Array ( [questions] => 1 )

За да се постанови признаване на чуждестранно съдебно решение следва съдът да установи наличието на пет положителни предпоставки, посочени в чл.117 от КМЧП –наличие на компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценена съобразно разпоредбите на българското право; Съгласно чл.117,т.1 от КМЧП българският съд или друг орган е длъжен да прецени доколко чуждестранната компетентност е съвместима с българското право. В този случай следва да се установи липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, както е в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти – чл.12, ал.1 от КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата страна следва да бъде отказано когато единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. Следва да се установи връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита – чл.117, т.2 от КМЧП. Необходимо условие за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, предвидено в чл.117,т.3 от КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ процес пред наш съд, който е образуван преди чуждото дело – чл.117,т.4 КМЧП. Българският съд следва да прецени характера на последиците от признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския обществен ред, същото не може да бъде признато– чл.117,т.5 от КМЧП.
Противоправно е поведението на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на физическо лице, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие за тези действия, освен в предвидените в закон случаи, в които е дерогирана забраната, установена в чл.32,ал.2 от Конституцията на РБългрия за фотографиране, филмиране, записване или други подобни действия по отношение на лице без знанието или въпреки неговото изрично несъгласие.
Отрицателен установителен иск за собственост е допустим, но неоснователен, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че притежават самото спорно право, но не са го доказали успешно в производството. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от тях иск за собственост, завеждането на отрицателен установителен иск ще бъде допустимо единствено, ако ищците се позоват на различно придобивно основание от това, въз основа на което са се легитимирали по предявения ревандикационен иск или съответно обосноват правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти.
С Тълкувателно решение № 2 от 26. 03. 2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.
При въведено от ответника възражение за наличие на съпричиняване, в срок, ответникът следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния обективен принос. Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. В случаите, при които пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента на обективна вредоностност, както и дали действието или бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства, конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат.