Р Е Ш Е Н И Е

Номер 90 петнадесети септември Година 2014година

Г.Б

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Бургас

На двадесет и девети юли

Наказателен състав

Година 2014

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.К

ЧЛЕНОВЕ: 1/ З.И

2/ Д.В

Секретаря : П.Ш

Прокурор : Ж.К

Сложи за разглеждане докладваното от съдията Г.Кошничаров ВНОХ дело номер 98 по описа за 2014 година.

С Присъда №22/13.05.2014год. постановена по НОХД №99/2014год. по описа на Окръжен съд-Сливен е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.А.С.,живущ в гр. С.,ул. „О" № 2*, българин,български гражданин,с основно образование,неженен,не работи, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2013 г. в гр. С., ул. „Б" при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег. № С*,без да има необходимата правоспособност,нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 8, ал. 1 от ЗДП, като в нарушение на това правило при движение по ул. „Б" гр. С.,е използвал лявата лента за движение, нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДП като се е движел със скорост 60 км/чпри допустими 50 км/чза населено място, нарушил чл. 102 от ППЗДвП като при приближаване на нерегулирано кръстовище не проявил необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта и да спре при възникване на опасност за движението му и по непредпазливост причинил смъртта на П. С.

П. от гр. С., поради което и на основание чл. 343 ал. 3, предложение предпоследно, б."б" предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК вр. с чл. 54 и чл. 58а ал.1 от НК и го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ПРИЗНАЛ е подсъдимия К.А.С. със снета самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2013 г. в гр. С., ул. „Б" в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП № 575/19.09.2012 г. на Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, влязло в сила на 26.10.2012 г., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло", рег. № С* поради което и на основание чл. 343в ал.2 вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 54 и чл.58а ал.1 от НК и го е осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 23 ал.1 от НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия К.А.С. по-тежкото от така определените наказания,а именно ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 68 ал.1 от НК е ПРИВЕЛ в изпълнение наложеното със споразумение по НОХД № 725/2011г. на Районен съд, гр. С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „ОБЩ" режим в затворническо общежитие от открит тип.

Постановил е вещественото доказателство: 1 бр. лек автомобил Ф.П" с рег. № С* след влизане в сила на присъдата,ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му С.П.З..

Вещественото доказателство: 1 бр. велосипед с черна рамка, след влизане на присъдата в сила,ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на пострадалия А.П.П. и С.П.П..

ОСЪДИЛ е подсъдимия К.А.С., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на частният обвинител А.П.П. сумата от 300.00 лв. /триста лева/ представляващи направени по делото разноски за повереника.

ОСЪДИЛ подсъдимия К.А.С., със снета по делото самоличност,ДА ЗАПЛАТИ на частният обвинител С.П.П. сумата от 300.00 лв. /триста лева/ представляващи направени по делото разноски за повереника.

ОСЪДИЛ е подсъдимия К.А.С., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 350.00 лв. ( триста и петдесет), представляващи направени по делото разноски.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия С. ,който с подадена жалба навежда доводи за "явна несправедливост" на наложеното наказание. Чрез ангажирания от подсъдимия адвокат се иска се имненение на присъдата,като се намали размера на наналоженото му наказание "лишаване от сбобода",както и отмяна на приложението на чл.68 от НК.

Представителят на А. п. -гр. Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата на Окръжен съд-Сливен да бъде потвърдена,като правилна и законосъобразно.

Б.А съд,като взе предвид доводите на жалбоподателя,становището на прокурора и след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт,съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК,за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.1 и т.2 от НПК,като подсъдимият е признал изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти,а Сл. ОС,като е установил,че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъбебното производство доказателства,с определение е обявил,че при постановяване на присъдата ще го ползва,без да събира доказателства за признатите от подс. С. .

