Array ( [questions] => 1 [page] => 10 )

Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
ОТКЛОНЯВА предложението на състав на I г.о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Дали с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996 г./, преди този срок да изтече.
В производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР (ЗАКОН ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД) са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските.