Отменен нормативен акт

Обн. ДВ. бр.224 от 24 Септември 1948г., изм. ДВ. бр.226 от 30 Септември 1949г., изм. ДВ. бр.129 от 2 Юни 1950г., изм. ДВ. бр.201 от 25 Август 1950г., изм. ДВ. бр.64 от 1 Август 1952г., изм. ДВ. бр.41 от 21 Май 1957г., отм. ДВ. бр.12 от 11 Февруари 1958г.

Отменен с чл. 34 от ЗВО - ДВ, бр. 12 от 11 февруари 1958 г.

Глава първа.

Общи правила

Чл. 1. Висшите учебни заведения - университетите, политехническите и други - подготвят високо квалифицирани специалисти за разните области на народното стопанство и държавните и обществени служби, за научните, научно-техническите и др. учреждения, за преподаватели в средните и висши учебни заведения, за разните области на изкуството и културата и извършват системни научни изследвания, разпространяват научните знания всред народа, съдействуват за развитието на техниката в народното стопанство и развиват българската наука, изкуство и култура в социалистически дух.

Чл. 2. Висшите учебни заведения са под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, с изключение на висшите военни учебни заведения, които се намират под ведомството на Министерството на народната отбрана и се уреждат от издадените по това ведомство закони и правилници.

(Изм. - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) Откриването на нови висши учебни заведения и закриването на някои от съществуващите, както и откриване и закриване на факултети, отдели и специалности към тях, става с постановление на Министерския съвет, утвърдено с указ от Президиума на народното събрание, по доклад на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, като се държи сметка за плана за подготовка на кадри.

Чл. 3. Всички висши учебни заведения в България са държавни и се намират под върховното ръководство на Комитета за наука, изкуство и култура. Те са юридически личности и имат свобода за научна и творческа работа.

Чл. 4. Отделните висши учебни заведения и застъпените в тях факултети, с оглед естеството на науките и характера на обучението, са длъжни да поддържат връзки и съгласуват дейността си със съответните ведомства, относно учебните планове, научно-изследователската дейност, свързването на науката с практиката и др.

Ведомствата са длъжни да оказват необходимата помощ на съответните висши учебни заведения или факултети за правилното провеждане на учебно-преподавателската и научно-изследователска работа, както и за производствената практика.

Взаимоотношенията между висшите учебни заведения и съответните ведомства се уреждат с правилници, изработени съвместно от Комитета за наука, изкуство и култура и съответните ведомства и утвърдени от Министерския съвет.

Чл. 5. Устройството на съответното висше учебно заведение и неговите факултети, отдели, специалности, катедрите и помощните уредби към тях, се уреждат с правилник, утвърден от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Глава втора.

Управление

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Всяко висше учебно заведение има ректор, един или повече заместник-ректори, помощник ректор по административно-стопанските въпроси и академически съвет.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Ректорите, заместник-ректорите и помощник-ректорите се назначават със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура. Когато висшето учебно заведение е под друго ведомство, тяхното назначаване става със заповед на съответния ведомствен ръководител след съгласието на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура. Ректорите се назначават измежду най-изтъкнатите професори и доценти и, по изключение, видни обществени деятели. Заместник-ректорите могат да се назначават и измежду преподавателите. Помощник-ректорите се назначават по предложение на съответния ректор.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Академическият съвет се състои от ректора, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, от един до трима представители на всеки факултет измежду завеждащите катедри, предложени от съответния декан и утвърдени от ректора, и по един представител на партийната организация, организацията на Димитровския съюз на народната младеж и на професионалната организация. Във висшите учебни заведения, които не са разделени на факултети, академическият съвет се състои от ректора, заместник-ректора, всички професори и доценти и представители на посочените партийни обществени организации.

