 2011 г имотът е владян от въззивника, който е осъществил началните фази на иневстиционния процес, предмет на предварителния договор. Според заключението на назначената в производството експертиза, направените от дружеството разходи възлизат на сумата от 1 203 315, 73 лв, същите са реално извършени и редовно осчетоводени. Според приетата техническа експертиза, строителните мероприятия са осъществени и касаят единствено укрепване на ската за целите на проектираната в имота сграда.

Предвид изложеното, изводите на предходната инстанция за недължимост на разноските , тъй като не водят до обективно увеличение на стойността на имота са неправилни, поради обстоятелството, че без укрепването на ската и изграждането на пилоти, строителството на сградата, предмет на предварителния договор, е невъзможно. Ищецът е доказал в производството всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване.

Направените от дружеството действия по укрепване, проектиране, строителство и др. са извършвани със знанието и със съгласието на ответниците, а обогатяването им е очевидно. Констатациите на предходната инстанция, че действията на дружеството са „осакатили" недвижимия имот са извадени от контекста на отношенията между страните. Съгласно предварителния договор между тях подобренията са не само желани, а представляват изпълнение на договорни отношения.

Отговор на въззивната жалба е подаден от Н. и С. К. , представлявани от адв. Н. адв. Д. . Намират въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочат, че жалбата е нередовна поради противоречие относно петитума на въззивната жалба във връзка с размера на претендираната сума.

По фактическите твърдения, изложени от въззивника, намират, че част от тях са неточни. Задължението, поето от продавача по предварителния договор е да извърши описаните СМР до ключ и да продаде описаните имоти, на цена, уговорена в т. ІІ., т.е касае се за договор за строителство и продажба. Некоректни са и твърденията, че инвестиционния процес е обусловен единствено от 20 – те апартамента и канцелария, предмет на предварителния договор.

В нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК за първи път във въззивната жалба се въвеждат твърденията за отношенията на страните във връзка с осъществяване на строителството в процесния имот. Освен това тези твърдения касаят предварителния договор от 05.04.2007 г, което е допълнително основание да не бъдат разглеждани във въззивното производство . Не са налице и изключенията, предвидени в чл.266 ГПК за разглеждането им.

Посочената от въззивника сума е формирана по неясен начин и значително завишена. Съгласно заключението на вещите лица А. и Р. , общата стойност на изпълнените СМР е 622 820 лв. Неверни са и твърдения, че ответниците не са успели да оборят нито едно плащане по представена фактура. Представената по делото СИЕ е оспорена в съдебно заседание и в писмената защита. Съгласно нея, не е заприходен актив по баланса на ищеца, а в счетоводството му строителството се води незавършено. Освен това вещото лице не е отговорило на въпроса дали извършените разходи от гледна точка на счетоводството могат да увеличат стойността на имота. В заключението на вещото лице е включена и стойността на земята и други суми, които не са предмет на иска. Във въззивната жалба отново за първи път недопустимо се въвеждат твърдения, че сградата е следвало да бъде предадена на ответниците.

Досежно твърденията, че без укрепване на ската изграждането на сградата би било невъзможно, се сочи, че същите са неверни и некоректни. В решението съдът подробно е разяснил в кои случаи са налице подобрения в имота, и в частност в процесния. Направените в тази връзка разноски са във връзка с изграждането на сграда, която не е построена и не съществува понастоящем. Още повече, че съгласно заключението на вещото лице укрепването не е постигнало търсения ефект поради неизпълнение на предписанията за отстраняване на недостатъците му, дадени с акт от 14.05.2008 г и предвид продължителния период от осъществяването, през който скатът е корозирал и разрушаван. Подробно се излагат съображения относно правилността на обжалваното решение. Сочи се, че ищецът не е доказал в производството как точно извършените СМР реално обогатяват ответниците.

Апелативният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна, с правен интерес да обжалва решението. От петитума на същата е видно, че искането е за цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове за сумата от 3 052 652.15 лв., поради което оплакването за нередовност на въззивната жалба е неоснователно. Затова намира въззивната жалба за процесуално допустима и по нейната допустимост се е произнесъл и с определението си от 15 юли 2014 г., постановено по реда на чл.267 ГПК.

Бургаският апелативен съд, като взема предвид възраженията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод исковите претенции на „О" ЕООД - в несъстоятелност, със седалище гр. В. и адрес на управление район „О", бул.„В"№1*, ет.*, ап.6 чрез синдика на същото С. М. , против Н.Г.К. и С.И.К. , и двамата от гр. Н., ул. "Д"№1*, ет.1, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовата страна солидарно сумата от 3052625.15 лева, представляваща стойността на извършени от ищеца в недвижим имот, собствен на ответниците и представляващ УПИ * в кв.1 по плана на гр. О., Южен плаж, Община Н., област Бургаска, подобрения, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба, до нейното окончателно изплащане.

В исковата молба, е посочено, че на 05.04.2007 г., с нотариален акт №102 едноличното дружество с ограничена отговорност е закупило недвижим имот, представляващ УПИ * от кв.1 по плана на град О., община Н., област Бургас от Н.Г.К. и С.И.К. , като е започнало изграждането на жилищна сграда за сезонно обитаване, за което е вложило повече от 3 000 000 лева за проектиране, издаване на разрешителни за строеж, строително-ремонтни работи, включително укрепване на терена. Поради не плащане на продажната цена от страна на купувача, на 06.04.2011 година Н.Г.К. и С.И.К. са завели иск за разваляне на договора и връщане на даденото по него, който е уважен с Решение № 297 от 27.09.2011 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с Решение № 36/ 10.05.2012 г. на Апелативен съд – Бургас и влязло в сила на 01.07.2012 г.

В исковата молба се поддържа още, че до момента на предявяване на иска, дружеството е направило подобрения в гореописания имот, като е извършило цялата предварителна подготовка /проектиране и издаване на разрешително за строеж/ и първите фази на строителните дейности /укрепване на терена/, с цел построяването на жилищна сграда за сезонно обитаване. За целта били сключени множество договори - договор за проектантски услуги с „А"ООД от 02.08.2006 година, договор за укрепване на ската над сградата, сключени с „Т"АД от 04.07.2007 година, договор за строителен надзор с „Д"ООД от 29.03.2007 година и договор за инвеститорски контрол от 20.06.2007 година с „Д"ЕООД и т.н., за изпълнението на които са направени разходи в размер на 3 052 652.15 лв.

Ищцовото дружество твърди също, че същевременно, в рамките на производството по несъстоятелност, Н. и С. К. са предявили вземане за размера на цената на имота по посочения по-горе нотариален акт, което е прието и е включено от синдика в списъка с приети предявени вземания, вписан в ТР към Агенция по вписванията с №201202021***, одобрен с Определение № 1358/12.03.2012 година на Варненския окръжен съд. Понастоящем Н. и С. К. от една страна са кредитори с прието вземане, а от друга успешно са ревандикирали гореописания недвижим имот, ведно с направените в него подобрения от несъстоятелния длъжник на стойност 3052652.15 лева, като по този начин значително са се обогатили за сметка на масата на несъстоятелността.

В депозираната пред първоинстанционния съд допълнителна искова молба, ищецът обосновава исковите си претенции по ЗС с аргументите, че е бил добросъвестен през целия период на владеене, като от завеждането на първоначалната искова молба – 06.04.2011 г. до влизането в сила на крайния съдебен акт, не е могъл да знае какво ще бъде решението на магистратите и активно е отстоявал позициите си. По отношение на исковите си претенции по чл.59 ЗЗД навежда доводи във връзка с обедняване на ищеца и съответното обогатяване на ответниците. Сочи, че направените подобрения в недвижимия имот са в изпълнение на поети договорни задължения от дружеството-ищец, възложени от ответника, и всички действия свързани със строителството се явяват обща цел, за постигането на която страните са имали общ интерес. По отношение на причинно-следствената връзка настоява, че строителството би могло да продължи оттам, откъдето е прекъснато.