П.К.А. С. е роден на **** г. в гр. С.. Живее в гр. С., с основно образование е, неженен, безработен. Осъждан е. Притежава свидетелство за управление на МПС № 2* издадено на 06.02.2006 г., за категории В и М. Към 08.09.2013 г. същото му било отнето поради изчерпване на всички контролни точки. Подс. С. като водач на МПС бил наказван многократно по административен ред за нарушения по ЗДП и ППЗДвП, включително с НП № 575/19.09.2012 г. на Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен, влязло в сила на 26.10.2012 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Подс. С. управлявал лек автомобил марка "Фолксваген" модел „Поло" с рег. № С* собственост на свид. С.П.З. , майка на приятелката на подсъдимия – свид. Т.З.Д.

На 08.09.2013 г. малко преди обяд около 11.45 часа свид. Д. помолила подс. С. да заведе по-малката й сестра до кафе „Ц." в гр. С., за да се срещне с братовчедка й. Подс. С. , въпреки че към този момент не бил правоспособен водач, превозил детето до мястото на срещата, след което тръгнал да се връща с л.а. "Фолксваген" модел „Поло" с рег. №***.

На връщане подс. С. , се придвижвал с автомобила по ул. „Б" в гр. С., управлявайки лекия автомобил в нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДП,без необходимото свидетелство за правоуправление. Движил се по ул. „Б" в гр. С. в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП със скорост около 60 км/час, при допустима скорост 50 км/час за населено място. Пътното платно било приспособено за двупосочно движение с по една лента във всяка посока за движение без разделителна ивица. Движението на лекия автомобил на подсъдимия се осъществявало в светлата част на денонощието,при нормална видимост, суха пътна настилка, в посока от изток на запад. Автомобилът преминал през кръстовище с ул. „А". В момента на пресичане на ул. „А" подс. С. забелязал, че от ул. „Н" вдясно по посока на

движението му към кръстовището наближава велосипедист. Това бил постр. П.С.П. ,който се спускал по ул. „Н" с велосипеда си с намерение да завие наляво по ул. „Б". Забелязвайки пострадалия на около 52 м, подс. С. не намалил скоростта, а продължил движението си в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗДП в лявата лента за движение като е бил длъжен да използва дясната. Кръстовището,което наближавал подс.С. било нерегулирано и движещия се с велосипеда си пострадал се явява дясностоящ на управлявания от подсъдимия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 102 от ППЗДвП, подс. С. е бил длъжен да намали скоростта и да спре,възприемайки отдясно в района на нерегулирано кръстовище постр. П.. Подсъдимият като водач на МПС не изпълнил това свое задължение своевременно. Пострадалия П. навлязъл в кръстовището с велосипеда си и завил по ул. „Б" в посока изток. Едва тогава подс. С. ,движейки се неправилно в лявата лента за движение по ул. „Б" в посока запад с превишена скорост, възприел опасността от сблъсък с движещия се срещу него велосипедист и задействал спирачната система на около 38 м от мястото на удара и съответно 7 м на велосипедиста от мястото на удара на ул. „Б". Въпреки употребените спирачки автомобилът, управляван от подс. С. , ударил с предната лява част страничната предна лява повърхност на велосипеда, при което го отхвърлил напред по направление на собственото си движение. В резултат на настъпилия удар велосипедистът политнал към движещия се с голяма скорост автомобил,падайки върху предния капак и челното стъкло, като се ударил в областта на предната повърхност на главата, гръдния кош и корема и получил увреждания в тези области. Тялото на пострадалия изпаднало от автомобила,удряйки се в платното за движение и се плъзнало напред по повърхността на терена на произшествието. В резултат на причинените телесни увреждания постр. П. починал на мястото на произшествието.

Видно от изготвените протоколи за резултатите от назначените две химически експертизи,не се доказва наличие на етилов алкохол в предоставените за изследване кръвни проби от пострадалия и подсъдимия.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, установяваща непосредствената причина за смъртта на постр. П.П.П външния оглед,аутопсията и изследването на трупа на постр. П. – на 82 години е установена автомобилна травма – травма вследствие блъскане пострадалия и управлявания от него велосипед от движещ се лек автомобил с голяма скорост с последващо падане и удряне на тялото на пострадалия на пътното платно,при което е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата,врата,гръбначния стълб, гръдния кош, корема и крайниците. Причината за настъпването на смъртта е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата,гръбначния стълб и гръбначния мозък,органите разположени в гръдната и коремната кухина,както и травматичните увреждания в областта на горните и долните крайници. Най-важно значение за настъпването на смъртта са имали тежките несъвместими с живота черепномозъчна и гръбначномозъчна травма и травматичните увреждания на гръдния кош и коремната кухина. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е острият хеморагичен и травматичен

шок. Настъпването на смъртта на постр. П. е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и е било неизбежно и неминуемо.

Видно от заключението на авто-техническата експертиза,скоростта на лекия автомобил „Фолксваген" преди пътнотранспортното произшествие е около 60 км/час. Опасната зона за спиране при скорост от 60 км/час е около 41 м. Мястото на удара е в лявата лента за движение спрямо посоката движение на автомобила на 1.6м. северно от лявата граница на платното за движение. В момента на навлизане на велосипедиста от ул. „Н" на платното за движение, което е отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, той се намирал на разстояние 52 м от мястото на удара. Водачът е реагирал на опасността на разстояние около 38 м от мястото на удара. Към този момент велосипедистът се е намирал на разстояние 7 м от мястото на удара. Той е бил косо спрямо дясната лента на ул. „.,гледано по посока на движение на автомобила. При скорост на движение от около 60 км/час водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие в случай,че се съобрази с преминаването на кръстовище, при което пътят отдясно е с предимство и използва дясната част на платното за движение,както и към момента навлизане на велосипедиста косо на платното. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген" при скорост от 50 км/час е около 31 м. При скорост на движение от 50 км/час водачът е имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. При тази скорост на движение и същите действия на велосипедиста автомобилът би спрял преди мястото на удара. Вещото лице сочи,че велосипедистът е нямал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. В момента на навлизането му на платното автомобилът е бил на достатъчно голямо разстояние, като той се е включил в движението по ул. „Б" по дясната лента за движение. Експертът заключава,че техническите причини,довели до възникването на пътнотранспортното произшествие са както следва: движението на автомобила „Фолксваген" със скорост над допустимата за населено място от 50 км/час; технически неправилното поведение на водача при избор на лявата лента за движение. В заключението се сочи, че технически правилно е водачите на пътни превозни средства да използват дясната половина на пътя по посока на движението си,освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Като трета причина, довела до произшествието вещото лице определя технически неправилното поведение на водача при приближаване на кръстовище,при което пътят отдясно е с предимство. Технически правилно е водачът да намали скоростта и в случай на навлизане на превозно средство отдясно той да спре и го пропусне.

Изложените фактически обстоятелства се доказват по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените

експертизи /химически, съдебно-медицинска и автотехническа/, приложените писмени документи, веществените доказателства.

Свидетелските показания са последователни,логични, взаимнодопълващи се,кореспондиращи едни с други и относими към предмета на доказване. Същите допринасят за изясняване въпросите относно времето, мястото, авторството на деянието по чл. 343 ал.3 от НК, механизма на извършването му.Събраните в досъдебната фаза приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници изцяло кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,първоинстанционният съд е направли следните правни изводи,а именно: с неправомерното деянието подс. К. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.3, предл. предпоследно, б. „б" предл. първо, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2013 г. в гр. С., ул. „Б" при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег. № С* без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 8, ал. 1 от ЗДП, чл. 21, ал. 1 от ЗДП, чл. 102 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.С.П. от гр. С.,което се споделя изцяло от настоящята съдента инстанция.

І. По жалбата на подсъдимия К.

Навеждат се доводи за "явна несправедливост" на наложеното наказание. Защитата на подсъдимия пледира за изменение на присъдата,като се намали размера на наказанието "лишаване от свобода".предвидено по текста на чл.343,ал.ІІІ,б."Б" от НК и се отмени приложението на чл.68 ал.І от НК.

Оплакването е частично основателно.Видно от мотивите на обжалваната присъда,че при индивидуализацията на наказанията за подсъдимия С. по чл.343,ал.ІІ от НК и по чл.343-в,ал.ІІ от НК, първоионният съд се е съобразил с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от високата степент на обществена опасност на деянието и относително високата степен на обществена опасност на дееца,с подбудите за извършване на деянията и смекчаващите и отегчаващи вината им обстоятелства. Въз основа на това е приел,че наказателната отговорност на подсъдимия по чл.343,ал.ІІ от НК следва да се реалезира при лек превес на смекчаващите мината му обстоятелства и му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години. На основание чл.58-а,ал.І от НК е редуцирал наказанието му в размер на ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца "лишаване от свобода".

Така определеното му наказание в най-пълна степен ще способства за постигане целите на генералната и специална превенция по смисъла на чл.36 от НК.

По изложените по-горе съображения въззивния съд намира жалбата на подсъдимия с искане да се намали размера на наказанието "лишаване от свобода" по текста на чл.343,ал.ІІІ от НК за неоснователна.Формалното волеизявление по чл. 371т.2 от НПК,с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт,не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.

Основателни са възраженията на защитата относно отмяна на приложението на чл.68,ал.ІІ от НК с което е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 725/2011 г. на СлРС дело,тъй като подсъдимият е извършил настоящите деяния в изпитателния срок на условното осъждане.

В мотивите си Сл. ОС е приел,че деянието по чл.343,ал.ІІІ от НК подсъдимия С. е осъществил с форма на вината "непредпазливост",т.е. деянието е непредазливо,а деянието по чл.343в,ал.2 вр. ал.1 от НК,подсъдимия е осъществил с форма на вината "пряк умисъл" т.е. деянието е умишлено. На това основание е приел,че е налице хипотезата на чл. 68, ал.1 от НК и следва да бъде приведено в изпълнение наложеното на подс. С. по НОХД № 725/2011г. на Районен съд гр. С. наказание „Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца.

По тези причини е отказал да приложи разпоредбата на чл.68 ал.2 от НК,тъй като тя е приложима,само ако подсъдимият е извършил непредпазливо деяние.Тези правни съображения не се споделят от въззивния съд.

Окръжния съд е приел,че в настоящия случай подсъдимият е извършил две деяния – непредпазливо и умишлено.В мотивите си изрично е подчертал,че е определил едно общо наказание "лишаване от свобода" в размер на по-тежкото от двете,а именно по чл.343,ал.ІІІ от НК,т.е. по "непредпазливото".

След,като при условията на "съвкупностите"/поглъщането/ на подс. С. му е наложено най-тежкото от така постановените му наказания,а именно по чл.343 ал.ІІІ от НК,което се явява "непредпазливо",не следва да се прилага разпоредбата на чл.68,ал.І от НК. Противното означава,че въпреки приложението на чл.23 от НК,подсъдимия следва да изтърпява поотделно двете наказания и да се счита,че е осъден два пъти.

По изложените съображения настоящият състав при Апелативен съд-Бургас счита,че присъдата следва да бъде изменена,като се отмени приложението на чл.68 ал.І от НК,с което е приведено в изпълнение наложеното със споразумение по НОХД№725/2011г. наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.337,ал.І,т.2 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда №22/13.05.2014 година постановена по НОХД №99/2014 година по описа на Окръжен съд – Сливен,като ОТМЕНЯВА приложението на чл.68,ал.І от НК,с което е приведено в изпълнение наложеното със споразумение по НОХД №725/2011г. по описа на Районен съд-Сливен наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца,а в останалата й част я потвърждава.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок,пред В.К съд на РБългария от получаването на съобщението,че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.