Чл. 9. Всяко висше учебно заведение се управлява от ректор. Ректорът ръководи дейността на висшето учебно заведение, представлява го пред държавните органи и пред трети лица, разпорежда се с неговия бюджет и председателствува Академическия съвет.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Той отговаря пред Комитета за наука, изкуство и култура и пред съответния ведомствен ръководител, ако висшето учебно заведение е под друго ведомство за общото състояние на висшето учебно заведение за приемането и обучението на студентите и за възпитателната работа всред тях, за подготовката на високо квалифицирани и предани на народа специалисти, за подбора и правилното използуване на научно-педагогическите кадри и за подготовката на такива кадри, за научно-изследователската работа, както и за създаването и поддържането на материално-битовите условия за работа на преподавателите и студентите.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Заместник-ректорите завеждат цялата учебно-преподавателска и научно-изследователска работа и отговарят за нея пред ректора.

Чл. 11. Академическият съвет разглежда всички въпроси, свързани с учебната и научно-изследователска работа във висшето учебно заведение и дава своето мнение по тези въпроси.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Академическият съвет решава въпросите: за обявяване на конкурси за преподаватели, избор и повишение на преподаватели и асистенти. Решенията по тези въпроси влизат в сила след утвърждението им от Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 12. Всеки факултет се управлява от декан.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Деканът ръководи дейността на факултета и отговаря за нея пред ректора.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Когато естеството и размерът на работата налагат, при отделни факултети може да има и един до трима заместник декани, които завеждат учебната работа, научно-изследователската работа и задочното обучение.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Деканът и заместник деканите се назначават със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура. Когато висшето учебно заведение е под друго ведомство, тяхното назначаване става след съгласието на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура от съответния ведомствен ръководител. Заместник-деканите могат да се назначават и измежду преподавателите и само по изключение и измежду асистентите.

(Отм. ал. V - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) При всеки факултет има факултетски съвет, който се състои от декана, заместник-деканите, професорите, доцентите, старшите преподаватели във факултета, представител на асистентите и по един представител на партийната организация, организацията на Димитровския съюз на народната младеж и на професионалната организация.

(Доп. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Факултетският съвет разглежда всички въпроси свързани с учебната и научноизследователска работа на факултета, по които дава своите мнения и взема решение по въпросите за обявяване на конкурси, избор, поканване и повишение на преподаватели и асистенти, по учебните планове и програми на факултета, които решения подлежат на одобрение от Академическия съвет и се утвърждават от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, а за висши учебни заведения при други ведомства – от съответния ведомствен ръководител и председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) При избор и повишение на преподаватели и асистенти гласуват само професорите, доцентите и представителят на партийната организация.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 16. Ръководните органи на висшето учебно заведение и на неговите факултети организират плановото провеждане на учебно-преподавателската и научно-изследователска работа по отделните дисциплини. Те, или, чрез тях, съответните титуляри на катедрите, поддържат връзки с държавни служби и обществени организации относно поставянето на научни и художествени задачи и тяхното изпълнение, както и относно размяната на опит и сведения от научно и художествено естество.

Чл. 17. В края на учебната година титулярът на всяка катедра представя на факултетския съвет писмен отчет за преподавателската и научно-изследователската работа, извършена през изтеклата година.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Въз основа на тия отчети деканът представя общ отчет за преподаванията и научните изследвания и за общото състояние на факултета, а ректорът, въз основа факултетските отчети, изработва общ отчет за цялостната работа на висшето учебно заведение, който представя на Комитета за наука, изкуство и култура и на съответния ведомствен ръководител, ако висшето учебно заведение е при друго ведомство.

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Глава трета.

Академически персонал

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Във висшите учебни заведения се установяват следните длъжности на научно-педагогическия и учебно-помощния персонал:

1. Професор – завеждащ катедра;

2. Професор при катедра;

3. Доцент при катедра;

4. Старши преподавател и преподавател;

5. Старши асистент и асистент;

6. Завеждащ кабинет, лаборатория, музей;

7. Старши лаборант, лаборант, препаратор, корепетитор, демонстрант и други такива технически служби.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Дисциплините във висшите учебни заведения се разпределят по катедри.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Професорите и доцентите се назначават със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура (съответно със заповед на ведомствения ръководител, под чието ведомство е висшето учебно заведение) по реда на конкурс, по решение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет и след утвърждаване на решението за избирането им от Висшата атестационна комисия. Изборът става с тайно гласуване, в което участвуват професорите, доцентите и представителят на партийната организация.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Решението за избор се взема с тайно гласуване при мнозинство на присъствуващите. При равногласие гласуването се повтаря в следното заседание. Получи ли се пак равногласие, избирането се счита отхвърлено.

(Нова - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Завеждащ катедра се назначава със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура (съответно със заповед на ведомствения ръководител, под чието ведомство е висшето учебно заведение) по реда на конкурс, по решение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет.

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Когато има свободна катедра или свободно доцентско място при катедрата, Академическият съвет, по предложение на съответния факултетски съвет, обявява конкурс. Обявата се дава след одобрението на това решение от съответния ведомствен ръководител и от Комитета за наука, изкуство и култура.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Участниците в тези конкурси представят научните си трудове, включително кандидатската или докторската си дисертация, или творческите си постижения в областта на науката или изкуството.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) На конкурс за професор - се допускат само лица, които имат учената степен "доктор" на съответните науки, а на конкурс за доценти - лица, които имат учената степен "кандидат" на съответните науки, ако по тези науки се дават учени степени.

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Професори и доценти в едно висше учебно заведение не могат да бъдат назначени по същата дисциплина, със същото научно звание в друго висше учебно заведение, освен по реда на конкурс, по решение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура или съответния ведомствен ръководител.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Във висшите учебни заведения при съответните катедри могат да бъдат назначавани с договор и граждани на други страни за професори или доценти само с разрешение на Министерския съвет, по предложение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет. Техните права и задължения, както и срокът на службата им се определят в договорите, сключени с председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, съответно с подведомствения ръководител, под чието ведомство е висшето учебно заведение, като представител на държавата.

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Професорите, доцентите, преподавателите и асистентите във висшите учебни заведения могат да извършват и друга работа извън висшето учебно заведение, съответна на специалността им, с разрешение на ректора.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) За асистент се назначава лице с висше образование, проявило интерес и подготовка в съответната дисциплина. Назначаването става по мотивирано предложение на завеждащия катедрата, по решение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет, със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура или съответния ведомствен ръководител.

Асистент, който в продължение на три до пет години не прояви качества на научен работник, а във висшите учебни заведения по изкуствата – качествата на специалист и не даде научни трудове, се освобождава от длъжност. Завеждащият катедрата представя ежегоден доклад на декана за научната и учебната работа на всеки асистент.

За старши асистент се назначава лице, което е прослужило поне три години като асистент и е получило добра оценка от факултетския съвет за педагогическа работа и научни трудове.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) За старши преподаватели и преподаватели по специалните дисциплини, по които няма професори и доценти, се назначават със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, съответно на ведомствения ръководител под чието ведомство е висшето учебно заведение, по решение на факултетския съвет, одобрено от академическия съвет, лица с висше образование, които са се проявили като добри специалисти по тези дисциплини.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) За преподаватели по чужди езици се назначават със заповед от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, въз основа на решение на факултетския съвет, одобрено от Академическия съвет, лица със завършено висше образование по специалността, които владеят основно тези езици и методите на преподаването им. При липса на такива се назначават лица с висше образование, които владеят основно тези езици и методите на преподаването им.

(Отм. ал. ІІІ, ІV и V - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 34. Научните трудове на преподавателите, асистентите и аспирантите се обнародват в библиотеки, годишници и други периодични издания на съответното висше учебно заведение, при условия и ред, установени с правилник, изработен от управата на висшето учебно заведение и одобрен от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 36. По предложение на декана, съгласувано с факултетския и Академически съвет и одобрено от ректора, председателят на Комитета за наука, изкуство и култура може да командирова на научна работа или на специализация в страната или в чужбина преподаватели и асистенти от висшите учебни заведения.

Командированите се задължават след привършване на командировката да останат на държавна служба по специалността си най-малко пет години. Ако не изпълнят това си задължение, връщат на държавата получените през време на командировката суми, заедно с лихвите до окончателното им изплащане.

Подробностите по командировките в чужбина на преподаватели и асистенти от висшите учебни заведения се уреждат с правилник.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Професори, доценти и преподаватели могат да бъдат уволнени по реда, по който са назначени, ако се установи от надлежния факултетски съвет, въз основа на мотивиран доклад, че не могат да се справят със своята преподавателска и научно-изследователска дейност.

(Нова - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) С правилник, одобрен от Министерския съвет, се урежда периодична проверка на научната подготовка за всички асистенти – преподаватели, доценти и професори във висшите учебни заведения.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Професори, доценти, преподаватели и асистенти, които проявяват противонародна дейност, се уволняват със заповед на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура (съответно със заповед на ведомствения ръководител, под чието ведомство е висшето учебно заведение).

Чл. 39. Дисциплинарните простъпки и наказания, както и редът за разглеждане на дисциплинарните дела, се уреждат с правилник, изработен от управата на висшето учебно заведение и одобрен от председателя за Комитета за наука, изкуство и култура.

Глава четвърта.

Студенти

Чл. 40. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) За студенти във висшите учебни заведения се приемат лица от двата пола, трудещи се или синове и дъщери на трудещи се, със завършено средно образование. Приемането на студентите се извършва чрез състезателен изпит. По изключение без състезателен изпит се приемат завършили средно образование лица, определени с постановление на Министерския съвет.

Не се приемат за студенти лица с фашистки и други противонародни прояви.

С правилник, одобрен от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, се уреждат въпросите, по кои специалности могат да следват завършилите даден вид средни училища, програмите и условията на приемния състезателен изпит, както и размерът на таксите за допускане до този изпит и начинът на тяхното изразходване.

Българските граждани могат да следват във висше учебно заведение в чужбина, само с разрешение на Комитета за наука, изкуство и култура и ако са издържали съответния приемен състезателен изпит при някое от висшите учебни заведения в България. Второто условие не се отнася до бълг. граждани, които са на постоянно местожителство в чужбина.

Броят на студентите по различните специалности, отдели и факултети за висшите учебни заведения в страната и в чужбина, се определя от Комитета за наука, изкуство и култура за всяка учебна година, след вземане мнението на съответното висше учебно заведение и в съгласие с Държавната планова комисия, според капацитета на висшите учебни заведения и необходимостта от съответните кадри.

В изпълнителните отдели на Музикалната академия и Висшето театрално училище, а също така в изящния, приложния и графическия отдели на Художествената академия по изключение могат да бъдат приемани и лица без завършено средно образование, като извънредни студенти, ако са проявили изключителни дарования. На тях се дават специални дипломи.

Приемането на чужди граждани за студенти в български висши учебни заведения се урежда с правилник, одобрен от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 41. Студенти с фашистки и други противонародни прояви, или такива, които с поведението си накърняват изискванията на академичния морал и името на висшето учебно заведение, се изключват.

Простъпките, при които се възбужда дисциплинарно преследване, редът на дисциплинарното производство и размерът на дисциплинарните наказания и тяхното опрощаване, се уреждат с правилник, утвърден от Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 42. Студентите плащат учебни и изпитни такси, както и такси за диплом. Размерът им се определя с правилник, утвърден от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Освобождават се от учебна, изпитна и дипломна такса, ако са редовни в изпитите си:

а) инвалиди от съпротивата срещу фашизма и от Отечествената война със загубена работоспособност над 30 %, както и вдовици и сираци от съпротивата срещу фашизма и от Отечествената война;

б) политически затворници, партизани, ятаци и концлагеристи от преди 9 септември 1944 година, както и техните деца;

в) децата на родители, признати от съответните народни съвети за нуждаещи се от обществено подпомагане, както и студенти, сами признати за нуждаещи се;

г) (нова - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) студентите стипендианти на българското и чужди правителства, следващи в български висши учебни заведения.

д) (нова - ДВ, бр. 129 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Комитетът за наука, изкуство и култура, съвместно с управата на висшите учебни заведения, се грижи за подобрение битовите условия на студентите, като построява и организира студентски общежития, студентски столове и пр.

Чл. 44. Комитетът за наука, изкуство и култура отпуска стипендии за студенти във висшите учебни заведения в страната или в чужбина, а също така и на чужденци студенти за следване в наши висши учебни заведения, както и стипендии за аспирантура при висши учебни заведения в страната или на специализация в чужбина, по правилник, одобрен от Министерския съвет.

Стипендии могат да отпускат и други ведомства, народните съвети, предприятия на самоиздръжка, ТКЗС, обществени организации и други по специален правилник.

Глава пета.

Учение и изпити

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1957 г.) Началото на учебната година се определя от Министерския съвет. Тя се разпределя на два семестъра: зимен - от началото на учебната година до 23 януари, и летен - от 7 февруари до 30 юни.

За студентите и аспирантите се установява два пъти в годината ваканция: зимна – от 24 януари до 6 февруари, и лятна – от 1 юли до 31 август.

Чл. 46. Срокът за обучение във висшите учебни заведения е от 4 до 6 години.

Той се определя с устройствения правилник, съобразно характера и задачите на учебното заведение, факултета, отдела и специалността.

Чл. 47. Студентите се записват в началото на учебната година за зимния и летен семестър, а таксите могат да се внасят поотделно за всеки семестър.

Чл. 48. Занятията във висшите учебни заведения се водят по общ учебен план и програма, както и по план и програма за всяка отделна година.

За всяка специалност се съставя общ учебен план и програма с разпределение на часовете за лекции, практически упражнения и производствена практика по всяка дисциплина.

С общият учебен план могат да се установяват към съществуващите катедри нови учебни предмети и изпити.

Плановете и програмите се приемат от факултетския съвет, одобряват се от Академическия съвет и се утвърждават от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) С учебните планове се урежда също вида, продължителността и начините за извършването на производствената практика на студентите. Работните седмични часове на студентите за лекции и упражнения не могат да надвишават 36 часа.

Чл. 49. Студентите са длъжни да посещават лекциите и упражненията съобразно установените правилници, учебните планове и програмата на занятията. В противен случай записаният семестър не им се зачита.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 226 от 1949 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Учебната година има две изпитни сесии: в края на зимния и летния семестър. Студентите са длъжни да положат изпитите си през изпитната сесия съгласно учебния план. Студент, който не се яви на изпит в определения срок по неуважителни причини, получава слаба оценка по предмета.

Студентите, които след завършване на зимната или лятната изпитна сесия имат слаба оценка по един или два предмета, могат да се явят на поправителен изпит по същите предмети през първия месец на следващия семестър в сроковете, определени от съответния ректор.

Студентите, които са получили слаба оценка по повече от два предмета или не са държали изпитите си в горните срокове, се отстраняват от висшето учебно заведение или повтарят курса по преценка на ректора.

Студентите, които повтарят курса, се освобождават от повторен изпит само по ония предмети, по които са получили оценка "отличен" или "добър".

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) Производствената практика се урежда през времето на учебния курс, или непосредствено след него, от висшите учебни заведения с участието на съответните ведомства. Тази производствена практика отменя стажа, изискван по всички досега съществуващи закони.

Производствената практика, заместваща стажа, се заплаща. След приключване на обучението се произвежда държавен изпит от назначена от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура комисия, в която участвуват представители на висшите учебни заведения, на Комитета за наука, изкуство и култура и на ведомството, за което се готвят младите специалисти. На издържалите държавен изпит се издава съответен, диплом за правоспособност. Провеждането на производствена практика и полагането на държавен изпит за студентите, завършили в чужбина, които не са прекарали предвидената в този закон практика, се урежда с правилник, одобрен от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

За отделни специалности, в зависимост от особения им характер, се допуска уреждането на стаж за особена правоспособност след полагането на държавния изпит.

Забележка: Заварените стажанти и постъпилите на стаж до 1 май 1950 г. агрономи и лесовъди, както и завършилите Софийската политехника и Строителния факултет на Варненския университет с четиригодишен курс на обучение, прекарват 6-месечен стаж и се явяват на държавен изпит по досегашния ред.

Чл. 51. Студентите, които издържат всички изпити по учебния план на записаната от тях специалност, получават диплом за завършено висше образование и се ползуват от правата, които законите и устройствените правилници постановяват за съответното висше образование.

Студентите от актьорския отдел на Висшето театрално училище и съответните отдели на Художествената и Музикалната академии, които са приети без средно образование, получават свидетелства за упражняване на специалността си.

Лица, завършили висшето си образование в чужбина, могат да се ползуват от установените си права след като легализират дипломата си срещу определена такса. Легализирането на дипломата се урежда със специален правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 52. Преминаването на редовната военна служба на студентите от висшите учебни заведения и на завършилите висше образование се урежда със специална наредба, изработена от Министерството на народната отбрана и Комитета за наука, изкуство и култура, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 226 от 1949 г., изм. - ДВ, бр. 201 от 1950 г.) Разпределянето и настаняването на работа на завършилите млади специалисти се извършва от Комитета за наука, изкуство и култура, с изключение на медицинските кадри, чието разпределяне и назначаване се извършва от Министерството на народното здраве, съгласно указ № 261 от 6 юни 1950 година – "Държавен вестник", брой 137 от 12 юни 1950 година.

Разпорежданията на Комитета за наука, изкуство и култура по разпределянето и настаняването на работа на младите специалисти са задължителни за всички министерства, учреждения, народни съвети, предприятия, кооперации, сдружения, колективи, ТКЗС и др., където е назначен младият специалист.

Горното разпределяне и настаняване се извършва съгласно наредба, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) Всеки завършил висшето учебно заведение млад специалист е длъжен да работи най-малко в продължение на три години на мястото и работата, които му са определени. Той няма право да се настанява самоволно на работа, където и да било.

Чл. 52в. (Нов - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) За нарушение на чл. 52а и чл. 52б виновните се наказват с глоба до 100.000 лв.

Чл. 52г. (Нов - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) За приложението на чл. 52а до 52в се издава указ от Президиума на народното събрание.

Чл. 52д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Възлага се на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура да открива при нужда задочно обучение при висшите учебни заведения и факултети, за да се учат особено проявили се в производството работници и служители.

Устройството и провеждането на задочното обучение се урежда с правилник, утвърден от Министерския съвет.

Завършилите задочно образование имат еднакви права със завършилите по реда на присъственото обучение.

Глава шеста.

Учени степени

Чл. 53. Лица със завършено висше образование, които положат надлежния академически изпит, представят и защитят научна дисертация, която има стойност на научно изследване, извършено под ръководството на преподавател, придобива учената степен "кандидат" на съответните науки.

Чл. 54. При катедра или група от катедри може да се създаде, по решение на управата на висшето учебно заведение, утвърдено от председателя на Комитета за наука, изкуство и култура, аспирантура. Нейният срок е не по-малко от 2 години.

За аспиранти се приемат лица с висше образование.

Достъпът до аспирантурата в занятията в нея се уреждат по правилник.

Чл. 55. Лице, което представи и защити оригинален труд, който има стойност на самостоятелен принос в науката, получава учената степен "доктор" на съответните науки.

Лице, проявило особени заслуги за развитието на науката и за напредъка на културата, може да бъде прогласено за "почетен доктор".

