Array ( [questions] => 1 )

Релевантният в случая факт, при доказването на който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза, е икономическият резултат от извършваната в процесните обекти търговска дейност през периода на наложеното обезпечение, съпоставен с резултата от същата през предходния и следващия период.
Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) не се съдържа легално определение на понятиетоинтерес на детето. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика / решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ понятието ,,интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
На осн. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на тр. правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл.128а, ал.3 КТ /опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о. на ВКС/. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение / р. по гр.д. №1289/14 г. на четвърто г.о. на ВКС, цитирано от първоинстанционния съд и р. по гр.д. №3101/08 г. на пето г.о. на ВКС, цитирано в жалбата/. В такъв случай, ако работодателят е изплатил на работника обезщетение, следващо се при прекратяване на тр. правоотношение на осн. по чл.327, ал.1 КТ / напр. по чл.221, ал.1 КТ, по чл.222, ал.2 КТ/ той може да претендира връщането му. Работодателят може също и да откаже изплащане на обезщетението с възражението, че не са налице предпоставките на използваното от работника прекратително основание. Тогава работникът или служителят, който претендира обезщетението, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на използваното основание. Това разрешение следва от принципната недопустимост да се черпят права от собствени незаконосъобразни действия.