Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

гр.Бургас 17. 09. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаския апелативен съд наказателна колегия в публичното си съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.К

ЧЛЕНОВЕ : 1. Г.Т

2. А.Г

При участието на секретаря Ж.Д и апелативния прокурор И.К сложи за разглеждане внохд № 34 по описа за 2014 г. докладвано от съдията А.Г и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 18 от 05.02.2014 г. постановена по нохд № 1056/2013 г. Бургаския окръжен съд е признал подсъдимия М.Д.Д. за виновен в това, че на 15.05.2012 г. в с. Г. общ. С., e направил опит умишлено да умъртви А.Ю.К., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.11 вр. чл. 115,вр. чл.18ал.1, вр. чл. 58 б. „а", вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода. Определил е на осн. Чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 от ЗИНЗС подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим.

Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. К. сумата от 80000 лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск до пълния му размер 12000 лв е отхвърлил.

Осъдил е подсъдимия да заплати на Ю. К. сумата от 1440 лв за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е подсъдимия да заплати на Ю. К. сумата от 1700 лв направени по делото разноски, а на Държавата сумата от 980 лв направени по делото разноски, както и сумата от 3257.60 лв д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

Разпоредил се е с веществените доказателства по делото да бъдат унищожени като вещи без стойност.

- 2 -

Недоволен от присъдата е останал подс. Д. , който с подадената бланкетна жалба прави оплаквания за произнесена в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание защитата развива тезата, че не е доказан умисъла на деянието, а именно лишаването от живот на А. К.

След дадено съгласие от страните да не се провежда разпит на свидетелите Н. , Р. А. , К. К. , А. Д. , К. Д. , Д. Д. , Д.М.Д. , А. К. , Р. Д. , А. М. и вещите лица, съдебното следствие се е развила по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като на основание чл. 373, ал. 1 от НПК съответните протоколи за разпит и експертни заключения са били прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: подс. М. живее в с. Г., общ. С., заедно със семейството си. В същото село ж. родителите му – свид. Д.М.Д. и П.К.Д. , както и братята му – свид. А. Д. и К. Д. и техните семейства – жени и деца.

В същото село ж. и пострадалия А.Ю.К., заедно с жена си – св. Е. , както и родителите му – св. Ю. . Имали дворно място в с. Г. близо да къщата на А.Д.Н 15.05.2012 г. св. Д. майка на А. , баща му – св. Ю. жена му, с която нямат сключен граждански брак – св. Е. , отишли на двора да копаят. Следобяд родителите на А. тръгнали към къщи, а на двора останала жена му. Около 18.30 – 19 часа бащата на пострадалия – св. Ю. седял на маса на улицата пред дома си в с. Г. и вечерял. По улицата покрай него преминал с висока скорост лек автомобил БМВ и го опръскал, тъй като от падналия преди това дъжд по улицата имало локви. Свид. К. видял, че това е автомобила – собственост на подс. Д. , управляван от сина му. Решил да отиде до дома на А. Д. , където знаел, че обичайно се събрирала цялага фамилия Д. , за да се оплаче. Със своя автомобил ОПЕЛ отишъл до дома на св. А. спрял отпред. Пред къщата Д. имали магазин и пейка, където в този момент били родителите на подсъдимия – свид. Д.М.Д. , П.К.Д. и подс. М.Д.Д.. На около 50 метра при свои познати, сред които свид. П. К. , бил и свид. К.Д.Д. – брат на подсъдимия. Ю. К. излязъл от колата, като се обърнал към подс. Д. му направил забележка за това, че сина му го е изцапал – показал и как е изцапан. Разменили си реплики, като К. продължил да твърди, че сина на подсъмия е управлявал автомобили, намокрил му храната и го е изцапал. М. Д. му казал да се маха и че не

-2 -

иска да се разправя с него. В това време при спорещите дошъл и свид. К. Д. и казал: „Какво се обяснявате с тоз ..." Хванал Ю. за рамото, обърнал го с лице към себе си и го ударил с юмрук по лявото око. С.Ю.К. паднал на земята по гръб и тогава подсъдимият и брат му К. започнали да го ритат с крака по тялото където сварят. Родителите им – Д. и П. наблюдавали побоя без да се намесват. В един момент св. К. казал: „Дай брадвата ще му счупя краката." Чувайки шума към двата братя се присъединил и третия – А. Д. , който до този момент бил в дома си. Тримата взели от дома на А. брадва и мотика, като М. бил с брадвата, а другите двама братя с мотики, а баща им държал лопата. След това продължили да ритат падналия на земята Ю. К. , М. Д. счупил с тъпата част на брадвата и предното стъкло на автомобила му. Жената на А. К. – св. Е. чула гюрултията и излязла от двора. В началото помислила, че други хора се бият, но видяла свекъра й, когото братя Д. ритат и бият. Тя отишла до тях и започнала да плаче и да пита защо го бият. Майката на подсъдимия – св. П. казала да си прибере свекъра. Е. хванала свекъра си и се помъчила да го изправи. В този момент към тях се приближили чичото на А. и брат на баща му – св. А. , който носел със себе си пластмасова пръчка, ползвана от него за подкарване на кравата и започнал да вика: „Защо биете брат ми?", и братовчеда на А. – св. А. . Е. им разказала какво се е случило. К. казал на А. К. „Прибери го този кьоравия, защото да не го убием!" Но А. отговорил, че няма да го прибере докато не дойде полиция. В това време към мястото на побоя се приближили и други лица, които чули виковете и щумотевицата, в това число св. З. , М. Х. , Н. К. и Р.А.Д св. Д. , съпруга на Ю.К.Т заварили Ю. седнал на земята, с видими следи от побой по главата – посинял и окървавен, а до него св. К. , въоръжени с мотики, подс. с брадва. Там били и родителите и жените на тримата братя, други жени от фамилията Д. и сана на М. Д. – Д. М. в Д. , на 15 години, бащата държал в ръцете си крива лопата, както и чичо им. Междувременно дошъл и св. М. , а малко след него и майка му – св. Е. (сестра на Ю. К. и съпруга на С.Х.А. ). Тримата, докато били в дома си чули от детето на М. Ш. , че братята Д. бият Ю. К. и отишли с намерение да ги разтърват, понеже били роднини и с двете страни.

В това време св. П. , уплашен от побоя над Ю. К. , хукнал към центъра на селото, където пострадалият А. К. (син на Ю. ) имал кафене. Като стигнал там извикал на А. , че М. и К. бият баща му. В кафенето били и св. Е. братовчед на А. , който тръгнал пеш към побоя по-напред, тъй като А. останал да заключи. В кафето бил и св. К. , когото А. помоли да го закара с колата до къщата на А.Д.К. се съгласил да го закара, возил го на около 100

-4 -

метра от кафенето, след което го оставил да продължи пеш. С.Е.Ш. и С. А. , като роднини на К. и сватове на Д. , се опитвали да прекратят разправията като викали: „Как не ви е срам? Ние сме сватове. Дъщеря ни е женена за ваш син. Как можете да го пребиете от бой. Какво ви и е направил?" В този момент А. отишъл до мястото където били струпани хората пред дома на А. Д. и видял баща подпрян до магазина, встрани от тълпата. Отправил се към мястото където били братята А. и К. един до друг. П.М.Д. , както държал брадвата в ръцете си, без всякаква причина я вдигнал и ударил с острата й част А. К. по лицевата част на главата, като ударът попаднал върху лявата част на челото и лявото око. А. паднал на земята, като коленичил надясно и започнал да вика от болка, а от раната текнала много кръв. С.С.А. се опитал да го предпази, но бил ударен по лявата ръка с мотика от брата на подс. А. , като ръката му била разкъсана и текнала кръв. След това А. се обърнал и ударил с мотиката свид. Е. Ш. в гърдите и в корема. К. Д. бил с мотика и също нанесъл удар, но последният попаднал върху св. Д. (майка на пострадалия). През това време родителите на подс. викали: „Удряйте, убийте ги!" С.З.И. взела керемиди и започнала да ги хвърля към къщата на Д. , ударила подс. по главата. След нея керемиди и камъни започнали да хвърлят едни срещу други жените и от двата рода. С.М.Ш. подхванал А. и му помогнал да се придвижи до паркирания наблизо микробус на семейството му, след което го откарал в болницата в гр. С.. Там отново му помогнал да слезе, тъй като К. не можел да се движи сам и го откарал до кабинета, където му била оказана спешна медицинска помощ. Докато били в болницата при пострадалия А. К. отишли св. А. , както и полицейски служители от РУП-Сунгурларе, в това число св. Г. , на когото пострадалият съобщил, че М. Д. го е ударил с брадва.

След като А. К. бил наранен, двете групи, от една страна членове и близки на фамилията Д. , а от друга страна на фамилията К. , останали на мястото на събитието, като взаимно си отправяли обиди и заплахи. След отвеждането на пострадалия А. К. към болницата в гр. С. на мястото при двете групи лица пристигнали полицейските служители в лицето на свид. Е. П. , Ф. Б. , Т. Г. и Г.К.К пристигнали те установили, че от членовете на фамилия Д. няма никакви предмети, които да се използват като оръжие. Същевременно в резултат на причиненото сериозно нараняване на пострадалия А. К. , започнали да прииждат повече близки на фамилия К. , като част от тях държали пръчки и колове и се държали агресивно, отправяйки заплахи и да се предвижват в посока към дома на свид. А. Д. , където се намирали събрани близки на тази фамилия. Полицейското присъствие довело до разпръскване на двете групи лица.

- 5 -

Постепенно след разговори с различни хора от тълпата полицейските служители стигнали до извод, че евентуален причинител на нараняването на А. К. е М.Д.П проведена беседа в РУП-Сунгурларе М. се опитвал да се защити пред свид. Т. Г. , като казал, че Е. или А. то са посегнали да нанасят удар върху сина му и затова той е посегнал и тогава е нанесъл удара.

Както по улицата, така и в двора на дома на свид. А. Д. , пред който се случило деянието, не били установени никакви средства от описаните, в това число и брадва. Полицейските служители извършили оглед на местопроизшествието, на който подс. се опитал да попречи и не давал да влизат в къщата на брат му. Наложило се М. Д. да бъде предупреден и изведен, за да се извърши проверка. С.А.Д. и баща му – свид. Д. Д. , се съгласили за това, като в двора на къщата на А. Д. , в отделна стаичка били установени четири броя брадви, две мотики и лопата, които вещи А. Д. доброволно предал на служителите и били съставени съответните протоколи.- Подс. предал дънковия панталон, с който бил облечен при инцидента. При огледа на местопроизшествието същата вечер след деянието, били намерени на четири места петна от кафява течност, иззети с тампони, съответно с номера от едно до четири.

Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза и на допълнителната такава, в резултат на нанесения удар с брадва по главата пострадалият А. К. получил открито проникващо нараняване в лява челна орбитално-базална област, фрактура на лява ябълчна кост и ляв максиларен синус, порезна рана на леви клепачи, кръв в стъкловидното тяло на лявото око с пълна слепота на това око, изтичане на ликвор, пневмоенцефалия и лекостепенна контузия на мозъка. Според посочената експертиза така посочените увреждания и в частност изтичането на ликвор, и вида на проведената операция, дефинират нараняването като проникващо в черепната кухина и същевременно тези наранявания са довели до образуване на голям ръбец по лицето, хлътване на лява очна ябълка и загуба на зрение с лявото око, което се дефинира като обезобразяване на лицето и разстройство завинаги на сетивен орган (слепота с ляво око). Според вещото лице, нараняванията са получени от удар с острата част на брадва, като тежеста на брадвата е достатъчна да се разсече черепа и без да е необходим замах със силата на дървосекач.

Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрично-психологична експертиза от вещите лица З. и Н. в хода на съдебното следствие, подс. М. не се води на отчет и не е лекуван в ЦПЗ-Бургас, могъл е по време на деянието и към момента на изследването да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Няма данни за наличие на разстройство на съзнанието или физиологичен афект по време на инкриминираното деяние. Възможно е подсъдимият да е изпитвал с

- 6 -

трах, така както той твърди, но дори и да е било така емоциите не са били с такъв интензитет, че да повлияят волевия контрол на действията.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели Ю. К. , Е. И. , З. И. , М. Х. , А. К. , Д. К. , Е. Ш. , С. А. , М. Ш. , П. К. , Е. К. , А. Х. , А. К. , Е. П. , Ф. Б. , Т. Г. , Г. К. , приобщените по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК показания на Н. К. , Р. А. , К. К. , частично от обясненията на подс. и показанията на свид. П. Д. , приобщените по реда на чл. 371, ал. 1 от НПК показания на А. Д. , К. Д. , Д.М.Д. , Д. М. в Д. , А. К. , Р. Д. и А. М.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свид. Е. Ш. , С. А. , М. Ш. , Е. К. и А. Х. като обективни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото, тъй като първите трима са близки роднини и на двете страни в конфликта, а последните двама са били приятели на подс. и братовчеди на пострадалия.

Достоверни и обективни са и показанията на полицейските служители – П. , Б. , Г. и К. , които не са роднини или приятели на никой от участващите в инцидента и са били там, изпълнявайки служебните си задължения. Тези свидетели, след проведени разговори с присъстващите на инцидента, включително беседи с подсъдимия и разговор с пострадалия, непосредствено след нараняването, са разбрали, че А. К. е бил ударен с брадва по главата от М. Д.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правния извод, че с поведението си от обективна и субективна страна подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 115, връзка с чл. 18 от НК, като на посочената по-горе дата и място – 15.05.2012 г. в с. Г., общ. С., по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви А.Ю.К., като му нанесъл удар в областта на главата с остър, режещ предмет, със значителна тежест, а именно острата част на брадва, с което му причинил открито проникващо нараняване в лявата челна, орбитално-базална област, фрактура на лява ябълчна кост и ляв максиларен синус, порезна рана на леви клепачи, кръв в стъкловидното тяло на ляво око с пълна слепота на това око.

Въззивната инстанция намира тази квалификация за правилна и законосъобразна. Верно е, че подсъдимия и пострадалия К. са се познавали, но отношенията им свършват до тук само като живеещи в едно село. Не са налице доказателства за наличие на някакъв личен мотив за

- 7 -

извършване на деянието. Преди това двамата не са си разменяли обиди или удари. Нямало е и каквото и да било противоправно нападение срещу подсъдимия лично срещу него или негови близки по смисъла на закона, което дя обоснове наличието на неизбежна отбрана или превишаване на пределите и. Без никакво основание подсъдимия е нанесъл удар по главата на пострадалия с оръдие напълно годно да причини смъртта на човек и то в най уязвимата и незащитена част от тялото, причинявайки постоянна слепота с лявото око и обезобразяване на лицето, обстоятелства напълно достатъчни да обосноват прекия умисъл за лишаване от живот, като неоснователни се яявяват възраженията за умишлено нанесена тежка телесна повреда, което е обсъдено от първоинстанционния съд като само навременната медицинска помощ е предотвратила смъртта на пострадалия.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът оглед недовършеността на деянието, правилно е приел, че то следва да се определи при първата алтернатива на текста, а именно лишаване от свобода, което е в границите от петнадесет до двадесет години. Съобразено от първоинстанционния съд и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като правилно е определил неказание под най-ниския предел предвиден в закона, а именно осем години лишаване от свобода, което се явява законосъобразно и справедливо. Те са налице основания за отмяна или изменение на присъдата и водим от горните съображения Бургаският апелативен съд на основание чл. 338 от НПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18 от 05. 0 2. 20014 г. постановена по нохд №1056/ 20014г. по описа на Бургаския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесет дневен срок от връчване съобщението на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :1.