В депозираните от ответниците отговори на исковата молба и допълнителната искова молба, същите са оспорили изцяло ищцовите претенции, като настояват, че инкорпорирания в нотариален акт № 1* том VІІI, дело № 1263/05.04.2007 година на нотариус с район на действие - Несебърския районен съд договор е развален, поради виновно неизпълнение от страна на „О" ЕООД, поради което последното не може да се ползва от правата по чл.72 ЗС. Излагат аргументи и за неоснователността на исковите претенции с правно основание чл.59 ЗЗД, като твърдят, че в конкретният случай не става въпрос за разместване на имуществени блага. Сочат, че претендираните разходи в размер на 109135.29 лева по договор за проектантски услуги с „А"ООД и 5 броя фактури по договор за проектантски услуги с „А"ООД от 02.08.2006 г., са направени в периода 02.08.2006 до 07.02.2007 г., т.е. преди ищцовото дружество да придобие собствеността върху имота, представляващ УПИ №ІV в кв.1 по плана на град О. плаж" с процесния договор за покупко-продажба на имота на 05.04.2007 г. Излагат аргументи, че направените разходи от ищеца са безполезни за ответниците, поради това, че не е осъществен окончателно проекта и не е реализирано строителството в имота, а твърдените от ищеца укрепвания, са направени единствено и само в изпълнение на архитектурния и конструктивния проект за строителство на жилищната сграда. Настояват, че тези разходи ползват единствено и само него като лице, притежаващо съответното разрешение за строеж, което разрешение е издадено по негово искане във връзка с одобрения инвестиционен проект, изработен по негово задание.крепването не е извършено за запазване състоянието на имота, дори напротив то представлява тежест и ограничение в имота за ответниците. Сочат, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаването на стойността му, докато изграденото от ищеца в имота на ответниците подлежи на премахване. Поддържат, че направените от ищеца разходи са неприсъщи за имота; те не са свързани с увеличаване на неговата стойност или запазване на състоянието му, а напротив с извършените в имота строително-монтажни работи последните ще направят допълнителни разходи и разноски, свързани с връщането му в първоначалният му вид. Поддържат, че не е налице и третата предпоставка за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД - между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в случая не съществува причинна връзка. Това е така, тъй като не е налице обедняване на ищеца, който съзнателно и на свой риск, знаейки, че не е изпълнил задължението си за плащане на цената по сделката е възложил проектиране на сграда, получил е разрешение за строеж и е започнал строителство в имота, като направеното „укрепване" е в изпълнение на инвестиционния проект на жилищна сграда за сезонно ползване, която ищецът е целял да изгради в имота.

Поддържа още, че в конкретния случай не може да става въпрос за „обща икономическа цел" на две страни по подобен тип отношения, защото дружеството дори не е започнало изграждане на планираната сграда в имота, но същевременно претендира обезщетение за извършено от него, дори преди покупката на имота и сключването на предварителния договор. Настоява, че това са преддоговорни отношения, предприети на риск и за сметка на ищеца, за които ответникът и никое трето лице не дължи заплащане. Счита за недопустимо да се черпят права от страна на ищеца от едновременното му неизпълнение и по двата договора - за покупко-продажба на имота и за изработка и продажба на отделни обекти.

След съобразяване на въведените и поддържани от страните фактически твърдения, направени оспорвания и възприети защитни тези, първоинстанционният съд е счел, че е сезиран с два кумулативно съединени иска – по чл. 74 ЗС и чл.59 ЗЗД, и след като е приел и двата за допустими, се е произнесъл по тях в обжалваното решение.

Настоящият състав намира за неправилни изводите на окръжния съд във връзка с допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД за сумата от 3 052 652.15 лв.

Субсидиарният иск actio de in rem versa по чл.59 ЗЗД е приложим само когато ищецът няма друг правен способ за удовлетворяване на своите претениции. С.То решение № 85/68 г. на ОСГК, което препраща и към Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, обаче, обезщетението на владелеца за извършени от него подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е било унищожено, развалено или отменено, ако по време на извършването на подобренията подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да стане съгласно чл. 72 ЗС. Респективно, когато вината за унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание, е била на подобрителя, обезщетяването му следва да стане на базата на недобросъвестно владение.

Оттук, апелативната инстанция намира, че тъй като ищецът е имал качеството на недобросъвестен владелец и може да реализира правата си като такъв, приложението на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД е недопустимо, поради което е следвало да бъде оставен без разглеждане на посоченото основание.

Действително, видно от служебната справка в Търговския регистър, с Решение №1524 от 13.12.2011 г., постановено по търговско дело №2836/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд е била обявена неплатежоспособността на ищеца, открито производство по и за временен синдик е избран С.М.Н 02.02.2012 г.е бил обявен списъка на приетите вземания на кредитори, одобрен от съда с Определение № 1* от 12.03.2012 г., обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството на 16.03.2012 г.Установява се също, че в този списък, ответниците - въззиваеми фигурират като кредитори с предявено прието вземане общо в размер на 2843752.71 лв, от които 1991138.60 лв. главница, представляваща цената на недвижим имот, 852614.11 лв. - лихва за забава за периода от 01.06.2008 г.до предявяването, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване - 16.12.2011 г.до окончателното изплащане на задължението.

Претенция за неоснователно обогатяване в размер на тази сума, предвид качеството на К. като кредитори по несъстоятелността, би била допустима, макар и неоснователна, тъй като към настоящия момент ответниците - реално не са получили претендираната от тях сума в производството по несъстоятелност. След задълбочен анализ на исковите претенции се установява обаче, че със самостоятелна претенция за неоснователно обогатяване в този размер, съдът не е бил сезиран. Нееднократно, както в исковата молба, така и в дадените пред първоинстанционния съд уточнения с нарочна молба вх. № 12553/03.09.2012 г. на Окръжен съд – Бургас, сумата за продажната цена на имота е посочвана като „подобрение", каквото тя безспорно не е, и е била претендирана не самостоятелно, а като част от целия размер на ищцовата претенция от 3 052 652.15 лв.

Воден от гореизложеното, настоящият състав намира, че като е приел за разглеждане исковите претенции на „О" ЕООД - в несъстоятелност, за сумата от 3 052 652.15 лв. едновременно и като недобросъвестен владелец за извършените от него подобрения, и на плоскостта на неоснователното обогатяване, при условията на кумулативно съединяване и се е произнесъл в решението си и на двете основания, Окръжен съд – Бургас е постановил един недопустим съдебен акт. Той следва да бъде обезсилен в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, а производството в тази част прекратено.

По отношение ищцовите претенции за направените подобрения, Апелативен съд – Бургас, като взе предвид направените оплаквания и прецени доказателствата по делото, намира следното:

В мотивите си към обжалваното пред апелативната инстанция решение, първоинстанционният съд е формирал изводи относно неоснователността на претенцията на ищцовото дружество за сумата от 1 991 138.60 лв., представляваща левовата равностойност на 1018053 евро - продажна цена на процесния имот по сключения между страните договор за покупко-продажба, съгласно нот.акт № 102/2007 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Несебър, по силата на който ответниците - въззиваеми са продали на ищеца – въззивник собствения си недвижим имот, находящ се в гр. О., Община Н., Бургаска област и представляващ урегулиран поземлен имот ІV в кв.1 по плана на град О. плаж", отреден за ниско етажно курортно строителство с площ от 2036 кв.м. при съответно посочени в същия граници, срещу заплащане от страна на ищеца в срок до 31.05.2008 година на посочената по-горе сума. Настоящият състав намира тези изводи за правилни.

Както е посочил и първоинстанционният съд предпоставките за пораждане вземанията на владелеца са: да са направени разноски за вещта; последната, съответно подобренията да съществуват към момента на предявяването на вземането тогава, когато имотът е изоставен или не е предаден на собственика, а ако е предаден на последния - към момента на предаването на вещта и нейното приемане.

Под разноски се разбира извършването на парично оценими разходи, независимо дали са направени в пари, натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика.

В конкретният случай, видно от служебната справка на настоящия съд, с Решение № 297/27.09.2011 г., постановено по гр.д. № 642/2011 г.на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 36/10.05.2012 г. по в.гр.д. № 308/2011 г. на Апелативен съд – Бургас, и влязло в сила на 01.07.2012 г., основание за уважаване на ревандикационния иск на ответниците-въззиваеми в настоящото производство, е именно неизпълнение на задължението на „О.Б.К." ЕООД да заплати продажната цена от 1 018 053 евро на Н. и С. К.