Чл. 56. (Нова - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) Учените степени и звания се присъждат от Висшата атестационна комисия при Комитета за наука, изкуство и култура.

(Предишен текст на чл. 56 - ДВ, бр. 226 от 1949 г.) Редът за представяне, рецензиране и защита на дисертацията и трудове, провъзгласяването за "кандидат" и "доктор" на съответните науки, се уреждат с правилник, предложен от председателя на Комитета за наука, изкуство е култура и одобрен от Министерския съвет.

Глава седма.

Заключителни и преходни постановления

Чл. 57. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.) Лицата, заварени от този закон с академични звания и учени степени, получени в България или в чужбина, ги запазват. На лицата с докторски титли от стария тип може да бъде призната учената степен "кандидат на науките" по предложение на факултетския и академическия съвети и по преценка на Висшата атестационна комисия, като се освобождават от изпити и повторна защита.

Лицата с висше образование, добито до влизане в сила на този закон, могат в срок от 10 години да участвуват в конкурси за професори и доценти с досегашните си академични звания и учени степени, въз основа на научни трудове наравно с лица придобили нововъведените академични звания и учени степени.

Чл. 58. По почин на факултетския съвет, за срок до 10 години от влизането в сила на този закон, Академическият съвет може да признае и на заварените професори и доценти, а също и на особено бележити специалисти извън съответното висше учебно заведение, които са дали ценни трудове по дисциплините, преподавани в него, учените степени "кандидат" и "доктор" на съответните науки.

Както на едните, така и на другите, тази учена степен се дава само въз основа на научните трудове и творчески постижения на лицата, по доклад на двама рецензенти, избрани от Академическия съвет, без защита на кандидатска или докторска дисертация. Решенията на Академическия съвет влизат в сила след одобрението им от Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 59. Лица с учени степени, добити в чужбина, но равностойни на учените степени по този закон, имат право да се явяват на конкурси за професори и доценти.

Преценката за равностойността на учените степени се извършва от специална комисия при Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 61. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 62. Студентите, които са в последните две години на своя курс, са длъжни да завършат с изпитите си най-късно две години след завършването на семестрите. Тези, които са завършили семестриално, трябва да завършат изпитите са до две години след влизане на закона в сила.

Лицата, които не изпълняват това постановление, губят всякакви права да следват по-нататък.

(Отм. ал. ІІІ - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 64. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 1952 г.)

Чл. 65. За приложението на настоящия закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет, в който, освен другото, се уреждат функциите на ректора, заместник-ректора, Академическия съвет, деканите, заместник-деканите, Факултетските съвети, съветите при групи от катедри и на административно-стопанските служби, доколкото евентуално не са уредени с отделен правилник за устройството на съответното висше учебно заведение.

Чл. 66. Този закон отменя закона за висшето образование ("Държавен вестник", брой 153 от 5 юли 1947 година), забележките І, III, V, VI и VII на стр. 46 от бюджета за 1938 година, закона за признаване в Народната република дипломи от чуждите висши учебни заведения, закона за стипендиите, доколкото той засяга висшето образование, както и всички разпореждания, които противоречат на настоящия закон.

-------------------------

Настоящият указ да се облече с държавния печат й да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.

Гр. София, 17 септември 1948 година.

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 226 ОТ 1949 Г.)

§ 7. Студентите, които през учебната 1948-1949 г. са били в първия курс, са длъжни да вземат изпитите, с които са изостанали, най-късно през юнската изпитна сесия на 1950 г., а тия от останалите курсове – най-късно през септемврийската сесия на 1950 г., а ако те не сторят това, по отношение на тях се прилага чл. 50 от този закон. Сроковете по чл. 62 от закона остават в сила.

КЪМ УКАЗ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 1952 Г.)

§ 28. Чл. 50 влиза в сила за заварените студенти от 1 септември 1953 г.

Ключови думи
No law branches!