Array ( [questions] => 1 )

Спорът по делото е за точното местоположение на двата имота в старите им реални граници, в който случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е бил ситуиран на мястото, съответстващо на процесния имот. Съгласно възприетото в решение № 18/19.02.2016 г. по гр. д. № 4592/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, в тази хипотеза предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, визирани в чл. 12 ЗСПЗЗ.
Дали дадени помещения представляват самостоятелно жилище, се преценява с оглед на действалите към момента на изграждането им строителни правила и норми, а ако се касае за незаконно строителство е необходимо да се изследва и дали строежът е „търпим“ при условията на пар.16 от ПЗР на ЗУТ. За изясняването на тези обстоятелства е необходимо страните да изложат твърденията си за това кога и в какъв обем е осъществено строителството.
При предявен по реда на чл.109 ЗС иск за възстановяване състоянието на недвижим имот (обект) преди извършеното от ответника преустройство, състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът, следва да бъде възпроизведено в диспозитива или в скица (схема), респ. архитектурен или инвестиционен проект, към които диспозитивът препраща.
Осъдителното съдебно решение подлежи на изпълнение (доброволно или принудително) и поради това в неговия диспозитив следва да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши.