Отменен нормативен акт

Обн. ДВ. бр.74 от 10 Септември 1991г., изм. ДВ. бр.106 от 20 Декември 1991г., отм. ДВ. бр.59 от 22 Юли 1994г.

Отменен с § 14, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСВ - ДВ, бр. 59 от 22 юли 1994 г.

Чл. 1. Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.

(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главния прокурор.

(3) Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет. По време на мандата им те не могат да бъдат народни представители и да членуват в политически партии.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт.

(2) Съдиите избират петима, а прокурорите и следователите - по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на 10 души. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от всички делегати при тайно гласуване. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.

(3) Избирането на делегати става по съдебни окръзи на отделни събрания от всички съдии, прокурори и следователи, включително и военните. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура, Националната следствена служба, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегатите си на отделни свои събрания.

(4) Изборът на делегатите и членовете на Висшия съдебен съвет е законен, ако в него са участвували най-малко 2/3 от имащите право да участвуват в делегатските събрания съответно от избраните делегати.

Чл. 4. Мандатът на избраните членове на Висшия съдебен съвет е 5 години. Те не могат да бъдат избирани в два последователни мандата.

Чл. 5. (1) Освобождаването на изборен член преди изтичане на мандата му става с решение на Висшия съдебен съвет:

1. по негово искане;

2. при наличие на влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

3. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължи повече от 1 година.

(2) Членовете на Висшия съдебен съвет по.право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите си по чл. 2, ал. 2.

Чл. 6. Изборът на нови членове на Висшия съдебен съвет става по ред, по който са избирани тези, чиито места са били освободени, и е до края на техния мандат.

Чл. 7. Членовете на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение за участие в заседанията, чиито размер се определя от съвета.

Чл. 8. Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателствуват от министъра на правосъдието, който не участвува в гласуването. Когато той отсъствува, заседанията се председателствуват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 2, ал. 2.

(2) Висшият съдебен съвет се свиква най-малко веднъж на 3 месеца от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове.

(3) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко 4/5 от членовете на Висшия съдебен съвет, с обикновенно мнозинство от присъствуващите с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изисква друго.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) Висшият съдебен съвет:

1. предлага на президента на републиката назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение за същото лице;

2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;

3. определя броя, районите и седалищата на териториалните следствени служби;

4. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;

4а. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

5. назначава, повишава, понижава премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

6. взема решение за снемане имунитета на съдия, прокурор и следовател в определените от закона случаи;

7. произнася се по жалби срещу решения по дисциплинарни дела, когато е наложено наказание понижаване в длъжност, преместване или намаляване на трудовото възнаграждение;

8. предлага на Министерския съвет проектобюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му;

9. изисква информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Членовете на висшия съдебен съвет издигат кандидатурите за Председател на Върховния касационен съд, Председател на Върховния административен съд и Главен прокурор, след което се провежда тайно гласуване.

(2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

(3) Когато при първичното гласуване не са събрани повече от половината гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря между двамата кандидати за всяка от длъжностите по ал. 1, получили най-много гласове.

(4) За изготвяне на ново преложение, когато Президентът на Републиката откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 10, точка 4 и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 10, точка 5 се правят до Висшия съдебен съвет както следва:

1. от Председателя на Висшия касационен съд за съдиите от същия съд;

2. от Председателя на Върховния административен съд за съдиите от същия съд;

3. от главния прокурор за всички прокурори;

4. от министъра на правосъдието за съдиите от апелативните, окръжните, военните и районните съдилища;

5. от директора на националната следствена служба за всички следователи.

(2) Решенията по чл. 10, точка 5 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

(3) В изпълнение на решение на Висшия съдебен съвет по ал. 2 министъра на правосъдието, съответно председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главния прокурор или директорът на Националната следствена служба, издават заповед.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) За вземане на решение за снемане имунитета на съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет се произнася в срок до 3 дни от сезирането.

(2) Преди да се произнесе Висшия съдебен съвет взема устни или писмени обяснения от съдията, прокурора или следователя, за когото е направено предложение за снемане на имунитета.

(3) Висшият съдебен съвет взема решение по искането за снемане на имунитета с мнозинство 2/3 от неговите членове с тайно гласуване.

Чл. 14. Висшият съдебен съвет определя чрез жребий 5-членен състав от свои членове за всяко заседание, който се произнася по жалбите срещу решенията за дисциплинарните дела срещу съдии, прокурори и следователи.

Чл. 15. Висшият съдебен съвет приема правила за своята дейност.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) До създаването на Върховен касационен съд и Върховен административен съд член по право на Висшия съдебен съвет е председателят на Върховния съд.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) Понятието "професионални качества" съгласно § 5 на Конституцията на Р.Б съдържа изискването за необходимата професионална квалификация и морал за съответната длъжност.

(2) Предложенията до Висшия съдебен съвет, че не са налице необходимите професионални качества, се правят от председателя на Върховния съд за съдиите от Върховния съд, от министъра на правосъдието за останалите съдии, от главния прокурор - за прокурорите, и от министъра на вътрешните работи - за следователите.

(3) Висшият съдебен съвет се проинася след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател. К.В съдебен съвет реши, че не са налице необходимите професионални качества, той може да прекрати трудовото правоотношение, като освободи лицето от длъжност, или да постанови, че неговата несменяемост ще се реши след изтичане на нов 3-годишен срок от датата на това решение.

(4) Висшият съдебен съвет може да преразгледа решението за освобождаване от длъжност по молба на заинтересованото лице, подадена в едномесечен срок.

§ 4. (Нов - ДВ, бр. 106 от 1991 г.) (1) Под "длъжност" по смисъла на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Р.Б се разбира съдия, прокурор или следовател.

(2) под "пенсиониране" по смисъла на чл. 129, ал. 3 от Кинституцията се разбира, когато съдията, прокурорът или следователят придобият право на пенсия.

§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.

Ключови думи
No law branches!