гр. София, 29.03.2010 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 434 по описа за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Н.К.К. от с. М., Шуменска област, чрез пълномощника му адвокат М. К. , против въззивното решение от 3.12.2008 год. по гр. д. № 555/2008 год. на Шуменския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 18.07.2008 год. по гр. д. № 2746/2007 год. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен иска на касатора против О. Ш. за установяване, че е собственик на имот в землището на с. М., м. „К” представляващ лозе и овощна градина с обща площ 1.051 дка, с № 0* при описаните в решението граници.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му и вместо това предявеният установителен иск за собственост бъде уважен. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът - О. Ш. не е взела становище по касационната жалба.

С определение № 438 от 18.06.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решеине, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че частта от спорния имот, която се владеела от ищеца, не може да се обособи и индивидуализира като годен обект на собственост, съгласно чл. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 72 ЗН, установяващ минималните площи на земеделските имоти. Съдът кредитирал заключението на техническата експертиза по делото и изготвената към него скица, за да приеме, че частта от имота, владяна от ищеца, е с площ 672 кв. м., т. е. под размера, установен в закона за лозе и овощна градина от 1 дка.

Произнасянето по въпроса за площта на имота, за който ищецът е претендирал да е собственик на основание давностно владение от 1991 год., е обусловил и направения от въззивния съд извод за неоснователност на предявения иск и това е единственото основание за отхвърляне на иска. С оглед представената съдебна практика, изразяваща се в приложените две решения на Шуменския районен съд, влезли в сила, в които предмет на разгледаните спорове са били имоти с площи под установените в чл. 72 ЗН размери, настоящият състав на касационната инстанция е допуснал и касационното обжалване на решението. Предмет на спора и по представеното отменително решение на ВКС по друго дело – гр. д. № 260/2007 год. са били имоти с площи от 0.222 дка и 0.353 дка, за които спорът с общината е бил за собствеността им на основание давностно владение. С оглед произнасянето по същество по исковете за собственост върху имоти, с площ под 1 дка, и то с признаване правото на собственост по давностно владение по влезлите в сила решения, то е налице и противоречиво произнасяне по въпроса за приложението на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Изводът на въззивния съд е неправилен, поради което и решението му следва да се отмени. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ е неприложима в спора между страните относно правото на собственост върху имота, тъй като същата касае разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, при които способи имотите не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН. Казусът е различен - спорът касае принадлежността на правото на собственост върху имота, като ищецът е поддържал да е негов собственик на основание давностно владение в периода от 1991 год., когато го е купил от друго лице и го владее необезпокоявано, явно и спокойно като свой имот. В подкрепа на твърденията си е ангажирал и свидетелски показания, като спорът с общината е възникнал с издаването на АОбС № 2058/2006 год. Съдът е дължал произнасяне по наведените от страните доводи по принадлежността на спорното право въз основа на събраните доказателства, което налага повтарянето на съдопроизводствените действия на съда по обсъждането им и постановяване на решение по съществото на спора. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, с произнасяне и по разноските за настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение от 3.12.2008 год. по гр. д. № 555/2008 год. на ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.