Оттук, без спор по делото е, че цената по сделката за покупко-продажба, сключена между страните, никога не е била плащана на ответниците, т.е.тази сума не може да бъде претендирана като необходими разноски, направени от недобросъвестния владелец, за запазването на вещта, нито като такива, довели до нейното увеличение.

Настоящият състав възприема и аргументите на окръжния съд по отношение направените от ищцовото дружество разноски за грубо строителство, укрепване на терена, изграждане на временна ограда, административни разходи за разрешения за проектиране, строителство и управление, и инвеститорски контрол.

В нарочната молба – уточнение от 03.09.2012 г.същите са претендират както следва: разноските за укрепване на терена - въз основа на Договор от 04.07.2007 г. за укрепване на ската над сградата, сключен с „Т" АД и шест фактури, издадени по него; разноските за проектиране – съгласно договор за проектантски услуги с „А"ООД от 02.08.2006 г. и пет фактури, издадени по него; разноските за административни разходи за разрешения за проектиране, строителство и управление – по Договор за консултантска дейност с „Д"ООД от 29.03.2007 г. и разноските за инвеститорски контрол – по Договор за инвеститорски контрол от 20.06.2007 г. с „Д"ЕООД.

От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че счетоводството на ищеца е било редовно водено, като в него се установяват налични фактури на обща стойност 790 105.84 лв. (като сбор от сумите 176 284.04 лв. за грубо строителство и 482 137.50 лв. за укрепване на терена), 5 фактури от „А"ООД по които са извършени плащания в размер на 130962.39 лв., фактури на обща стойност 218551.08 лв. за административни разходи, разрешения за проектиране, строителство и управление, както и плащане на сумата от 4272 лв. към „Д"ЕООД по фактура с основание „Инвеститорски контрол на строежа". Фактурите са включени в дневниците за покупки на ищеца за съответните данъчни периоди и по отношение на тях съгласно справка-декларация по ЗДДС, ищецът е упражнил правото си на данъчен кредит. Във връзка с извършената проверка обаче вещото лице заключава, че не може еднозначно да се каже кои от описаните разходи биха могли да увеличат стойността на имота, тъй като разходите по придобиване на дълготрайни материални активи се натрупват в отделна сметка и едва когато обектът бъде окончателно завършен, той съответно се прехвърля и се води на отчет в друга счетоводна сметка - в съответната сметка на дълготрайния материален актив (ДМА).

Следва да се отбележи също така, че в допълнителната искова молба, ищецът твърди, че тези разходи са във връзка и по повод на друг договор, а именно Предварителния договор за строителство и продажба от 05.04.2007 г. С този факт въззивникът-ищец обосновава аргументите си, че ответниците са имали интерес от така направените подобрения. Едва във въззивната жалба се твърди, че така направените разходи представляват изпълнение на договорните задължения по посочения предварителен договор, като въпреки това ищецът не основава претенции въз основа на този договор и съдът не е сезиран с иск във връзка с неговото неизпълнение или разваляне.

По делото е безспорно, че строителството не е завършило. В счетоводството на ищеца разходите във връзка със строителството са в отделна сметка и в баланса на дружеството няма заприходен дълготраен материален актив, а всички разноски на ищеца за инвеститорски контрол, административни разходи за разрешения за проектиране, строителство и управление на стойност и проектиране се търсят от него като подобрения, т.е. полезни разноски, които водят до увеличаване стойността на имота.

Настоящият състав намира обаче, че от приложените по делото писмени доказателства, включително от извършените по делото експертизи, не може да се направи извод дали и с колко се е увеличила стойността на имота и съответно имуществото на ответниците - собствениците К.

От извършената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния имот действително са изпълнени строително-монтажни работи за укрепване на строителния изкоп, като проектът за укрепване на сграда № 4 е част от инвестиционния проект за сграда № 4, одобрен от Главния архитект на Община Н., на основание на който е издадено разрешение за строеж № 40/02.05.2007 г.

Съгласно заключението на вещите лица, извършените работи са наложителни за гарантиране на конструктивната устойчивост на конкретната проектирана сграда, като за друга сграда трябва да има друг конструктивен проект. Вещите лица твърдят също, че укрепването е в пряка връзка с изграждането на самата процесна проектирана сграда - изчислено е за нея и за нейната експлоатация. Сочи се още, че ако застройката, която би могла да се промени след изработване на нов ПУП се окаже по по-малка, част от тези пилоти биха могли да се използват, но това използване не било безспорно, тъй като съгласно експертното мнение, всичко е въпрос на проектиране. От изготвената СТЕ се установява също, че при съставянето на Акт образец 10 от 14.05.2008 г. са дадени предписания за допълнителни експертизи и укрепвания, поради нарушаване структурата на ската. В с.з. от 04.02.2014 г. вещите лица посочват, че без нарочно изследване, предвид дългия период от 2008 г. до сега, не може да се даде становище, дали при изпълнение на горните предписания, строително-монтажните работи биха могли да се използват, както и дали тези предписания към този момент са достатъчни.

Водена от гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователни наведените от ищеца доводи, че строителството би могло да продължи оттам, откъдето е прекъснато и ответниците биха могли да се ползват от така направеното укрепване.

По делото се установява също, че извършеното укрепване не се ползва от общинския имот /улица/, нито са били извършени работи за предпазване на имота от заливане откъм морето, т.е. така посочените разноски за укрепване не могат да бъдат квалифицирани като необходими за запазване на имота.

Апелативната инстанция намира също, че горепосочените разходи освен че не са необходими, не представляват и полезни разноски (подобрения). Безспорно, за подобрения на един имот може да се говори, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му - да го направят обективно годен да задоволява нужди, които той в дотогавашното си състояние не е бил годен да задоволява или да задоволява по-добре отколкото дотогава нужди и интереси на владелеца, да дава тепърва доходи или да дава повече добиви. Извършената съдебно-техническата експертиза установява, че по изградените във връзка с укрепването на ската пилоти е налице корозия, която продължава, започнало е разрушаване на бетоновото покритие, както и че повърхностните води от пътя се стичат между пилотите. Видно от приложените по делото писмени доказателства, до Община Н. през 2013 г. са подадени сигнали от съседи за опасност от свличане на земни маси. Била е назначена проверка, която е установила, че освен корозия на анкерните глави, е налице и опасно свличане на почва между отделните пилоти, което може да доведе до компрометиране на цялата укрепителна конструкция.

По отношение претенцията на ищеца за разноски за изграждане на временна ограда в размер на 1 424.66 лв., тя също се явява неоснователна. Видно от отговорът на въпрос 3 от заключението от съдебно-техническата експертиза във връзка с въпросите в отговора на ответниците на исковата молба, към момента на огледа не се установява наличие на временна ограда на УПИ ІV кв.1. по плана на гр. О.. Оттук, дори въпросната ограда да е съществувала и разноските за нея да имат характера на извършени необходими разноски за запазване на имота, тъй като към настоящия момент същата не е налице, владелческата претенция на ищеца не би могла да бъде уважена.

Вследствие гореизложеното, настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска на ищеца като владелец. Върху процесния имот от страна на ищеца не е било извършено такова материално въздействие, което да го прави годен да задоволява нужди, които до този момент не е могъл, да задоволява по-добре съответни нужди и интереси, или да дава от тук нататък доходи или повече добиви.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че по предявените искови претенции с правно основание чл.74 ЗС, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 33/29.04.2014 г., постановено по гр.д. № 452/2012 г по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на „О" ЕООД/ в несъстоятелност/, ЕИК ****, чрез синдика на същото С. М. , против С.И.К. и Н.Г.К. , с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3052625.15 лв., ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, като производството в тази част ПРЕКРАТЯВА.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/29.04.2014 г., постановено по гр.д. № 452/2012 г по описа на Окръжен съд – Бургас в останалата му част.

ОСЪЖДА „О"ЕООД - в несъстоятелност със седалище град В. и адрес на управление район „О", бул.„В"№1*, ет.* ап.6 чрез синдика на същото С. М. със съдебен адрес град С., бул."Ц"№1*, ет.1 да заплатят по сметка на Апелативен съд Бургас сумата 61 052.50 / шестедест и една хиляди и петдесет и два/ лв., представляваща дължима държавна такса, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: